към присъда № 29/
01.07.2019г.
по НОХД № 828 по описа на
Районен съд град Монтана за 2019 година, четвърти
наказателен състав.
Подсъдимият В.А.Т. е обвинен от Районна прокуратура град Монтана в
това, че на 18.12.2017г. в с. Г. Г.,
обл. Монтана, макар И. непълнолетен, но разбирал свойството И. значението на
деянието И. могъл да ръководи постъпките си отнел чужди движими вещи - парична
сума в размер на 900.00 лева от владението на Р.Г.Т. xxx, без съгласието на
собственика И. с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.194
ал.1 във вр. с чл.63 ал.1 т.3 от НК.
Прокурорът в съдебно заседание поддържа така предявеното обвинение И. взема
становище, че то е доказано по несъмнен начин, за което И. следва да се наложи
съответното наказание при спазване на изискванията на закона.
Гражданската
ищца В.Т.Д., като наследница на пострадалата от престъплението Р.Г.Т., починала
на 02.04.2019година предявява граждански иск за сумата от 697.00 лева
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на извършване на деянието 18.12.2017
година до окончателното И. изплащане. В съдебно заседание поддържа предявения
граждански иск, като моли съда на го уважи в претендирания размер.
Подсъдимият
В.А.Т. се признава за виновен по повдигнатото му обвинение. Служебният
му защитник моли съда да наложи наказание при наличие на многобройни смекчаващи
вината обстоятелства.
Производството се разви по реда на
чл.370 ал.1 И. сл. от НПК /чл.371 т.2 от НПК/ - съкратено съдебно следствие,
предшествано от предварително изслушване на страните..
Доказателствата
по делото са писменИ. На основание чл.373 ал.1 във връзка с чл.283 от НПК съдът
прие, прочете И. огласи, без да извършва разпит на подсъдимия И. свидетелите.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите И. възраженията
на страните намира за установено следното:
Подсъдимият В.А.Т. xxx. Не е осъждан за извършени
престъпления от общ характер, ученик е в Селскостопански техникум „М. М.” с. Г.
Г., обл.Монтана. Видно от приложената в досъдебното производство справка – характеристика
– арг. л.40, подсъдимият Т. се води на отчет към ДПС при РУ - Монтана от
16.07.2012г. за множество извършени домови кражбИ. Налагани са му възпитателни
мерки по чл. 13 от ЗБППМН. От 2012г. е настанен в Ц. с. Г. Д., след като е бил
установяван многократно да скита И. проси на територията на град Монтана.
През месец декември 2017г. свидетелката Р.Г.Т.
/починала към настоящият момент/ живеела в с. Г. Г., обл. Монтана, заедно със
съпруга си, който бил много болен И. на легло. Двамата били възрастни И. болни,
поради което се налагало от време на време да търсят помощ за ежедневните
дейностИ. Така, на 15 или 16.12.2017г. извикали от детския дом в селото подсъдимия
В.Т. да им помогнел, като им нацепи дърва за отопление. Същият нацепил
половината от количеството дърва И. се разбрали да дойдел отново на 18.12.2017г,
за да нацепи останалите. Свидетелката Р.Т. му заплатила както се полагало
половината от сумата, за която се били разбрали, а именно сумата от 5лв, а
останалите 5 лв., след като си довърши работата. Когато свидетелката Р.Т. му
дала парите, подсъдимият В.Т. стоял пред вратата на стаята И. видял от къде свидетелката
Т. взела парите, които му дала. На 18.12.2017г. отишъл да си довърши работата,
като с него взел И. свидетеля И.. А.. Преди да отидат, подсъдимия Т. споделил
със свидетеля А., че преди това е ходил в „баба Р.” И. видял, че имала пари И.
къде ги държИ. Предложил му да ги вземат. Когато отишли до дома И. подсъдимият В.Т.
влязъл в стаята И. започнал да търси къде точно са парите, а свидетелят И.. А.
гледал да не дойдел някой. Подсъдимият В.Т. намерил парите под дюшека на едно
легло в едно пликче, в което били загънати във вестник. Взел част от тях -
сумата от 900.00лв. /деветстотин лева/. Дал сумата от 50.00лв. на свидетеля И..
А., за да си мълчИ. След това отишли до град Монтана с такси, там пазарували - закупили
ли разни дрехи, а подсъдимият В.Т. дори дал от парите И. на баща си, като му
казал, че взимал на седмица по 200лв. от цепене на дърва. В тази насока са И.
показанията на свидетеля дадени в хода на досъдебното производство. Свидетелката
Р.Т. дава показания, че на 29.12.2017г. подсъдимия В.Т. дошъл в дома й, извинил
се, че е откраднал парите, като върнал сумата от 100.00лв, с обещание да възстанови
И. останалата част. Свидетеля И.. А. също се извинил на свидетелката Г. за
извършеното И. й върнал сумата от 50.00лв., която подсъдимия му бил дал.
С протокол за доброволно предаване от 19.12.2017г. свидетеля
И.. А. е предал на органите на полицията общо сумата от 6лв., като е заявил, че
това е останалата сума от 50.00лв., които му е бил дал подсъдимия Т..
С протокол за доброволно предаване от 19.12.2017г. св.
И.. А. предал на органите на полицията 1бр. червена тениска с къс ръкав с черен
надпис „Амстердам”, за която е заявил, че я е закупил за сумата от 12лв. с
парите, които подсъдимия В.Т. му е дал И. които пари взел от домът на свидетелката
Р.Г..
С разписка от 19.12.2017г. същите са върнати на свидетелката
Р.Г..
С протокол за доброволно предаване от 19.12.2017г. подсъдимият
В.Т. предал на органите на полицията подробно описаните български банкноти И.
монети - общо 53.00лева, които с разписка от същата дата са върнати на свидетелката
Р.Г..
С разписка от 19.12.2017г. майката на свидетеля И.. А.
предала на свидетелката Р.Г. сумата от 44.00лв, за което И. двете са положили
подписи И. с което сумата от общо 50.00лв. била върната/ възстановена / на свидетелката
Г. от свидетеля И.. А., която сума всъщност му била дадена от подсъдимия Т., за
да си мълчи И. да не го издаде за извършената от него кражба.
С протокол за доброволно предаване от 19.12.2017г. подсъдимият
В.Т. предал на органите на полицията 1бр. черно кожено яке, 1бр. черна блуза с
дълъг ръкав, 1бр. синя тениска с къс ръкав И. с надпис „Оригинал”, 1бр. дънки
сини на цвят отпред избелели със свалено дъно, тип потури, за които дрехи подсъдимият
Т. е заявил, че е закупил с парите, които е откраднал от свидетелката Р.Г..
Общо отнетата сума е в размер на 900.00лв, като към
момента на извършване на деянието минималната работна заплата е била 460.00лв.,
съгласно ПМС № 141/13.07.2017г. От отнетата общо сума от 900.00лева от св. Р.Г.
са И. били върнати 203.00лева.
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните доказателства в хода на досъдебното
производство, а именно: свидетелските показания на Р.Г.Т., В. И.. Г. А. Т. А. З.
М. Д. И. И.. Н. А., признанието на вината на подсъдимия В. Т., както И.
писмените доказателства приети по реда на чл.283 от НПК.
При условията на чл.373 ал.4 от НПК съдът приема за установени обстоятелствата
изложени в обвинителния акт, като се позовава на направеното самопризнание на подсъдимият И.
доказателствата от досъдебното производство, които го подкрепят.
При тази система от преки доказателства
съдът приема горната фактическа обстановка за безспорно доказана по настоящото
дело, от която могат да се обосноват съответните правни изводи:
Подсъдимият В.А.Т. е
осъществил от обективна И. субективна страна състава на престъпление от общ
характер наказуемо по чл.194 ал.1 във вр.
с чл.63 ал.1 т.3 от НК, като на
18.12.2017г. в с. Г. Г., обл. Монтана, макар И. непълнолетен, но разбирал
свойството И. значението на деянието И. могъл да ръководи постъпките си отнел
чужди движими вещи - парична сума в размер на 900.00 лева от владението на Р.Г.Т.
от с.с, без съгласието на собственика И. с намерение противозаконно да ги
присвоИ.
От обективна страна престъплението е доказано И. в
тази насока са налице безспорни доказателства относно всички квалифициращи
белези на престъплението кражба. Изпълнителното деяние
е осъществено чрез действие И. се изразява в отнемане на чужди движими вещи от
владението на друго лице без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвоИ. В случаят са накърнени обществените отношения в областта на правото на
собственост И. неговата защита.
Относно участието на подсъдимия Т. в престъпното
деяние, съдът намира, че същото е доказано по категоричен начин от събраните доказателства.
От субективна страна престъплението
е извършено при пряк умисъл - подсъдимият е съзнавал, че извършва престъпление,
т.е., че лишава от фактическа власт владелеца на вещта И. е целял да установи
своя власт върху предмета на престъплението, т.е. формата на вина, визирана в
чл.11 ал.2 пр.1 от НК, като е разбирал, че отнема чужди движими вещи без
съгласието на собственика им И. е направил всичко възможно за установяване на
своя фактическа власт върху тях, с намерение да се разпореди И. се разпоредил с
откраднатите вещи/ пари/ в своя полза.
