№ 12802
гр. С, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П Н. А.А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20221110101253 по
описа за 2022 година
Предявени са искове от „ТЕЦ С“ АД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление
гр.С, ул.“Я“ № 23Б, представлявано от А А, насочена срещу Д. Ч. М., ЕГН **********, с
адрес гр.С,ул.“Ген.П“ №..., за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК по ч.гр.д.№ 54996/2021 г. по описа на СРС, а именно сумата от 517.08 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., за имот, отчитан с абонетен №.., ведно със законна лихва от
23.09.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 78.70 лв. за периода
от 15.09.2019 г. до 15.09.2021 г.
Претендира се установяване дължимостта и на суми за дялово разпределение както
следва: главница от 25.54 лв. за периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2020 г. и 5.16 лв.
обезщетение за забавено плащане за периода от 01.10.2018 г. до 15.09.2021 г.
В исковата молба се твърди, че ответникът е потребител на топлинна енегрия за
битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като собственици на процесния имот.
Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се
регулира от сключен между тях договор и от общи условия, които са публикувани по
установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Сочи се, че
чл.32, ал.1 и чл.33 от Общите условия, въвеждат задължение за потребителите на топлинна
енергия да заплащат месечните суми за потребена такава енергия в 30-дневен срок от датата
на публикуването на фактурите на интернет страницата на ищеца.
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се
извършва дялово разпределение от „Бруната България“ ООД, като начисляваните месечни
1
суми са прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово
разпределение на база реален отчет на ИРУ.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такива, с който изразява
становище по основателността на предявените искове.
Исковете се оспорват общо по основание и размер. Прави се възражение за
погасяване на част от претендираните вземания по давност.
В съдебно заседание страните се представляват от упълномощени представители,
които поддържат направените с исковата молба и отговора към нея съответно искания и
възражения.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебно-
техническа и съдебно-счетоводна експертизи.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 54996/2021 г. по описа на СРС е
видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец е
била издадена заповед за изпълнение срещу ответника за следните суми: главница за
периода от 01.10.2018г. до 30.04.2020 г. в размер на 517.08 лв., представляваща стойност на
доставена от дружеството топлинна енергия , ведно със законна лихва от 23.09.2021г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 15.09.2021 г. в
размер на 78.70 лв., главница за периода от 01.08.2018г. до 30.04.2020 г. в размер на 25.54
лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение , ведно със законна
лихва от 23.09.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
01.10.2018г. до 15.09.2021 г. в размер на 5.16 лв. С възражение от 05.11.2021 г. длъжникът е
оспорил вземанията с мотив, че имота се ползва от трето лице.
Видно от приложения на л.75-77 от делото договор за продажба на държавен
недвижим имот, на 03.03.1976 г., Ч З М. и В Б К-М.а, са придобили жилище, а именно
апартамент №, находящ се в гр.С, ж.к.Е М, ул.“Я П“ бл...., за който не се спори, че е
идентичен с процесния /в тази насока е изявлението на пълномощника на ответника в о.с.з.
от 13.09.2022 г./. Купувачите В и Ч М.и, са починали съответно на 05.03.2008 г. и на
11.11.2017 г., като са оставили за свой наследник сина си Д. М..
От писмо на Столична Община, отдел „Общински приходи“ от 27.09.2022 г., се
установява, че собственост върху ¾ ид.ч. от процесния имот през 1998 г. е декларирана и от
лицето Ю Н С, ЕГН **********. В писмото е отразено, че номерът на апратамента е 64
/вместо 46/, което съдът приема за техническа грешка, доколкото номера на блока, входа и
етежа съвпадат с тези на процесния имот.
От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „ТЕЦ С“ АД на потребителите в гр.С от 2016 г. се установява
съдържанието на правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и
2
потребителя (собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.
Въз основа на взето решение на 25.09.2002 г. ОС на ЕС на сградата, в която се
намира имота, етажната собственост е сключила на 27.09.2002 г. договор с „В Е С“ ЕООД /с
правоприемник „Т С“ ЕООД/ за извършване на дяловото разпределение в сградата.
Представени са доказателства и за наличието на договорни правоотношение между ищеца и
правоприемника на фирмата за дялово разпределение – договор № Д-О-67/03.06.2020 г.
Видно от представените от ТЛП писмени доказателства, през исковия период е
извършван реален отчет на уредите за дялово разпределение в жилището, като снетите
показатели са отчетени при изготвяне на изравителните сметки в края на отоплителния
сезон.
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза от заключението
по която се установява размера на начислените за процесния период суми за топлинна
енергия общо и по отделни компоненти. Вещото лице е посочило, че през исковия период
няма данни за извършени плащания. Установило е намаляване на първоначално
начислените задължения чрез прихващане.
Експертът е определил и размера на претендираното от ищеца обезщетение за
забава.
Вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза е констатирало, че
дяловото разпределение в сградата, където се намира процесния имот е извършвано от „Т С“
ЕООД. Експертът е установил, че процесния имот се намира в сграда, свързана към
сградната инсталация за отопление.
Посочено е, че в имота не се ползва топлоенергия за отопление, като липсват
отоплителни тела, свързани към сградната инсталация. В същото време обаче, в жилището
има отоплително тяло /щранг-лира/, за което не съществува техническа възможност за
индивидуален отчет, а начислената за него топлоенергия е определена по изчислителен път
съгласно Приложението към чл.61, ал.1 т.6.9 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. и
разпоредбата на т.6.5 в съответствие с определените от ФДР топлинна мощност от 728 W и
екстраполация по максимален специфичен разход за сградата.
По отношение компонента от топлоенергията за БГВ е посочено, че през исковия
период процесният имот не е свързан със сградната инсталация за БГВ и такъв разход не е
начисляван.
Констатирано е изчислена правилно, съобразно заложената в Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. методика, топлоенергия, отдадена от сградната инсталация, а именно по
реда на чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. Отбелязано е, че общият топломер в
абонатната станция на сградата, в която се намира имота, е преминал метрологичен контрол,
за което са издадени свидетелства за метрологична проверка.
Експертът е определил дължимите суми за топлоенергия за процесния имот в размер
на 517.08 лв. /отговора по занача № 4 след приспадане на вноските за дялово
разпределение/, като изрично е посочил, че правилно са изчислени технологичните разходи
3
и цените, по които е пресметната стойността на потребената топлоенергия са определените
от ДКЕВР за съответния период.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове са с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1
от ЗЗД вр. чл.149, чл.154 и чл.155 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД и имат за предмет установяване
дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение
на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е провел заповедно
производство по отношение на процесните вземания и исковете са предявени в срока по
чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същите се явяват процесуално допустими.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
За да бъде уважен главният иск следва да се установи наличието на валидно
правоотношение между страните, както и доставка на топлоенергия в количество и по цени,
формиращи цената на иска.
На първо място, видно от приетия като писмено доказателство договор за продажба
на държавен недвижим имот, на 03.03.1976 г., Ч З М. и В Б К-М.а, са придобили
собствеността върху процесното жилище. Същите са починали през 2017 г. и 2008 г.,
оставйки за свой единствен наследник техния син – ответникът по делото Д. Ч. М., видно от
отразеното в изготвените справки от НБДН. Възраженията на ответника относно
собствеността върху имота не се доказаха по делото. От една страна, действително, според
данните в Отдел „Общински приходи“ при район Средец/Триадица на Столична община, ¾
ид.ч. от имота са декларирани от лицето Ю Н Са, ЕГН **********, но липсват
доказателства за основанието, на което той евентуално е придобил собствеността върху
жилището. Сама по себе си данъчната декларация не е предвиден в закона способ за
придобиване и за доказване на правото на собственост върху недвижим имот /в тази насока
решение № 972/06.01.2010 г., постановено по гр.д.№ 4266/2008 г. по описа на ВКС, IV г. о.,
определение № 220 от 1.03.2017 г., постановено по гр.д.№ 4084/2016 г. по описа на ВКС, IV
г. о., ГК и др./. Същата може да бъде объждана в съвкупност с останалия доказателствен
материал и при наличие на съотвествие с него, може да служи като индиция за наличието на
право на собственост. Случаят обаче не е такъв. По делото са положени максимални усилия
да се установи собствеността на Ю С върху топлоснабдения имот, за който ищецът твърди
да е доставял топлинна енергия, като са изискани документи, приложени към данъчната
декларация по ЗМДТ на Ю С, както и информация за вписванията, отблелязванията и
заличаванията по неговата партида в Агенция по вписванията, но такива не са открити.
Ето защо, при липсата на данни, които да потвърждават декларираните от
Синджирлиев права, не може да се приеме, че те действително са възникнали, респ. че друго
лице, а не ответникът е собственик на процесния имот.
В Закона за енергетиката /чл.153/ по императивен път са определени страните в
облигационното правоотношение, което възниква по повод доставката на топлинна енергия
4
и това са топлопреносното предприятие и собственика, респ. лицето, притежаващо вещно
право на ползване върху имота. В случая, следва да се отбележи, че не е налице
изключението, възприето в ТР № 2/2017 г. на ОСГКВКС, а именно, че с приоритетно
значение е наличието на сключен договор за продажба, с оглед установяване качеството
потребител на топлинна енергия, пред възникването на това правоотношение по силата на
закона, доколкото по делото не се представиха доказателства /подадена молба-декларация
до ищеца, писмен договор или др./, които да установяват наличието на облигационно
правоотношение възникнало между топлопреносното предприятие и потребител, различен
от ответника. С оглед на това следва да се приложи общото правило, залегнало в
разпоредбата на чл.153 от ЗЕ. В съответствие с него потребител на топлинна енергия за
процесния имот се явява ответника Д. Ч. М..
Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР. С оглед на това съдът приема, че съдържанието на
облигационното правоотношение между страните по доставката на топлинна енергия е
установено в приетите като писмени доказателства по делото Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от “Т – С” ЕАД на клиенти в гр.С.
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди предвиждат и
срок за заплащане на дължимите суми – чл.33, ал.1 и 2 от ОУ.
Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителния иск ищецът
следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника.
В тази насока съдът, анализирайки заключението на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза, намира че по делото се установи, че за периода м.05.2019 г. –
м.04.2021 г. за процесния имот е доставена топлинна енергия на стойност 1725.89 лв.
Установеното от експерта, че общият топломер в абонатната станция в сградата, където
се намира имота на ответника, е преминал метрологичен контрол дава основание да се
приемат за достоверни снетите от него данни за потреблението на топлоенергия. В същото
време през исковия период е извършено изравняване на реалното потребление на топлинна
енергия, намерило отражение в изравнителните сметки за всеки отоплителен сезон.
Ответникът М., като потребител на топлинна енергия в имот, находящ се в сграда –
етажна собственост, макар и да не е използвал енергия за отопление и БГВ, на основание
чл.153, ал.6 от ЗЕ, остава клиент на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и
от отоплителните тела в общите части на сградата. Именно в тази насока са и изводите на
вещото лице, което е констатирало потребление единствено на топлоенергия, отдадена от
отоплителното тяло в банята /щранг-лира/, за което не съществува техническа възможност за
индивидуален отчет, а начислената за него топлоенергия е определена по изчислителен път
съгласно Приложението към чл.61, ал.1 т.6.9 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. и
разпоредбата на т.6.5 в съответствие с определената от ФДР топлинна мощност – 728 W, и
екстраполация по максимален специфичен разход за сградата.
