РЕШЕНИЕ
№ 344
гр. Варна, 04.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Иванка Д. Дрингова
Весела Гълъбова
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско
дело № 20243100500291 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „БАЛИК ТУР“ АД, гр. Варна срещу Решение №
3868/28.11.2023 г., постановено по гр.д.№ 5714/2022 г. по описа на Районен съд - Варна, LI
състав, с което е отхвърлен като неоснователен иска му с правно основание чл. 422 от ГПК,
вр. с чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 99 от ЗЗД за приемане за установено в отношенията
между страните, че в полза на ищеца „Балик тур“ АД, с ЕИК ********* съществува вземане
срещу ответника “Енерго-Про Продажби” АД, гр. Варна за сумата от 201,43 лв.,
представляваща заплатена без основание на 22.01.2022 г. главница по издадена от „Енерго-
Про Продажби” АД фактура № ********* г. за авансово плащане за месец 01.2022 г. - 50 %
от стойността на потребената ел. енергия за м.12.2021 г. за обект на потребление с клиентски
№ ******, находящ се в гр. В***********, с титуляр на партидата ***********, което
вземане е прехвърлено от абоната на заявителя „Балик Тур“ АД с договор за цесия от
23.01.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 07.02.2022 г., до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
1430/2022 г. по описа на ВРС.
Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното
1
решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда въз
основа на събраните по делото доказателства. Иска се отмяна на решението и постановяване
на ново, с което да се уважи изцяло предявения иск. Претендират се разноски.
Въззиваемият „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, гр. Варна в срока по чл. 263, ал. 1 от
ГПК депозира отговор по така подадената жалба, с която излага искане за потвърждаване на
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.
Прави се възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 от ГПК.
В съдебно заседание страните поддържат изразената позиция по спора, като всяка
претендира присъждане на разноски.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по искове на „БАЛИК ТУР“ АД, гр. Варна с
правно основание чл. 422 от ГПК против „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, гр. Варна за
приемане за установено, че ответникът дължи, както следва: сумата от 201.43 лева,
представляваща заплатена без основание на 22.01.2022 г. главница по издадена от „Енерго-
Про Продажби” АД фактура № ********* г. за авансово плащане за месец 01.2022 г. - 50 %
от стойността на потребената ел. енергия за м.12.2021 г. за обект на потребление с клиентски
№ ******, находящ се в гр. В***********, с титуляр на партидата ***********, което
вземане е прехвърлено от абоната на заявителя „Балик Тур“ АД с договор за цесия от
23.01.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 07.02.2022 г., до окончателното изплащане на задължението; сумата от 0.84 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на мораторната лихва върху главницата за
периода от 23.01.2022 г. до 06.02.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК № 1524/09.03.2022 г. по ч.гр.д. № 1430/09.03.2022 г. по описа на ВРС, LI
състав.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, гр. Варна, с който оспорват изцяло предявените искове.
С влязло в законна сила Определение № 7969/21.07.2022 г. по гр.д. № 5714/2022 г. по
описа на ВРС, LI състав е прекратено производството в частта по иска с правно основание
чл. 422 от ГПК за установяване дължимостта на сумата от 0.84 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на мораторната лихва върху главницата за периода от
23.01.2022 г. до 06.02.2022 г., като в тази й част е обезсилена Заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК № 1524/09.03.2022 г. по ч.гр.д. № 1430/2022 г. по описа на ВРС, LI състав.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
В рамките на тази проверка настоящият състав намира предявения иск с правно
2
основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК за процесуално допустим, поради което и
дължи произнасяне по същество на спора. Правният интерес от предявяване на
установителния иск се обосновава с постъпило в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК възражение
от ответника срещу дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д № 1430/2022 г. по описа на ВРС, LI
състав.
От фактическа страна настоящата инстанция намира следното:
Фактическата обстановка по спора е била правилно установена от първостепенния
съд, поради което въззивния съд препраща към тази част от мотивите на осн. чл. 272 ГПК.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на
въззивното производство, очертани с жалбата, достигна до следните правни изводи:
С договор за цесия от 23.01.2022 г., сключен между ***********, в качеството й на
цедент и „БАЛИК ТУР“ АД, гр. Варна, в качеството му на цесионер е прехвърлено
притежаваното от Николова вземане спрямо „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, гр. Варна за
сумата от 201.43 лева, предтавляваща недължимо заплатена фактура № ********* г. за
авансово плащане за месец януари 2022 г. в размер на 50% от стойността на потребената ел.
