Р Е Ш Е Н И Е
град София, 03.04.2019 година
В И М
Е Т О Н
А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно
заседание на шести февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.:
БИЛЯНА КОЕВА
при
секретаря ЮЛИЯ АСЕНОВА и с участието на прокурор ………… разгледа докладваното от
съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №477 по
описа за 2018
година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 – чл.273 от ГПК.
Производството
е образувано по въззивна жалба, подадена от И. В. М. и А.В.Р. срещу решение от 09.03.2017г.,
постановено по гр.д.№58137/2015г. по описа на СРС, І Г.О., 51-ви състав, В
ЧАСТТА, в която е признато за
установено по реда на чл.422 от ГПК, че всеки от жалбоподателите дължи
на "Т.С." ЕАД следните суми: на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.200, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.150 ЗЕ всеки от тях по 123.57 лв.,
представляваща 1/3 от стойността на доставена топлинна енергия през периода от
м.04.2012г. до м.04.2014г. в топлоснабден имот – апартамент №23, находящ се в
град София, ул."********, вх.Б, ведно
със законната лихва от 29.04.2015г. до окончателното погасяване на
задължението, както и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД всеки от тях по 21.57 лв.
представляваща 1/3 от обезщетение за забава за периода от 31.05.2012г. до
09.04.2015г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д. №23405/2015г. по описа на СРС, І Г.О., 51-ви състав; както и са
осъдени всеки от жалбоподателите да
заплати на "Т.С." ЕАД на
основание чл.78, ал.1 от ГПК всеки от тях по 195 лв., съдебни разноски в
исковото производство, както и всеки от тях по 108.33 лв., съдебни разноски по
ч.гр.д.№23405/2015г. по описа на СРС, І Г.О., 51-ви състав.
В жалбата са инвокирани доводи относно незаконосъобразност на
съдебното решение в обжалваните части, като постановено в нарушение на
материалния закон. Оспорват се констатациите на вещото лице-счетоводител в
приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза относно начислени суми за
доставена топлинна енергия в имота за исковия период. Изложени са доводи, че са
редовни платци и са изпълнили задълженията си за заплащане стойността на
доставената в имота топлинна енергия, съответстващи на притежаваната от всеки
от тях по 1/3 ид.ч. от правото на собственост върху процесния имот. Предвид на
изложеното молят съда да постанови съдебен акт, с който да отмени решението на
СРС в обжалваните части и да постанови друго решение, с което да отхвърли
предявените искове спрямо тях. Претендират разноски.
Въззиваемата страна - „Т.С.” ЕАД,
не депозира писмен отговор, в представена молба от 28.09.2018г. се взема
становище относно неоснователността на въззивната жалба. Моли съда да постанови
съдебен акт с който да потвърди решението на СРС
в обжалваните части като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
Трето лице-помагач - „Н.” ЕАД не изразява становище по подадената въззивна жалба.
Предявени са от „Т.С.” ЕАД срещу И. В. М.,
А.В.Р. и Р.В. М. при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.124
ал.1 от ГПК във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД
и чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане при условията на разделност от всеки от тях
на суми, посочени в исковата молба.
С оглед петитума на
подадената въззивна жалба предмет на въззивен контрол е първоинстанционното
решение в частта, в която са уважени предявените искове спрямо И. В. М. и А.В.Р..
Съдебното
решение в частта, в която е признато за установено по отношение на „Т.С.” ЕАД на дължими
от Р.В. М. суми за главница и лихва за забава като необжалвано е влязло в сила.
Софийският градски съд, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена
подробно от първоинстанционния съд.
Пред настоящата инстанция е
прието като писмено доказателство писмо от 14.12.2018г. от „Т.С.” ЕАД и
адресирано до И. В. М. и А.В.Р., към което е приложена справка, отразяваща дати на
извършени плащания за процесния топлоснабден имот от началото на 2012г. до
настоящия момент. От така приетото писмо не се променя установената от СРС
фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не
следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства,
които са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора факти и
обстоятелства.
В конкретния случай не е спорно
между страните и се установява от доказателствата по делото, че за процесните
искови суми видно от приложеното ч.гр.д. №23405/2015г. по описа на СРС, І
Г.О., 51-ви състав, въззиваемия-ищец-
„Т.С.” ЕАД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 29.04.2015г. и е
постановена на 13.05.2015г. заповед за изпълнение на парично задължение по реда
на чл.410 от ГПК срещу И. В. М., А.В.Р. и Р.В. М. за заплащане на
сумите, посочени в заявлението. В
срока по чл.414 от ГПК са подадени от всеки от длъжниците - И. В. М.,
А.В.Р. и Р.В. М. възражения,
поради което дължимите от тях суми, посочени в заповедта на изпълнение, са
предмет на предявените в настоящото производство установителни искове.
Предвид
възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба, с която съдът е
сезиран, е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана
страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на
въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Обжалваното решение е валидно /не
е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за
валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по
спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание/,
както и е допустимо /съдът е разгледал предявените искове като им е дал
правилна правна квалификация/.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови обжалваното съдебно решение, в частта, в която
са уважени предявените искове спрямо ответниците - И. В. М. и А.В.Р., първоинстанционният съд е приел, че ответниците като
съсобственици - всеки от тях притежава по 1/3 ид.ч. от правото на собственост
върху процесния топлоснабден имот се явява потребител на топлинна енергия за
битови нужди и са налице основанията в закона за ангажирането на тяхната
договорна отговорност. Прието е, че вземанията, предмет на установителните
искове, са дължими поради проведено доказване на количеството и стойността на
потребената от ответниците топлоенергия, както и че ответниците са изпаднали в
забава, тъй като задълженията им за заплащане на цената на топлинната енергия са
срочни. Въззивният състав споделя изцяло мотивите на първоинстанционния съд
относно дължимостта на вземанията, предявени с исковите претенции, за които
исковете са уважени, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.
Независимо от това, предвид доводите изложени в жалбата досежно незаконосъобразността на
обжалваното решение следва да се добави и
следното:
Неоснователен се
явява единственият поддържан от въззивниците - И. В. М. и А.В.Р. довод, че всеки
от тях е погасил припадащата им се част от задълженията за заплащане на стойността на
доставената в съсобствения им имот топлинна енергия за исковия период от време.
Правилен е изводът на СРС, че от приетите пред първата инстанция доказателства
- копия от фискални бонове, платежни нареждания и разписка за платена сума, не
може да се прие за безспорно доказано твърдението на въззивниците - И. В. М.
и А.В.Р., че тяхната част от задължението за заплащане на топлинната енергия,
касаещо процесния период, е погасено чрез плащане. Така обоснованият извод на
СРС не би могъл да се опровергае и от приетото като писмено доказателство пред настоящата
инстанция писмо от 14.12.2018г. от „Т.С.” ЕАД и адресирано до И. В. М.
и А.В.Р., към което
е приложена справка, отразяваща дати на извършени плащания за процесния
топлоснабден имот от началото на 2012г. до настоящия момент. Констатации за
извършени плащания от въззивниците на припадащата се част от задълженията за
заплащане на стойността на доставената в съсобствения им имот топлинна енергия
за исковия период от време не се съдържат и в приетото пред СРС заключение на
съдебно-счетоводна експертиза, в което експертът-счетоводител е обосновал
своите изводи за дължимостта на сумата за доставена топлинна енергия като е изследвал счетоводните записвания
при дружеството доставчик, а не се е съобразил само и известията за фактури,
издавани от ищеца до абонатите на топлофикационното предприятие. В този смисъл
и правно обосновано СРС е кредитирал заключението по приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза във
връзка с чл.182 ГПК и приел за
доказани количествата и стойността на доставената
в имота топлинна енергия. Заявените с въззивната жалба общи възражения относно
констатациите, обективирани в приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза,
съдът намира, че не сочат необоснованост на заключението и като отчита че не са
подкрепени от събрани по делото доказателства, приема за неоснователни.
Във въззивната жалба не се съдържат други конкретни
оплаквания досежно порочността на обжалвания съдебен акт. По аргумент на чл.269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен
само от посоченото в жалбата. Съгласно трайно установената непротиворечива практика
на ВКС - решение №176 от
08.06.2011г. по гр.дело
№1281/2010г. ІІІ Г.О.; решение №95 от 16.03.2011г. по гр. дело
№331/2010г. на ІV Г.О.; решение №764 от 19.01.2011г. по гр.дело №1645/2009г. на ІV Г.О.; решение №702 от 05.01.2011г. по гр.дело №1036/2009г. на ІV Г.О.; решение №643 от 12.10.2010г. по гр.дело №1246/2009г. на ІV Г.О, въззивният съд се произнася по правилността
на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във
въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените
процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации
на първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение
той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията
по чл.269 ГПК е основание за касиране на
въззивното решение.
В конкретната хипотеза доколкото
както се посочи по-горе въззивника няма наведени други конкретни оплаквания
досежно незаконосъобразност и неправилност на съдебния акт в обжалваните части,
въззивният състав споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание
чл.272 от ГПК препраща към тях като счита, че обжалваното съдебно решение е законосъобразно, постановено при правилно приложение на
материалния закон, няма допуснати процесуални нарушения в хода на съдебното
производство. Правилно СРС е извършил съвкупна преценка и анализ на събраните по делото
доказателства /неоспорени по надлежния ред/ и е приел, че са доказани предявените искови претенции до посочени в
решението размери. Постановеният съдебен акт, в частта в която са уважени исковете за главница и
мораторна лихва е
правилен и законосъобразен, постановен при пълнота на събраните доказателства, при
правилно тълкуване на материалния закон, като не са допуснати процесуални
нарушения в хода на съдебното производство, поради което следва да бъде потвърден на
основание чл.271, ал.1 от ГПК.
Не е
налице допуснато нарушение от СРС и при присъждането на разноски на ищеца, като
дължимостта на последните следва от нормата на чл.78, ал.1 ГПК. Първостепенният
съд при постановяване на съдебното решение в частта на разноските се е
съобразил с т.12 на ТР №4/2013г. от 18.06.2014г. на
ОСГТК, съгласно което съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422,
респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство.
По разноските в настоящото
производство:
С оглед изхода на спора пред
настоящата съдебна инстанция в полза на въззивниците не се дължат разноски. По
отношение на заявената претенцията на въззиваемата страна за присъждане на направените
разноски, настоящият състав намира за неоснователна доколкото няма подаден
писмен отговор от същата, както и неин процесуален представител не се явява в
съдебно заседание. При това положение в полза на въззиваемата страна не се
дължи юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О.,
ІІІ-В състав
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 09.03.2017г., постановено по гр.д.№58137/2015г.
по описа на СРС, І Г.О., 51-ви състав, в обжалваните части.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1./
2./