5
Отделно от това, ответникът не ангажира доказателства, че е възразил срещу
разпределената му топлоенергия или срещу изготвените изравнителни сметки, или че ФДР е
подала грешни данни. Такива не са установени и от вещото лице.
Съдът кредитира изцяло заключението както по съдебно-техническата, така и по
съдебно-счетоводната експертиза като изготвени от лица със специални знания в
изследваната област, обосновани, пълни и съответстващи на останалия доказателствен
материал, поради което и гради правните си изводи по основателността на иска въз основа
на тях.
Именно с оглед заключенията на двете вещи лица, съдът приема, че през исковия
период ищцовото дружество е доставило за процесния имот топлинна енергия на стойност
517.08 лв.
С предявения иск ищцовата страна твърди един отрицателен факт - липса на плащане
по договора за процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а на оборване
от ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено плащане
на дължимата цена, което може да стане само с писмени такива. По делото не са
представени документи, доказващи плащане от страна на ответника, такива не са
установени и от вещото лице по ССчЕ.
От страна на ответника е направено възражение на погасяване на вземанията на
ищцовото дружество по давност, което съдът намира за неоснователно по следните
съображения: По отношение на характера на вземанията за топлинна енергия и периодът от
време, с течението на който те се погасяват при бездействие от страна на
топлоснабдителното предприятие, ВКС прие в свое ТР на ОСГТК № 3/2011 г., че става
въпрос за периодични плащания, за които се прилага разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД.
С разпоредбата на чл.114 ЗЗД, уреждаща давността ясно е определен началният
момент, от който давността започва да тече и това е денят, в който вземането е станало
изискуемо. По делото са представени Общи условия, одобрени с решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на ДКЕВР, в които е фиксиран падеж на задълженията, а именно 45-дневен
срок от изтичане на периода, за който се отнасят. С оглед на това и доколкото към
23.09.2021 г., когато е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК и на която дата на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.116, б.“б“ от ЗЗД, е
прекъсната давността, не са изминали повече от 3 години от настъпване на падежа на
първото задължение, включено в исковия период, а именно за м.октомври 2018 г., което е с
падеж 15.12.2018 г., то възражението на ответника се явява изцяло неоснователно.
С оглед на това съдът приема, че ответникът Д. М. дължи на ищеца сумата от 517.08
лв., т.е. предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.
Както бе посочено по-горе, задължението за заплащане на сметките е с определен
срок и се извършва ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено
плащане в сроковете по чл.33, ал.1 и 2 от ОУ, публикувани във вестник Монитор през
м.юли 2016 г., а именно 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят.
6
Предвид своя акцесорен характер и изхода по главния иск, искът за заплащане на
обезщетение за забава също се явява доказан за периода 15.09.2019 г. – 15.09.2021 г.
предявения в размер от 78.70 лв., доколкото установеният от ССчЕ размер е по-висок, а
именно 79.62 лв. /съобразно отразеното в графа 4, ред 1 и 2 на таблицата, поместена на стр.6
и 7 от заключението по съдебно-счетоводната експертиза/.
По отношение претендираните суми за дялово разпределение, а именно: главница от
25.54 лв. за периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2020 г. и 5.16 лв. обезщетение за забавено
плащане за периода от 01.10.2018 г. до 15.09.2021 г., следва да се отбележи, че от данните по
делото се установи, че тази услуга се извършва от ФДР „Т С“ ЕООД. Ищцовото дружество
не анажира доказателства за активната си материална легитимация по иска, а именно за
основанието, на което му се дължи възнаграждение на него за извършена от трето лице
услуга. Макар и събирането на тези суми да е възложено на ищеца, съобразно договорено
между него и ТЛП, то това не обвързва съда и не може да промени носителя на
материалното право. Ищецът не установи да е изкупил тези вземания от ТЛП /по реда на
чл.99 от ЗЗД/, или да е настъпило частно или универсално правоприемство между него и
ФДР, поради което съдът приема, че липсва валидно възникнало вземане на ищеца от
ответника за услугата дялово разпределение. Ето защо, предвид обстоятелството, че ищецът
е претендирал сумите в заповедното производство, исковете му се явяват процесуално
допустими, но по същество неоснователни, поради което и следва да се отхвърлят.
С оглед изхода на спора всяка от страните има право на разноски, каквото искане е
направил ищецът и е пълномощникът му е представил списък по чл.80 от ГПК. В
съответствие с възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът в настоящето
исково производство да разпредели разноските и във воденото преди това заповедно такова.
Съдът като съобрази приложените по делото платежни документи, констатира, че ищецът е
направил разноски за юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 150.00 лв.,
определено по реда на Наредбата за заплащане на правната помощ, приложима на
основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37 от Закона за правната помощ. Освен това е заплатил
държавна такса общо от 200.00 лв., за депозит за експертизи 550.00 лв. и за издаване на
съдебно удостоверение от 5.00 лв. Съобразно уважената част от исковете, от направените от
ищеца разноски от общо 905.00 лв., в тежест на ответника Д. М. следва да бъде поставена
сумата 765.55 лв.
От страна на ответника се претендират разноски единствено за адвокатско
възнаграждение, което, съобразно отразеното в приложения на л.87 от делото договор за
правна защита и съдействие, възлиза на 500.00 лв. за исковото производство и срещу което
пълномощникът на ответника е направил възражение за прекомерност. Съдът като съобрази
действителната фактическа и правна сложност на делото, обема събран доказателствен
материал, процесуалното поведение на страните, броя проведени съдебни заседания, съдът
намира, че следва да намали заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение до
минималния размер, предвиден в чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /последно изм. и доп. с ДВ бр.88 от 4 ноември 2022 г., в сила
7
от 8 ноември 2022 г./ , а именно до сумата от 400.00 лв. Отделно ответникът е заплатил и
100.00 лв. възнаграждение за процесуално представителство и защита в заповедното дело.
Съобразно отхвърлената част от исковете, от тези суми в тежест на ищеца следва да
бъдат поставени 24.50 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. Ч. М., ЕГН **********, с
адрес гр.С,ул.“Ген.П“ №..., че дължи на “Т – С” ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано от А А, следните суми, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 54996/2021 г.
по описа на СРС, а именно сумата от 517.08 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., за имот, отчитан
с абонетен №.., ведно със законна лихва от 23.09.2021 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 78.70 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 15.09.2021 г.
ОТХВЪРЛЯ исковете на “Т – С” ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление
гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано от А А, за признаване за установено по отношение на Д.
Ч. М., ЕГН **********, с адрес гр.С,ул.“Ген.П“ №... , че последният дължи на ищеца
следните суми за дялово разпределение на имот с абонатен №..: главница от 25.54 лв. за
периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2020 г. и 5.16 лв. обезщетение за забавено плащане за
периода от 01.10.2018 г. до 15.09.2021 г., за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 54996/2021 г. по описа на СРС
ОСЪЖДА Д. Ч. М., ЕГН **********, с адрес гр.С,ул.“Ген.П“ №..., да заплати на „Т
– С” ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано от
А А, сума в размер на 765.55 лв., представляваща направени от ищеца разноски по
настоящето дело и по ч.гр.д.№ 54996/2021 г. по описа на СРС, съобразно изхода по делата.
ОСЪЖДА „Т – С” ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я №
23Б, представлявано от А А, да заплати на Д. Ч. М., ЕГН **********, с адрес
гр.С,ул.“Ген.П“ №..., сумата от 24.50 лв., представляваща направени от ответника
разноски по настоящето дело и по ч.гр.д.№ 54996/2021 г. по описа на СРС, съобразно изхода
по делата.
Решението е постановено с участието на третото лице помагач „Т С” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 54996/2021 г. по описа на СРС.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9