М О Т И В И
по нохд 223/2009 г. по описа на Плевенски окръжен съд.
Обвинението
срещу П.В.Б. е по чл.115 НК за това,
че на 11 срещу 12.ХІІ.2008 г. в с. ***,
обл. Плевен умишлено умъртвил П.С.Д. ***.
Представителят
на Плевенска окръжна прокуратура поддържа обвинението така както е
повдигнато с искане да бъде наложено
наказание в рамките на 5-6 години лишаване от свобода при условията на чл.55 НК.
Приети са за
съвместно разглеждане граждански искове от А.К.Д. и И.П.Д. срещу подсъдимия на
основание чл.45 ЗЗД за нанесени неимуществени вреди резултат от деянието в размер на 30000 лв за всеки един от ищците, ведно със
законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане. А.К.Д. и И.П.Д.
са конституирани в качеството на граждански ищци и частни обвинители. Гражданският иск се поддържа от двамата ищци
и процесуалният им представител в пълен размер и се прави искане да бъде
наложено наказание на подсъдимия в размер на
9 години и 11 месеца лишаване от свобода .
Подсъдимият
лично и чрез процесуалният си представител адв.К. при условията на чл.371 т.2 НПК признава изцяло фактите така, както са описани в обвинителния акт и желае
да му бъде наложено справедливо наказание.
Съдът след
като обсъди доказателствата по делото, становищата на страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият П.В.Б.
е роден на ***г. в гр.**.
Жител ***. Не е семеен. Средно образование. Не работи. ЕГН:**********. Не е
осъждан за престъпления от общ характер.
Подс. П.Б. ***
и П.С.Д. от с.с. били в добри приятелски
отношения, уважавали се, контактували често, а през 2008г. работели заедно в
Кметство с.*** към Бюрото по заетостта. Помагали си за уреждане на битови
проблеми, събирали се и се черпели заедно.
На
11.12.2008г. подс. П.В.Б. бил на частна
работа – рязал дърва. След обяд отишъл в питейно заведение – собственост на Р.Н.
от с. ***. По това време в заведението клиентите били обслужвани от сина й Д.Н..
П.Б. седнал на маса и започнал да употребява алкохол. След около половин час в
заведението влязъл и П.Д. и седнал на масата на подс. Б.. Д. попитал
подсъдимият ще го почерпи ли за услуга, която му направил. Последния се
съгласил и му поръчал пелин. Двамата останали в заведението до около 21.00 часа
и непрекъснато консумирали алкохол. Разговаряли спокойно и се шегували с
останалите клиенти на заведението. Около 21.00 часа подс. Б., П.Д. и М.А.Б. ***
излезли заедно от заведението, тъй като били последните клиенти и работата на
същото приключила.
М.Б. си
тръгнал към къщи с мотопеда си, а подс. Б. и П.Д. тръгнали в една посока. Д.
попитал подс. Б., ще го почерпи ли от новото си вино и последния го поканил в
дома си на гости. Д. бил с велосипед, който бутал до дома на подс. Б. и го
вкарал в къщата за да не бъде откраднат.
Подс. Б.
наточил 2 л.
вино в пластмасова бутилка и двамата седнали да се черпят, като били в добро
настроение. Изпили една бутилка от 2
л. вино и подс. Б. донесъл втора бутилка с 2 л. вино. Продължили да пият и
да разговарят. Консумирането на голямото количество алкохол през деня и вечерта
довело двамата до състояние на тежко алкохолно опиянение. По незначителен повод
между тях избухнал спор, започнали да се обиждат взаимно и П.Д. си тръгнал.
Подс. Б. го изпратил, като му помогнал да си вземе колелото и го избутал пред
входната врата на улицата. Излезли от двора на подс. Б. на тревна пътека, която
води до главния път, който минава през с. ***. Междувременно двамата
продължавали да се обиждат, да се карат и започнали
да си нанасят удари. Под въздействие на алкохола подс. Б. повалил на земята
П.Д. и започнал да му нанася ритници по главата и в горната част на тялото.
Същият бил обут с обувки тип кубинки. Подс. Б. нанесъл най-малко 15-16 на брой
удари с крака върху главата и тялото на П.Д.. В резултат на така нанесения
побой и ритници П.Д. получил множество увреждания, а именно: тежък мозъчен оток на главата, кръв в
ликвора на страничните мозъчни стомахчета, масивни двустранно разположени
изливи на кръв под меката мозъчна обвивка, многофрагментно счупване на костите
на носа, двустранно счупване на долната
челюст, множество разкъсно контузни рани, охлузвания, отоци и
кръвонасядания по цялото лице и окосмената част на главата; счупване на лявото
рогче на щитовидния хрущял, счупване на
гръдната кост, тежко двустранно
счупване на ребра по две фрактурни линии от всяка страна, с разкъсване на
плеврата на няколко места и разкъсване на паренхима на левия бял дроб, подкожен
емфизем /проникване на въздух под кожата/, кръвонасядания в меките тъкани около
счупванията и оскъден излив на кръв в гръдната кухина, охлузвания и
кръвонасядания по кожата на гърдите, данни за аспирация /вдишване/ на стомашно
съдържимо, охлузвания и кръвонасядания по кожата на корема, слабинните гънки,
горните и долни крайници.
Посочените
увреждания са довели до настъпване на тежка гръдна и черепно мозъчна травма с
наличие на множество счупвания на кости, кръвоизливи, травматичен шок и мозъчен
оток, които са довели до настъпване смъртта на П.С.Д..
Посочените
увреждания са в резултат от множество /най малко 15-16 на брой/ удари с твърди
тъпи предмети, с ограничена удряща повърхност, нанесени с голяма сила.
Тези
увреждания е възможно да се получат от удари с ръце – юмруци и крака, обути в
по-тежки зимни обувки /кубинки/.
Наличието на
оскъден излив на кръв в гръдната кухина при сравнително тежки счупвания на ребрата
означава, че част от травмите в областта на гръдния кош са нанесени в агоналния
период между живота и смъртта или след спиране на сърдечната дейност.
При
направеното лабораторно изследване на наличие на алкохол в кръвта на подс. Б.
са установени 1,8 промила.
От талона за
химическо изследване за съдържание на алкохол на пострадалия П.Д. е установено
наличие на 2,4 промила в кръвта и 3,0 промила в урината.
Концентрацията
на алкохол в кръвта към момента на смъртта на Д. отговаря на граничните
стойности между средна и тежка степен на алкохолно опиване в кръвта, а в
урината – на тежка степен на алкохолно опиване. Такава степен на алкохолно
опиване се характеризира със значителни нарушения в мисловната дейност, речта,
съобразителността, вниманието, координацията в движенията, силно забавени
реакции, с признаци на подтискане на централната нервна система, което в
известна степен понижава волевата сетивност.
Смъртта е
настъпила в интервала между 00.00 часа – 03.00 часа на 12.12.2008г.
След като
нанесъл тежкия побой на П.Д., подс. Б. го оставил да лежи на улицата в
безпомощно състояние и се прибрал в дома си, седнал до масата и заспал. На
същото място бил намерен по-късно от органите на МВР. По дрехите му и обувките
му имало петна от кръв и същите са иззети, като е извършена съдебно биологична
експертиза.
От
заключението в съдебно медицинската експертиза на лист 4 е видно, че нанасянето
на удари в гръдния кош и счупванията на ребрата на пострадалия Д. от подс. Б. е
продължило в агоналния период между живота и смъртта или след спиране на
сърдечната дейност. Този извод се прави от наличието на оскъден излив на кръв в
гръдната кухина при сравнително тежките счупвания на ребрата.
Горната
фактическа обстановка се установява от признанията на подсъдимият по чл.371 т.2 НПК, както и свидетелските
показания на Л.Д., Д.Н., К.Ф., М.Б., С.Б.,
заключенията на вещите лица Д.Д., П.Д., И.Г., веществените доказателства по
делото, както и протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум, протокол за
доброволно предаване, талон за изпращане на проби за химическо изследване,
протокол за химическа експертиза, протокол за медицинско изследване, разписка
на л.67 от досъдебното производство, свидетелство за съдимост на л.68 от
досъдебното производство.
Така
изброения по-горе доказателствен материал по категоричен начин и без каквито и
да са противоречия установя както извършеното деяние, така и неговият автор.
Няма съмнение, че пострадалият е намерен умъртвен, което се установява както от
протокола за оглед и приложения фотоалбум към него, така и от
съдебно-медицинската експертиза на вещото лице д-р Д.. Авторството на деянието
се установява не само от самопризнанията на подсъдимия, но и от иззетите веществени доказателства,
заключенията на вещото лице Г., от които е видно, че космите, иззети от лява и дясна кубинка на лицето П.В.Б. са човешки и
произхождат от глава. Тези косми
показват морфологично свойство с космите, иззети като материал от
главата на пострадалия П.С.Д.. Освен това по иззетите от подсъдимия веществени
доказателства дрехи и обувки е установена кръв с кръвна групова принадлежност
идентична с тази на пострадалия. Още в тази насока следва да се вземат предвид
показанията на свидетеля К.Ф., който
след установяване на извършеното убийство е влязъл в дома на подсъдимия Б., където го е видял седнал на
стол пред масата и е забелязал, че по дрехите на подсъдимия – анцунг, пуловер и
горно яке има следи от кръв.
С
оглед на гореизложеното съдебният състав приема, че без противоречие в доказателствения материал
и становищата на страните е установено авторството на деянието.
Освен
авторството на деянието безспорно по делото се установява и субективната страна
на престъплението по чл.115 НК. На първо място
силата на ударите/съди се по причинените
счупвания ,посочени по-горе/ средството на ударите/тежки и груби обувки/ насоката им в главата и
трупа на пострадалия сочат за умисъл по чл.115 НК, а не за нанасяне само на
телесна повреда. На второ място с направеното признание от страна на
подсъдимия той признава не само фактите от обективна страна, но и умисъла като факт от неосезаемата
действителност. Следва да се има предвид, че това признание е
единственото възможно пряко
доказателство за субективната страна на деянието/за
нея при липса на признание се съди винаги само по косвени доказателства/.
В процедурата по чл.370 и сл. от НПК се признават „изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт” включително и тези от субективната
страна. Регламентацията в закона не дава възможност за разграничаване на
фактите от осезаемата действителност и тези от неосезаемата/вината/. Щом подсъдимият признава в условията
на чл.371 т.2 от НПК, то той признава и субективната страна на деянието. От
доказателствата, обсъдени по-горе се вижда, че
самопризнанията на подсъдимия
относно субективната страна на деянието се подкрепя от доказателствата
по делото, а именно по сила, брой и
насоченост на удари върху пострадалия. Освен това се установява, че ударите са
нанесени с тежки обувки тип „кубинки” с крака, което е още едно доказателство, сочещо за умисъла на деянието.
Предвиденото
наказание е от 10 до 20 години лишаване от свобода, което съгласно разпоредбата
на чл.373 /2/ НПК не може да бъде наложено като размер, а следва на основание
чл.55 /1/ т.1 НК да бъде коригирано в диапазон от 3 месеца до 10 години
лишаване от свобода. При определяне размера на наказанието следва да се отчетат
всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства в рамките на така
определения диапазон, тъй като след
приложението на чл.55 НК съдът дължи конкретна индивидуализация на размера на
наказанието и тя няма на каква друга база да се извърши, освен на база
отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства. Например ако се прилага чл.55 от НК в общия случай ще се отчетат всички смекчаващи вината обстоятелства, без
тези дали основание за приложението на чл.55 от НК. В настоящия случай, тъй
като основанието е проведената процедура по чл.370 и сл. от НПК то подлежат на
преценка всички смекчаващи вината обстоятелства/наред
с отегчаващите разбира се/. При определяне на конкретния размер на
наказанието съдебният състав взема предвид
следните смекчаващи вината обстоятелства: Като смекчаващи вината
обстоятелства следва да се отчетат чистото
съдебно минало на подсъдимия, изразеното съжаление за извършеното, фактът, че деянието е извършено след
възникнал словесен и физически конфликт между двамата, както и доброто
процесуално поведение на подсъдимия на досъдебното производство. Освен
това следва да се има предвид, че
подсъдимия с признанието си по реда на чл.371 т.2 НПК спомага действително за
разкриване на обективната истина, тъй като
по делото не са налице преки доказателства за извършеното деяние. Вярно
е, че съвкупността от косвени доказателства сочи на единствения извод за авторството на деянието, но следва да се
отчете действителното значение на направеното самопризнание. Тук е необходимо само да се отбележи, че това обстоятелство не се дублира с факта,
че подсъдимият прави самопризнания по
реда на чл.371 т.2 НПК, тъй като въз
основа на тази процесуална разпоредба той би могъл да направи самопризнания и
да се ползва от нея и при наличие на преки несъмнени доказателства за
авторството на деянието. Като отегчаващо вината обстоятелство следва да се
отчете многобройността на ударите.
При
така посочените отегчаващи и смекчаващи
вината обстоятелства съдебния състав приема,
че справедливото наказание е седем
години лишаване от свобода. Налагането на по-тежко наказание, така, както се
иска от частните обвинители би надхвърлило
значително необходимото за постигане на личната превенция. Това е така,
защото се установява безспорно по
делото, че подсъдимия и пострадалия са
били приятели и очевидно е, че деянието е извършено в момент на възникнал
някакъв спор между тях. По делото не се установява да са имали някакви лоши
отношения, които да са мотивирали подсъдимия да извърши толкова тежко деяние.
Напротив, установява се, че са били в много добри отношения и след деянието
подсъдимия изразява искрено съжаление за извършеното, в което съдебният състав
не се съмнява. В този смисъл справедливото
наказание само от гледна точка на
личната превенция е значително под 7 години лишаване от свобода. Основната цел на наказанието обаче е
обществената превенция. В този смисъл
съдебният състав счита, че определянето на по-нисък размер от 7 години лишаване от свобода би бил
в разрез с виждането на обществото за
необходимото наказание при толкова тежко
престъпление. Налагането на по леко наказание би било не само в разрез с
обществената превенция, но дори би довело до опасно виждане в някои членове на
обществото, че е възможно за умишлено убийство да се наложи наказание в размер
на 3,4 или 5 години лишаване от свобода. Това би снижило значително възпиращата
функция на наказанието към извършване на други подобни престъпления.
На
основание чл.47 ал.1 б.”а” от ЗИН следва да бъде определен първоначален строг
режим за изтърпяване на наказанието. На основание чл.59 ал.1 от НК следва да се
приспадне времето, през което подсъдимият е бил задържан под стража.
ПО
ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ:
Предявените
граждански искове от двамата граждански ищци са по 30000 лева за всеки един от
тях. Във връзка с предявените граждански искове беше разпитан свидетеля Л.С.Д.,
който установи, че пострадалият и съпругата му са живели заедно, той се е
грижил за нея, били са в добри отношения, което води до извода, че извършеното
деяние е изключително тежък удар за съпругата на пострадалия. Относно предявеният
граждански иск от И.П.Д. следва да се има предвид, че се установи, че същият е
поддържал добри отношения с баща си,
което сочи, че И.Д. е преживял,
преживява и ще преживява значителни мъки по погубения родител. В този смисъл
гражданските искове и на двамата ищци
като размер дори са занижени и съдебният състав приема, че следва да
бъдат уважени изцяло така, както са предявени, ведно със законната лихва от
датата на увреждането 12.ХІІ.2008 г. до окончателното изплащане.
Веществените
доказателства без стойност – бутилки следва да бъдат унищожени. Останалите
веществени доказателства следва да бъдат върнати на подсъдимия и съответно на
пострадалите.
При
този изход на делото подсъдимия следва
да бъде осъден да заплати 4% държавна такса върху уваженият размер на
гражданските искове, а именно 2400 лв, разноски по делото в полза на ОДП Плевен в размер на 225 лв , както
и разноски в полза на пострадалите
солидарно в размер на 300 лв за
адвокатска защита.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ: