ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 55
гр. Пловдив, 10.02.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимир К. Коларов
Членове:Георги В. Чамбов
Емил Люб. Митев
като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно търговско дело №
20215001000627 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от адвокат П.К., пълномощник на Ф.
ЮС. КЮЧ., АС. ЮС. КЮЧ., АМ. ЮС. КЮЧ. и АЙД. ЮС. КЮЧ. против
решение № 260075 от 23.02.2021 г., постановено по търг. д. № 1138 по описа
за 2019 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е:
- осъдил ЗД „Б. И." АД, ЕИК *********, да заплати на Ф. ЮС. КЮЧ., на
АС. ЮС. КЮЧ., на АМ. ЮС. КЮЧ. и на АЙД. ЮС. КЮЧ., сумата от по 40
000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени
вреди, изразяващи се в скръб, мъка, тъга от смъртта на неговия баща Ю. А.К.,
настъпила при ПТП от 20.01.2018 г, причинено от А. Б. при управление на
лек автомобил „Ф. М.“ ********, за който е сключен при ЗД „Б. И.“ АД
Договор по риска „Гражданска отговорност“, обективиран в ЗП ***/*** г. за
периода 13.04.2017 г. – 12.04.2018 г., ведно с обезщетение за забава от
23.02.2019 г. до окончателното изплащане;
- отхвърлил е предявените искове за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди за разликата над 40 000 лева до размера от
100 000 лева поради съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия Ю. А.К. в размер на 60% и за разликата от 100 000 лева до
пълния предявен размер от 180 000 лева като неоснователни, както и
исканията за заплащане на обезщетение за забава за периода 27.01.2018 г. до
22.02.2019 г. и за периода 22.11.2018 г. до 22.02.2019 г.;
- осъдил ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК *********, да заплати на адвокат П.К., С.,
ул. "Л." *, ап.* адвокатско възнаграждение в размер на 6920 лв. /шест хиляди
деветстотин и двадесет лева/ общо - по 1730 лева за всеки един от субективно
1
съединените искове;
- осъдил ЗД „Б. И." АД, да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт - по сметка на Окръжен съд - Пловдив сумата 6 400 лв /шест хиляди и
четиристотин лева/, представляваща дължимата държавна такса за
производството по отношение на всички субективно съединени искове;
- осъдил Ф. ЮС. КЮЧ., АС. ЮС. КЮЧ., на АМ. ЮС. КЮЧ. и на АЙД.
ЮС. КЮЧ. да заплатят на ЗД „Б. И.“ АД, всеки един от тях сумата 3267 лева,
представляваща припадаща им се част от адвокатското възнаграждение с
оглед отхвърлената част от иска, както и сумата 144 лева, представляваща
припадаща им се част от направените в производството разноски с оглед
отхвърлената част от иска.
Във въззивната жалба се поддържа становището, че обжалваното
решение е недопустимо както следва: „в частта, с която съдът се произнесъл
по непредявената част от исковете, а именно - над сумите в размер на 25 500
лева до 40 000 лева“ и в частта, „с което се е произнесъл над предявеното
възражение за принос, а именно – над 50% до 60 %“. Ищците, чрез
процесуалния си представител поддържат и становище, че съдът неправилно
е определил общия размер на дължимите обезщетения на по 100 000 лева
вместо на по 180 000 лева за всеки от ищците, както и неправилно е приел
наличието на принос от страна на пострадалия при процесното ПТП баща на
ищците, евентуално – че при наличие на такъв, той не надвишавал 10 %.
Поддържат се оплаквания, че решението е неправилно и в частта, с която е
отхвърлено искането за присъждане на законна лихва за периода 27.01.2018 г.
до 22.02.2019 г. и за периода 22.11.2018 г. до 22.02.2019 г.
Искането е: „да се обезсили обжалваното решение в частта, с която
съдът се е произнесъл по непредявена част от исковете, а именно – над
сумите в размер на 25 500 лв. до 40 000 лева“ и „в частта, с която се е
произнесъл по невъведено по делото възражение“. Иска също „да се приеме,
че справедливия размер на обезщетение за всеки от ищците е по 180 000 лева
и че не е налице /принос/ на Ю. А.К. към настъпването на деликта и на
негативния за него резултат, алтернативно – да се и приеме, че има принос в
съотношение не повече от 10 %“. Иска се да се промени и началната дата за
присъждане на лихва върху главниците от датата 27.02.2018 г. Молят да се
отмени решението в частта за присъдените в полза на ответника разноски,
както и да се присъди адвокатско възнаграждение за представлявалия ги при
условията на чл. 38, ал.1, т.2 ЗА адвокат.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемия ЗД „Б. И." АД, с който се изразява становище, че въззивната
жалба е неоснователна, а обжалваното решение е правилно и
законосъобразно, поради което се иска решението да се потвърди, като на
дружеството да се присъдят направените деловодни разноски.
В срока за произнасяне от адвокат П.К., в качеството й на пълномощник
на трима от ищците - АС. ЮС. КЮЧ., АМ. ЮС. КЮЧ. и АЙД. ЮС. КЮЧ., са
постъпили молби, както следва:
- с вх. № 627/17.12.2021 г., с която заявява на основание чл. 232 ГПК, че
оттегля от името на доверителите си исковата молба;
2
- с вх. № 1060/08.02.2022 г., с която заявява на основание чл. 233 ГПК,
че прави отказ от иска и моли делото да бъде прекратено.
Предвид направеното от пълномощника на посочените трима ищци
изявление за отказ от предявените от тях субективно съединени искове,
производството по делото в частта по предявените от тези ищци искове
следва да се прекрати, след като се обезсили постановеното от Пловдивския
окръжен съд решение в тази част.
Доколкото липсва подобно изявление от ищеца Ф. ЮС. КЮЧ., и с оглед
разпоредбите на чл. 216 ГПК, въззивният съд следва обсъди жалбата му
против частта от решението по предявения от него иск.
Пловдивският апелативен съд, след като се обсъди предмета на
въззивната жалба, с оглед изложените доводи и съдържащите се искания, а
също и във връзка с представеното във въззивното производство
извънсъдебно споразумение от 22.07.2021 г. между ищеца Ф. ЮС. КЮЧ. и ЗД
„Б. И.“ АД, преценява, че въззивната жалба е недопустима, поради следното:
Правото за обжалване, както и правото на иск предпоставя наличието на
правен интерес от обжалването, в зависимост от това дали постановеното
решение е изцяло или частично неизгодно за страната.
В конкретния случай е несъмнено, че обжалваната част от решението на
Пловдивския окръжен съд не е неизгодна за ищците, включително и за Ф.К.,
доколкото присъдените като обезщетения суми са по-големи от
претендираните. Действително, постановявайки това решение съдът се е
произнесъл свръх петитум, разглеждайки и произнасяйки се по целия вместо
по частично предявените искове, което води до недопустимост на решението
над претендираните части от спорното право. В този случай за ищците
наистина би бил налице правен интерес от обжалване на решението в
недопустимата му част, тъй като произнасянето на съда по целия вместо по
частичните искове, би преклудирало правото им на иск за остатъка от
претендираните от тях обезщетения. Този интерес обаче би бил налице само
относно отхвърлената част от целия иск. Отнесено към конкретния случай,
това означава, че интересът на ищците от обжалване поради недопустимост
би бил налице за частта от постановеното решение, с която са отхвърлени
исковете им за разликата над присъдените суми от по 40 000 лева до
заявените дължими размери на обезщетенията от по 180 000 лева. Тази част
от постановеното решение обаче не е предмет на обжалване, въпреки, че
точно частта от решението, с която са отхвърлени фактически непредявените
претенции се явява преграда за последващото им предявяване.
Съответно, интерес от обжалване на решението в непредявената, но
уважена част над сумата 25 500 лева /колкото е частичния иск/ до
присъдената сума от 40 000 лева, би имал ответникът, доколкото в тази част
решението е неизгодно само за него. За ищците не би имало пречка, в случай,
че решението и в тази част влезе в сила с всички произтичащи от това правни
последици, да предявят искове за остатъка от дължимите им се
застрахователни обезщетения.
Извън изложеното, при изследване на правния интерес, обуславящ
допустимостта на въззивната жалба, съобразно с правилото на чл. 235, ал. 3
3
ГПК, следва да се вземе предвид и сключеното след подаване на въззивната
жалба извънсъдебно споразумение от 22.07.2021 г. между ищеца Ф. ЮС.
КЮЧ. и ЗД „Б. И.“ АД /л. 59 – л. 60/, с което страните не само уреждат изцяло
и окончателно отношенията си по повод процесните обезщетения, но и
косвено признават за настъпили правните последици от обжалваното решение
/виж. раздел II, т.3/.
Предвид изложеното, Пловдивският апелативен съд приема, че за ищеца
Ф. ЮС. КЮЧ. липсва правен интерес от обжалване на решението на
Пловдивския окръжен съд и в този смисъл въззивната му жалба е
недопустима, поради което производството по делото и в тази част следва да
се прекрати.
Тъй като ответното дружество е поискало присъждането на разноски за
въззивното производство, такива следва да му се присъдят съгласно
правилото на чл. 78, ал. 4 ГПК, в установения размер от 1440 лева с ДДС.
Мотивиран от горното, Пловдивският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определението от 17.11.2021 г., с което е даден ход на
устните състезания.
ОБЕЗСИЛВА решение № 260075 от 23.02.2021 г., постановено по
търг. д. № 1138 по описа за 2019 г. на Пловдивския окръжен съд, в частта с
която е:
- осъден ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК *********, С., ул.“Д. В.“ 87 да заплати на
АС. ЮС. КЮЧ., ЕГН **********, с. С., П. област, ул. "Л." **, със съдебен
адрес: гр. К., ул. "С." *, ет. , офис **, сумата 40 000 лева /четиридесет хиляди
лева/, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди,
изразяващи се в скръб, мъка, тъга от смъртта на неговия баща Ю. А.К.,
настъпила при ПТП от 20.01.2018 г, причинено от А. Б. при управление на
лек автомобил „Ф. М.“ ********, за който е сключен при ЗД „Б. И.“ АД,
Договор по риска „Гражданска отговорност“, обективиран в ЗП ***/*** г. за
периода 13.04.2017 г. – 12.04.2018 г., ведно с обезщетение за забава от
23.02.2019 г. до окончателното изплащане; като е отхвърлен предявения иск
за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за
разликата над 40 000 лева до размера от 100000 лева поради съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалия Ю. А.К. в размер на 60% и
за разликата от 100000 лв. до пълния предявен размер от 180 000 лв. като
неоснователен и иска за заплащане на обезщетение за забава за периода
27.01.2018 г. до 22.02.2019 г. и за периода 22.11.2018 г. до 22.02.2019 г.;
- осъден ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК *********, С., ул."Д. В." 87 да заплати на
АМ. ЮС. КЮЧ., ЕГН **********, с. С., П. област, ул. "Л." **, със съдебен
адрес: гр. К., ул. "С." *, ет. *, офис **, сумата 40 000 лева /четиридесет хиляди
лева/, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди,
изразяващи се в скръб, мъка, тъга от смъртта на неговия баща Ю. А.К.,
настъпила при ПТП от 20.01.2018 г, причинено от А. Б. при управление на
лек автомобил „Ф. М." ********, за който е сключен при ЗД "Б. И." АД,
4
Договор по риска „Гражданска отговорност", обективиран в ЗП ***/*** г. за
периода 13.04.2017 г. – 12.04.2018 г., ведно с обезщетение за забава от
23.02.2019 г. до окончателното изплащане; като е отхвърлен предявения иск
за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за
разликата над 40 000 лв. до размера от 100 000 лв. поради съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия Ю. А.К. в размер на 60% и за
разликата от 100 000 лв. до пълния предявен размер от 180 000 лв като
неоснователен и иска за заплащане на обезщетение за забава за периода
27.01.2018 г. до 22.02.2019 г. и за периода 22.11.2018 г. до 22.02.2019 г.
- осъден ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК *********, С., ул. „Д. В.“ 87 да заплати на
АЙД. ЮС. КЮЧ., ЕГН **********, с.С., П. област, ул. "Л." **, със съдебен
адрес: гр. К., ул. "С." *, ет. *, офис **, сумата 40 000 лева /четиридесет хиляди
лева/, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди,
изразяващи се в скръб, мъка, тъга от смъртта на неговия баща Ю. А.К.,
настъпила при ПТП от 20.01.2018 г, причинено от А. Б. при управление на
лек автомобил „Ф. М." ********, за който е сключен при ЗД „Б. И.“ АД,
Договор по риска „Гражданска отговорност“, обективиран в ЗП ***/*** г. за
периода 13.04.2017 г. – 12.04.2018 г., ведно с обезщетение за забава от
23.02.2019 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен предявения иск
за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за
разликата над 40 000 лева до размера от 100 000 лева поради съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалия Ю. А.К. в размер на 60% и
за разликата от 100 000 лева до пълния предявен размер от 180 000 лв като
неоснователен и иска за заплащане на обезщетение за забава за периода
27.01.2018 г. до 22.02.2019 г. и за периода 22.11.2018 г. до 22.02.2019 г.;
- осъден ЗД „Б. И." АД, ЕИК *********, С., ул."Д. Б." ** да заплати на
адвокат П.К., С., ул. "Л." *, ап.* адвокатско възнаграждение в размер на 5190
лева общо - по 1730 лева, за предявените от АС. ЮС. КЮЧ., АМ. ЮС. КЮЧ.
и АЙД. ЮС. КЮЧ. субективно съединените искове.
- осъден ЗД „Б. И." АД, ЕИК *********, да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт - по сметка на Окръжен съд - Пловдив сумата 4800 лева,
представляваща дължимата държавна такса за производството по
предявените от АС. ЮС. КЮЧ., АМ. ЮС. КЮЧ. и АЙД. ЮС. КЮЧ.
субективно съединени искове; като
ПРЕКРАТЯВА прекратява производството по делото в тази част.
ПРЕКРАТЯВА производството по в. търг. дело № 627 по описа за 2021
г. на Пловдивския апелативен съд.
ОСЪЖДА Ф. ЮС. КЮЧ., ЕГН **********, АС. ЮС. КЮЧ., ЕГН
**********, АМ. ЮС. КЮЧ., ЕГН ********** и АЙД. ЮС. КЮЧ., ЕГН
**********, да заплатят на Застрахователно дружество „Б. И.“ АД, ЕИК
*********, сумата 1440 лв. с ДДС - деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение по в.т.д. № 627 по описа за 2021 г. на Пловдивския
апелативен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в
едноседмичен срок от съобщаването му на страната.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6