№ 4850
гр. София, 19.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20231110164156 по описа за 2023 година
Предявени са от „Т.С.“ ЕАД срещу Н. Я. М. обективно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и
чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания: цена на доставена от
дружеството топлинна енергия в размер на 2276.74 лв. за топлоснабден имот находящ се в
*** за периода от 01.05.2019г. д 30.04.2022г., мораторна лихва в размер на 335,39лв. за
периода от 15.09.2020г. до 12.07.2023г., сумата от 33 48лв. – цена на услугата за дялово
разпределение за периода от 01.07.2020г. до 30.04.2022г., и сумата от 6,71лв. – мораторна
лихва, дължима върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от 15.09.2022г.
до12.07.2023г., ведно със законна лихва върху главниците ца периода от31.07.2023г. до
изплащане на вземането за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
43130/2023 г. на СРС, 179-ти с-в. Претендира разноски за исковото и заповедното
производство. В исковата молба се твърди, че е налице облигационно отношение между
него и ответникът по силата на сключен договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на този договор е доставил за
периода от м.05.2019 г. до м.04.2023 г. топлинна енергия, а потребителите не я заплатили, в
45-дневен срок от датата на публикуването на месечните фактури на интернет страницата на
дружеството, дължимата цена, поради което е изпаднал в забава. Ищецът заявява, че
първоначално е претендирал други суми от ищцата за процесния период, но след постъпило
частично плащане е преизчислил сумите и е предявил установителен иск за останатала
незаплатена сума по издадената заповед. Искането към съда е да уважи предявенитеискове.
Претендират се разноски по делото.
В срока по чл.131, ал. 1 ГПК ответникът дава становище за допустмост, но
неоснователност на предявените искове. Оспорен е размерът на длъжмите суми, релевира
възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По исковете с правно основание чл. 415, ал.1 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
1
чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е докаже по делото следните обстоятелства: 1) по
иска за главница (главното вземане - за стойността на топлинната енергия): договорните
отношения между страните за доставката на топлинна енергия, количеството на реално
доставената топлинна енергия за процесния период и размера на нейната цена; 2) по иска за
лихва за забава: съществуването и размера на главния дълг, изпадането на длъжника в
забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответната страна е да докаже
обстоятелства, които изключват или намаляват задълженията му за плащане на цената на
доставена в имота му топлинна енергия.
Съгласно нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топплопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2
е предвидено, че Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изричното им писмено приемане от страна на клиентите. Според чл. 153, ал. 1
ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия. С оглед изложеното следва изводът, че
потребители/клиенти на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение
по договор за доставка на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или
титулярите на вещно право на ползване на топлоснабдени имоти, намиращи се в сгради в
режим на етажна собственост, в които ищцовото дружество доставя топлинна енергия.
Установява се от приетия по делото като писмено доказателство Договор за продажба
на държавен недвижим имот по реда на наредбата за държавните имоти се установява, че
ответникът е придобил право на собственост върху недвижим имот, находящ се в ***.
С оглед горните доказателства ответникът се явява купувач на топлинна енергия по
договор за доставка на топлинна енергия с „Т.С.” ЕАД, като правоотношението между тях е
възникнало по силата на закона, без да е било необходимо изрично волеизявление в тази
насока от тяхна страна.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Съгласно чл. 139, ал. 2 от ЗЕ,
дяловото разпределение на топлинна енергия между клиентите в сгради-етажна собственост
се извършва от топлопреносното предприятие или чрез възлагане на лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Съгласно чл. 149б, ал. 3 ЗЕ услугата дялово
разпределение се извършва от и за сметка на доставчика на топлинна енергия или по
сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а, вкл. в хипотезата на чл.
139б от ЗЕ (когато клиентите в сграда - етажна собственост са избрали лице, регистрирано
по реда на чл. 139а, за извършване на услугата дялово разпределение) като сумите за дялово
разпределение се заплащат от потребителите на продавача - чл. 36 от ОУ. В случая етажните
собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване
на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление
и топла вода на третото лице-помагач „Т.С.“ ООД.
От представените писмени доказателства, се установява, че са ползвани услугите за
доставка на топлинна енергия и дялово разпределение.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Съгласно чл. 139, ал. 2 от ЗЕ,
дяловото разпределение на топлинна енергия между клиентите в сгради-етажна собственост
се извършва от топлопреносното предприятие или чрез възлагане на лице, вписано в
2
публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Съгласно чл. 149б, ал. 3 ЗЕ услугата дялово
разпределение се извършва от и за сметка на доставчика на топлинна енергия или по
сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а, вкл. в хипотезата на чл.
139б от ЗЕ (когато клиентите в сграда - етажна собственост са избрали лице, регистрирано
по реда на чл. 139а, за извършване на услугата дялово разпределение) като сумите за дялово
разпределение се заплащат от потребителите на продавача - чл. 36 от ОУ. В случая етажните
собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване
на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление
и топла вода на третото лице-помагач „Т.С.“ ООД.
С оглед гореизложеното съдът приема, че са ползвани услугите за доставка на
топлинна енергия и дялово разпределение.
Установява се от приетото по делото заключение по допуснатата СТЕ, че
Количеството топлинна енергия (ТЕ) за абонатната станция (АС) на адрес *** се измерва и
отчита съгласно ЗЕ от средство за търговско измерване - общ топломер, монтиран в
абонатната станция /АС/ Технологичните разходи на ТЕ от работата на АС се определят по
реда на чл.58, ал.2 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. и формулата посочена в приложение
към чл.61,ал.1, т.4.1 от НТ, от техническата характеристика на съоръжението съгласно данни
на производителя и са за сметка на топлопреносното предприятие – собственик. Вещото
лице посочва, че след запознаване с документите е установено, че ФДР „Т.С.“ ООД е
извършвала разпределението на ТЕ в блока след отчет на уредите за дялово разпределение и
водомерите за топла вода, монтирани в имотите на абонатите в СЕС. За процесният период
от 01.05.2019--30.04.2021 г. Фирмата за ДР е отчитала водомерите в имота. По време на
отчетите са попълнени документите за главен отчет, които са подписани от потребител.
Отчетите са коректно отразени в изравнителните сметки. По данни на ФДР в процесното
жилище не е имало монтирани отоплителни тела и съответно не са монтирани
топлоразпределители. В имота се ползва топла вода и има 1 водомера за топла вода, по
които се отчита разхода. В имота има щранг лира за отопление в банята, за която се
изчислява служебна ТЕ отдадена от щранг лира съгласно НТ. Процесният имот с има
отопляем обем по проект 178 м3. На базата на този отопляем обем се разпределя енергия
отдадена от сградна инсталация съгласно наредбата за топлоснабдяване (НТ). За периода от
1.05.2019 г. до 30.04.2021 г. количеството топлинна енергия отдадена от сградна инсталация
в СЕС е изчислено от ФДР по формула, съгласно приложението към чл. 61 т. 6.1.1 от
Наредба № 16-334.. Фирмата за ДР е изготвяла изравнителни сметки след всеки отоплителен
сезон. Всяка изравнителна сметка изготвена от ФДР съдържа: ТЕ за отопление включваща
само топлинна енергия (ТЕ) отдадена от сградна инсталация. ТЕ за отопление на имота
(отдадена от отоплителните тела), ТЕ за общи части и ТЕ за загряване на топла вода не се
начислява. За процесният период сумата за изразходваната топлинна енергия, изчислена в
изравнителните сметки, изготвени от ФДР, като общата сума за процесния период възлиза
на 2763,02 лева.
Нормативната уредба касаеща процесния период – чл. 155, ал. 1 от ЗЕ, предвижда, че
потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една
дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след
изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г., 2) на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация.
Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за
действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са
уредени в действалите през исковия период Наредби за топлоснабдяването. Следователно,
при определяне стойността на действително потребената през процесния период топлинна
енергия, следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на
отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били
завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след
проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване. В настоящия
3
случай е извършен реален отчет на индивидуалните уреди за измерване в края на отчетните
периоди, видно от представените от третото лице-помагач главен отчет и изравнителни
сметки.
От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се установява,
че дължимите от ответника суми по същестуваващата в ищцовото дружество съдебна
сметка възлизат на 2226,74 лв. за ТЕ и 33,48 лв. за дялово разпределение. В случая съдът
намира, че следва да приеме за установен размера на задължението посочен в заключението
на вещото лице по ССчЕ, доколкото вещото лице по нея е съобразило стойността на общите
фактури и стойността на сумите за връщане и доплащане за всеки отчетен период. При
съобразяване на резултатите от изравнителните сметки, изготвени в края на всеки отчетен
период, се установява, че стойността на реално консумираната топлинна енергия за
процесния период е в претендирания размер, поради което съдът намира, че искът за
главница за ТЕ за процесния период – м.05.2019 г. – м.04.2022 г. следва да бъде уважен.
При формиран извод за основателност на главния иск, следва да бъде разгледано
възражението за давност. Задълженията за заплащане стойността на топлинна енергия са
такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се през определен период
еднородни задължения, чийто падеж е уговорен в общите условия на ищеца, като не е
необходимо плащанията да са еднакви по размер. Същите се погасяват с изтичането на
тригодишна давност. Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо, а според ал. 2 ако е уговорено, че вземането
става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е
възникнало. Чл. 116, б. „б” ЗЗД предвижда, че давностният срок се прекъсва с предявяване
на иск относно вземането, като според чл. 422, ал. 1 ГПК, искът за съществуване на
вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение. В случая заявлението е подадено на 31.07.2023 г., когато е прекъснат
давностният срок. С решение по протокол №7/23.10.2014 г. на съвета на директорите на
„Т.С.“ ЕАД са приети нови ОУ, одобрени с решение ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, влезли
в сила през м.08.2016 г. Според чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 (приложим в настоящия
случай) в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Тоест по отношение
на тях е приложима нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, с оглед на това съдът приема, че са налице
погасени по давност вземания за периода от 01.05.2019г. до 30.06.2020г. Размерът на
дължимата главница, след приспадане на погасените по давност вземания и платените
такива възлиза на 1903,69.
По отношение претенцията за заплащане на стойността на дяловото разпределение,
съдът намира, че с оглед заключението на СТЕ по вторият му вариант и представените от
третото лице-помагач писмени доказателствени средства, услугата е действително
предоставена, поради което се дължи и заплащането на нейната цена. Видно от
заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза размерът на
начислената сума за дялово разпределение за процесния период е 33,48лв. лева, до който
размер искът се явява основателен.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за
плащане на цената на доставена топлинна енергия, респ. датата на публикуване на общите
фактури.
Съдът въз основа на данните от ССчЕ, намира, че дължимата от ответника лихва
възлиза на 253,22лв.
Неоснователен е и следва да бъде отхвърлен искът за мораторна лихва за неплатена
услуга дялово разпределение. По арг. от чл. 36 от ОУ не се установява уреден ред и начин за
заплащане на услугата, което касае и въпросът с изпадането в забава при неточно
изпълнение в темпорален аспект. Освен това, не се представя и покана до длъжника за
плащане, поради което правото на парично вземане съдът приема, че не е възникнало.
4
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
Ищецът претендира разноски за заповедното производство, от които 52,45лева за
заплатена държавна такса и 50,00 лева за юрисконсултско възнаграждение; за исковото
производство – 52,45 лева за заплатена държавна такса, 250 лева депозит по допусната
съдебно счетоводна експертиза, 250лв. – депозит по допуснатата съдебно-техническа
експертиза и юрисконсултско възнаграждение, което съдът съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр.
чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 Наредба за заплащане на правната помощ, определя в минималния
нормативно предвиден размер от 100 лв., съобразявайки обема на извършените от
юрисконсулта действия по защитата, както и това, че делото не се отличава с фактическа и
правна сложност. Съобразно уважената част от иска на основание чл. 78 , ал. 1 ГПК на
ищеца се дължи сумата от 545,72 лева разноски в исковото производство и сумата от 85,69
лв. – разноски в заповедното.
Ответникът претендира разноски в размер на 400лв. адвокатски хонорар за исковото
производство и сумата от 200лв. – разноски за заповедното производство. Съразмерно на
отхъврлената част от исковете ищецът дължи сумата от 65,43лв. за исковото производство и
сумата от 32,71лева – разноски за заповедното производство.
Ответникът не претендира разноски за заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: ***, срещу Н. Я. М. с ЕГН: ********** и адрес: *** с
правно основание чл. 415, ал.1 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД,
че Н. Я. М. дължи на „Т.С.” ЕАД сумата от 1903,69 лева, представляваща главница за цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.7.2020 г. до 30.04.2022 г., за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: : ***, аб.№***, ведно със законна лихва за период
от 31.07.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 253,22лева – мораторна лихва за
забава начислена върху претендираната главница за периода от 15.09.2021 г. - 12.07.2023г.,
сумата от 33,48лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период
от 31.07.2023 г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. № 43130/2023 г. по описа на СРС, 179-ти състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 1903,69лв. до пълния предявен размер от 2226,74 лв. за
главница за доставена ТЕ и за периода от 01.05.2019г. до 30.06.2020г., за сумата над 253,22
до пълния предявен размер от 355,39лв, представляваща мораторна лихва и за сумата от
6,71лв. мораторна лихва начислена върху главницата за услугата за дялово разпределение за
периода то 15.09.2020г. до 12.07.2023г.
ОСЪЖДА Н. Я. М. с ЕГН: ********** да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *** със
седалище и адрес на управление *** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 545,72 лв. –
разноски за исковото производство и сумата от 85,69 разноски за заповедното производство.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** да заплати
Н. Я. М. с ЕГН: ********** смута от 65,43лв. разноски по за исковото производство и сумата
от 32,71лв. – разноски за заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„Т.С.” ЕАД – „Т.С.”ООД.
5
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6