Р Е Ш
Е Н И Е
№.....
гр.София, 30.05.2019год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на двадесет и пети
март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Красимира Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова гр. дело №1064 по описа за 2018
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.
Образувано е по
предявени от П.С.П. срещу З. „Б.И.“ АД обективно съединени искове с правна
квалификация чл. 432, ал. 1
от КЗ вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
за
осъждане на ответника да заплати сума в размер на 200000,00лв., частично от
250000,00лв./ допуснато увеличение в с.з. от 25,03,2019год./
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от 05,09,2016 г. до окончателното изплащане на вземането, сума
в размер на 133,38 лв., обезщетение
за имуществени вреди, както и сумата от 13,16 лв. обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху сумата 133,38 лв., претърпени в резултат на
произшествието имуществени вреди за периода от извършването на всеки отделен
разход до датата на подаване на исковата молба – 02,10,2017 г., както и от
датата на исковата молба до изплащане на
вземането.
Навеждат се
доводи, че на 05,09,2016 г., на път III-105, свързващ с. Нови хан и с. Елин Пелин, водачът
на лек автомобил „Опел Вектра“, рег. № ****** С. В.И., нарушил правилата за
движение, като не контролирал непрекъснато управляваното от него МПС, движил се
с несъобразена с пътните условия скорост, изгубил контрол над управлявания от
него автомобил, навлязъл в лентата за насрещно движение и осъществил удар с лек
автомобил „Фолксваген Джета“, в който като пътник се намирал и ищецът. По
случая е образувано д.п. № 277/2016 г. по описа на РУП – гр. Елин Пелин, пр.
пр. № 838/2016 г. по описа на РП – Елин Пелин. Твърди се, че вследствие на
произшествието ищецът е претърпял телесни увреждания, които от своя страна
довели до неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и битови
неудобства. За ищеца възникнали и имуществени вреди във връзка с проведеното от
него лечение. Навеждат се доводи, че гражданската отговорност на С. В.И.е
застрахована при ответното дружество, като пред него е предявена извънсъдебно
претенция за обезщетение, но застрахователят отказал изплащането на
застрахователно обезщетение.
Съобразно
изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.
Претендират се разноски.
Ответникът-З.Б.и. АД в указания законоустановен срок по реда на
чл. 367-373 от ГПК излага становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва иска по
основание и размер. Твърди, че ищецът е бил без поставен предпазен колан.
Поддържа, че е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК. Оспорва
настъпването на твърдените телесни увреждания. При условията на евентуалност
оспорва размера на претендираното обезщетение като завишено и несъобразено с
принципа за справедливост.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде
отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски.
При така изложеното, след като обсъди
доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Не е спорно между страните настъпването на процесното ПТП на 05,09,2016год., около 10,30часа, на път ІІІ-105, км.14+60, в посока от с.Нови хан към с.гара Елин Пелин между МПС
лек автомобил, с марка „Опел Вектра,
с ******, управляван от – С. В.И.и МПС, с марка Фолксваген Джета, управляван от
С.П.Б., при което като пътник в лек автомобил Фолксваген Джета е пострадал П.П../Видно и от
констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№8/05,09,2016год. съставен от
МВР, РУ –на МВР Елин Пелин/.
С постановление от 11,07,2017год. на Районна прокуратура Елин Пелин е прекратено
досъдебно производство №277/2016год., пр.пр.№838/2016год.
по описа на РП Елин Пелин за престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, вр.чл.342, ал.1 от НК, на осн.чл.199,
чл.243, ал.1, вр.чл.24, ал.1, т.4 от НК поради смърт
на дееца-С. В.И..
С определение постановено на 03,08,2018год. е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, наличието на валидно възникнало застрахователно
правоотношение по сключен договор за застраховка Гражданска отговорност,
покриващ деликтната отговорност на виновния водач, с ответното дружество за
релевирания период.
