Р Е Ш
Е Н И Е
№ 770 / 26.2.2018г., гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, 33-ти състав, в публично заседание, проведено на 26.01.2018г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
при участието секретаря АТАНАСКА ИВАНОВА, като разгледа докладваното
от съдията гр.
дело №
10414 по описа на
Варненски районен съд за 2017г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени и
уточнени с молба от 18.08.2017г. и в с.з. на 26.01.2018г. на основание чл.143
от ГПК искове, от „Ф.” ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление:***, чрез адв. ***, срещу Г.Д.К. ЕГН **********,***, обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, чл.92 и чл.86 от ЗЗД, за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1810,06лева(хиляда
осемстотин и десет лева и шест стотинки) – непогасена главница по Договор
за потребителски кредит № 715 от 03.11.2015г., сумата от 523,07лева(петстотин
двадесет и три лева и седем стотинки) – договорна лихва за периода от
05.03.2017г. до 05.06.2017г., сумата от 34,34лева(тридесет и четири лева и тридесет и четири
стотинки) – наказателна лихва за периода от 05.03.2017 г. до 05.06.2017г., сумата от 90,00лева(деветдесет лева) – такси по т. 5.1. от договора, сумата от 2240,10лева(две хиляди двеста и четиридесет лева и десет стотинки)
– неустойка, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от постъпване на заявлението в съда – 22.05.2017г. до окончателното й
изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №6642/2017г.
на ВРС, 40-ти състав.
В условията на евентуалност са
предявени и искове с правно основание
чл. 79, чл.92 и чл.86 от ЗЗД, да бъде
осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 1810,06лева(хиляда осемстотин и десет лева и шест стотинки) –
непогасена главница по Договор за потребителски кредит №715 от 03.11.2015г., сумата от 523,07лева(петстотин двадесет и три лева и седем стотинки) –
договорна лихва за периода от 05.03.2017г. до 05.06.2017г., сумата от 34,34лева(тридесет и четири лева и тридесет и четири стотинки) –
наказателна лихва за периода от 05.03.2017г. до 05.06.2017г., сумата от 90,00лева(деветдесет лева) – такси по т. 5.1. от договора, сумата
от 2240,10лева(две хиляди двеста и
четиридесет лева и десет стотинки) – неустойка, ведно със законната лихва
върху главницата, до окончателното й изплащане;
както и да бъде осъден
ответника, като солидарен длъжник по договор за потребителски кредит
№715 от 03.11.2015г., да заплати солидарно със С*** ЕГН ********** на ищцовото дружество, сумата
от общо 7
033,03лв.: 2510,49лв.-непогасена главница, 491,96лв.-договорна
лихва за периода от 08.10.2016г. до 08.03.2017г., 45.00лв.-такса за адм.разходи по т.5.1 от Договора и 3971.15лв.-неустойка
за неизпълнение на основание т.11.3 и т.35 от Договора, ведно със законната лихва
върху главницата и неустойката до окончателното погасяване.
Ищецът
основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, обективирани в обстоятелствената част на исковата молба: В исковата и уточняващата молба се излага,
че между ищеца и С***, като кредитополучател, и ответника Г.Д.К., като солидарен
длъжник, е сключен договор за потребителски кредит от 03.11.2015г. с № 715, за
сума от 2000,00лв., със уговорен срок за връщането й до 05.11.2018г., на 36
равни вноски от по 97,39лв., включващи част от главницата и част от лихвата,
с падеж на всяка вноста
– 5-то число на месеца. Договореното възнаграждение върху заетата сума е в
размер според посоченото на 41% от главница на годишна база и е фиксирано за
срока на договора. Падежът, размерът на главницата и лихвата, които всяка
вноска погасява е ясно и точно посочен в погасителен план – Приложение №1,
неразделна част от договора. Ответникът, съгасно
чл.22 от Договора, на основание чл.121 и сл ЗЗД, се е задължил и отговаря за
задължението на кредитополучателя и следващите евентуални задължение,
произтичащи от договора и във връзка с него. Сумата от 2000лв. е приведена
безкасово на кредитополучателя на 03.11.2015г.
В изпълнение на договора, със забава по всяка вноска по
определения погасителен план, С*** е превел общо 1092,56 лева, с които са
погасени: 189,94 лева -главница, 429,80 -договорна лихва, 20,63 лева -
наказателна лихва по т.4 от Договора, 45,00 лева - такса по т.5.1 от Договора и
407,19 лева - неустойка по т.11.3 от Договора.
След 10.10.2016г.,
кредитополучателят спира да изпълнява по поетото задължение. С*** и Г.К., като
солидарен длъжник, са търсени многократно за разговор, за изясняване причините
за неизпълнението и обсъждане на възможности и начини за наваксване на
допуснатата забава, но безуспешно.
На 05.03.2017г. съгл. т.32 и т.32.1, вследствие неизпълнение
от кредитополучателя с повече от 30/60 дни, кредитът е преобразуван в
предсрочно изискуем. След настъпване на предсрочната изискуемост, съгласно
уговореното в т.33 от Договора, задължението включващо непогасената част от
главницата, ведно с начислените лихви, такси и неустойки, следва да се заплати
незабавно и възлиза на общо 4697,57 лева: 1810,06 лева - непогасена главница,
523,07 лева - договорна лихва за периода от 05.06.2017г. до 05.03.2017г., 34,34 -наказателна лихва по т.4 от Договора за периода от
05.06.2017г. до 05.03.2017г., 90,00 лева -такса за адм.
разходи по т.5.1. от Договора и 1686,93 лева - неустойка. Последната се дължи,
поради обстоятелството, че кредитополучателят не е изпълнил уговореното в т.11,
т.11.1 и т.11.2 от Договора в 7-дневен срок от подписването му, да предостави
на кредитодателя гаранция относно изпълнението на
договора, представляваща по избор на кредитополучателя или банкова гаранция за
сума не по-малка от 3506,04 лева/размера на цялото вземане/, за всеки 12 месеца
от срока на договора или застрахователна полица за сключен в полза на
финансовата институция договор за застраховка срещу риск от неизпълнение по
настоящия договор. Поради което, съгласно т.11.3 от договора,
кредитополучателят дължи неустойка в размер на 2094,12лв. за срока на договора.
Неустойката е дължима към датата на неизпълнението /11.11.2015г./,
но в Приложение 2 към Договора е уговорено възможността същата да бъде заплатена
на части, ежемесечно по 58,17лева, заедно с погасителните вноски по Приложение 1.
И тъй като С*** е погасил до 407,19лева, то непогасената част от дължима сума е
в размер на 1686,93лева.
Отделно от горното, според посоченото в исковата молба, неизпълнението
поражда и правото на кредитодателя на предвидената в
т.35 от Договора за потребителски кредит неустойка при предсрочна изискуемост в
размер на 553,17лева, изчислена като разлика между общия размер на определеното
съгласно погасителния план - Приложение 1 договорено възнаграждение в размер на
1506,04лева, дължимо към финансовата институция и вече начисленото и падежирало възнаграждение към датата на настъпване на
предсрочната изискуемост на кредита в размер на 952,87лева, изчислена съобразно
договореното в т.35 от Договора.
Неустойката по чл.11.3 от Договора и тази по т.35 от
Договора, са дължими на основание неизпълнение на различни клаузи и съгласно
чл.37 от Договора се дължат кумулативно. Т.е. общия размер на неустойките по
Договора за потребителски кредит е 2240,10 лева.
Според ищецът, на 22.03.2017г. на длъжниците
е изпратено уведомително писмо до посочените от тях адрес за настъпилата
предсрочна изискуемост и размера на дължимата сума. Уведомлението е изпратено
съгласно разпоредбите на т.43 и т.43.1. от Договора с препоръчано писмо с
известие за доставяне на адреса за кореспонденция, посочен в т.12 от Договора,
който се явява постоянен и настоящ адрес на ответника, непроменян до момента.
Видно от отбелязването върху товарителница с баркод
:PS 9002 008Y0J Н, получателят не я е потърсили и съобразно нормативните
изисквания пратката е върната на подателя. По смисъла на уговореното в т.27.4
от Договора уведомлението се счита за редовно връчено. Видно е, че кредитодателят е предприел всички възможни действия с цел
кредитополучателят и солидарния длъжник да бъдат уведомени за настъпилата
предсрочна изискуемост.
Към датата на предсрочната изискуемост /05.03.2017г./,
задължението по Договора възлиза на 4697,57 лева: 1810,06 лева - непогасена
главница, 523,07 лева - договорна лихва за периода от 05.06.2017г. до
05.03.2017г., 34,34 лева - наказателна лихва по т.4 от Договора за
периода от 05.06.2017г. до 05.03.2017г., 90,00 лева - такса за адм. разходи по т.5.1. от Договора и 2240,10 лева -
неустойка за неизпълнение на основание т.11.3 и т.35 от Договора.
Предвид непогасяването на задълженията по договора, ищецът е
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за процесните суми. Заявлението било уважено, като срещу
издадената заповед за изпълнение било подадено възражение от длъжника, поради
което за ищеца се породил правен интерес от предявяване на иск по реда на чл.
422 ГПК, По изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове и
присъждане на сторените разноски.
В срока по
чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, в който
предявените искове се оспорват, като се прави искане за конституиране
кредитополучателя по договора, както и възражение за нередовност на ИМ, които
съдът не споделя. Сочи се, че на титулярът по договора С*** е издаден изълнителен
лист за същата сума, съгласно разпореждане на съдия от ВРС по гр.д.6642/2017
година на XL –състав на ВРС, тъй като същия не е подал възражение в законоустановения срок. В петитума
на иска предявен към мен се иска двамата със С*** да бъдем осъдени да заплатим
общо 7033,03лева, главница, лихви и неустойки по договора. Счита, че твърденията, изложени в исковата
молба относно размера на дължимите суми са неверни, видно от представената по
делото компютърна справка за дължими суми, погасителен план, приходи и разходи.
Неверни са изчисленията и не отговарят на посочените в таблиците данни. Предвид
това, в този момент не може да изрази становище относно размера на дължимите
суми за главница, лихви и неустойки. Отправя искане за конституиране на титуляра по договора С***, като ответник по делото, което
съдът е приел, че не подлежи на разглеждане, доколкото ищеца е страната по
делото, която решава срещу кого да насочи исковите си претенции. С отговора са
заявени и възражения срещу размера на претендираните
суми, като се настоява че е налице и разминаване между претенциите.
В с.з., ищецът чрез процесуален представител адв.Ганчева поддържа исковите си претенции, като настоява
за уважаването им и за присъждането на сторените разноски по представен списък
по чл.80 ГПК.
В.с.з., ответникът, лично изразява становище, че почти е
съгласен със приетото заключение по допуснатата ССчЕ.
Излага, че срещу кредитополучателя вече има издаден изпълнителен лист и счита,
че ако междувременно дълга се изплати от него ищцовото
дружество ще се облагодетелства двойно за същия дълг. Настоява, че в
продължение на 6 месеца ищецът не го е уведомил, за това, че кредитополучателя
не си плаща заема.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено
следното от фактическа страна:
Приобщено по настоящото дело е
ч.гр. дело № 6642/2017г. на ВРС, 40-ти състав, образувано по повод заявление от
настоящия ищец, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 3528/25.05.2017г. по силата на която Длъжник С***, ЕГН **********, с адрес ***, и
Длъжник Г.Д.К., ЕГН **********, с
адрес ***, са осъдени да заплатят
солидарно на Кредитор Ф. ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Ивайло Станимиров Ненов следното
вземане:
сумата от 1810,06лева (хиляда
осемстотин и десет лева и шест стотинки) – непогасена главница по Договор за потребитлески кредит № 715 от 03.11.2015 г., сумата от 523,07лева(петстотин двадесет и три
лева и седем стотинки) – договорна лихва за периода от 05.03.2017 г. до
05.06.2017 г., сумата от 34,34лева(тридесет
и четири лева и тридесет и четири стотинки) – наказателна лихва за периода от
05.03.2017 г. до 05.06.2017 г., сумата от 90,00лева(деветдесет
лева) – такси по т. 5.1. от договора, сумата от 2240,10лева(две хиляди двеста и четиридесет лева и десет стотинки)
– неустойка, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от постъпване на заявлението в съда – 22.05.2017г. до
окончателното й изплащане, както и съдебно–деловодни разноски в общ размер на 93,95лева(деветдесет и три лева и
деветдесет и пет стотинки) - платена държавна такса.
Вземането, според отразеното произтича от следните
обстоятелства: По договор за
потребителски кредит № 715 от 03.11.2015г. „Ф.“ ЕООД като заемодател предоставил сумата от 2000,00
лв. на заемателя С*** като кредитополучател и Г.Д.К.,
като солидарен длъжник, който се задължил да ги върне на 36 равни месечни
погасителни вноски. До изтичане на срока на договора заемателят
не бил върнал заетата сума, поради което кредитора го претендира с настоящото
заявление, поради липсата на извършено плащане до датата на подаването му.
На
18.07.2017г. е издаден изпълнителен лист по отношение на Длъжник С***, ЕГН **********.
Депозирано
е заключение на ССЕ на в.л. М ***С.С., което сочи, че
по
кредита са извършени 4 плащания (л.16): 04.12.2015г. - 155.56лв.. 27.01.2016г.—
157.00лв., 03.06.2016г. - 470.00лв.. 21.06.2016г. - 160.00лв. и 10.10.2016г. - 150.00лв. Със сумите са погасени 189.94лв. –
главници, 429.80лв. – лихва, 407.19лв. – неустойка, 20.63лв. - обезщетение за
забава в размер на законната лихва и 45.00лв. - такси за допуснатите просрочия - табл.1.
|
дата |
сума |
главница |
лихва |
неустойка |
законна
лихва |
такса |
|
04.12.2015 |
155.56 |
29.06 |
68.33 |
58.17 |
|
|
|
27.01.2016 |
157.00 |
30.05 |
67.34 |
58.96 |
0.65 |
|
|
03.06.2016 |
470.00 |
63.22 |
194.22 |
173.72 |
8.84 |
30.00 |
|
21.06.2016 |
160.00 |
36.11 |
64.51 |
58.17 |
1.21 |
|
|
10.10.2016 |
150.00 |
31.50 |
35.40 |
58.17 |
9.93 |
15.00 |
|
общо |
1
092.56 |
189.94 |
429.80 |
407.19 |
20.63 |
45.00 |
|
|
|
|
|
|
|
|
По точка
2 на раздел I на експертизата: Какъв е размерът на задължението по процесния договор за потребителски кредит, се сочи:
a. Главница
Непогасената
главница по кредита възлиза на 1 810.06лв., от които: 1 394.63лв. -непадежирала главница и 415.43лв. - падежирала
просрочена главница.
b. Договорна лихва за периода, посочен в
ИМ и уточняваща молба Непогасената лихва, е както следва:
За
периода до 05.03.2017г. - 523.07лв.
c. Лихва за забава по т.4 от договора за
периода, посочен в ИМ и уточняваща молба.
Към
05.03.2017г. непогасената законна лихва е в размер на 34.34лв.
Към
05.03.2017г. задълженията по кредита са както следва: Непогасена главница-1
810.06лв.. непогасена договорна лихва - 523.07лв.. законна лихва - 34.34лв.,
непогасена неустойка 523.53лв.
Във
връзка с предсрочната изискуемост са начислени: - по чл.11.3: 1 163.40лв. - непадежирала неустойка; - по чл.35: 553.17лв. - непадежирала лихва
В
Заявлението и ИМ е посочена обща сума в размер на 2 240.10лв., която е
формирана от 1 686.93лв. - непогасената неустойка (523.53лв. - падежирала и 1 163.40лв - на основание
чл.11.3) и непадежирала лихва - 553.17лв. /на
основание чл.35/.
* За
пълнота на заключението изчисленията в приложението са направени до края на
периода.
По точка
3 на раздел I на експертизата: Какъв е размерът на годишния лихвен процент на
разходите по процесния договор за кредит и надвишава
ли 5 пъти размера на
законната лихва, определена с Постановление на МС към 21.07.2016г. ?
Годишния
лихвен процент (ГЛП) на разходите по процесния
договор за кредит е 49.6521% и не надвишава 5 пъти размера на законната лихва
(50.00%), определена с Постановление на МС към 21.07.2016г.
Ако при
определяне на ГЛП бъде включена неустойката в размер на 698.04лв., то ГЛП е в
размер на 128.4024% и надвишава 5 пъти размера на законната лихва, определена с
Постановление на МС към 21.07.2016г.
По точка
4 на раздел I на експертизата: Какъв е размерът на годишния процент на
разходите по процесния договор за кредит в случай, че
извършените плащания бъдат отнесени за погасяване на задълженията за главница и
дължимата върху нея законна лихва за забава от падежа на съответната вноска до
плащането й /т.е. при липса на уговорка за плащане на договорна лихва по
кредита?
В
изпълнение на задачата следва да бъдат направени изчисления при липса на
задължение за плащане на договорна лихва.
В ССЕ са
разгледани 2 варианта на изчисления, при липса на уговорка за плащане на
договорна лихва:
Вариант
1: при запазване на погасителния план в частта на главницата и отпадане на
задължението за погасяване на лихва
В този
вариант към 05.03.2017г. няма непогасени задължения. Налице е надвнесена сума в
размер на 539.88лв. - прил.2
Вариант
2: при изготвяне на погасителен план без задължение за погасяване на лихва,
т.е. погасяване на главницата чрез 36 равни месечни вноски всяка в размер на
55.55лв. и последна изравнителна - 55.75лв.
В този
вариант към 05.03.2017г. няма непогасени задължения.
Налице е
надвнесена сума в размер на 287.57лв. - прил.3
При тази установеност
на фактите, съдът възприе следните правни изводи:
За успешното
провеждане на установителен иск с правно основание чл.422 ГПК в тежест
на ищеца е да докаже дължимостта
на претендираните сучи. В разглеждания случай
същият е длъжен да установи при
условията на пълно и главно доказване, че с ответника се намират
във валидни договорни отношения, по силата на сключен
между тях договор за потребителски
кредит, обстоятелството,
че се явява
изправна страна по договора, т.е.
е изпълнил задължението си да предаде
реално уговорената сума на кредитополучателя.
При установяване
на посочените обстоятелства, ответникът
носи тежестта да докаже точното
в количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за погасяване
на кредита.
Съдът намира, че събраните в хода на производството
доказателства са в състояние да обусловят
несъмнения извод, че страните са
били обвързани по силата на
валидно сключен Договор за потребителски
кредит № 715 от 03.11.2015г.
Няма спор по делото относно предаването на сумата по
договора в полза на кредитополучателя С***. Ответникът Г.Д.К., е солидарен
длъжник по този договор.
Спорен е въпросът налице ли е настъпила предсрочна
изискуемост по процесния договор. В т.32 на Договора
е посочено, че в случай че КП/кредитополучателя/ просрочи изплащането на коя да
е от дължимите от него месечни вноски повече от 30 дни, ФИ/финансовата институчия/ има право да обяви част или цалята
непхогасена част от задължението, съгласно Приложение
1 и Приложение 2 / в случай на неизпълнение на условията по т.11/ за предсрочно
изискуема. Зоа целта ФИ уведомява КП като дава срок
от 7дни за изплащане на просрочените суми и указва на КП, че при неизпълнение
ще счита част или цялата непогасена част от задължението, съгласно Приложение 1
за предсрочно изискуема.
Според чл.32.1 на Догорова, в
случай че КП просрочи изплащането на коя да е от дължимите от него месечни
вноски с повече от 60дни, цялата непогасена част от задължението, съгласно
Приложение 1 и Приложение2 / в случай на неизпълнение на условията по т.11
/става автоматично предсрочно изискуема. В този случай, ФИ не е длъжна да
изпраща на КП/СД/съдлъжника/
уведомления, покани, предизвестия или други за настъпилата автоматично
предсрочна изискуемост.
Видно от чл.32,3 от Договора, предсрочната изискуемост по
т.32 и т.32.2 се обявява от ФИ чрез изпращане на уведомление до КП.
С оглед на така дадените разрешения, моментът, в който
настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е датата, на която
волеизявлението на ФИ, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало
до длъжника-кредитополучател, и то
ако към този момент са били налице обективните предпоставки за изгубване на
преимуществото на срока. В този момент целият или неплатеният остатък по
кредита е изискуем, както по отношение на кредитополучателя, така и по
отношение на солидалния длъжник.
В настоящия случай това изискване не е изпълнено.
Приложеното по делото уведомление/известие за доставяне, не е връчено на кредитополучателя,
нито на солидарния длъжник-ответник по делото, като са без значение
обстоятелствата, свързани с невъзможността за връчване.
Съдът счита,
че решението по т.д.№601/2014г. на ВКС, 1-во т.о. не представлява задължителна
практика по смисъла на чл.290 от ГПК за начина на връчване на уведомлението за
предсрочната изискуемост и допустимостта
на връчването при връщане на пратката с отбелязване „непотърсена”, по следните
съображения: В конкретния случай въпросът, по който е допуснато касационно
обжалване е „за отговорността на поръчителя при настъпване на предсрочна
изискуемост на вземане на банка по договор за кредит, обезпечен с
поръчителство”, като даденото в решението разрешение за начина на уведомяване
на длъжника не представлява задължителна съдебна практика.
За да се приеме, че кредиторът е положил дължимата грижа на
добрия търговец за уведомяване на длъжника за обявената предсрочна изискуемост,
не е достатъчно изпращане на едно съобщение на адреса, посочен в договора, тъй
като същият не е използвал всички механизми за уведомяване, с които разполага.
Допълнителен такъв е връчването на съобщението по реда на чл.50 от ЗННД, при
което нотариусът има задължение за проверка на постоянния и настоящ адрес на
лицето, както и за залепяне на уведомление, което в пълна степен гарантира
неговите права и обезпечава възможността изявлението на кредитора да „достигне”
до него.
В същия смисъл е и решението на Съда на ЕС по дело
С-327/17.11.2011г., а именно: „Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета допуска прилагането на разпоредба от
вътрешното процесуално право на държава членка, която, поради заинтересованост
да се избегне ситуация на отказ на правосъдие позволява провеждането на
производство срещу и в отсъствието на лице, чието местоживеене не е известно, ако юрисдикцията, сезирана със спора, се
увери преди произнасянето по него, че за откриването на ответника са
предприети всички проучвания, изисквани от принципите на
дължимата грижа и на добросъвестността”.
Предвид изложеното, съдът намира, че по делото не е
установено надлежното връчване на уведомлението за настъпила предсрочна
изискуемост на задължението по договора за потребителски кредит, сключен между ищцовото дружество, кредитополучателя С*** и ответника по
делото Г.Д.К., като солидарен длъжник, поради което предявеният иск с правно
основание чл.422 от ГПК е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Предвид неоснователността на главните искове, съдът следва
да се произнесе по предявените в условие на евентуалност искове с правно
основание чл.79 от ЗЗЗД, чл.92 и чл.86 от ЗЗД:
Съобразно разрешението, дадено в т.11б от ТР №4/2013г. на
ОСГТК на ВКС „В производството по иска, предявен по реда на чл.422, респ.
чл.415, ал.1 от ГПК, е допустимо да се приемат за съвместно разглеждане друг иск на ищеца – чл.210, ал.1 ГПК, насрещен иск – чл.211 ГПК, инцидентен установителен
иск – чл.212 ГПК, ако са налице условията за приемането им за съвместно
разглеждане с иска по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК”.
Предвид изложеното съдът счита, че
предявените в условие на евентуалност осъдителни искове са допустими и
надлежно предявени, поради което следва да бъдат разгледани по същество.
За да бъдат уважени същите, е
необходимо по делото да бъде установено наличието на определените в закона
предпоставки: 1/ валидно
сключен договор за кредит; 2/ предоставяне на заемната сума; 3/ наличието на
уговорените в договора предпоставки за обявяване на вземането по договора за
заем за предсрочно изискуемо; 4/ редовното уведомяване на длъжника за
трансформиране на задължението и момента, от който настъпват последиците на
предсрочната изискуемост; 5/ размера на претендираното вземане
по отделни пера.
В тежест на ответника е да установи въведените в процеса правоизключващи твърдения, респ. погасяването на
задълженията.
С оглед приетото за установено по спора от фактическа страна
и заключението по допуснатата ССЕ, което съдът кредитира като компетентно и достоверно
дадено, между страните се установяват следните обстоятелства по сключване на
договора за кредит, предоставяне и усвояване на средствата по същия, забавата в
плащанията на уговорените погасителни вноски, което е довело до право на ищцовото дружество, в качеството му на ФИ, предоставила
кредита, да го обяви за предсрочно изискуем, както и размера на дълга. Към 05.03.2017г., според ССЕ задълженията по кредита
са както следва: Непогасена главница-1 810.06лв., непогасена договорна лихва -
523.07лв., законна лихва - 34.34лв., непогасена неустойка 523.53лв. Във връзка с предсрочната изискуемост са
начислени: - по чл.11.3: 1 163.40лв. - непадежирала
неустойка; - по чл.35: 553.17лв. - непадежирала лихва. В Заявлението и ИМ е посочена обща сума в размер
на 2 240.10лв., която е формирана от 1 686.93лв. - непогасената неустойка
(523.53лв. - падежирала и 1 163.40лв - на основание чл.11.3) и непадежирала лихва - 553.17лв. /на основание чл.35/.
Спорно е обстоятелството, свързано с наличието на валидно
оправена до ответника покана за заплащане на задълженията по процесния договор за кредит, респ. настъпване на
предсрочната изискуемост на задълженията по договора.
Съдът намира, че за да е налице валидно уведомяване
изявлението на ФИ за това, следва да е достигнало до адресата. В настоящия
случай това не е осъществено дори и с връчване на препис от исковата молба, тъй като в същата не се съдържа изявление
за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, поради неизпълнение на
задължението за заплащане на отделни месечни вноски по него, съгласно чл.32 и
чл.32.1 от процесния Договор.
Отделно от това ССЕ на в.л. М***С.С., сочи,
че по
кредита са извършени 4 плащания (л.16): 04.12.2015г. - 155.56лв.. 27.01.2016г.—
157.00лв., 03.06.2016г. - 470.00лв.. 21.06.2016г. - 160.00лв. и 10.10.2016г. - 150.00лв. Със сумите са погасени 189.94лв. –
главници, 429.80лв. – лихва, 407.19лв. – неустойка, 20.63лв. - обезщетение за
забава в размер на законната лихва и 45.00лв. - такси за допуснатите просрочия - табл.1. Според експерта, в случай, че извършените плащания бъдат отнесени за
погасяване на задълженията за главница и дължимата върху нея законна лихва за
забава от падежа на съответната вноска до плащането й /т.е. при липса на
уговорка за плащане на договорна лихва по кредита, към 05.03.2017г. няма
непогасени задължения, като в представени два варианта на изчисление има
надвнасяне на суми по кредита в различен размер.
Предвид изложеното, съдът като приема, че в процесния случай исковата молба не е надлежна покана за
настъпила предсрочна изискуемост на задълженията по договора за кредит, намира,
че предявените в условие на евентуалност искове, са неоснователни и не следва
да бъдат уважени.
Липсва отправено искане от ответника за присъждане на
разноски по чл.78, ал.3 от ГПК, поради което такива не му се следват.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „Ф.” ЕООД, ЕИК***,
със седалище и адрес на управление:***, чрез адв.***,
срещу Г.Д.К. ЕГН **********,***,
обективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, чл.92 и чл.86 от ЗЗД, за приемане за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 1810,06лева(хиляда осемстотин и десет лева и шест
стотинки) – непогасена главница по Договор за потребителски кредит № 715 от
03.11.2015г., сумата от 523,07лева(петстотин двадесет и три лева и
седем стотинки) – договорна лихва за периода от 05.03.2017г. до
05.06.2017г., сумата от 34,34лева(тридесет и четири лева и тридесет и четири
стотинки) – наказателна лихва за периода от 05.03.2017 г. до 05.06.2017г., сумата от 90,00лева(деветдесет лева) – такси по т. 5.1. от договора, сумата от 2240,10лева(две хиляди двеста и четиридесет лева и десет стотинки)
– неустойка, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от постъпване на заявлението в съда – 22.05.2017г. до окончателното й
изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №6642/2017г.
на ВРС, 40-ти състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените в
условията на евентуалност от „Ф.”
ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление:***,
чрез адв.***, срещу
Г.Д.К. ЕГН **********,***, искове
с правно основание чл. 79, чл.92 и чл.86 от ЗЗД, да бъде
осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 1810,06лева(хиляда осемстотин и десет лева и
шест стотинки) – непогасена главница по Договор за потребителски кредит
№715 от 03.11.2015г., сумата от 523,07лева(петстотин двадесет и три лева и
седем стотинки) – договорна лихва за периода от 05.03.2017г. до
05.06.2017г., сумата от 34,34лева(тридесет
и четири лева и тридесет и четири стотинки) – наказателна лихва за периода
от 05.03.2017г. до 05.06.2017г., сумата
от 90,00лева(деветдесет лева) –
такси по т. 5.1. от договора, сумата от 2240,10лева(две
хиляди двеста и четиридесет лева и десет стотинки) – неустойка, ведно със законната лихва върху главницата, до окончателното й
изплащане; както и да бъде осъден ответника Г.Д.К. ЕГН **********,***, като
солидарен длъжник по договор за потребителски кредит №715 от 03.11.2015г., да
заплати солидарно със С*** ЕГН ********** на ищцовото
дружество „Ф.” ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес
на управление:***, чрез адв.***,, сумата от общо 7
033,03лв.: 2510,49лв.-непогасена
главница, 491,96лв.-договорна лихва
за периода от 08.10.2016г. до 08.03.2017г., 45.00лв.-такса за адм.разходи по т.5.1 от
Договора и 3971.15лв.-неустойка за
неизпълнение на основание т.11.3 и т.35 от Договора, ведно със законната лихва върху главницата и неустойката до
окончателното им погасяване.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Варненския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на
съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от
настоящето решение да се връчи
на страните, заедно със съобщението
за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :