Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Варна, …………..
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, втори
касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети март две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА
ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на прокурора Силвиян
Иванов и секретаря Пенка Михайлова, разгледа докладваното от съдия Димитър
Михов КАД № 2784/2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал.1 от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Е.А.Е.,
ЕГН: **********, от гр. Варна чрез адвокат А.Д. от Варненска адвокатска колегия,
срещу Решение № 260392/13.11.2020г., постановено по н.а.х.д. № 770/2020г. по
описа на Районен съд гр. Варна, шести състав.
Жалбоподателят счита, че обжалваното решение не
кореспондира със събраните по делото доказателства, същото е неправилно и
незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на процесуалните
правила и в нарушение на материалния закон. Твърди, че не са налице
доказателства, които по безспорен и категоричен начин да установят осъществен
състава на нарушение по чл. 20, ал.2 и чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП и
съответното предвидено от законодателя наказание. Иска се съдът да отмени
обжалваното решение и наказателното постановление. В условията на
алтернативност съдът да измени процесното наказателно постановление, като
измени обжалваното решение на въззивния съд, с което е потвърдено наложеното
административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца, като намали наложеното наказание към минималния
размер, предвиден от законодателя. С депозирани писмени бележки поддържа
касационната жалба на основанията, посочени в нея. Претендира присъждане на
направените по делото разноски пред въззивната инстанция.
Ответникът чрез процесуалния си
представител К. Л. – А. – старши
юрисконсулт, с депозирани писмени бележки с.д. № 4445/24.03.2021г., оспорва
жалбата, като счита същата за неоснователна. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Варна, дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд - Варна, като обсъди
първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните,
доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка съгл. чл. 218,
ал.1 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна
страна в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и
чл. 213 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна
по следните съображения:
С НП № 19-0819-006674 от 09.01.2020г.
на Началник група, Сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР гр.Варна,
на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП и
на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 200 /двеста/ лева и “Лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 6 /шест/ месеца; за извършено нарушение по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП и
на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 10 /десет/ лева; за извършено нарушение по чл. 20,
ал.2 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лева. С обжалваното съдебно решение
съдът е отменил наказателното постановление в частта, с която на жалбоподателя
е наложено административно наказание глоба в размер на 10.00 лева на основание
чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП и е потвърдил наказателното постановление в
останалата му част.
От фактическа страна, районния съд е
приел за установено следното:
На 02.11.2019г. около 07.00 часа въззивникът
управлявал л.а. „БМВ 320Д“ с ДК №В****НН по ул.“ “ в гр. Варна, в посока към
бул.“****“. Пътното платно било мокро. На кръстовището между двете улици
въззивникът се пристроил за извършване на маневра ляв завой по бул.“****“ в
посока към катедралата. След светване на зелен разрешителен сигнал въззивникът
потеглил с висока скорост при което при извършване на маневрата се ударил в
разделителния остров, в резултат на което автомобилът се обърнал на пътното
платно по таван. Вследствие на удара били повредени три броя бордюрни тела и
пътен знак. Произшествието било възприето от св. ДЖ., който се движел
непосредствено след въззивника и веднага спрял за да окаже помощ. От автомобила
на въззивника излезли той и още едно лице. Двамата били без наранявания.
Свидетеля ДЖ. ги попитал как са, а те веднага напуснали местопроизшествието,
като се насочили към катедралата. Свидетелят ДЖ. веднага сигнализирал на
тел.112 и изчакал пристигането на компетентните органи. На място пристигнали
свидетелите Ф. и Д., и двамата автоконтрольори в сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР гр. Варна. На тях св.ДЖ. разказал какво точно се е случило. По
регистрационния номер на превозното средство автоконтрольорите установили, че
собственик на същото е въззивника и се отправили към дома му. Там обаче не го
установили. Направили справка и в болничните заведения, но и там не установили
пострадал от ПТП. По-късно същия ден въззивникът се е свързал с полицейските
служители, които вече били влезли в маршрута си и отишъл при тях. Въззивникът
попълнил декларация по чл.188 от ЗДвП, с която декларирал, че именно той е
управлявал автомобила към момента на произшествието. Същият дал и писмени
обяснения по случая. Свидетелят Д. съставил срещу въззивника акт за установяване
на административно нарушение № 132737/02.11.2019г., а въз основа на него е било
издадено и процесното наказателно постановление.
В мотивите на оспорения съдебен акт съдът е приел, че
при съставяне на АУАН и издаването на НП са спазени изискванията, визирани в
императивните разпоредби на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Същите са издадени от
компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл.34 от ЗАНН. Приел е още, че
административнонаказателното производство е било проведено законосъобразно.
Позовавайки се на §6, т.27 от ДР на ЗДвП и на обстоятелството, че касаторът е
участник в ПТП, което сам е предизвикал и от което са били причинени щети на ПЗ
и бордюр на разделителния остров, съдът е приел, че касатора не е следвало да
напуск а произшествието, а е следвало да остане на място и да уведоми
контролните органи. След като е напуснал произшествието и не е уведомил
контролните органи, въззивния съд е приел, че поведението на касатора попада
изцяло в хипотезата на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП и подлежи на санкция
съобразно нормата на чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП. Съдът е приел, че атакуваното
наказателно постановление в частта на т.1 и т.3 е издадено в съответствие с
материалния закон, не страда от пороци, които го правят процесуално недопустимо
и го е потвърдил. В частта по т.2 е приел, че наказателното постановление се
явява недоказано, поради което го е отменил, като издадено в нарушение на
материалния закон.
Така постановеното решение е неправилно.
Налице е основанието по чл.348, ал.1, т.1 от НПК изложено в касационната жалба
за отмяна на въззивното решение поради следното:
Спор относно фактите, че касаторът напуска
местопроизшествието без да уведоми службите за контрол на МВР не съществува. От
данните по делото е видно, че деянието е квалифицирано в процесното наказателно
постановление като нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП. Съгласно тази
разпоредба когато при произшествието са причинени само имуществени вреди, ако
между участниците няма съгласие относно обстоятелствата свързани с него, те,
без да напускат местопроизшествието уведомяват съответната служба за контрол на
Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило
произшествието, и изпълняват дадените им указания. Установено по делото е, че е
настъпило ПТП само с материални щети, но с оглед установената фактическа
обстановка, за касатора не е било налице задължението по цитираната разпоредба
по чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП поради това, че службите за контрол се
уведомяват единствено ако има разногласие между участниците в ПТП. По делото не
е установена релевантната за посочената разпоредба липса на съгласие, поради
това, че произшествието както е посочено и в НП е допуснато от касатора, друго
лице не е участвало в произшествието, поради което и не би могло да изрази воля
относно обстоятелствата по ПТП. Съдът намира, че ако е налице нарушение на
касатора, то би било по чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП, а именно не е
потърсил собственика на бордюра за да окаже съдействие за установяване на
вредите от произшествието. Предвид тези обстоятелства, съставът на
административно нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП не е осъществен.
Не е осъществен и съставът на адм. нарушение по чл. 20, ал.2 от ЗДвП, поради
което основателно е възражението на касатора относно липса на доказателства,
удостоверяващи осъществен състава на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Съдът счита, че
наказателното постановление се явява материално незаконосъобразно и поради това
подлежи на отмяна. Като е потвърдил НП в т.2 и т.3 вместо да го отмени,
районният съд е допуснал нарушение на материалния закон, което налага отмяна на
решението и на потвърденото с него наказателно постановление.
С оглед изхода на спора, основателно и своевременно
направено се явява искането на жалбоподателя за присъждане на направените по
делото пред въззивната инстанция разноски. Ответника следва да бъде осъден да
заплати на Е. сумата в размер на 300.00 лева, съставляваща заплатено адвокатско
възнаграждение.
По изложените съображения и на осн. чл.
221, ал.2 от АПК във вр. с чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд – Варна,
втори касационен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 260392 от 13.11.2020г.
на Районен съд гр.Варна, постановено по н.а.х.д. № 770/2020г., като вместо него
ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ наказателно постановление № 19-0819-006674/09.01.2020г.
издадено от Началник група към Областна дирекция на МВР гр. Варна, Сектор
„Пътна полиция“, с което на Е.А.Е., ЕГН: **********, от гр. Варна за извършено
нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.5
от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/
лева и “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месеца и за
извършено нарушение по чл. 20, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.2, пр.1
от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/
лева.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр. Варна да заплати
на Е.А.Е., ЕГН: **********, от гр. Варна сумата в размер на 300 лева разноски
по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: