Определение по дело №1214/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 15
Дата: 11 януари 2022 г. (в сила от 11 януари 2022 г.)
Съдия: Петър Митев
Дело: 20213100601214
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 9 ноември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 15
гр. Варна, 10.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на десети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър Митев
Членове:Марин Цв. Атанасов

Деян Ив. Денев
като разгледа докладваното от Петър Митев Въззивно частно наказателно
дело № 20213100601214 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243 ал. 8 от НПК.
Образувано е по частен протест на прокурор от ВРП срещу определение
№ 605 от 24.10.2021г. постановено по ЧНД № 4140/21г. на Варненски
районен съд, с което постановлението на ВРП за прекратяване на
наказателното производство е отменено и делото върнато на прокурора.
В протеста се съдържат редица оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на съдебния акт, като се предлага отмяна на
обжалваното определение и потвърждаване постановлението на РП Варна.
Съдът, като взе предвид частния протест, материалите по делото,
намира следното:
Протестът срещу определението на ВРС е подаден пред надлежен съд,
от легитимирано лице в законоустановения - 7 дневен срок по чл. 243 ал. 7 от
НПК при наличие на правен интерес, поради което е процесуалн допустим.
Разгледан по същество се явява неоснователен.
С постановление от 08.07.2021г. на прокурор при ВРП наказателното
производство по ДП № 561/2021г. по описа на Първо РУ при ОД МВР Варна
водено за престъпление по чл.325 ал.1 от НК е прекратено, като за правно
основание за неговото прекратяване са посочени разпоредбите на чл. 243,
1
ал.1 т.1, и ал.2, вр. чл.24 ал.1 т.1 от НПК.

С атакуваното определение ВРС е отменил постановлението на
прокурора за прекратяване на наказателно производство по ДП респективно,
връща делото на ВРП за изпълнение на дадени указания.
Съдът е приел, че не са реализирани всички възможности за събиране
на писмени, гласни и веществени доказателства, изискуемите за правилното
изясняване на делото в необходимия обем и пълнота и по съответния
процесуален ред, тъй като прокурорът не е провел докрай процеса на
доказване.
Абсолютно правилно и законосъобразно е определението на
първоинстанционния съд.
Първо:
Въззивният съд напълно споделя изводите на решаващия съд за наличие
на активна процесуална легитимация на жалбоподателите и правен интерес от
обжалване на постановлението за прекратяване на наказателното
производство и не намира за необходимо да ги преповтаря.
Безспорно при наличие на РР/ 15.03.2001г. –2001/220/ПВР, заменена с
Директива 2012/29 от 25.12.2012г., визирани и от ВКС, с оглед водещото
европейско законодателство над националното, то изводът за настъпване на
вреди от престъплението и правото на пострадал да се конституира като
граждански ищец и ч. обвинител в наказателния процес не се нуждае от
подробен анализ.
Второ:
В производството по чл.243 НПК, съдът следва да се произнесе по
обосноваността и законосъобразната на постановения прокурорски акт.
Настоящият въззивен състав намира за правилен и извода на
първоинстанционния съд, че постановлението на прокурора в този му вид не
представлява стабилен и мотивиран акт, при изяснена в пълна степен
фактическа обстановка.
За да е законосъобразен един прокурорски акт, който е от категорията
на преграждащите развитието на едно наказателно производство, той трябва
2
да е мотивиран и в него да има изложение в насока на това, защо с действията
си наказателно отговорното лице не е осъществило нито един състав от
особената част на НК. В случая прокурорския акт не покрива съдържанието
за мотиви по чл.199 ал.2 НПК, доколкото съдържа единствено преразказ на
свидетелските показания, вкл. и неточна датата на деянието. В този си вид
дори и с така наложеното от прокурора разбиране, че е точен, разбираем и
издържан в духа на традицията на старите актове не може да запълни липсата
на мотиви при пълен и цялостен анализ на доказателствата - гласни и
писмени, както поотделно така и в тяхната съвкупност.
Съгласно разпоредбата на чл.199, ал.2 НПК, мотивите са задължителен
елемент от съдържанието на постановлението на прокурора, като липсата им
съставлява съществено нарушение на процесуалните правила при съставянето
му.
Не се нуждае от коментар, че липсата на мотиви е достатъчно
основание за отмяна на атакувания акт.
На следващо място следва да се отбележи, че акта е постановен при
дефицит на разследването.
Процеса на доказване цели да се издири истината и да се създаде
максимално точно отражението на случилото се в обективната
действителност по делото.
Разпоредбата на чл.13 НПК задължава разследващите органи и
прокурора да вземат всички мерки за разкриване на обективната истина, по
реда и със средствата предвидени в НПК. Същите са призвани да формират
вътрешното си убеждение въз основа на обективно, всестранно и пълно
изследване на всички обстоятелства по делото. Обективно означава да са
събрани и проверени всички доказателства за и против обвинението,
всестранно – да са проверени в пълнота всички версии, а не само най-
вероятните и пълно – да са установени всички факти от предмета на
доказване. В случая е нарушен принципа за дирене на истината и не е
изяснена безспорно фактическата обстановка по делото. Събраните до
момента доказателства не биха могли да изведат категорични правни изводи,
които да стоят в основата на един стабилен прокурорски акт, който да сложи
край на наказателното производство, какъвто опит е направен.
Наказателно производство, се прекратява когато деянието не е
3
извършено или не съставлява въобще престъпление от общ характер, а не
само по определено от прокурор престъпление.
В настоящия казус не са налице достатъчно доказателства за
окончателен извод, а събирането им е възможно и законосъобразно. Горното е
наложило необходимост от извършването на процесуално – следствени
действия с оглед всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства от
значение за разкриване на обективната истина съобразно дадените от ВРС
указания, а не анализ на съдебния акт с упрек, че съда е превишил
правомощията си. Необходимо е при следващото си произнасяне прокурорът
да изпълни дадените от съда указания, свързани с предмета на доказване, като
направи цялостен анализ на доказателствата по ДП и едва тогава да прецени
налице ли са основанията за прекратяване на наказателното производство.
В случай, че изпита затруднения да установи обективната истина по
делото да проведе допълнителни разпити и да извърши всички допълнителни
процесуално – следствени действия, които намери за необходими с оглед
предмета на доказване по чл.102 от НПК.
Изложеното сочи за законосъобразност на постановения съдебен акт,
който следва да бъде потвърден, поради което и на основание чл. 243 ал.8 от
НПК, въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 605 от 24.10.2021г. постановено по
ЧНД № 4140/21г. по описа на Варненски районен съд

Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4