енергия за м. декември 2021 г. за обект с клиентски № ****** и титуляр на партидата
***********. Автентичността на документа не е оспорен по реда на чл. 193 от ГПК.
Съглашението съдържа всички съществени реквизити, поради което е годно за породи
облигационно правните си последици. Цедираният длъжник е уведомен за цесията най-
късно с получаване на исковата молба за отговор по реда на чл. 131 от ГПК – т.е на
23.08.2022 г. Още повече, че липсата на уведомяване има материалноправно, а не
процесуалноправно значение. То влияе на ефективността на прехвърлянето и
противопоставимостта му на длъжника. Уведомяването на длъжника има значение за
редовността на погасителния ефект на плащането от страна на последния, но то не
рефлектира върху качеството на цесионера като страна по делото. Съгласно разпоредбата на
чл. 99 от ЗЗД договорът за цесия е породил действие между страните със самото му
сключване и вземането преминава веднага върху цесионера. Т.е. към момента на подаването
на заявление по чл. 410 от ГПК по което е образувано ч.гр.д. № 1430/2022 г. по описа на
ВРС, LI състав „БАЛИК ТУР“ АД, гр. Варна се легитимира надлежно като кредитор на
ответника и респективно като ищец в свързаното с него производство по чл. 422 от ГПК.
Праводателката на ищеца е титуляр на партида за обект, присъединен към
електроразпределителната мрежа и е потребител на електрическа енергия за стопански
(небитови) нужди – „небитов клиент“ по смисъла на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ, според която
това е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или
природен газ за небитови нужди. В тежест на въззивника е да установи иницииране от
страна на Николова на процедура по връщане на обекта на битовия регулиран пазар. От
представените в тази връзка доказателства заявление № 6081053/18.03.2022 г. /лист 40/ и
3
декларация с вх. № 6081067/18.03.2022 г. /лист 91/ е видно, че процесният обект за периода
м. декември 2021 г. – м. януари 2022 г. вкл. е със стопанско предназначение, като се отправя
искане от титуляра на партидата – *********** същият да бъде захранван след датата
18.03.2022 г. с електроенергия за битови нужди. Горната процедура обаче е инициирана
след релевантния за настоящия казус период.
Настоящият съдебен състав приема, че с оглед представените по делото
доказателства, се установява качеството на потребител на електроенергия на праводателката
на ищеца за посочения адрес. Следва да се има предвид, че последната не оспорва
качеството си на собственик/ползвател по отношение на обекта на потребление с адрес: гр.
В....... Всички представени от ответното дружество доказателства – фактури и справки са за
идентични абонатен и клиентски номер. В този смисъл е и ТР № 2/2017 г. по т.д. № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС. Отношенията между страните се регламентират от нормите на Закона за
енергетиката (обн. ДВ, бр. 107/09.12.2003г.), Правилата за търговия с електроенергия (обн.
ДВ, бр. 66/26.07.2013г.), Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители
и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните
електрически мрежи, както и от Общите условия на ДПЕЕ и ДПЕЕЕМ на „Енерго - Про
Продажби" АД и „Електроразпределение – Север“ АД.
Николова и АД са се намирали в облигационно правоотношение с предмет доставка
и продажба на ел. енергия – до 30.09.2020г. вкл. на осн. чл. 94а (ред. ДВ бр. 57 от 2018г., в
сила от 01.07.2018г.), вр. с чл. 98а ЗЕ при ОУДПЕЕ на „Енерго – Про Продажби“ АД, а след
30.09.2020г., а след 30.09.2020г. (при липсата на доказателства, а и твърдения, за сключен от
страна на въззиваемото дружество за процесния обект договор с търговец на електрическа
енергия по свободно договорени цени, респ. сключен с крайния снабдител – титуляр на
лицензия по чл. 39, ал.1, т.5 от ЗЕ типов договор да доставка на ел. енергия) – по силата на §
15 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ (ДВ бр. 57 от 2020г. в сила от 26.06.2020г.). С оглед установеното
по делото, че за процесния период процесният обект на потребление е бил присъединен към
електроразпределителната мрежа, т. е., същият е имал правото да я използва при
предоставената до обекта мощност, поради което праводателката на ищеца в качеството си
на потребител на ел. енергия и мрежови услуги за небитови нужди, дължи на „Енерго – Про
Продажби“ АД цената на потребената ел. енергия.
Не се спори между страните, че Н. е потребила начисленото й количество ел. енергия
посочено във фактура № ********* г. От заключението на вещото лице по допусната и
приета от първоинстанционния съд СТЕ, се установява, че количеството ел. енергия от 615
квч. за м. декември и 809 квч. за м. януари 2022 г. е доставено до процесния обект с
абонатен № ........... Горните количества ел. енергия могат да се потребят през периода м.
декември 2021 г. – м. януари 2022 г. в обекта, който представлява магазин в партера.
Ноторно е, че след измененията в ЗЕ /в сила от 17.07.2012 година/ е възникнала и
фигурата на ДПИ, както и че ответното дружество е получило лицензия за осъществяване на
дейност по доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция, като
лицензиант за дейността снабдяване с електрическа енергия от краен снабдител - за
4
клиентите, присъединени към съответната разпределителна мрежа, за територията на
действащите лицензии за обществена доставка и снабдяване от краен снабдител
Съгласно чл. 91 от ЗЕ по отношение на сделките с ел. енергия, по които страна е ДПИ е
приложим ЗЕ и Правилата за търговия с ел. енергия, приети от КЕВР. Съгласно чл. 95а от
ЗЕ, доставчикът от последна инстанция осигурява снабдяването с електрическа енергия на
крайни клиенти, които не могат да бъдат клиенти на крайния снабдител по чл. 94а, ал. 1 до
избора на друг доставчик или избраният доставчик не извършва доставка по независещи от
крайния клиент причини. Снабдяването с електрическа енергия по ал. 1 е услуга от
обществен интерес по смисъла на този закон /която не може да бъде отказана, по причини,
непосочени в закона/, която се предоставя въз основа на договор при общи условия при
условията на равнопоставеност в съответствие с правилата по чл. 91, ал. 2.
Съгласно чл. 104, ал. 4 от Правилата, цената, по която доставчик от последна
инстанция продава електрическа енергия на крайния клиент, се определя съгласно приета от
КЕВР "Методика за определяне на цените на електрическата енергия, доставяна от
доставчик от последна инстанция". Съгласно чл. 104, ал. 1 от Правилата, доставчик от
последна инстанция е лице, на което е издадена лицензия съгласно Закона за енергетиката и
доставя електрическа енергия в случаите, когато основният доставчик по силата на договор
за покупко-продажба не е в състояние да продължи да извършва доставка поради обявяване
в несъстоятелност, ликвидация, отнемане на лицензия или всякакво друго събитие, довело
до временно или трайно преустановяване на доставката на електрическа енергия, както и на
крайни клиенти, които не могат да бъдат клиенти на крайния снабдител до избора на друг
доставчик.
Няма спор по делото, че праводателката на ищеца не е упражнила правото си в срок
да избере друг доставчик, поради което по отношение на обекта, присъединен към
електроразпределителната мрежа в територията на действащите лицензии, за процесния
период е била снабдявана /за което също не се спори/ с ел. енергия от ответника, но в
качеството му на ДПИ. Доставката от ДПИ, съгласно ЗЕ, се предоставя по договор при
общи условия. Договорът следва да е сключен при условията на чл. 11, т. 4 и чл. 15, ал. 4 от
ПТЕЕ по цени по одобрена от КЕВР Методика.
В чл. 11 от ПТЕЕ изчерпателно са изброени всички видове договори на пазара на
електрическа енергия. В случая, договорът между страните по настоящото дело е такъв от
вида по чл. 11, т. 4 – за продажба на ел. енергия. Страни по него, съгласно чл. 15, ал. 4 са
доставчиците от последна инстанция и крайните клиенти, които не са избрали друг
доставчик на електрическа енергия или са останали без доставчик, като договорът е за
продажба на ел. енергия по цени, определени по одобрена от КЕВР методика. Договор за
продажба на ел. енергия страните са сключили преди 2012 г., когато ответникът е бил
лицензиант по лицензия за обществено снабдяване с ел. енергия, впоследствие и в
качеството си на участник на пазара на ел. енергия в качеството си на краен снабдител при
Общи условия.
Съгласно § 196 от ПЗР на ЗЕ, крайните снабдители с електрическа енергия в
5
едномесечен срок от издаването на лицензия за доставчик от последна инстанция
уведомяват клиентите по ал. 1 за условията и реда за снабдяване от доставчик от последна
инстанция и за правото на клиента в срок до два месеца от уведомяването да избере друг
доставчик. До изтичане на срока за избор на доставчик по ал. 2 лицензиантите снабдяват
заварените при влизането в сила на този закон клиенти по досегашния ред.
Нормативните актове, регулиращи процесните отношения не съдържат нарочно
изискване за сключване на нов писмен договор в хипотезата, в която крайният снабдител по
силата на законовите изменения придобие лицензия за ДПИ и поради липса на изразена воля
на крайния потребител продължава да доставя на последния ел. енергия до присъединените
на средно напрежение обекти, за които вече не може да участва в ролята на краен
снабдител. Достатъчно в този случай е да е доставял ел. енергия поради наличието на
сключен вече договор за продажба на ел. енергия, придобиване на лицензия за ДПИ и липса
на искане от потребителя за промяна на доставчика, за да се приеме, че страните
продължават да са облигационно обвързани – ответникът като ДПИ и продавач на ел.
енергия и цедента Николова – като краен потребител и купувач. Глава девета от ЗЕ не
предвижда като условие на действителност на договорите по Раздел V тяхната писмена
форма /за разлика от глава Десета, Раздел VII, където изрично е предвидено изискването
договорите при Общи условия да са в писмен вид/ и с оглед предмета на конкретния
договор – продажба на ел. енергия - такава форма не е предвидена нито в ЗЗД, нито в ТЗ,
приложими, доколкото в специалните закони липсва изрична уредба. Сделките с
електрическа енергия, обаче, са подчинени на изричната законова регламентация в ЗЕ и
подзаконовите нормативни актове, с които страните по тях трябва да се съобразяват и която
уредба в по-голямата си част има императивен характер с оглед обществения интерес, който
защитава. Тоест, дори да се приеме, че договорът, сключен преди 2012 г. не обвързва
страните след измененията в ЗЕ и създаване фигурата на ДПИ, то от него и останалите
доказателства по делото /фактурите, по които е извършвано плащане, обстоятелство,
обективиращо признание на Николова за наличието на облигационно отношение по
продажба на ел. енергия/, може да се направи еднозначен извод, че страните са били
обвързани в процесния период от неформален договор по смисъла на чл. 15, ал. 4 от ПТЕЕ,
по който е налице и изпълнение на задълженията на ответното дружество за доставяне на
ел. енергия. В случая са неприложими ОУДПЕЕ на „Енерго - Про Продажби" АД, което,
обаче, няма отношение към извода за наличие на облигационни отношения между страните
и задължението за заплащане на поискана, доставена и потребена ел. енергия по нормативно
определените и съобразно издадената от Регулатора Методика цени /чл. 15, ал. 4 от
ПТЕЕ и § 196 ЗЕ/.
Не се спори, а и от СТЕ и ССЕ се установява, че заплащайки фактура № ********* г.
праводателката на ищеца погасява свое задължение за реално изразходвана ел. енергия за
процесния обект за м. януари 2022 г., поради което обстоятелството дали плащането е
извършено авансово или не, се явява ирелевантно, доколкото същото не е лишено от
основание, както се претендира в настоящото производство.
6
С оглед гореизложеното, поради съвпадане на изводите на двете инстанции,
въззивната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение следва да изцяло
потвърдено.
С оглед изхода от делото, отправеното искане и представените доказателства, на
основание чл. 78, ал. 3, вр. с ал. 8 от ГПК в полза на въззиваемото дружество следва да се
присъдят разноски в размер на 200 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 3868/28.11.2023 г., постановено по гр.д.№
5714/2022 г. по описа на Районен съд - Варна, LI състав.
ОСЪЖДА „БАЛИК ТУР“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, ул. „Гавраил Кръстевич“ № 16, ет. 3, ап. 11, с изп. директор Ж. И. Ж. ДА
ЗАПЛАТИ на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. В. сумата от 200 /двеста/ лева, представляваща разноски за въззивното
производство, на основание чл.78 ал. 3, вр. с ал. 8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7