№ 2301
гр. София, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20221110152895 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от ищеца Р. Г. П., ЕГН **********,
с адрес: гАДРЕС обективно съединени установителни искове при условията на
евентуалност с правно основание чл.26 , ал. 1, пр.1, 2 и 3 ЗЗД и чл. 146, ал. 1, вр. чл.
143 ЗЗП, срещу ответника „Сити Кеш“ ООД , ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: АДРЕС, представлявано от Н.П. установителни искове за прогласяване
нищожността на клаузата на чл. 11 от Договор за потребителски кредит №
*******/08.09.2021 г., предвиждаща заплащането на неустойка в случай на
непредоставяне на обезпечение, като противоречаща на закона, евентуално на добрите
нрави, евентуално като заобикаляща закона и евентуално поради това, че е
неравноправна клаузи.
Ищецът Р. Г. П. извежда съдебно предявените субективни права при твърдения,
че с ответника са сключили Договор за потребителски кредит № *******/08.09.2021 г.,
в размер на 1000 лв., при лихвен процент 40,05 % и ГПР 49,81 %., който следва да бъде
върнат на 23 седмични вноски, дължими с падеж сряда, от които вноски две в размер
на 7,79 лв. и 21 вноски в размер на 51,08 лв. В чл. 5 от договора страните са се
договорили кредитът да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчител, като са
поставени множество условия за това – при един поръчител да получава
възнаграждение в размер поне на 7 минимални работни заплати, а при двама поне 4;
поръчителите да не са кредитополучатели или поръчители по договори, сключени със
заемодателя; поръчителят да няма задължения с рейтинг различен от „редовен“ в ЦКР,
включително по погасени задължения; поръчителят да представи служебна бележка
или друг документ за размера на получаваните трудови доходи, което обезпечение
трябва да се предостави в 3-дневен срок от сключването на договора. В чл. 11 от
договора е предвидено заплащането на неустойка при неизпълнение на задълженията
на заемополучателя да предостави обезпечение в размер на 575,62 лв., която се
включва в погасителния план. Поддържа, че така уговорената неустойка противоречи
на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК или се цели нейното заобикаляне,
доколкото размерът на неустойката следва да намери отражение при изчислението на
ГПР и с включването й същото е в размер на 200 %. Евентуално твърди, че така
уговорената неустойка излиза извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и
санкционна функция, поради което е в противоречие с добрите нрави. Твърди също
така, че е налице заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК,
1
доколкото с процесната неустойка се договоря едно допълнително обезщетение за
неизпълнение на аксцесорно задължение, от което същевременно не произтичат вреди.
Поддържа, че непосочването на реалният размер на ГПР е равносилно липса на
посочен ГПР, следователно договорът за кредит не отговаря на изискванията на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК. Сочи също така, че уговорената неустойка е необосновано висока,
поради което клаузата е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП.
Ответникът „Сити Кеш“ ООД в депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
отговор признава предявените искове.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
намери, че са налице предпоставките на чл. 237 ГПК за постановяване на решение при
признание на иска.
С отговора на исковата молба, депозиран по реда на чл. 131 ГПК, надлежно
упълномощеният представител на ответника е заявил, че признава иска. Ищецът е
направил искане за постановяване на решение съобразно заявеното признание. Не са
налице и пречките по чл. 237, ал. 3 ГПК, а именно – признатото право не противоречи
на закона или на добрите нрави и е такова, с което страната може да се разпорежда.
Предвид гореизложеното, решението по делото следва да се постанови при условията
на чл. 237 ГПК – при признание на иска. Доколкото е заявена нищожност на
процесната клауза на няколко основания при условията на евентуалност, съдът намира,
че в случая е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави.
По отношение на отговорността за разноските, съдът намира, че право на такива
има ищецът, доколкото в случая разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК не намира
приложение. Предпоставките за недължимост на разноските по делото от ответника,
когато искът е уважен по арг. от чл. 78, ал. 2 ГПК са две: ищецът да не е дал повод за
предявяване на иска и да го е признал. Тези предпоставки са кумулативни и следва да
се преценяват във връзка с предмета на конкретното дело. Смисълът на разпоредбата е,
че ответникът не трябва да се натоварва с разноски когато неговото поведение нито е
обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата
на ищеца. Когато обаче сезирането на съда е условие за упражняване на субективни
права на ищеца, признанието на иска не е достатъчно, за да се освободи ответника от
отговорността за разноски, защото липсва първата предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК.
Такъв именно е и настоящият случай, в който ищецът е предявил иск за прогласяване
нищожност на клауза в договор, по който е страна. Прогласяването нищожността на
дадена клауза може да бъде сторено единствено по съдебен ред и това именно е
единствената предоставена от закона защита на страната, когато се позовава на
нищожността. Следователно само с факта на сключване договор с нищожна клауза,
страна по който е ищецът, ответникът дава повод за завеждане на иск за прогласяване
на нищожността й. Ищецът е направил своевременно искане за присъждане на
разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК, а именно 50 лв. платена държавна
такса, както и в полза на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ 480 лв. с ДДС
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца. По
отношение на адвокатското възнаграждение съдът намира, че такова следва да бъде
заплатено на процесуалния представител на ищеца за оказаната от него безплатна
правна помощ в минимален размер, съгласно Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения в редакцията й към момента на сключване на
договора за предоставяне на безплатна правна помощ, който е в размер на 360 лв. с
включен ДДС.
Така мотивиран и на основание чл. 237 ГПК, настоящият състав на Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД
клаузата на чл. 11 от Договор за потребителски кредит № *******/08.09.2021 г.,
2
предвиждаща заплащането на неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение по
предявените от ищеца Р. Г. П., ЕГН **********, с адрес: гАДРЕС, срещу ответника
„Сити Кеш“ ООД , ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: АДРЕС,
представлявано от Н.П., искове.
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД , ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: АДРЕС, представлявано от Н.П. да заплати на Р. Г. П., ЕГН **********,
с адрес: гАДРЕС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 50 лв. – разноски в
производстводството.
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД , ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: АДРЕС, представлявано от Н.П. да заплати на Еднолично адвокатско
дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ ********, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА сумата
от 360 лв. – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3