ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№………./....... 04.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно
заседание на 17.04.2019г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ЧАВДАРОВА
МИЛА КОЛЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Д.
Томова
частно
търговско дело № 361 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна
жалба вх. №68446/22.10.2018г. по описа на ВРС на И.К.И., ЕГН **********,***,
подадена чрез пълномощник адвокат Д.Г., АК-Варна, и частна жалба вх. №5471/23.01.2019г. по описа на ВРС на Б.В.А.,
ЕГН **********,***, подадена чрез пълномощник адвокат С.Д., АК-Варна.
І. По частна жалба вх. №68446/22.10.2018г. на
ответника И. К. И..
Предмет на обжалване
с тази частна жалба е определение №11270/05.10.2018г.
на Варненски районен съд, 35 състав, постановено по гр.д. №12858/2018г. по
описа на ВРС, с което исковото производство е прекратено поради недопустимост
на предявения в хипотезата на чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК иск на
кредитора Б.В.А., ЕГН **********.
За да постанови този
резултат исковият съд е приел, че независимо дали искът е предявен срещу
ответника И.К.И. само в лично качество и/ или в качеството му на наследник
на А. Я.С., то исковото производство е недопустимо, тъй като по
отношение на длъжника И.К.И. заповедта за изпълнение е била обезсилена, а по
отношение на длъжника А. Я.С. същата е влязла в сила още през 2010 година.
Оплакването на ответника И.К.И. за незаконосъобразност
на обжалваното прекратително определение се обосновава със следните твърдения:
1. На 25.10.2017г. ЧСИ Илиана Станчева, при когото е
било прехвърлено за продължаване първоначално образуваното при ЧСИ Ст. Янкова
изп. дело №20087190400109, е връчила на И. К. И. в качеството на наследник на А. Я.С.
покана за доброволно изпълнение (ПДИ);
2. На 30.10.2017г. същият е подал възражение срещу
заповедта за изпълнение;
3. Впоследствие същият е поискал от
заповедния съд да обезсили заповедта за изпълнение и по отношение на длъжника А. Я.С., тъй като кредиторът
не е предявил иска за установяване съществуването на оспорените вземания по
заповедта;
4. С определение
№2967/14.03.2018г. заповедният
съд е оставил тази молба без уважение, което своевременно е било обжалвано пред
Варненски окръжен съд;
5. С определение №1818/28.05.2018г. по в.ч.т.д. №640/2018г. въззивният
съд е обезсилил определението на заповедния съд от 14.03.2018г. като е върнал делото
за изпълнение на дадените указания за извършване на преценка дали възражението
на И.К.И. като наследник на А. Салим е редовно и допустимо, в
съответствие с което или да изпълни процедурата по чл.415, ал.1 от ГПК като
даде указания на кредитора за предявяване на иск срещу наследниците на А. Я.С.,
или да постанови нарочно разпореждане за неприемане на възражението, което подлежи
на обжалване с частна жалба;
6. Изрично в заповедното производство наследникът И. е
обосновал твърдения, че ПДИ не е
връчвана на наследодателката му А. Я.С., представената
по делото ПДИ, сочеща лично връчване на 09.10.2010г., е неистински документ,
като същата не се съхранява в оригинал по изпълнителното дело;
7. Тези
твърдения не могат да бъдат установени в рамките на заповедното производство, а
следва да бъдат доказани в хода на исковото производство;
8. С
оглед на това заповедният съд е преценил, че възражението следва да
се приеме за подадено в срок, в
съответствие с което е дал указания на кредитора за предявяване на иска по
чл.422 от ГПК.
С оглед
на това и като счита, че обжалваното определение прегражда възможността му да установи
твърденията си, че наследодателката му не е получавала ПДИ, както и че не дължи
вземането по заповедта за изпълнение, жалбоподателят моли за неговата отмяна и
връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
В подадения отговор
насрещната страна – ищецът Б. А., чрез пълномощника си адвокат С.Д., възразява
за недопустимост, а в условие на евентуалност – за неоснователност на частната
жалба. Като се позовава на факта, че в самото прекратително определение на
районния съд е посочено, че същото
подлежи на обжалване само от ищцовата страна, и като твърди, че след като
длъжницата А. Я.С. приживе
е получила ПДИ и не е подала възражение в срок, то жалбоподателят - неин
наследник И. К. И. не разполага с процесуални права нито да получава ПДИ, нито
да подава възражение, ищецът моли
частната жалба да бъде оставена без
разглеждане. Претендира и присъждане на разноски.
По
допустимостта на тази частна жалба.
Разпореждането на чл.130 от ГПК, че определението на сезирания исков съд за прекратяване на производството
поради недопустимост на предявения иск подлежи на обжалване само от ищеца като
дори не се представя препис за връчване от частната му жалба, не е приложимо
към исковете, предявени в хипотезата на чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК.
Правният интерес на
ищеца от предявяване на специалния установителен иск за установяване
съществуването на вземанията му по издадената заповед за изпълнение е обусловен
от заявеното по реда на чл.414 от ГПК оспорване от страна на длъжника на тази
заповед. При липса на такова оспорване заповедта за изпълнение влиза в сила и
съставлява годно изпълнително основание, въз основа на което кредиторът може да
се снабди с изпълнителен лист и да пристъпи към принудително събиране на
вземането си. В този случай за кредитора не е налице правен интерес от
предявяването на какъвто и да е иск срещу длъжника за вземанията по заповедта.
След като правото на
иск на ищеца е обусловено от надлежно извършено процесуално действие на
ответника, то е безспорно, че приетата от исковия съд недопустимост на
предявения в хипотезата на чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК иск,
обоснована с неспазване на срока по чл.414 от ГПК за подаване на възражение или
липса на оспорване на вземането по заповедта, основана по същество на извод, че
заповедта за изпълнение е влязла в сила, засяга предимно правата и законните
интереси на длъжника – ответник. Ето защо ответникът не може да бъде лишен от
правото да обжалва тази преценка на исковия съд.
Доколкото в случая в
резултат на погрешната преценка на районния съд препис от прекратителното му
определение е бил връчен единствено на ищеца, то за ответника срокът за
неговото обжалване следва да се брои от датата, на която същият е узнал за това
определение. От данните по делото се установява, че това е сторено на
01.11.2018г. – датата, на която на ответника И.К.И. е връчен препис от
молбата на ищеца по чл.248 от ГПК за допълване на определението
за прекратяване на исковото производство с присъждане на разноски.
При тези констатации въззивният съд приема, че частна
жалба вх. №68446/22.10.2018г. на ответника И. К. И. е процесуално допустима.
Същата е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК от надлежна страна, имаща
интерес от обжалването, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт– чл.274, ал.1,
във вр. с чл.130 от ГПК, и съдържа необходимите приложения (чл.261 ГПК).
Съдът
разгледа жалбата по реда на чл.278, ал.1 от ГПК, съобразно изложените в нея
оплаквания, и за да се произнесе, взе предвид следното:
От данните по гр.д. №12858/2018г. по описа на
Варненски районен съд (ВРС) , 35
състав, и приложеното към него ч.гр.д. №4787/2010г. по описа на ВРС, 14 състав, се
установява, че в полза на кредитор Б.В.А.,
ЕГН **********, срещу длъжници И.К.И., ЕГН **********, А. Я.С., ЕГН **********,
Къймет Кадирова Исмаилова, ЕГН **********, и Светослав Христов Иванов, ЕГН **********, по реда на чл.411, във вр.
с чл.417, т.9 от ГПК е била издадена заповед за изпълнение №3057/14.04.2010г. за вземания, произтичащи от
издаден на
20.05.2009г. от
първия длъжник – издател в полза на кредитора – поемател,
авалиран от останалите длъжници запис на заповед за сумата
11 000 евро, с падеж 25.01.2010г., ведно със следващото се
обезщетение за забава и разноските за заповедното производство. На основание чл.418, ал.1 и 2 от ГПК е било допуснато незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение като на 26.04.2010г.
е издаден и изпълнителен
лист.
Същият е бил представен и присъединен към образуваното в
предходен момент по молба на кредитора Б. А. изп. дело №20087190400109
по описа на ЧСИ Станислава Янкова. В хода на това изпълнително производство на длъжника А.
Я.С. е връчена покана за доброволно изпълнение (ПДИ) с изричното посочване, че
към нея са приложени копия от
изпълнителните листи и заповедите по чл.417 от ГПК, издадени по четири дела на
ВРС, сред които и ч.гр.д. №4787/2010г. Връчването е
осъществено лично на длъжника – адресат А. Я.С. на 09.12.2010г., на посочения
по делото негов адрес.
В срока по чл.414, ал.2 от ГПК, изтекъл на
23.12.2010г., длъжникът А. Я.С. не е подал възражение срещу заповедта за
изпълнение.
На 23.10.2014г. длъжниците по изпълнителното дело И.К.И.,
Светослав Христов Иванов и А. Я.С. подали жалба вх. №03160/23.10.2014г. против
действия на ЧСИ Ст. Янкова, рег. № 719, по изп. д. №20087190400109, а именно:
постановления за възлагане на недвижим имот от 25.05.2011 г. и от 21.11.2011 г.
Изрично в обстоятелствената част на жалбата са посочени всички изпълнителни
листи, въз основа на които е образувано изп. дело №20087190400109, сред които
(т.4) е и изпълнителният лист, издаден по ч.гр.д. №4787/2010г. срещу Светослав
Христов Иванов, А. Я.С., И.К.И. и Къймет Кадирова Исмаилова за сумата 11 000
евро и 434,18 лв. разноски в полза на Б.В.А..
Тази жалба е разгледана от сезирания Варненски
окръжен съд по гр.д. №2789/2015г. и по същество е била уважена с произнесеното
решение №№2051/09.12.2015г.
Изрично в решението си съдът, въз основа на данните по приложеното
изп. д. №20087190400109, е приел, че за вземанията по ч.гр.д. №12238/2009г.,
ч.гр.д. №4787/2010г., ч.гр.д. №12510/2010г. и ч.гр.д. №11855/2010г., всички по
описа на ВРС, ПДИ е била връчена лично на длъжника А. Салим на 09.12.2010 г. За
останалите длъжници по изпълнителното дело липсва надлежно връчване на ПДИ.
През 2017г. изп. д. №20087190400109 е било
прехвърлено за продължаване на изпълнителните действия при ЧСИ Илияна Станчева, рег. №712 в КЧСИ. За събиране на вземанията по част от издадените на
взискателя Б. А. изпълнителни листи (сред които и този от 26.04.2010г., издаден по ч.гр.д.
№4787/2010г.) е разпоредено да се отдели и образува изп. дело №20177120400880.
От изисканото и получено в оригинал изп. дело №20177120400880 по описа на ЧСИ И.
Станчева, се установява, че действително приложената по него
ПДИ до длъжника А. Салим изх. №00666/09.12.2010 г., връчена на същата дата
лично на адресата, е в копие. Изрично обаче е удостоверено от
съдебния изпълнител в издадено от него удостоверение изх. №7196/12.04.2019г., че
към 22.11.2017г. поканата за доброволно изпълнение с изх. №00666/09.12.2010г. е
била налична в оригинал в кориците на изпълнителното дело. Няколкократно през
2018 година делото е било изпращано в оригинал и цялост на Районен съд - Варна за
послужване (по гр.д. №18474/2017г., гр.д. №12858/2018г., №10352/2018г.). След
връщане на делото от ВРС е констатирано, че оригинала на ПДИ е изчезнал и не се
намира по делото. Същият е бил заменен с принтирано копие на ПДИ изх.
№00666/09.12.2010г. от сканирания файл на делото (пазен в PDF формат), направен
по повод и във връзка с жалба вх. №28231/01.11.2017г., по която е било
образувано в. гр. д. №2523/2017г. по описа на Окръжен съд Варна.
От приложените по ч.гр.д. №4787/2010г. копия на
удостоверение за наследници изх. №АУ040012АС/24.04.2015г. на Община Варна и
откази от наследство, надлежно вписани в особената книга, водена от Районен
съд – Варна, се установява, че длъжникът А. Я.С. е починал на 01.04.2015г.,
като ответникът И.К.И. е единственият останал неин наследник по закон.
От ответника - жалбоподател И.К.И. нито се твърди,
нито се установява, че до смъртта си длъжникът А. Я.С. е провел успешно
производство по чл.423 ГПК, в рамките на което от въззивния съд да е прието
по-късно подадено възражение срещу заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.д. №4787/2010г. на ВРС.
При тези фактически констатации обосновано следва да
се приеме, че към датата на смъртта на длъжника А. Я.С. – 01.04.2015г.,
издадената в полза на кредитора Б.А. заповед за изпълнение на парично
задължение №3057/14.04.2010г., издадена
по ч.гр.д. №4787/2010г. на ВРС, е влязла в законна сила
(още на 24.12.2010г.), поради което и посочените в нея
задължения са част от пасива на наследството, преминало у наследника И.К.И..
Както вече беше посочено, влязлата в сила заповед за
изпълнение съставлява стабилен съдебен акт и за кредитора не е налице правен
интерес от предявяването на специалния установителен иск по чл.422, във вр. с
чл.415, ал.1 от ГПК за установяване съществуването на вземанията по заповедта.
Ирелевантен в конкретния случай за преценката за
недопустимост на предявения иск е въпросът за редовността на осъщественото на
09.12.2010г. лично връчване на ПДИ на длъжника А. Я.С.. Нередовността на това
връчване може и следва да се оспорва в производство по чл.423 от ГПК. Молбата
до въззивния съд следва да е подадена в едномесечен срок от момента, когато
длъжникът е узнал за издадената срещу него заповед за изпълнение. И тъй като в
настоящия случай надлежно се установява факта на узнаване от страна на самия длъжник А. Я.С. за издадените срещу
него по ч.гр.д. №4787/2010г. на ВРС заповед за изпълнение и изпълнителен лист
още към 23.10.2014г. (предвид подадената жалба вх. №03160/23.10.2014г. по
чл.435 от ГПК срещу извършени от ЧСИ Станислава Янкова, рег. № 719 на КЧСИ,
изпълнителни действия по изп. дело №109/2008г.), то именно този момент следва
да се свърже с началото на едномесечния срок по чл.423, ал.1 от ГПК за подаване
на искане до въззивния съд да приеме по-късно подаденото възражение срещу
заповедта за изпълнение, като установи, че не е налице лично връчване на ПДИ
изх. №00666/09.12.2010г. или същото е нередовно. Нито в този срок (изтекъл в
края на м. ноември 2014г.), нито до смъртта си (на 01.04.2015г.) длъжникът А. Я.С.
е упражнил предоставените му от процесуалния закон права на защита срещу
заповедта за изпълнение, поради което и същите са преклудирани. След като самият длъжник не е
оспорил съществуването на претендираните от кредитора вземания, посочени в
издадената му заповед за изпълнение, неговия наследник, приел наследството, не
може на собствено основание да отрича тяхното съществуване както по основание,
така и по размер.
С оглед на горното и като се има предвид, че в случая
изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по отношение на
материализираното в нея вземане спрямо длъжника А. Я.С. е стабилизирана, то
обосновано следва да се заключи, че предявения в хипотезата на чл.422, във вр.
с чл.415, ал.1 от ГПК специален установителен иск за установяване
съществуването на вземанията по заповед
за изпълнение №3057/14.04.2010г., издадена по ч.гр.д. №4787/2010г. по описа на ВРС, 14 състав,
не отговоря на изискванията за допустимост, поради което производството по него
следва да се прекрати.
Като е изложил сходни мотиви и е достигнал до същия
краен извод, първоинстанционният съд е постановил законосъобразен и правилен
съдебен акт. Ето защо предявената от ответника И.К.И.
частна жалба вх. №68446/22.10.2018г. се преценява като неоснователна и
се оставя без уважение.
ІІ. По частна жалба вх. №5471/23.01.2019г. на ищеца Б.
В. А..
Предмет на обжалване с тази частна жалба е определение №15069/21.12.2018г. на
Варненски районен съд, 35 състав, постановено по гр.д. №12858/2018г. по описа
на ВРС, с което молбата на ищеца за допълване на постановеното по делото
прекратително определение №11270/05.10.2018г. като му се присъдят сторените
разноски е оставена без уважение.
За да постанови този
резултат исковият съд е приел, че от една страна липсва законово основание при
прекратяване на съдебно производство да бъдат присъдени разноски в полза на
ищеца, а от друга, че в случая ответникът не е дал повод за образуване на
производството. Ищецът е този, който е следвало да съобрази, че подаденото
възражение е просрочено, съответно да не изпълни дадените му от заповедния съд
указания по чл.415, ал.1 ГПК, като при евентуално обезсилване на заповедта да
защити правата си по реда на обжалването на акта на заповедния съд.
Жалбоподателят Б. А.
оспорва като неправилни тези съображения на първоинстанционния съд, като счита,
че след като искът е приет за недопустим поради констатирано просрочие на
подаденото от ответника възражение, то на ищеца се дължат всички направени
от него
разноски. Моли за отмяна на
обжалваното определение и уважаване на молбата по чл.248, ал.1 от ГПК.
Частната жалба е
подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК от надлежна страна, имаща интерес от
обжалването, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт – чл.274, ал.1, във вр. с чл.248, ал.3
и чл.130 от ГПК, и е процесуално допустима. Внесена е и
следващата се за обжалването държавна такса.
В срока по чл.276 ГПК от насрещната страна – ответника И.К.И. не е подаден писмен отговор.
Разгледана по реда
на чл.278, ал.1 от ГПК, частната жалба се преценява като основателна.
Причина за завеждане в настоящия случай на
иска с правно основание чл.422 от ГПК е подаденото от ответника И.К.И. възражение вх.
№62297/30.10.2017г. по чл.414 от ГПК, в което първоначално не е уточнено дали
се подава от него в лично качество (самият И. К. И. е посочен
като длъжник в издадената по
ч.гр.д. №4787/2010г. заповед за изпълнение) или в качеството му на
наследник на починалия длъжник А. Я.С..
Именно въз основа на
това възражение първоначално на кредитора е било дадено указание да предяви
иска по чл.422 от ГПК, а неизпълнението на това указание е послужило за
обезсилване на заповедта за изпълнение по отношение на длъжника И.К.И.
(определение №1892/13.02.2018г.).
Едва впоследствие по
повод произнасяне на въззивна инстанция (по в.ч.т.д. №640/2018г. на Варненски
окръжен съд) заповедният съд е изискал уточнения по предприетите действия
(подаване на възражение като наследник на длъжника А. Салим по чл.414
или по чл.423 от ГПК). В уточняващата молба от 05.07.2018г. наследникът И.
К. И. се е позовал на твърдения, че по изп. дело №20177120400880 по описа на ЧСИ Илияна
Станчева, продължено от изп. д. №20087190400109 на ЧСИ
Станислава Янкова, „липсва призовка за доброволно изпълнение за присъдените
суми по ЧГД №4787/2010г.“, приложената по заповедното дело призовка „е
манипулирана и такава не съществува в оригинал“, като са спестени твърдения за
подадената приживе от длъжника А. Я.С. жалба по чл.435 от ГПК вх.
№03160/23.10.2014г. (съвместно с другите длъжници по заповедта, в т.ч. и И. К. И.),
установяваща знание у този длъжник за издадената заповед за изпълнение.
Премълчаването на релевантен за преценката за
допустимост на възражението факт несъмнено представлява злоупотреба с право.
Именно поведението на ответника И.
е станало причина заповедния съд да даде указания по чл.415 от ГПК, които
кредитора – заявител е изпълнил под страх от обезсилване на заповедта за
изпълнение, което би го лишило от възможността да насочи изпълнение срещу
наследника, приел наследството на длъжника А. Я.С..
Следователно, в случая не се касае за недобросъвестно заведен от ищеца процес.
Още в самата искова молба ищецът е поддържал, че искът е недопустим, тъй като
поради неподадено по надлежния ред и срок възражение от длъжника заповедта за
изпълнение е влязло в сила, като същият е предявен единствено поради липсата на
друга процесуална възможност за защита на кредитора.
С оглед на това обосновано следва да се
заключи, че с подаването на недопустимо възражение ответникът е дал
неоснователно повод за иницииране на исковото производство, поради което и по
аргумент от чл.78, ал.2 от ГПК същият следва да репарира на ищеца сторените
разноски.
Последните се претендират от ищеца в размер
на 1 190 лева и следва да се присъдят изцяло. Това обосновава извод за
неправилност на обжалваното определение. Същото следва да бъде отменено като по
същество молбата на ищеца Б. А. по чл.248 от ГПК бъде уважена изцяло.
По изложените съображения съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение
№11270/05.10.2018г. на Варненски районен съд, 35 състав, постановено по
гр.д. №12858/2018г. по описа на ВРС, с което исковото производство е прекратено
поради недопустимост на предявения в хипотезата на чл.422, във вр. с чл.415,
ал.1 от ГПК установителен иск на кредитора Б.В.А., ЕГН **********, за
установяване съществуването на вземането му по заповед за изпълнение на парично
задължение №3057/14.04.2010г., издадена
по ч.гр.д. №4787/2010г. на Варненски
районен съд, 14 състав, срещу длъжника А. Я.С., б.ж. на гр. Варна, поч. на 01.04.2015г.
ОТМЕНЯ определение
№15069/21.12.2018г. на Варненски районен съд, 35 състав, постановено по
гр.д. №12858/2018г. по описа на ВРС, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДОПЪЛВА определение №11270/05.10.2018г.
на Варненски районен съд, 35 състав, постановено по гр.д. №12858/2018г. по
описа на ВРС, като ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА И.К.И., ЕГН **********,***, да заплати на Б.В.А., ЕГН **********,***,
сумата 1 190 лева (хиляда сто и
деветдесет лева), представляваща направени разноски за исковото производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд
на Република България, на основание чл.274, ал.3, т.1 от ГПК, с частна жалба,
предявена в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.