Р Е
Ш Е Н
И Е№39
гр.Шумен 24.02.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
окръжен съд в открито заседание
на осми февруари две хиляди и
единадесета година ,в състав:
Председател: Константин Моллов
Членове:1. Азадухи
Карагьозян
2.Ралица Хаджииванова
при секретаря Т.К. и като
разгледа докладваното от съдия Азадухи Карагьозян В.гр.д.№2 по описа за
2011г. за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и
сл. от ГПК.
С решение №577 от 9.11.2010г. по гр.д.№4579
по описа за 2009г. на ШРС ,съдът е осъдил М.М. *** да заплати на Л.М.Т. сумата
от 10 000 евро ,представляваща сума ,с която ответника неоснователно се е
обогатил на осн.чл.55 ал.1 предложение първо от ЗЗД ,ведно със законната лихва
,считано от датата на подаване на исковата молба -23.12.2009г. до окончателното
й изплащане, както и сумата от
1 824.33лв. представляваща направени по делото разноски.
Решението
е обжалвано от ответницата М.М.А. ,действаща ,чрез особен представител адв.С.М.
от ШАК , като недопустимо по изложените
в жалбата съображения. Жалбоподателката моли решението да бъде обезсилено .
Въззиваемата страна в срока е депозирала отговор с който оспорва жалбата като неоснователна и моли съдът да я остави без уважение и да потвърди обжалваното решение.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна, при наличие на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Като обсъди основанията и
доводите изложени от страните ,както и събраните по делото доказателства ,съдът
приема за установено следното от фактическа и правна страна : Видно от приложеният
по делото договор за продажба на вземане от 3.04.2008г. ищцата Л.М.Т. е
закупила от М. Н. Т. вземане в общ размер от 19 270 евро с длъжник
ответницата М.А. ,възникнало от двустранен договор за заем. Сумата от
19 270 евро е била предмет на исково производство по гр.д.№96/2008г. на
ШОС по което цедента М.А. е предявила срещу настоящата ответница иск с правно
основание чл.240 ал.1 от ЗЗД и по това дело като трето лице помагач е участвал
ищецът по настоящото дело. Искът е уважен от ШОС частично с решение от
14.01.2009г. по гр.д.№96/2008г. за сумата от 9 270 евро ,а за сумата от
10 000 евро е отхвърлен като неоснователен ,поради липсата на
доказателства за предаване в заем на претендираната сума. Следователно предвид
наличието на сила на присъдено нещо е недопустимо исковата сума да се
претендира на осн.чл.240 ал.1 от ЗЗД като дадена в заем на ответницата. Съдът
счита представеният по делото договор за цесия за отговарящ на изискванията на
чл.99 и сл. от ЗЗД и за напълно валиден ,поради което и за ищцата като цесионер
по този договор е налице правната възможност да претендира сумата от
10 000 евро от ответницата и възраженията
в тази насока са неоснователни. Неоснователни
са и възраженията направени в жалбата ,че ищцата не е процесуално легитимирана
страна по делото ,тъй като цесията не е произвела своето правно действие в
нейна полза. Видно от приложеното по делото решение от 14.01.2009г. по
гр.д.№96/2008г. на ШОС по което дело е претендирана и исковата сума
като част от целият иск като ответник е участвала настоящата ответница
и тя при това положение е била уведомена
за извършеното цедиране на вземането срещу нея ,той като цесионера на вземането –ищец по настоящото дело е бил
конституиран по делото като трето лице помагач и решението по делото е
постановено с участието на настоящата ищца. Следователно направеното възражение
от жалбоподателката ,че не е била уведомена за извършеното цедиране на исковата
сума е неоснователно , цедирането на сумата е произвело правното си действие в
полза на ищцата и същата е процесуално легитимирана да участва по делото в това
и качество. Видно от приложеният по
делото документ за извършен превод от Банка Пиреос от 28.06.2005г. в полза на М.М.А.
тя е получила сумата от 10 000 евро на основание “частен трансфер”.
При така установената фактическа обстановка ,съдът достигна до следните
правни изводи : Ищцата е предявила срещу ответницата искове с правно основание
чл.55 ал.1 от ЗЗД и чл.59 от ЗЗД при условията на евентуалност ,като съдът е
уважил претенцията на ищцата на осн.чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД –приел е ,че получената
от ответницата сума от 10 000 евро е получена без основание. При
разглеждането на иска по чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД следва ищцата да установи ,че е
платила на ответницата исковата сума ,а ответницата следва да докаже ,че я е
получила на правно основание . Ищцата твърди ,че тази сума е била недължимо
платена на ответницата. Ответницата не оспорва получаването на сумата от
10 000 евро ,нито е представила по делото доказателства ,че я е върнала на
ищцата. По делото не се доказа наличието
на основание за получаването на исковата сума от ответницата.
При така установената фактическа обстановка ,съдът счита искът по чл.55
ал.1 пр.1 от ЗЗД за основателен и доказан. Установи се по делото ,че ищцата е
превела на ответницата сумата от 10 000 евро ,ответницата я е получила и
не я е върнала на ищцата ,като не се доказа наличието на основание за плащането
и задържането на тази сума .Следователно
с получаването й ответницата се е обогатила неоснователно за сметка на ищцата и
дължи връщането й.
Предвид уважаването на иска по
чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД ,съдът не следва да се произнася по другите искове по
чл.55 ал.1 пр. 2 и 3 и по чл.59 от ЗЗД предявени при условията на евентуалност.
Ето защо въззивният съд счита, че решение на първоинстанционният съд е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.
Предвид изхода от спора на жалбоподателят не се следват разноски по делото , а въззиваемата страна не е направила такива.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.271 от ГПК ,съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №577 от 9.11.2010г. по гр.д.№4579 по описа за 2009г. на ШРС.
Разноски не се присъждат.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му пред
Върховният касационен съд на Р.България при условията на осн.чл.280 ал.1 от ГПК.
Председател: Членове:1. 2.