Решение по дело №2768/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по р. на чл.208 от АПК вр. чл. 63в ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, подадена чрез ю.к. А., против Решение № 1582/10.11.2023г. по НАХД № 570/2023г. на ВРС, 36 състав, с което е отменено наказателно постановление № 03-2200561/29.06.2022г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, с което на В. Д. Б. е наложено административно наказание глоба в размер [рег. номер]. на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 КТ за нарушение на чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 и чл.61, ал.1 КТ. С решението са присъдени и разноски.

Касаторът твърди в жалбата си, че обжалваното решение е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон. Счита, че в случая, с оглед събраните писмени и гласни доказателства, ВРС превратно е тълкувал нормите от материалния закон, като след анализ на материалите от доказателствената съвкупност следва единствения обоснован извод, че В. Б. в качеството на работодател е допуснала до работа лице без последното да има сключен трудов договор в писмена форма между страните по правоотношението. Твърди, че от приложената и саморъчно попълнена декларация от лицето се установява, че същото се е намирало в обекта на контрол, като от доказателствата се налага извод за наличие на трудова връзка между посочените физически лица. При преценка на естеството на договорните отношения следва да се държи сметка за действителното съдържание на уговорките между страните и техните съществени елементи, които ги отличават от другите правоотношения. Счита, че са събрани достатъчно доказателства за установяване на елементите на възникнало и съществуващо трудово правоотношение към момента на проверката в обекта на контрол. Твърди и че при съставяне на АУАН, и издаване на НП, административнонаказващият орган е спазил императивните изисквания относно съдържанието на тези актове, регламентирани в чл.42 и чл.57 ЗАНН, като е обезпечено правото на защита на наказаното лице в процеса. Моли да бъде отменено обжалваното решение и потвърдено издаденото НП. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба- В. Д. Б., чрез процесуалния си представител адв.А., оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна и моли да бъде оставено в с. решението на ВРС като правилно и законосъобразно. Моли за присъждане на направените по делото разноски.

Представителят на ВОП дава заключение, че жалбата е неоснователна. Счита, че решението на ВРС е правилно, тъй като с него е отменено НП, в което липсват каквито и да било факти, относими към състава на вмененото нарушение, както и че не са установени факти, относими към хипотезата на чл.62, ал.1 КТ. Счита, че решението на ВРС следва да бъде оставено в с..

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред ВРС е образувано по жалба на В. Д. Б. против наказателно постановление № 03-2200561/29.06.2022г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, с което й е наложено административно наказание глоба в размер [рег. номер]. на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 КТ за нарушение на чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 и чл.61, ал.1 КТ.

За да се произнесе по спора районният съд е установил от фактическа страна, че на 17.05.2022г. служители на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, сред които и св.Н., извършили проверка на строителен обект в ПИ с [идентификатор], находящ се в [населено място], с.о.„Т.“, собственост на Б., която го била придобила чрез покупко -продажба през 2020г., а ползвател на имота, съгласно съставения нотариален акт, бил З. К.. Установено било, че на 17.03.22г. е издадено Разрешение за строеж №43/17.03.22г., съгласно което на Б. е разрешено да изгради строеж „Еднофамилна жилищна сграда и подпорни стени“ в [УПИ], кв.128 по плана на с.о. „Т.“ и че е сключила договор за строеж с „Вип Консулт Инженеринг“ ООД с прогнозна дата за започване на строежа 09.05.2022г. С оглед почистване на имота З. К. помолил свой приятел - св. С. да осигури работници, които да извършат почистването. С. се свързал с А. С. и поискал от него да се почисти имота, като на 17.05.2022г. С. и други лица, сред които и Т. Х. се явили в имота да полагат труд, а около обяд свидетелят Н. и неговите колеги извършили проверка в имота по повод регистрираната в инспекцията информационна табела. При проверката установили, че в имота се намират четири лица, които полагат труд и преценили, че там се извършват строителни и монтажни дейности - зидане на стена. Сред установените лица в обекта бил и св.Х., който попълнил декларация на основание чл.399 вр. чл.402, ал.1 от КТ, в която посочил, че работи на строителен обект [населено място], с работно време от 09 до 14 ч., трудово възнаграждение- 50 лв. на ден, няма сключен трудов или граждански договор, не е посочил работодател, но вписал, че днес зидал ограда. От установените лица в обекта проверяващите не могли да разберат кой е техен работодател, а след установена връзка с вписания в информационната табела строител „Вип Консулт Инженеринг“ ООД, негов представител декларирал, че дружеството не участва в извършване на СМР на обекта. Впоследствие се свързали и със св.С., който посочил , че е бил помолен от негов приятел- З. К. да намери работници, които да почистят имота. Впоследствие бил установен контакт с Б. и К., които живеели в чужбина и на същата дата 17.05.22г. се прибирали в страната. В дадени писмени сведения К. е заявил пред проверяващите, че строителство в обекта не е започнало, а е помолил своя приятел да подравни парцела, като е нямал уговорки с конкретни лица за заплащане. В дадени сведения В. Б. е заявила, че има сключен договор с „Вип Консулт Инженеринг“ ООД, като не е имала нито уговорка, нито сключен договор с установените в парцела лица. В хода на документалната проверка от страна на Б. не е бил представен трудов договор, сключен с Х.. Констатациите от проверката б. отразени в констативен протокол, а на Б. бил съставен и АУАН, в който било прието, че е нарушила разпоредбите на чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 и чл.61, ал.1 от КТ, тъй в качеството си на работодател е допуснала до работа лицето Т. Х. да престира труд в нейна полза с определено работно време от 09:00 часа до 14:00 часа, с уговорено дневно трудово възнаграждение в размер на 50 лв., с определен работно място: проверения строителен обект, изпълнявайки трудови функции на „общ работник“, без да е сключен трудов договор в писмена форма между страните по трудово правоотношение. АУАН бил съставен в присъствието на въззивницата, бил й предявен и връчен, като го подписала без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не са постъпили писмени възражения. Въз основа на съставния АУАН е издадено и обжалваното НП.

Сезираният със спора съд е приел в мотивите си, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в срок, но административнонаказателното обвинение е останало недоказано. ВРС е приел, че събраните доказателства не установяват, че Б. е наела по трудово правоотношение Х. да изпълнява конкретна работа срещу определено трудово възнаграждение, при определено работно време, почивки и др., т.е. не е установено качеството й работодател, за да е налице задължение да сключи трудов договор с посоченото в НП лице. ВРС е приел, и че обстоятелството, че Х. е имал уговорка със св.С. да работи в имота не води до извод за наличие на трудово правоотношение със собственика на имота, тъй като не са събрани каквито и да е данни, че на св.С. са б. възложени функции по наемане на лица по трудово правоотношение за сметка на Б..

Касационният съд приема от правна страна за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, настоящата инстанция намира следното:

Настоящата инстанция споделя изцяло установената от районния съд фактическа обстановка и правните му изводи за незаконосъобразност на НП. Правилни и законосъобразни са изводите на ВРС, че в случая не е установено, че Б. има качеството работодател спрямо установеното при проверката на контролните органи на проверения строителен обект лице, т.е. да е осъществила състава на вмененото с НП нарушение.

С обжалваното НП на Б. е наложено административно наказание за това, че в качеството на работодател е допуснала до работа Т. Х. в обекта си- строителен обект- „еднофамилна сграда и подпорни стени“ в УПИ ****“, [ПИ], [населено място], изпълнявайки трудови функции като „работник“ при определено работно място- провереният строителен обект, определено работно време от 09:00ч. до 14:00ч. и уговорено трудово възнаграждение в размер на 50лв., без да е сключен трудов договор в писмена форма между страните на трудовото правоотношение- нарушение на чл.62 ал.1 КТ вр. чл.1, ал.2 и чл.61 ал.1 КТ.

От обективна страна, за съставомерността на деянието по чл.62 ал.1 вр.чл.1 ал.2 КТ е необходимо да се установи, че работникът полага труд за работодателя и са налице елементите на трудово правоотношение - работно място, уговорено трудово възнаграждение, работно време, като полагането на труд се осъществява без сключен трудов договор между страните по ТПО.

В случая вмененото нарушение не е установено, както правилно и законосъобразно е приел и ВРС.

АНО се е позовал на декларацията, попълнена от Х., но в същата не е посочен работодател. По своя характер подписаната декларация представлява частен свидетелстващ документ и макар да представлява допустимо в административното производство доказателство съгласно чл. 43 от АПК вр. чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, тя не притежава обвързваща материална доказателствена с. и съответно не е достатъчна за доказване при условията на пълно главно доказване на характера на съществуващото към момента на проверката правоотношение. От събраните по делото доказателства се установява, че Х. е нает от св.С., заедно с други лица, да почистят обекта, на който ги е завел, за 50лв. ВРС подробно и аргументирано е обсъдил събраните писмени и гласни доказателства и е достигнал до обоснован и правилен извод, че не се установява Б. да е имала качеството работодател, съответно да е извършила вмененото й с НП нарушение. Освен това за релевантни факти не са налице и доказателства по преписката- относно установено работно време, почивки.

Съгласно чл.6 ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Административно наказание се налага на нарушителя за конкретно извършено от него нарушение.

Не се установи твърдяното в АУАН и НП нарушение, поради което като е отменил Н. В. е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в с..

При този изход на спора и предвид направеното искане, съдът намира, че на ответника по касация следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 700лв.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Варна

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В С. Решение № 1582/10.11.2023г. по НАХД № 570/2023г. на ВРС, 36 състав.

ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“-Варна да заплати на В. Д. Б., [ЕГН] направените по делото разноски в размер на 700лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.