Определение по дело №331/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 294
Дата: 30 април 2020 г.
Съдия: Захарин Панайотов Захариев
Дело: 20202100600331
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 12 март 2020 г.

Съдържание на акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  № 140

Гр. Бургас, 30. 04. 2020 година

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

                БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение , в закрито съдебно заседание на тридесети април през 2020г. , в състав:

                                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЗАХАРИН ЗАХАРИЕВ

                                                                                                     ЧЛЕНОВЕ : КАТЯ ГОСПОДИНОВА

                                                                                                                          СВЕТЛИН ИВАНОВ

като разгледа докладваното от съдия- докладчика Захариев в. ЧНД № 331 по описа на съда за 2020г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

                Производството по делото е по реда на чл. 243 ал. 8 НПК.

                Образувано е по повод въззивна жалба от  адвокат С.К. *** в качество на повереник на пострадалия Р.С.М. с ЕГН ********** против определение от 24. 02. 2020 година по ЧНД № 623- 2020г. на Районен съд- Бургас, с което Постановление на прокурор при Районна прокуратура- Бургас от 28. 01. 2020г.за частично прекратяване и спиране на наказателното производство по ДП № 431 ЗМ- 29/2018г. по описа на Първо РУ на ОД МВР- Бургас е потвърдено. В жалбата се сочи, че атакуваното определение е незаконосъобразно и необосновано. Не се сочат нови доказателства; повереникът се позовава и на доводите, които е изтъкнал пред районния съд.

                Към жалбата са приложени и определението, както и досъдебното производство.

                След преценка на атакуваното определение и наличните по делото доказателства и в предмета и в пределите на въззивната проверка, Окръжният съд приема за установено следното:

                Въззивната жалба, озаглавена „частна“, е подадена в срок от процесуално легитимно лице и е допустима, макар да е подписана само от повереника, но не и от лицето, което е сочено като нейн издател.

                От материалите по ДП№ 431 ЗМ- 29/ 2018г. по описа на Първо РУ при ОД МВР- Бургас е видно, че с постановление от 28. 01. 2020г. прокурор при Районна прокуратура- Бургас е прекратил частично съдебното производство срещу обвиняемия С. Я. П. по обвинението по чл. 325 ал. 2 във вр. с ал. 1 НК и е спрял производството по делото с указание, че ако в шестмесечен срок пострадалия не предяви тъжба в съда за деяние против него от частен характер, наказателното производство ще бъде прекратено. Самото досъдебно производство е образувано с протокола за първото действие по разследването на 10. 01. 2018г. за това, че на същия ден, по хулигански подбуди / не е посочено от кого, очевидно- неизвестен извършител/, е причинил на Р.М. лека телесна повреда- престъпление по чл. 131 ал. 1, т. 12 НК. Последвали множество процесуално- следствени действия като с постановление на водещия разследването полицай / 219 ДП/ от 10. 10. 2019г., утвърдено от прокурор от Районна прокуратура- Бургас С. П.е бил привлечен като обвиняем по чл. 325 ал. 2 във вр. с ал. 1 НК- затова, че на 10. 01. 2018г. , в гр. Бургас, кв. Победа, ул. „**********“ № **, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото- при възникнал спор между него и Р.М., произвел пет изстрела с пневматичен пистолет, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителна дързост- употреба на оръжие на открито пространство, в присъствието на няколко лица, като хулиганските действия са особено нагли и грубо нарушават нравствените принципи. Както е видно, в това обвинение липсва извършената и приета за установена, включително и чрез съдебно- медицинска експертиза, лека телесна повреда. Следвайки указанията на наблюдаващия прокурор, водещият разследването полицай  е изготвил мнение за предаване на съд на обвиняемия С. П.по предявеното му обвинение, а прокурорът е съставил атакуваното в последствие постановление за частично прекратяване и спиране на наказателното производство- с което, както вече беше отбелязано, по същество е било прекратено изцяло производството, но пък на пострадалия М. е бил даден шестмесечен срок да предяви тъжба за причинената му лека телесна повреда. Така прокурорът е прекратил наказателното производство като същевременно го е спрял заради нещо, което не е предмет на обвинение.

                В крайна сметка, според прокурора, в случая липсват данни за извършено престъпление против обществения ред и спокойствие по начало и още по- малко- действията на обвиняемия да се отличават с изключителна дързост и цинизъм, защото в случая не е налице пряк умисъл за накърняване на обществения ред и спокойствие, а деянието е извършено изцяло по личен мотив, при което буйстването, скарването, произвеждане на изстрели с пневматичен пистолет, може действително да е непристойно поведение, но то е довело до реално засягане на обществените отношения, чрез които се демонстрира грубо потъпкване на обществения ред.

                В атакуваното определение районният съд е взел пространно отношение по въпроса за необходимостта за наличие на пряк умисъл за извършване на престъплението по чл. 325 НК, като изрично се е съобразил с императивните критерии, поставени в ППВС № 2 от 29. 06. 1974г по н. д. № /74г. Ето защо и след като изрично е приел за установена конкретна фактическа обстановка, съдът е подчертал, че деянието на обвиняемия не е целяло грубо да наруши обществения ред и спокойствие, а е имало изцяло личен мотив- нанасяне на телесна повреда именно на пострадалия в резултат на неуредени лични отношения.

                Настоящата инстанция не споделя това становище на районния съд предвид  установената по делото фактическа обстановка. Действително, никога в доктрината и съдебната практика не е стояло съмнение за необходимостта от пряк умисъл за накърняване на обществения ред и спокойствие и, че личният мотив по принцип изключва такъв пряк умисъл, но в случая не е била достатъчно задълбочено анализирана конкретната фактическа обстановка- повода за възникване на конфликта; мястото на възникване на ментални и физически стълкновения между П. и М., включително поведението на самия пострадал; присъствието и възприятието на свидетели на това; действията на свидетелите за прекратяване на конфликта, извеждането на пострадалия извън склада, съответно действията на обвиняемия за снабдяване с пистолет; ескалирането на конфликта вече навън- първи изстрели, момента на причиняване раната по устната на пострадалия и дали обвиняемият е възприел това; спирането на изстрелите; преследването, повторните изстрели, опитът на пострадалия да се скрие /всичко това непосредствено възприето от свидетели на публичното място/, пристигането на полицейски служители и тяхната възприятие за случилото се. Ако такъв задълбочен анализ беше направен, би било възможно да се направи разграничение между саморазправата конкретно с пострадалия поради личен мотив, която инцидентно се е транформирала в пряко целено действие против обществения ред или евентуално- причиняване на лека телесна повреда, но при хулигански подбуди- в какъвто смисъл е започнало наказателното производство. Задълбочен анализ на всички тези обстоятелства не е бил направен нито от прокурора, нито от съда. Вместо това някак мимоходом фактически приетата за налична причинена телесна повреда е изчезнала от правния мир и внезапно се е появила едва като основание за спиране на вече прекратено наказателно производство с указание за правото на тъжба за деяние извън пределите на обвинението, съответно с уведомяване, че ако такава тъжба не бъде предявена, прекратеното наказателно производство ще бъде прекратено.

                Ето защо атакуваното определение следва да бъде отменено, съответно бъде отменено постановлението за частично прекратяване и спиране на наказателното производство, като делото бъде върнато на прокурора за продължаване на процесуално- следствените действия в смисъла, посочен по- горе. Разбира се, че съдът няма правомощия да указва на държавното обвинение какво точно обвинение да повдигне и дали въобще да го повдигне, но е важно, че от самото начало на наказателното производство и дълго време след това П. е бил със съзнание за разследване против него по чл. 131 ал. , т. 12 НК /престъпление от общ характер, което се преследва от държавното обвинение/ и изведнъж му е било повдигнато и предявено обвинение по чл. 325 ал. 2 НК. Това е довело до съществени отстраними нарушения на процесуални правила, изразяващи се в накърняване правото на защита както на обвиняемия, така и на пострадалия което във всички случаи е основание за отмяна на атакуваните актове.

                Мотивиран от горното и на основание чл. 243 ал. 8 и ал. 11 НПК, Окръжният съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

                ОТМЕНЯВА определение от 24. 02. 2020г. по НЧД№ 623- 2020г. на Районен съд- Бургас и постановление за частично прекратяване и спиране на наказателното производство от 28. 01. 2020г. на Районен прокурор Бургас по ДП № 431 ЗМ- 29/ 2018г. по описа на Първо РУ на ОДМВР- Бургас и ВРЪЩА делото на прокурора за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения.

                Определението е окончателно.

                                                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

                                                                                                                                ЧЛЕНОВЕ :

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[Въведете цитат от документа или резюмето на интересен момент. Можете да разположите текст. поле навсякъде в документа. Използв. "Инструменти за рисуване", за да промените формат. на текст. поле за изведен цитат.]