№ 1160
гр. Русе, 18.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Елена Ив. Балджиева
при участието на секретаря Дарина Сп. Великова
като разгледа докладваното от Елена Ив. Балджиева Гражданско дело №
20254520101411 по описа за 2025 година
Предявен е иск от „Балкан-М“ ЕООД, ЕИК:*********, гр.Кърджали против
„Никтранс“ ЕООД, ЕИК:*********, гр.Русе с правно основание чл.79 от ЗЗД, вр.чл.367 ТЗ и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че повече от две години извършва спедиторски услуги на ответното
дружество, осигурявайки му транспорт от България до Турция на негови товари, за което са
му издавани фактури. За периода от 25.04.2024 год. до 30.07.2024 год. ищцовото дружество
извършило спедиторски услуги за международен превоз на товар от Република България до
Република Турция /гр.Русе-гр.Чорлу/ на “НИКТРАНС” ЕООД- гр.Русе, с подробно описани
във фактурите МПС-та, на обща стойност 30 060.00 лева.
За осъществените сделки били съставени 4 бр. данъчни фактури, както следва:
фактура с №**********/25.04.2024 год. на стойност 10 020.00 лева, от които на 11.09.2024
год. са платени 5 000.00 лева и има остатък за плащане в размер на 5 020.00 лева; фактура
№**********/22.05.2024 год. на стойност 6 680.00 лева; фактура №**********/30.06.2024
год. на стойност 6 680.00 лева и фактура №**********/30.07.2024 год. на стойност 6 680.00
лева, надлежно подписани и осчетоводени от представители на двете страни.
Ищцовото дружество заявява, че е изпълнило задължението си качествено и в срок,
като извършените услуги и превоза на товарите били приети без възражения от страна на
ответника.
Въпреки многократните разговори за доброволно изпълнение на поетото от тях
задължение по горепосочените фактури, до настоящия момент ответното дружество не е
заплатило претендираните от ищеца суми.
1
Освен това, на основание чл.86 от ЗЗД, ответното дружество дължи и обезщетение за
забавено изпълнение на парично задължение за времето от 26.04.2024 год. до 04.12.2024
год., както следва: по ф-ра №**********/25.04.2024 год. в размер на 421.52 лева; по фактура
№**********/22.05.2024 год. в размер на 491.81 лева; по фактура №**********/30.06.2024
год. в размер на 392.00 лева и по фактура №**********/30.07.2024 год. на стойност 6 680.00
лева, дължимото обезщетение е в размер на 316.13 лева за времето от 31.07.2024 год. до
04.12.2024 год., или в общ размер на 1 621.46 лева.
Нееднократно са предприемани опити и действия в посока доброволно изпълнение
на задължението на “НИКТРАНС” ЕООД, които са останали без резултат. Това наложило да
бъде подадена до РС - Кърджали молба с правно основание чл.390 от ГПК, по повод на
която е образувано ч.гр.дело №1504/2024 год. и с определение по същото дело е допуснато
исканото от ищцовото дружество обезпечение на бъдещи искове, чрез налагане на запор на
банкови сметки на длъжника до размера на 26 232.46 лева. Със същото определение на
„Балкан – М“ ЕООД е указано в едномесечен срок, считано от 06.11.2024 год., да предявят
бъдещите искове и да представят доказателства за това. При ЧСИ №914 Васил Николов с
район на действие ОС-Русе по повод на депозирана молба с приложена обезпечителна
заповед, издадена от РС -Кърджали по ч.гр.дело №1504/2024 год., е образувано изп.дело
№937/2024 год., по което са наложени допуснатите обезпечения, чрез налагане на запор на
банковите сметки на ответното дружество.
Молят съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника “НИКТРАНС”
ЕООД- гр.Русе, да заплати на „Балкан-М“ ЕООД- гр.Кърджали, сумата в размер на 25 000.00
лева - главница, представляващи неизпълнено задължение за заплащане на извършени в
периода от 25.04.2024 год. до 30.07.2024 год. спедиторски услуги за международен превоз
на товар от Република България до Република Турция на “НИКТРАНС” ЕООД, за което са
съставени данъчни фактури, както и сумата в размер на 1 621.46 лева - лихва за забавено
изпълнение на парично задължение за периода от 26.04.2024 год. до 04.12.2024 година,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда до окончателното изплащане на сумата, както и да им бъдат присъдени,
направените по делото разноски и разноските, направени по ч.гр.дело №1504/2024 год. по
описа на РС - Кърджали, както и по изп.дело №937/2024 год. по описа на ЧСИ №914 Васил
Николов с район на действие ОС - Русе.
В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът чрез проц.представител адв.В.П. е депозирал
отговор, с който оспорва изцяло предявения иск по основание и размер. Твърди, че към
момента на депозиране на отговора претендираните от ищеца суми са изплатени, за което
представя писмени доказателства в подкрепа на твърдението си.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, ведно с доводите и
твърденията на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Между страните не е спорнa твърдяната в исковата молба облигационна връзка
между
тях по договор за спедиторски услуги за международен превоз на товар от Република
2
България до Република Турция, по силата на които ответникът, като товародател е следвало
да заплати възнаграждение на превозвача, като за всеки договор е издадена фактура, в която
е посочено стойността на възнаграждението, като ищецът не оспорва плащане от ответника
на сума в общ размер на 26621.46 лева – на 15.01.2025г. са платени 26232.46 лева и на
16.01.2025г. са платени 389.00 лева.
По делото са приети като писмени доказателства фактура с №**********/25.04.2024
год. на стойност 10 020.00 лева; фактура №**********/22.05.2024 год. на стойност 6 680.00
лева; фактура №**********/30.06.2024 год. на стойност 6 680.00 лева и фактура
№**********/30.07.2024 год. на стойност 6 680.00 лева, справка по чл.366 от ГПК.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 361 и сл. от ТЗ и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД.
Съобразно правилата на чл. 154 ГПК, ищецът следва да докаже наличието на валидно
облигационно правоотношение по договор за спедиторски услуги за международен превоз
на товар от Република България до Република Турция между страните в процеса и
изпълнение на задълженията му по него, в т.ч. и нормативни, както и размера на
претенциите си.
При доказване на горните обстоятелства, ответникът от своя страна следва да докаже
погасяване на задълженията си към ищеца и онези свои възражения - правоизключващи,
правоотлагащи, правопрекратяващи, правоунищожаващи и правопогасяващи, от които черпи
изгодни за себе си правни последици.
Oтветникът не оспорва наличие на твърдяната в исковата молба облигационна връзка
между страните, ищецът не оспорва плащане от ответника на сума в общ размер на 26621.46
лева, след завеждане на иска.
Като съобрази извършените плащания от страна на ответниците, с които те изцяло са
погасили задължението си, съдът намира, че предявения иск следва да бъде отхвърлен
изцяло, като погасен след завеждане на делото.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски,
съобразно представените доказателства и приетия списък по чл. 80 ГПК. Разноски се дължат
от ответника, тъй като същия е погасил задължението си след предявяването на настоящия
иск и с неплащането на договорения падеж е станал причина за предявяването му и ищеца
да направи разноски за това.
Ответникът е направил възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение. С разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, законодателят е предвидил, че само
страна може да сезира съда с искане за намаление на възнаграждението за адвокатска
услуга, дължимо като разноски. Основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за
съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на
3
делото. Когато съдът е сезиран с такова искане, той следва да изложи мотиви относно
фактическата и правна сложност на спора, т. е. да съобрази доказателствените факти и
доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите
правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай. След тази
преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на
защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски
хонорар.
Макар преценката за прекомерност винаги да е субективна, а минималните размери
на възнагражденията да са само база за определянето на действително обосновано по
стойност такова /като съдът не е обвързан от тях, съгл. разясненията, дадени в т. 3 на ТР №
6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, нито от § 2 от Наредбата/, в конкретния случай,
възнаграждението от 3300. 00 лева с ДДС на ищеца не е прекомерно.
При формиране на преценката относно конкретния размер на дължимото
възнаграждение, съдът взе предвид извършените действия с цел защита интересите на
ищеца от процесуалния представител, които свидетелстват за проявена процесуална
активност и направеното от адв. В.П. възражение за прекомерност на размера на хонорара
на адвоката на ищеца е неоснователно предвид разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба
№ 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ето защо и с оглед изхода на спора, съдът намира, че следва да осъди ответника да
заплати на ищеца направените по делото разноски в общ размер на 4365.00 лева, от които -
3300.00 лева адвокатско възнаграждение и 1065.00 лева- държавна такса.
По отнощение на направените от ищеца разноски в обезпечителното производство-
на основание т.5 от Тълкувателно решение №6 от 6.11.2013г. на ВКС по т.д.№6/2012г.на
ОСГТК също се дължат от ответника, които са в общ размер на 645.00 лева /600.00 лева-
адвоксатско въднаграждение и 45.00 лева- държавна такса/.
Що се касае до претендираните от ищеца разноски, направени от него в
изпълнителното производство във връзка с обезпечението - държавна такса в размер
на 106.00 лв. и 480.00 лв. –адвокатско възнаграждение, съдът намира, че същите не следва да
му се присъждат в настоящото производство, а подлежат на събиране от съдебния
изпълнител по посоченото изпълнително дело. Съгласно формираната съдебна практика на
ВКС разноски, понесени в обезпечително производство, са тези по обезпечаване на бъдещи
искове или в хода на висящо исково производство, докато в останалата част /по налагане на
допуснатите обезпечителни мерки/ това са разноски по изпълнителното дело. Съдебните и
деловодните разноски, които се дължат по реда на чл. 78 от ГПК не включват разходите в
изпълнителното производство по налагане на допуснатите обезпечителни мерки. В този
смисъл определение № 845 от 05.12.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 648/2011 г., I т. о., ТК,.,
определение № 876 от 02.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3490/2014 г., I т. о., ТК и др, както и
Определение № 336 от 21.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 874/2016 г., I т. о., ТК/. Ето защо, в
тази му част, искането за присъждане на разноски се явява неоснователно и недоказано и
като такова следва да се отхвърли.
4
На основание гореизложеното общият размер на разноските, които следва да се
присъдят в полза на ищеца е 5010, 00 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Балкан-М“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес
на управление: гр.Кърджали, бул.“България“, №29, бл.Троя, вх.А, ет.6, представлявано от
управителя Месут Селахаттин Балканлъ срещу „Никтранс“ ЕООД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление: гр.Русе , ул.Добри Немиров, №11, представлявано от Н.
Стоянов иск по чл.79 от ЗЗД, за заплащане на сумата в размер на 25 000.00 лева - главница,
представляващи неизпълнено задължение за заплащане на извършени в периода от
25.04.2024 год. до 30.07.2024 год. спедиторски услуги за международен превоз на товар от
Република България до Република Турция на “НИКТРАНС” ЕООД, за което са съставени
данъчни фактури, както и сумата в размер на 1 621.46 лева - лихва за забавено изпълнение
на парично задължение за периода от 26.04.2024 год. до 04.12.2024 година, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 05.12.2024г. до окончателното изплащане на
сумата, като неоснователни, поради плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА „Никтранс“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:
гр.Русе , ул.Добри Немиров, №11, представлявано от Н. Стоянов да заплати на „Балкан-М“
ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.Кърджали, бул.“България“,
№29, бл.Троя, вх.А, ет.6, представлявано от управителя Месут Селахаттин Балканлъ сумата
от 5010.00 лева – направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5