Деецът е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си И. неговата неправомерност И.
противоправен резултат, предвиждал е неговите общественоопасните последици И. е
искал, целял И. преследвал настъпването на тези последицИ. Макар И. непълнолетен е
разбирал свойството И. значението на деянието И. могъл да ръководи постъпките сИ. Деянието му е в пряка причинна
връзка с настъпилия противоправен вредоносен резултат.
Причини И. мотиви за
извършване на деянието - незачитане на установения правов ред в страната, корист
- придобиване на средства по престъпен начин.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства
съдът отчете чистото съдебно минало на подсъдимия към инкриминирания период,
като И. доброволно възстановената част от причинената вреда И. извинението му
на пострадалото лице-свидетелката Г.. Проявената от него критичност към
извършеното не може да бъде приета като смекчаващо вината обстоятелство, с
оглед вида на развилото се производство – съкратено съдебно следствие,
предшествано от изслушване на страните – чл.371 т.2 от НПК. Младата възраст
също не може да бъде смекчаващо вината обстоятелство, тъй като това е част от
квалифициращия елемент – чл.63 от НК. Отегчаващо отговорността обстоятелството
– няма.
След анализ на посочените индивидуализиращи отговорността обстоятелства, съдът
е на становище, че за извършеното престъпление на подсъдимия следва да бъде
наложено наказание при условията на чл.55 ал.1 т.2 б.б от НК - предвиденото
наказание няма долен минимум И. съдът го заменя с пробация. Съдът съобрази И.
разпоредбата на чл.58а ал.4 от НК, като прилага разпоредбата на чл.55 от НК,
тъй като е по – благоприятен за дееца. С оглед личността на подсъдимия И.
конкретните особености на настоящият случай, съдът намира, че на подсъдимия
следва да бъдат определени следните пробационни мерки съгласно чл.42а ал.2 т.1 И.
т.2 от НК: “задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА,
като на основание чл.42б ал.1 от НК определя периодичност на изпълнение 2 пъти
седмично, “задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от ШЕСТ
МЕСЕЦА, считано от влизане на присъдата в законна сила И. привеждането й в
изпълнение.
С така наложеното по вид И. размер наказание съдът, счита, че ще могат да се
постигнат целите И. задачите на личната И. генералната превенция, а наказанието
да въздейства поправително, предупредително И. възпитателно по отношение на
този подсъдим И. по отношение на останалите гражданИ.
По гражданския иск:
Гражданската ищца В.Т.Д., с ЕГН xxxxxxxxxx, в
качеството й на наследница на Р.Г.Т., с ЕГН xxxxxxxxxx, починала на 02.04.2019
година е предявила граждански иск за сумата от 697.00 лева представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на извършване на деянието 18.12.2017 година до
окончателното И. изплащане. Гражданския иск бе предявен своевременно И. е във
връзка с предмета на делото, поради което съдът го прие за съвместно
разглеждане в наказателния процес. За да се произнесе по него съдът се съобрази
с разпоредбите на чл.45 И. сл. от ЗЗД, както И. със събраните по делото
доказателства в тази насока. Безспорно беше установено, че вследствие виновното
И. противоправно поведение на подсъдимия И. в причинна връзка с това поведение
на пострадалия са били причинени имуществени щетИ. По тази причина подсъдимият
бе осъден да заплати на гражданската ищца сумата в размер на 697.00 лева
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на извършване на деянието 18.12.2017
година до окончателното И. изплащане.
Съгласно правилата на процеса подсъдимият беше осъден
да заплати държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 50.00
лв. по сметка на РС-Монтана, както И. държавна такса в случай на служебно
издаден изпълнителен лист.
Съдът
постанови веществени доказателства 1 бр. черно кожено яке, 1 бр. черна блуза с
дълъг ръкав, 1 бр. синя тениска с къс ръкав с надпис Original
И. 1 бр. дънки сини на цвят отпред избелели със свалено дъно тип
потури, след влизане на присъдата в законна сила ДА СЕ ВЪРНАТ на собственика
им, подсъдимия В.А.Т. със снета по делото самоличност И.
ЕГН.
Съдът постанови още веществено
доказателство - 1 бр. червена тениска с къс ръкав с черен надпис Amsterdam, след
влизане на присъдата в законна сила ДА СЕ ВЪРНЕ на собственика И., свидетеля И..
Н. А. от с. Г. Д., обл.Монтана, улица „26-та” №4, с ЕГН xxxxxxxxxx.
Водим от гореизложените мотиви съдът
постанови присъдата сИ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: