Решение по дело №2/2022 на Административен съд - Габрово

Р Е Ш Е Н И Е  №20

гр. Габрово, 29.03.2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ГАБРОВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ............... колегия в открито съдебно заседание на седемнадесети март ................. през две хиляди двадесет и втора година  в състав :   

         ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛИН КОСЕВ

     при секретаря  …...ЕЛКА СТАНЧЕВА..... и в присъствието на прокурора ...... като разгледа докладваното от съдия КОСЕВ Адм. Д №2 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

            Производството е по реда на чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

            С Разпореждане №РВ-3-23-01033066/12.11.2021г. на Ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ Ст. Загора е разпоредено И.Т.К. *** да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение при нетрудова злополука за периода 31.05.2021г. до 08.07.2021г. в размер на 1427, 01 лева, в това число главница и лихва до датата на разпореждането.

Жалбоподателят И.Т.К. е оспорил така постановеното Разпореждане, тъй като не е съгласен с факта че полученото парично обезщетение е недобросъвестно.

            С Решение №1040- 23-55/16.12.2021г. Директор на ТП на НОИ Ст. Загора е отхвърлил жалбата на И.Т.К. против Разпореждане №РВ-3-23-01033066/12.11.2021г. на Ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ Ст. Загора, като неоснователна. 

В законоустановения срок И.К. е обжалвал така постановеното Решение №1040- 23-55/16.12.2021г. Директор на ТП на НОИ Ст. Загора с което е отхвърлена жалбата на К. против Разпореждане №РВ-3-23-01033066/12.11.2021г. на Ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ Ст. Загора.

В жалбата се излага че обжалваното Решение било незаконосъобразно, неправилно и немотивирано. И.К. посочва, че имал сключен трудов договор №58/23.09.2020г. с Община Трявна за длъжността „личен асистент“. Същевременно работел и по друг трудов договор. Представил бил два издадени болнични листа №Е2020187219/26.05.2021г. и №Е20210578995/14.06.2021г. за два последователни периода с една и съща диагноза. Неправилно било прието от административния орган, че полученото обезщетение представлявало недобросъвестно получени суми и следвало да се възстанови от И.К.. Не бил съобразен и характера на трудовия договор за полаганите грижи при предоставяне на социалната услуга „личен асистент“ по отношение на бабата на К.. Логиката на законодателя била, че след като лицето може да упражнява трудова дейност по втория договор, то същото нарушава предписания режим на лечение и опровергава наличието на осигурителен риск- заболяване, като това обосновавало изводът за недължимост на осигурителното плащане. В случая жалбоподателят не бил нарушил предписания му режим на лечение, като продължавал да се грижи за болната си баба и по този начин изпълнявал задълженията си по втория трудов договор като „личен асистент“. В този смисъл не била доказана втората предпоставка на чл. 114, ал. 1 от КСО, а именно недобросъвестност на лицето при получаване на сумите за обезщетение. Добросъвестността се предполагала до доказване на противното и в случая това следвало да бъде изпълнено от административния орган.

Претендира въз основа на изложените в жалбата съображения, доразвити в съдебно заседание отмяна на Решение №1040- 23-55/16.12.2021г. Директор на ТП на НОИ Ст. Загора, както и на Разпореждане №РВ-3-23-01033066/12.11.2021г. на Ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ Ст. Загора. Заявено е и искане за присъждане на разноски.

 В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично и се представлява от упълномощен пр. представител- адвокат. Заявява че поддържа подадената жалба и изложените в нея искания.

За ответника ТП на НОИ Ст. Загора, редовно призован не се явява представител. В представено по делото писмено Становище се оспорва подадената жалба поради което същата да бъде отхвърлена. Претендират се раздноски по делото- възнаграждение за юрисконсулт, като се заявява и възражение за прекомерност за претиндираните от жалбоподателя разноски- възнаграждение за адвокат.

Административният съд като извърши цялостна служебна проверка на обжалвания административен акт и прецени изложените в съдебно заседание пред настоящата инстанция доводи, както и тези в жалбата, намира същата за неоснователна.

Жалбоподателят И.Т.К. е осъществявал трудова дейност по 2 трудови договора – с "***********" ЕООД гр. Ст. Загора и Трудов договор №58 от 23.09.2020 година с ************* по механизма "Лична помощ"– личен асистент на М. Н. Д. от гр. Трявна /баба на жалбоподателя И.К./.

От осигурителя "*********" ЕООД гр. Ст. Загора са подадени 2 болнични листове, представени от И.К.: № Е20********* за период 26.05.2021г. до 08.06.2021г.вкл. и №Е20210578995 за период 09.06.2021г. до 08.07.2021г., като по така представените болнични листи е изплатено парично обезщетение в размер на 1379, 14 лева от НОИ на И.Т.К..*** за И.К. са подадени данни за пълни работни месеци за периода м. май 2021 до м. юли 2021 включително, както и за начислено и получено от жалбоподателя трудово възнаграждение по този Трудов договор.

Извършена е проверка относно коректността на подадените данни в РОЛ за месеците май, юни и юли 2021г. за И.Т.К., като при проверката е констатирано извършване на трудова дейност по време на отпуск за временна нетрудоспособност. Резултатите от проверката са обективирани в Констативен протокол №КП-5-01029281/08.11.2021г. 

При извършената проверка, възложена със Заповед № ЗР-5-07-01028319 от 04.11.2021 година, контролен орган при ТП на НОИ Ст. Загора е установил, че И.К. е представил при основния си работодател "***********"ЕООД гр. Ст. Загора описаните по-горе 2 болнични листове.

От представените писмени документи /фишове за работна заплата по повод на втория трудов договор с *********** е установено, че К. е получил възнаграждение за непълни работни месеци – 05. 2021, 06. 2021 и 07.2021 година, а от представените таблици за явяване и неявяване на работа се установило, че К. е работил съобразно Трудовия си договор с *********** на непълно работно време /7часа/, като отработеното време за м. май 2021г. е 7дни и 10дни платен годишен отпуск, а за м. юни и юли 2021г. отработените работни дни са по 22 за всеки месец. От приложените писмени доказателства е видно, че на жалбоподателя е изплатено трудово възнаграждение от ************* за цитираните по горе месеци в размер на 1379, 14 лева..

Извършена е повторна проверка, като с Писмо №1012- 23-127# от 09.12.2021г. от ************ е изискана допълнително информация относно това има ли представени към този момент болнични листи от И.К., заведени във входящия дневник на общината за процесния период- м. май до м. юли, включително 2021г. Изплатени ли са трудовите възнаграждения на К. за посочените по- горе месеци. Извършвана ли е проверка на И.К. за периода м. май- м. юли 2021г. във връзка с изпълнение на задължениято му като личен асистент на ползвателя на лична помощ М. Н.Д.. Изискано е да се уточни периода на ползване на отпуск през м. май 2021г. от И.К..

Осигурителят е декларирал, че К. е отработил всички часове по сключения трудов договор за м. май- до м. юли 2021г. вкл. Няма преддставени болнични листи и няма посочени данни за временна нетрудоспособност. На И.К. са изплатени всички отработени часове, като той е бил в полагаем годишен отпуск в периода 05.05.2021г. до 19.05.2021г.

В резултат на установеното при проверката е издадено Разпореждане № РВ-3-07-01033066 от 12.11.2021 година на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ Ст. Загора, с което на И.К. е разпоредено да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение поради общо заболяване за периода 31.05.2021 – 08.07.2021 година в размер на 1427. 01 лева, от които 1379. 14 лева главница и 47. 87 лева лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на разпореждането. В мотивите на разпореждането е посочено, че паричното обезщетение поради общо заболяване е изплатено неоснователно, в нарушение на чл. 46, ал. 3 от КСО.

Недоволен от Разпореждането, И.К. го обжалва пред Директор на ТП на НОИ Ст. Загора в срока по чл. 117, ал. 2, предл. 1 от КСО.

Директор на ТП на НОИ Ст. Загора е постановил Решение №1040- 23- 55 от 16.12.2021година, с което е отхвърлил жалбата срещу горепосоченото Разпореждане с мотив, че е нарушена забраната по чл. 46, ал. 3 от КСО за едновременно получаване на парично обезщетение и на трудово възнаграждение, а осигуреното лице е недобросъвестно по смисъла на чл. 114, ал. 1 във връзка с чл. 46, ал. 3 от КСО, тъй като е нарушил чл. 9, ал. 2 във връзка с чл. 8, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/.

Решението е връчено на жалбоподателя, който видно от представените писмени доказателства го е оспорил в срок, при което е образувано настоящото съдебно производство.

Съгласно чл. 5, ал. 3 от КСО регистрацията на осигурителите и самоосигуряващите се лица в Националния осигурителен институт се извършва служебно въз основа на данните в регистъра и базите данни на Националната агенция за приходите по чл. 80, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Разпоредбата на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО предвижда задължение за осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично да представят в Националната агенция за приходите данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване.

Текстовете на чл. 40, ал. 1 и 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж сочат изрично данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО като установяващи осигурителен стаж и осигурителен доход. Освен това, Констативен протокол №КП-5-07-01029281 от 08.11.2021година, изготвен от контролен орган при ТП на НОИ Габрово, е изготвен при условията на чл. 108, ал. 1, т. 1 от КСО и се ползва с доказателствена сила до доказване на противното. В производството пред настоящата инстанция жалбоподателят не е оспорил истинността на Констативния протокол от 08.11.2021 година, чиято доказателствена стойност не може да бъде разколебана от събраните гласни доказателства.

Не установяват факти и обстоятелства, които да опровергават факта, че посочения в процесните болнични листове предписан режим на лечение: домашен – амбулаторен, налагащ провеждане на лечение и терапия в домашни условия, при което жалбоподателят е бил в такова здравословно състояние, което му е позволявало да осъществява работата си като личен асистент на неговата баба М. Н. Д., както и да се доказва, че задълженията му са били изцяло изпълнявани от други лица. Фактът, че К. е изпълнявал задълженията си като „личен асистент“ по сключения трудов договор с Община Трявна свидетелстват в подкрепа на извода, че е следвало да бъдат полагани грижи вповече от обичайните по отношение на М. Д.. При положение, че не е била налице необходимост от такива грижи, то дължимата грижа е следвало да бъде както между низходящи роднини- от внук към баба и не би възникнало трудово правоотношение въз основа на сключения трудов договор с община Трявна. Предвид така изложените мотиви настоящият съдебен състав намира, че в хода на административното производство и в съдебно заседание по делото не са налице доказателства, които биха оборили фактите, установени въз основа на събраните от административния орган писмени документи.

Настоящият съдебен състав намира за правилен извода на административния орган, че И.К. е нарушил разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НМЕ, като не е уведомил втория си работодател за болничния лист, което обуславя и недобросъвестността, както и че поведението му попада в хипотезата на чл. 46, ал. 3 от КСО. Лекуващият лекар и/или лекарската консултативна комисия /ЛКК/ не могат да изпълнят задължението си по чл. 8, ал. 1 от НМЕ без да бъдат уведомени от експертизираното лице, че същото полага труд при повече от един работодател. Нормата на чл. 46, ал. 3 от КСО отрича правото на парично обезщетение за временна неработоспособност на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравните органи. Не следва да бъде възприето като добросъвестно лице, което, знаейки че полага труд при двама работодатели, не уведомява лекуващия лекар/ЛКК за този факт и представя болнични листове само на един от работодателите, а по отношение другия предприема действия за представяне на болничните листове година след издаването им. Не може осигуреното лице да не съзнава, че когато е временно неработоспособно, то е такова и за двамата работодатели. Тук следва да се отбележи, че съгласно длъжностната характеристика за длъжността "личен асистент" по механизма "Лична помощ" личният асистент трябва да е физически годен, за да полага грижи за потребителя, а съгласно чл. 5, т. 3 от Тристранно споразумение № 165 от 08.09.2020 година асистентът е длъжен да уведоми своевременно доставчика на лична помощ при възникнало препятствие да изпълнява задълженията си по споразумението, каквото поведение от страна на И.К. очевидно не е реализирано. В тази връзка и изводът на административния орган, който се споделя напълно от настоящата съдебна инстанция, че И.К. е бил недобросъвестен при получаване на осигурителното плащане, а от там и за приложимостта на нормата на чл. 114, ал. 1 от КСО, е в съответствие с материалния закон. В този смисъл и съдебна практика- мотивите на Решение № 4117 от 20.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11500/2018 г., VI отд.; Решение № 8615 от 26.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № ЗЗ62/2018 г., VI отд.; Решение № 17014 от 12.12.2019 г. на ВАС по адм. дело № 11939/2019 г., VІ отд.; Решение №7832 от 30.06.2021г. по адм.д.№4821/2021г. на ВАС; Решение №9794 от 29.09.2021г. по адм.д.№4820/2021г. на ВАС и др.

По изложените съображения съдът намира, че Решение №1040-23-55 от 16.12.2021 година на Директор на ТП на НОИ Ст. Загора и потвърденото с него Разпореждане № РВ-3-23-01033066 от 12.11.2021 година на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ Ст. Загора са издадени от компетентни органи предвид разпоредбите на чл. 114, ал. 3 и чл. 117 от КСО, в предвидената в закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби, както и в съответствие с целта на закона, което обуславя извода за законосъобразност на актовете и съответно неоснователност на оспорването.

При този изход на спора, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 3-4 от АПК и своевременно направено искане от процесуалния представител на ответната страна, оспорващата страна следва да бъде осъдена да заплати на ответната страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева за настоящата инстанция, изчислен по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съобразен с вида и количеството на извършената дейност от процесуалния представител на ответната страна, както и с реалната продължителност на производството пред настоящата инстанция.

            Воден от горното, съдът

Р  Е  Ш  И  :

            ОТХВЪРЛЯ ОСПОРВАНЕ на И.Т.К. *** против Решение №1040-23-55/16.12.2021г. Директор на ТП на НОИ Ст. Загора, с което е отхвърлена жалбата на И.К. против Разпореждане №РВ-3-23-01033066/12.11.2021г. на Ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ Ст. Загора, като НЕОСНОВАТЕЛНО И НЕДОКАЗАНО.

ОСЪЖДА И.Т.К. *** да заплати на Директор на ТП на НОИ Ст. Загора сума в размер на 100 лева, представляваща разноски по делото /възнаграждение за юрисконсулт/.

            РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС по реда на чл. 211 от АПК в 14- дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ :