№ 6361
гр. София, 24.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря ИВАНКА Н. МОНЧЕВА СТОЙНЕВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело
№ 20221110145680 по описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
24.04.2023 г., гр.София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
двадесет и втори март две хиляди двадесет и трета година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Иванка Стойнева, като разгледа докладваното от съдия Красимир
Сотиров гр.д. №45680 по описа за 2022г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.411 от КЗ.
Образувано е във връзка с постъпила искова молба от ......., ЕИК ......, със
1
седалище и адрес на управление: гр........, представлявано от .......- Изпълнителни директори,
чрез адв.Г. М.- САК, срещу ......, ЕИК: ......, със седалище и адрес на управление гр. .....,
представлявано от .....- Изпълнителни директори, с която е предявен осъдителен иск за
сумата от 577,05 лв., представляваща регресно вземане по заплатено обезщетение във връзка
със щета №......, по имуществена застраховка „Каско“, застрахователна полица №.....,
валидна към датата на процесното ПТП, за л.а. ........, рег. № ......, за причинени имуществени
вреди вследствие на ПТП, настъпило на 01.04.2021г. в гр..., промишлена зона ......, складова
база на „...., със застрахования при ответника т.а .... модел ....., рег. №......, ведно със законна
лихва върху главницата, считано от датата на подаването на исковата молба в съда-
24.08.2022 г., до окончателното изплащане на задължението. Претендират се сторените
разноски.
В законен срок по делото е постъпил отговор на искова молба, чрез юрк.......,
с който се оспорва основателността на предявения иск и неговия размер. Оспорва се
дължимността на процесното вземането, тъй като видно от представения по делото
двустранен констативен протокол за ПТП и от застрахователната полица за застраховка
„Гражданска отговорност“ влекач ....., рег. №......, е собственост на „...., в чиято собственост
е и увреденият автомобил, с оглед което не било налице основанието за ангажиране на
гражданска отговорност, доколкото не са причинени вреди на трето лице по смисъла на
чл.477, ал. 1 и чл. 493, ал. 1 КЗ. Оспорва се искът и по размер като необосновано завишен и
неотговарящ на действително претърпените вреди. Поддържа се, че обезщетението не е
изчислено съобразно методиката за уреждане на претенции за обезщетение на ереди,
причинени от МПС съгласно приетата от КФН НАРЕДБА №24/2006г. Твърди се, че ищецът
е заплатил детайли и ремонтно-възстановителни дейности за вреди, които не са в резултат от
процесното ПТП. Оспорва се стойността на извършените възстановителни дейности да
съответства с размера на средните пазарни цени. Претендира се присъждане на разноски.
С доклада по делото са приети за ненуждаещи се от доказване, като
безспорни между страните следните обстоятелства:
- наличието на застрахователно правоотношение по сключена застраховка „Каско“
при ищеца за л.а. ....., рег. № ...., валидна към датата на процесното ПТП,
- заплащането от ищеца по банков път по сметка на ....... на стойността на ремонта на
застрахованото имущество от 577,05 лв. с ДДС,
- наличието на застрахователно правоотношение по сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответното дружество за т.а. ....., рег. № ......, валидна към
датата на процесното ПТП;
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявения иск за
неоснователен, поради следните съображения:
Приложени към исковата молба са преписи на горната застрахователна полица по
комбинирана застраховка „Каско“, Двустранен констативен протокол за ПТП от
01.04.2021г., уведомление за щета, опис- заключение по щета, възлагателно писмо до
доверен сервиз, фактура, за сумата от 577,05 лв. и справка за изплащане по банков път на
стойността на ремонта.
Видно от служебно изискани справки, товарният автомобил е собственост на ‚...., а
лекият е собственост на „....., с ползвател- „...., като лизингополучател.
Във връзка с дадени съдебни указания ищцовото дружество посочва, че допълнително
заплатената сума от 263,82 лв. не е във връзка с настоящия случай, като се касае за друга
щета по последващо ПТП.
Допуснатият свидетел на ищеца по делото не е разпитан с оглед становището в
публичното съдебно заседание от 09.02.2022г. на ответника, че събирането на гласни
2
доказателствени средства е ненужно, предвид възраженията от правен характер на страните.
По делото е изготвено и прието заключение по автотехническа експертиза, съгласно
което л.а. ....... е лизингов и е отремонтиран в доверен сервиз ...., като щетите от процесното
събитие са охлузвания по десните врати и предния калник. Вещото лице намира, че е налице
причинно- следствена връзка и че средната пазарна стойност на щетата отговаря на
изплатеното обезщетение.
Правните изводи на настоящата съдебна инстанция са следните:
Съобразно чл.477, ал.1 от КЗ, обект на застраховане по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите е гражданската отговорност на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на
МПС, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или
законодателството на държавата, в която е настъпила вредата. За трети лица се смятат
всички увредени лица с изключение на лицето, което отговаря за причинените вреди, както
и всички правоимащи лица в резултат на неговата смърт, съгласно чл. 477, ал. 3 КЗ.
Правоимащите лица имат право на обезщетение за вредите, които произтичат само от
качеството им на пострадали лица. Застраховани лица по този вид застраховка са
собственикът, ползвателят и държателят на МПС, за което е налице валидно сключен
застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по
управлението или ползването на МПС на законно основание. От посочените правни норми
се налага изводът, че със сключването на задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите се защитават застрахованите лица за отговорността, която
те носят за причинени на трети лица вреди при управление на МПС, което може да е тяхна
собственост или което ползват или управляват въз основа на сделка с неговия собственик.
Законодателят е придал качеството на застраховано лице както на правния субект, който е
страна по застрахователния договор, както и на този, който не е сключил договора, но
извършва фактически действия по управлението или ползването на МПС на законно
основание, като се застрахова риска от причиняване на вреди на трети лица. С оглед на
горното следва да се приеме в случая, че по смисъла на чл.477, ал.1 от КЗ не е налице трето
лице, чието имущество да е увредено от процесното ПТП, като наведените от ответника
възражения в тази насока следва да се съобразят. Следва да се посочи, че
лизингополучателят по договор за финансов лизинг, по силата на чл.343 от ТЗ, носи риска
от случайното погиване или повреждане на вещта, обект на същия и е носител на
деликтното право, като е материалноправно легитимиран и може успешно да го упражни
срещу делинквента- трето лице, при настъпило увреждане от деликт. Товарният автомобил,
който е причинил процесното ПТП е собственост на лизигополучателя на увредения лек
автомобил. Прекият деликвент по застрахователното правоотношение се явява водачът на
товарния автомобил, като при наличие на трудово правоотношение с „...., то отговорността
се реализира по реда на чл.206 от КТ и не спада сред предметния обхват на КЗ. С оглед на
горното исковата претенция подлежи на отхвърляне.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Ответникът
претендира разноски за настоящото производство сума от 50 лв.- депозит за експертиза и
3
юрисконсултско възнаграждение. Депозитът на ищеца от 40 лв. за призоваване на свидетел
не е използван, поради което подлежи на връщане на ищцовата страна при искане за това в
1- годишен срок от влизане в сила на съдебното решение. Отговорността за разноски в
гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено делото да иска
заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на насрещната страна да й
ги заплати. Искането на ответната страна за заплащане на разноски съдът намира за
основателно. С оглед изхода на спора следва да бъдат присъдени в тежест на ищцовата
страна по делото разноски от общо 150 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ......., ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: гр........,
представлявано от .......- Изпълнителни директори, срещу ......, ЕИК: ......, със седалище и
адрес на управление гр. ....., представлявано от .....- Изпълнителни директори, осъдителен
иск за сумата от 577,05 /петстотин седемдесет и седем лева и пет стотинки/ лв.,
представляваща регресно вземане по заплатено обезщетение във връзка със щета №......, по
имуществена застраховка „Каско“, застрахователна полица №....., за л.а. ........, рег. № ......, за
причинени имуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 01.04.2021г. в гр...,
промишлена зона ......, складова база на „...., със застрахования при ответника т.а .... модел
....., рег. №......, като неоснователен.
ОСЪЖДА ......., ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: гр........, представлявано
от .......- Изпълнителни директори, на основание чл.78, ал.2 от ГПК, да заплати на ......,
ЕИК:......, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Черни връх“ №51Д,
представлявано от .....- Изпълнителни директори, сума от общо 150 /стотин и петдесет/ лв.,
представляваща съдебно- деловодни разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат преписи на страните, чрез процесуалните им представители.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4