От заключението
на изслушаната по делото съдебна автотехническа експертиза се установява
механизма на пътнотранспортното произшествие, а именно: същото е настъпило на път №105 свързващ с. Нови хан с
гара Елин Пелин, на прав пътен участък. Път № 105 се състои от едно платно и е
предназначен за двупосочно движение на автомобилите, като за всяка посока има
по една пътна лента. Произшествието е настъпило в светлата част от денонощието
с добра метеорологична видимост. Процесният лек автомобил „Фолксваген”, в
който е пътувал ищеца, се е движил по път № 105 в дясната пътна лента с посока
от гара Елин Пелин към с. Нови хан със скорост на движение 89 км/ч.
Приближавайки към мястото на настъпване на ПТП, в същото време процесния л.а.
Опел се е движил върху пътната лента за насрещното движение на л.а. Фолксваген
и в обратната посока за л.а. Фолксваген. Преди да се разминат двата автомобила,
водачът на л.а. Опел е отклонил управлявания от него автомобил в ляво със
завъртане на кормилното колело на автомобила наляво. Автомобилът е навлязъл
върху пътната лента за насрещното му движение. Реализирало се е ПТП. Лек
автомобил Опел с предната си лява част челно в зоната на преден ляв фар, е
ударил лек автомобил Фолксваген, първоначално в зоната на преден ляв калник, а
в последствие предната част на лек автомобил Опел се е плъзнала странично по
левия страничен габарит на л.а. Фолксваген, като е реализирал деформации по
предната и задната му врати. Причина за реализиране на произшествието са
субективните действия на водача на лек автомобил Опел, който отклонил
управлявания от него автомобил на ляво и навлязъл в лентата за насрещно
движение. Същият се е движил със скорост от 89км.ч. при разрешена такава от
50км.ч. за зоната на произшествието, но дори и при същата е имал възможност да
предотврати настъпването му. Водачът на лек автомобил Фолксваген се е движил
със скорост на движение от 38км.ч. Сочи се процесния автомобил да е бил
оборудван с предпазни колани за всички
места на пътниците.
От изслушаното по делото заключение на съдебно-медицинска експертиза,
неоспорено от страните и прието от съда, което следва да бъде кредитирано при
постановяване на съд.акт, се установява, че при ПТП ищеца е получил следното травматично увреждане: съчетана травма на корем, таз и лява
бедрена кост:
Корем-контузия
на пикочен мехур, фисура на черен дроб и две фисури
на далак, както и кръвоизлив от 200мл. в коремната кухина;
Таз-фрактура на горния клон на лява пубисна кост;
Лява
бедрена кост-фрактура в горната част, в областта на трохантерите-пертрохантерна
фрактура;
Като
усложнение на двете коремни операции около 1 година след ПТП ищецът е получил
механичен адхезивен
илеус на червата/механична чревна непроходимост от
слепване на червата/;
Коремната
контузия се изразява в контузия на пикочния мехур, без руптура на последния;
Установена е фисура от 2 см на черния дроб слабо кървяща, две фисури на
далака, едно от които по-дълбока и умерено кървяща от 6 см. и кръв в коремната
кухина от 200мл. Рентгенологично са установени и
фрактурите на таза на лява пубисна кост и на лява бедрена кост. Механичното
слепване на червата е в резултат от вторичен възпалителен процес на чревните
стени, след коремни операции, което води до чревна непроходимост. Приложената
медицинска документация сочи на проведеното лечение в „Пирогов“ Детска хирургия,
за периода 05.09. - 21.09.2016г., където са проведени 2 оперативни интервенции по ревизия
на пикочния мехур, черния дроб и далака, хемостаза на
фисурите и евакуация на 200 мл кръв от коремната
кухина, хоспитализация, в периода 21.09. - 26.09.2016г., в детска ортопедия и
травматология, където под рентгенов контрол и местна анестезия е извършена мануална репозиция на фрактурите
на пубисната кост на таза и пертрохантерната
фрактура на бедрената кост. В периода от 10.01.-17.01.2017г. е проведена рехабилитация
в СБПЛР Панчерево.
Предвид настъпилото усложнение чревна
непроходимост в „Пирогов“ Детска хирургия е
проведено лечение в периода от 01.10 - 10.10.2017г.,
когато е извършена оперативна интервенция по отлепването на чревните сраствания
на коремната кухина. Направена е и апендектомия след
намерената находка.
Изложено е становище при ищеца
лечебно-възстановителният процес да е приключил като не се очаква да има нови
усложнения свързани с понесената коремна травма и фрактурите на таза и
бедрената кост, както и да понася болки за в бъдеще, освен при големи физически
натоварвания.
При извършения личен преглед на лицето се установяват напълно
зараснали костни фрактури, липса на функционален дефицит в активните движения
на ставите на левия долен крайник и стабилизиран коремен статус, на свободен
двигателен и хранителен режим. Траен е оперативния белег от 32 см по предната
коремна стена и двата окръглени белега от по 1 см от двете страни.
Изложено е становище на вещото лице за непоставен
предпазен колан от страна на пострадалия
като в случай на поставен такъв би настъпила по-лека коремна травма, свързана с
повърхностни кожни охлузвания и кървонасядания по корема и гърдите.Останалите описани
травми-фрактура на лява пубисна кост и
лява прертрохнтерна фрактура на бедрена кост биха настъпили
и при поставен колан, тъй като са в резултата на получените деформации по
автомобила.
По делото е
изслушано заключение на съдебнопсихиатрична експертиза, от заключението на
която се установява при ищеца да се
констатира посттравматично стресово
разстройство със симптоматика, включваща епизоди на повтарящо се изживяване на травмата под формата на внезапно оживяване на минали сцени, сънища или
кошмари, на фона на продължаващо чувство на
вцепененост, емоционална притъпеност,
отчужденост от другите, избягване на
дейности и ситуации, напомнящи за
травмата. Прогнозата за пострадалия е
благоприятна като е възможно
възстановяване му без наличие на
трайни последици по отношение на
психичното му здраве.
По
делото са събрани и гласни доказателства, чрез показанията на св.С.П.Б., ценени
по реда на чл.172 от ГПК, от които се установяват претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Приложени
са фактури удостоверяващи извършени разходи от ищеца за медицински изделия и
медикаменти/ стр.28-34 от делото/, в периода от 11,09,2016год. до
10,11,2016год., които са на обща стойност 133,38лв., и които съдът намира да са
в пряка причинна връзка с реализираното пътнотранспортно произшествие.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Предмет на разглеждане в настоящото производство е иск с пр.кв.чл.432,
ал.1 от КЗ, вр. с чл.45 от ЗЗД, вр.чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
От събраните по делото
доказателства настоящия
състав намира да е установено наличие на осъществено противоправно деяние
от страна на водача на лек автомобил Опел-С. В.И., който нарушил правилата за
движение по пътищата, а именно: чл.5, ал.1 от ЗДВП, чл.21 ЗДВП и чл.16, ал.1 от
ЗДВП-движил се скорост над разрешената за района, навлязъл в лентата за
насрещно движение на път с двупосочно движение като е създал опасност за живота и здравето
на хората; Презумпцията на чл.45, ал.2 от ЗЗД е
необорена.
Установи се и наличието на договорно правоотношение по застраховка Гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период, съгласно което искът с пр.кв.чл.432, ал.1 от КЗ е основателен и застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да отговаря по предявения иск.
Установи са реализирането
на неимуществени вреди в пряка причинна
връзка от противоправното деяние. Ето защо съдът намира, че
е налице фактическия състав на непозволено
увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за
обезщетяване на причинените вреди. Неимуществените вреди
са неизмерими с пари и затова следващото
се за тях
обезщетение, както и кръгът на лицата,
които имат право на него,
се определят на принципа на
справедливостта. При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде съобразено
ППВС №4/1968год., т.11, според което
същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано
с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания
могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването
му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването на
смърт от значение са и възрастта
на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства,
които съдът е длъжен да обсъди
и въз основа на оценката им
да заключи какъв размер обезщетение
по справедливост да присъди за
неимуществени вреди.
В постановени по реда на чл. 290 и сл.
ГПК редица
решения на ВКС: №
749/05.12.2008 г., по т.д.
№ 387/2008 г. на ІІ т.о.; №
124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието „неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания,
формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно
намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален
дискомфорт за определен период от време,
а понякога и реална възможност за неблагоприятни
бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият
за справедливост, поради паричния израз на обезщетението,
е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от
развитие на самото общество в конкретната държава. При определянето на обезщетението към датата на
увреждането съдът следва да отчита
конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента
на увреждане на пострадалия /решение на ВКС 83-2009-
II Т.О. по т. т. 795/2008 г. и решение 1-2012- II
Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС, постановено по реда на
чл. 290 от ГПК/.
С
оглед изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото лице се дължи
обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които в конкретния
случай имат характера на претърпени
болки и страдания вследствие на извършеното деяние. Доколкото
паричния еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, то настоящия съдебен състав намира, че претърпените
неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер 70000,00лв. При определяне на същите, съдът
съобрази характера на причинените физически увреждания: съчетана травма на
корем, таз и лява бедрена кост, изразяващи се в контузия на пикочен мехур,
фисура на черен дроб и две фисури на далак,
кръвоизлив в коремната кухина, фрактура
на горния клон на лява пубисна
кост, фрактура в горната част на лява бедрена кост. Като утежняващо обстоятелство
следва да бъде ценено възникналото усложнение вследствие на проведените коремни
операции/ слепване на червата/, наложило също оперативна интервенция, общо
извършените три операции, обстоятелството, че в
период от около 3 месеца пострадалият се е нуждаел от грижи в
ежедневието си, тъй като първоначално е следвало да спазва строг постелен режим
за период от 1 месец и по –облекчен за
период от около два месеца. Съдът съобрази, че травматичните увреждания са
комплексни и засягат различни функции на организма, от една страна нарушена е
двигателната активност, от друга страна предвид извършените коремни операции
пострадалият е следвало да спазва специален хранителен режим за период от 3
месеца. Съобрази се възрастта на пострадалия
- 15г. към датата на ПТП като отегчаващ
фактор, тъй като претърпените увреждания са ограничили социалните му контакти,
възможността да посещава училище и които за подрастващ индивид са от съществено
значение. За определяне размер на обезщетението следва да се съобразят и последиците
в психологичен план /при всички случаи участието в ПТП е свързано с негативни
последици в психо-емоционален план, установени и от
събраните свидетелски показания, сочещи на ограничаване и на страх при пътуване,
невъзможност за активна спортна дейност,
потвърдени и от съдебнопсихиатричната експертиза, която сочи на посттравматично
разстройство, което макар и добре овладяно от ищеца със собствен ресурс е
довело до негативни емоционални преживявания и оживяване на травматичното
събитие.
Същевременно съдът съобрази обстоятелството, че
оздравителния период е приключил, няма функционален дефицит в движенията на
крайниците, налице е стабилизаран коремен статус и
свободен двигателен и хранителен режим, прогнозата относно психологичния статус
на лицето е благоприятна.
Съобразявайки горното, икономическата конюнктура в страната и лимитите на ГО за релевирания период съгласно чл.492, ал.1, т.1 от КЗ, съдът намира, че горният размер на обезщетението отговаря на принципа на справедливост съобразно чл.52 от ЗЗД.
Съдът намира
за основателно релевираното възражение от ответника за съпричиняване, а именно,
че ищецът е пътувал без предпазен колан.
Извод за това се обосновава от заключението на съдебно-медицинската експертиза,
съгласно което при поставен предпазен колан не биха настъпили/би настъпила
по-лека коремна травма. В този смисъл съдът не кредитира показанията на
свидетеля Б.-баща на ищеца, които следва да се ценят по реда а чл.172 от ГПК. Така
установеното съпричиняване съдът определя на 20%, тъй като СМЕ сочи останалите
две фрактури да биха могли да настъпят и при поставен колан или дължимото обезщетение
се следва в размер на 56000лв., в който размер исковата претенция е
основателна, а за разликата следва да бъде отхвърлена.
Претенцията за имуществени вреди съдът намира да е
изцяло основателна в претендирания размер от 133,38лв., с оглед заключението на
съдебномедицинската експертиза, съгласно което извършените разходи са
необходими за лечение на пострадалия. Предвид основателността на възражението
за съпричиняване от 20% дължимата сума е
106,71лв.
Като законна последица от уважаване на иска
върху присъдената главница се дължи законна лихва за забава от датата на
исковата молба до изплащане
на вземането.
Предвид основателността на
исковата претенция основателна е и претенцията за лихва. Същата съобразно
правилото на чл.497, ал.1, т.2 от КЗ и датата на депозиране на молбата пред застрахователя на 23,06,2017год.
е дължима от 24,09,2017год. до изплащане на
вземането. Претенцията за лихва
за забава върху имуществените вреди определена по реда на чл.162 от ГПК е за
периода от 24,09,2017год. до 02,10,2017год.е
0,27ст. Като за разликата до предявения размер от 13,16лв. и за периода
от извършването на всеки разход до
23,09,2017год.е неоснователна.
По разноските:
На осн.чл.78, ал.6 от ГПК, с оглед изхода от спора от ответника се дължат разноски, които съдът
намира за доказани в размер на 2361,51лв., от които 2240,01лв. –държавна такса
и 121,50лв. от общо 450,00лв.-разноски за вещо лице от бюджета.
На осн.чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца се следват разноски в
размер на 58,32лв. от общо 216,00лв.-разноски във връзка с делото-преписи от
мед. Документи.
На ответника на осн.чл.78,
ал.3 от ГПК се дължат разноски, които съдът намира за доказани в размер на 259,20лв.
от общо 360,00лв.-в.л. и 4777,92лв.-адв. възнаграждение с ДДС. Възражението на
ищеца по чл.78, ал.5 от ГПК съдът намира за основателно, с оглед фактическата и
правна сложност на делото, вид извършени процесуални действия, брой с.з.,
поради което и с оглед цената на исковата претенция на осн.чл.7,
ал.2 от НМРАВ определя адв.хонорар в размер на 5530,00лв. Съобразно
отхвърлената част от иска се дължи в размер на 3981,60лв., върху който се
начислява ДДС в размер на 20%, с оглед данни за регистрация по ЗДДС в размер на
796,32лв. или общо 4777,92лв.
На осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв. на адв.С.Ч. се дължи адв.хонорар,
определен по чл.7, ал.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатски
възнаграждения и съобразно уважената част от иска, в размер на 1493,10лв. от
общо 5530,00лв., върху който се начислява 20% ДДС/298,62лв./, с оглед данни за
регистрация по ЗДДС или общо 1791,72лв.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Б.И.“АД, с ЕИК: ******,
адрес на управление:*** да заплати на П.С.П., с ЕГН **********, със съдебен адрес: *** на осн.чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86,
ал.1 от ЗЗД сума в размер на 56000,00лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за причинени по повод възникнало на 05,09,2016год.
ПТП неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от 24,09,2017год.
до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция
за горницата над 56000лв. до пълния предявен размер от 200000,00лв., частично
от 250000,00лв. като неоснователна.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Б.И.“АД, с ЕИК: ******,
адрес на управление:*** да заплати на П.С.П., с ЕГН **********, със
съдебен адрес: *** на осн.чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД сума в размер на 106,71лв., представляваща
застрахователно обезщетение за причинени по повод възникнало на 05,09,2016год.
ПТП имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от
02,10,2017год. до окончателното изплащане на вземането, както и сума в размер
на 0,27ст.-законна лихва за периода от 24,09,2017год. до 02,10,2017год. като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за горницата над 106,71лв.
до пълния предявен размер от 133,38лв., както и за законна лихва за периода от
извършването на всеки разход до 23,09,2017год. като неоснователна.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Б.И.“АД, с ЕИК: ******,
адрес на управление:*** да заплати на П.С.П., с ЕГН **********, със
съдебен адрес: *** на осн.чл.78, ал.1 от ГПК сума в размер на 58,32лв.-разноски.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Б.И.“АД, с ЕИК: ******,
адрес на управление:*** да заплати по бюджетна сметка на Софийски градски съд на
осн.чл.78, ал.6 от ГПК сума в размер на 2361,51лв. - разноски по делото.
ОСЪЖДА П.С.П., с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, да заплати на Застрахователно
дружество „Б.И.“АД, с ЕИК: ******, адрес на управление:*** на осн.чл.78, ал.3 от ГПК, сума в размер на 5037,12лв.-разноски.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Б.И.“АД, с ЕИК: ******,
адрес на управление:*** да заплати на адв.С.С.Ч. на осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв.,
сумата от 1791,72лв.– адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: