Р Е Ш
Е Н И Е
Номер: 260127 Година 2020г. Град Пазарджик, обл. Пазарджишка
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. ПАЗАРДЖИК ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ
На 15. 12. 2020 година
В публично( закрито) заседание , в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР НЕНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА ПАЛОВА
СЕКРЕТАР: КАТЯ КЕНТОВА МАРИАНА ДИМИТРОВА
ПРОКУРОР: ………………………
като разгледа докладваното от съдията КРАСИМИР НЕНЧЕВ в. гр.
д . № 744 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно
обжалване .
Районен съд П. е сезиран с искова молба подадена от Д.Н.Н. , ЕГН **********,*** , против М.Н. Д., ЕГН **********,***.
С Решение № 95/ 08. 07.2020г. на районен
съд П. , постановено по гр. д. №
625/2019г. по описа на същия съд,
предявения иск е уважен изцяло . Осъдена е ответницата
да заплати в полза на ищцата сторените
съдебно – деловодни разноски.
Решението на
районния съд се обжалва с въззивна
жалба от ответника в
първоинстанционното производство , подадена чрез
пълномощника на страните. Във
въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалването
решение,поради нарушение на материалния закон и
необоснованост. Искането е да
се отмени изцяло решението на районния съд и се постанови ново решение от въззивната инстанция по съществото на спора, с което се отхвърли предявения иск. Прави се искане за присъждане
на сторените съдебно- деловодни разноски
в двете инстанции.
В срока по чл. 263
ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна . В отговора се оспорва въззивната жалба. Прави се искане
решението на районния съд , като правилно и законосъобразно да се остави в сила
.
В открито съдебно
заседание страните чрез пълномощниците си поддържат становищата си.
Пазарджишкият
окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на обжалваното съдебното решение които са посочени във въззивната жалба , като взе предвид становището на
страните и събраните доказателства пред
първата инстанция , при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК, прие за установено следното :
Въззивната жалба
е процесуално допустима .
Жалбата е подадена
от активно легитимирани страни ( ответник в производството пред районния съд ).
Жалбата е
подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.
В текста на чл.
269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на
обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на
решението . По допустимостта на
решението в обжалваната му част . По
останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата .
Във въззивната
жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно решение или за неговата процесуална
недопустимост.Възраженията са свързани с правилността на решението.
І.
Правно основание на предявения иск и фактически състав на правната норма .
Районен
съд П. е сезиран с вещен ,осъдителен ,
собственически иск.Правното основание на иска е по чл. 109 от ЗС. При
този вид петиторна защита в тежест на ищеца е да докаже фактическият
състав на правната норма . Основните разяснения по
отношение фактическия състав на
негаторния иск по чл. 109 от ЗС са дадени в ТР № 31/ 84г.от 06. 02.
1985г. на ОСГК на ВС и т. 3 на ТР № 4/ 2015г. от 06. 11. 2017г. на ОСГК на
ВКС. И двете ТР имат задължителен характер за съдилищата по
силата на чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК и ТР №
1/2009г.от 19. 02. 2010г. на ОСГТК на ВКС .
Фактическият
състав на правната норма е следния:
а/
ищеца трябва да докаже ,че е собственик,
съсобственик на вещта или носител на
ограничено вещно право върху
вещта ;
б/
че едно трето лице ( съсобственик , собственик на
съседен имот или чуждо на собствеността лице )
извършва неоснователни действия , които пречат,
ограничават или смущават собственика на вещта да упражнява правото си на собственост спокойно
, в пълен обем ( съобразно правата си в имота ) и съобразно
предназначението на вещта;
По
отношение неоснователостта на
действията ( неоснователното въздействие ) трябва
да се има предвид следното :
-
нарушението може да бъде извършено с действие , с бездействие, с поддържане на
създадено състояние в резултат на действията
или бездействията или вредно отражение върху вещта . Правнорелевантни са и трите форми на човешко въздействие.;
-
действието във всички случаи трябва да бъде противоправно ( да се нарушават конкретни правни
норми или общото правило да не се вреди другимо ) ;
-
въздействието върху вещта може да
бъде ,както пряко ,така и косвено ;
-
при този вид нарушение на
собствеността ,за разлика от ревандикационния иск владението нито се накърнява ,нито се отнема ;
-
неоснователното действие трябва да ограничава , смущава , пречи или заплашва пълноценното ползване на
вещта според нейното предназначение.
-
противоправното въздействие трябва
да съществува към момента на предявяване на иска , разглеждане на спора и
постановяване на съдебното решение или да съществува опасност, че то ще
продължи и за в бъдеще или да са
останали трайни последици от нарушението ;
в/ пречките за
ползване на имота трябва да са по- големи
от обикновените ( виж чл. 50 от ЗС);
г/ искът по чл.
109 от ЗС,като всеки вещен иск не се погасява по давност;
д/ ако действията
на ответника са основателни иска по чл.
109 от ЗС ще следва да се отхвърли , като неоснователен. Ако действията на
ответника са неоснователни,но това не създава
пречки на собственика да ползва вещта
според нейното предназначение иска отново ще следва да се отхвърли ,като неоснователен;
е/ в някои случаи
естеството на извършеното от ответника нарушение е такова ,че от съдържанието на нарушението
става ясно ,че то пречи на собственика да упражнява правото си на
собственост в пълен обем. В тези случаи ищеца не е длъжен да доказва
,че неоснователното действие му пречи да
упражнява спокойно и в пълен обем правото си на собственост , съобразно
предназначението на вещта( виж Определение № 466/21. 10. 2019г. по гр.д. №
1686/2019г. на І-во гр.отд. на ВКС).
.
ж/ в други случаи
ищеца следва да установи и докаже ,че с противоправното въздействие ответника нарушава строителни , санитарно-
хигиенни или други норми , с които се пречи за пълноценното ползване на
вещта;
ІІ. Правни изводи .
Установено е по
делото ,че ищцата и ответницата са сестри, като притежават в режим на етажна
собственост двуетажна жилищна сграда
. Ищцата е собственик на първия жилищен етаж
, а ответницата е собственик на втория жилищен етаж. На втория жилищен етаж има
изградена тераса, покрита с лека дървена конструкция .
Предмет на
настоящия спор е именно тази тераса. В исковата молба ищцата твърди ,че терасата е покрита с дървена конструкция
. Твърди ,че терасата и дървената покривна конструкция са незаконно изградени и
в разрез
с всички строителни правила и норми .
Твърди ,че конструкцията на
терасата е повредена до такава степен ,че създава опасност за живота и здравето
на ищцата и на нейното семейство . Искането е да се премахне незаконно
изградена тераса и дървената покривна
конструкция .
Преди да пристъпи
към разглеждане на спора по същество съдът е длъжен да отбележи
следното, когато се касае до незаконно извършено строителство :
Един строеж може
да е извършен без разрешение за строеж,
в отклонение от даденото строително
разрешение или да е извършен въз основа
на нищожен административен акт. Строежът може да нарушава технически ,
технологически , санитарно – хигиенни,застроителни планове и технически
нормативни, по които следва да се
осъществи строителството. Въпреки
всичко това , защитата чрез негаторния иск
ще бъде недопустима( неоснователна )
, ако незаконното строителство не пречи на собственика на съседния имот
да ползва собствеността си в пълен обем и съобразно предназначението на имота .Собственикът
на съседния имот ще бъде длъжен да търпи
незаконното строителство в чуждия имот
,защото то по никакъв начин не засяга неговото право на собственост върху дворното място и / или върху постройките в това дворно място .
Какво е установено
по делото от фактическа страна?
От ответната
страна по иска е представено конструктивно
становище , изготвено на 08. 08. 12018г. от инж. Д.Г.Т. относно конструктивното и техническото състояние на
терасата .
В становището е
посочено ,че терасата е в добро конструктивно състояние,няма видими
провисвания и пукнатини и може
да бъде използвана по предназначението
си . Посочено е ,че терасата и навеса са достатъчно укрепени и не оказват натоварване върху жилищната
сграда. Единственият недостатък на
терасата , който е констатиран от техническия специалист е ,че на определен
участък от долната страна на плочата на терасата се наблюдава открита армировка без
необходимото бетоново покритие от 1 см.
В тази насока са дадени препоръки на собственика на терасата да
възстанови бетоновото покритие от 1
см. на местата с оголена армировка.
По делото е прието
и изслушано заключение на СТЕ относно
конструктивното и техническото състояние на терасата . В заключението са посочени следните
технически недостатъци на терасата:
1/Изграждането на терасата противоречи на строителните правила и норми ,
а именно:
-
терасата е с широчина 1,50 м. при допустима
стойност 0,90 м. ( чл. 88 ал. 2 от Наредба № 7/ 22.12. 2003г. за правила и нормативи на
отделните видове територии);
-
височината на парапета от вътрешната страна е 0,90
м. при минимална стойност 1, 05м. ( чл. 89 от
Наредба № 7/ 22.12. 2003г. за правила и нормативи на отделните видове
територии);
-
терасата заема еднометровата ивица в краищата на
съответната фасада , което е забранено от нормата на чл. 88ал. 5 от Наредбата;
2/За дървената конструкция , която
покрива терасата трябва да има издадено
становище на инженер- конструктор с указание за изпълнението му ( чл. 147 ал. 2 от ЗУТ). Такова становище по делото не
е представено;
3/Цялата тераса в свободния си край се носи от три броя колони, представляващи
водопроводни азбесто-циментови тръби. Техническото изискване е колоните да
са поставени от двата края и отпред , а
в случая колоните са поставени отзад. Освен това колоните са поставени през много
голямо разстояние ( към 8,20 м. ) , което е недопустимо от
техническа гледна точка ;
4/ Терасата е „Г“ образна ( състои се от две тераси ) . Точно в ъгъла ,
където се събират двете тераси се
показва арматурата , което е признак,че в тази част има напрежение
,предизвикано от „Г“ образния характер на терасата . Там има напукване , тъй
като бетона просто не е издържал.Вещото
лице заключава в съдебно заседание ,че такава конструкция на терасата е
недопустима;
5/ Между първите две носещи колони в южната
част на терасата има видимо провисване , което е сигурен признак за слягане на носещите колони;
6/ От
началото на южния край на терасата в посока север,на пода има ясно
изразена пукнатина с дължина 3,40м.
,намираща се до югоизточната фасадна стена на къщата , което също е сигурен признак за слягане на носещите колони;
7/ Долната част на терасата е измазана с варова
мазилка ,която е частично напукана и паднала.По пода на двора е имало паднали
парчета от мазилката;
8/Почти по цялата дължина на
терасата , бетоновото покритие на челото
на пода на терасата е напукано и частично паднало, като е оголена
арматурата , особено видимо в източния ъгъл , където се събират двете тераси
;
9/ Дървеният навес сега не утежнява терасата ,
но при сняг и лоши климатични условия
ще я утежни ;
10/ Събарянето на терасата няма да окаже влияние
на конструкцията на сградата, включително и на стълбите ;
При така установеното конструктивно и техническо състояние на
терасата и дървената покривна конструкция ,въззивната инстанция намира за обоснован и законосъобразен извода
на районния съд за това ,че терасата подлежи на събаряне , тъй като е
застрашена от самосрутване , което от своя страна застрашава живота и сигурността на
собствениците на първия жилищен етаж и
не им дава възможност пълноценно да ползват собствеността си . Събарянето на терасата
води до събаряне и на покривната конструкция над нея.
Установи се по
делото ,че терасата и дървената покривна конструкция на терасата не са
изградени в съответствие със строителните правила и норми . При извършената проверка в Община П. вещото лице не е открило строителни разрешения и книжа за изграждането на терасата и на
дървената покривна конструкция . Отклоненията
при изграждането на терасата са
съществени и не могат да бъдат отстранени чрез ремонт на терасата , тъй като касаят дължината , ширината на терасата , разположението й спрямо фасадата на сградата и
състоянието на носещата конструкция . Терасата
не е изградена конструктивно правилно, което от своя страна води до деформация
и повреда на терасата. Освен това естествените процеси във времето (слягане и
ерозия ) допълнително са влошили състоянието на терасата .Техническото състояние на терасата подробно бе описано от съда по - горе, поради което не
е нужно да се повтаря отново от съда .
Установено е по
делото ,че терасата се намира над входа на първия жилищен етаж , който е
собственост на ищцата по делото . Увисването
на терасата над входа на ищцата, напукването на носещата бетонова основа на
терасата, падащите части от бетоновата
основа на терасата и падащата мазилка от
долната част на терасата обективно не дават възможност на ищцата пълноценно да ползва жилището си и дворното място в имота . Естеството
на увреждането на терасата е такова ,че не е нужно ищцата да доказва невъзможността да ползва
имота си в пълен обем. Тази невъзможност следва от характера на извършеното от ответницата нарушение(изграждането на тераса в
отклонение от всякакви строителни правила и норми и неподдържането на терасата
в добро техническо състояние и
безопасност за околните ). В случая ,освен нарушението на конкретни технически правила и норми
по изграждането и поддържането на терасата в добро състояние ищцата е нарушила
и общото правило да не се вреди другиму .
Независимо от
това от обясненията на свидетеля Г. С. Г.се
установява , че съществува реална опасност оголената и стърчаща арматура на
основата на терасата , както и падащите части от основата на
терасата и от мазилката на терасата да наранят лице , което се намира под
терасата или да изцапат с боклук тялото и дрехите на това лице . Свидетелят установява също така ,че
много често се налага ищцата да почиства
на двора паднали парчета от бетона и от мазилката на терасата . В случая неправомерните въздействия върху имота на ищцата чрез
незаконно изградената и неподдържана тераса са по-големи от обикновените по смисъла на чл. 50 от ЗС.
На основание чл.
271 ал. 1 от ГПК решението на районния съд , като правилно и законосъобразно ще
следва да се потвърди .
С оглед изхода на
спора пред въззивната инстанция и на основание чл. 78 ал.3 от ГПК ще следва да се осъди жалбоподателката
да заплати в полза на ответницата по въззивната жалба сумата 450 лв., представляваща
сторени разноски за възнаграждение на един адвокат пред въззивната инстанция ,
по представения договор за правна помощ и списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Предвид на
гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК и чл. 271 ал.1
от ГПК Пазарджишкия Окръжен съд
Р Е
Ш И
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 95/ 08. 07.2020г. на районен съд П. , постановено
по гр. д. № 625/2019г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА М.Н. Д., ЕГН **********,*** да заплати в полза на Д.Н.Н. ,
ЕГН **********,*** сумата 450 лв.,
представляваща сторени разноски за възнаграждение на един адвокат пред
въззивната инстанция .
На основание чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК решението на въззивната инстанция подлежи на касационно обжалване в едномесечен
срок от съобщението на страните за изготвянето му пред ВКС ( иск за защита на
вещно право върху недвижим имот ).
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: