Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 144
гр. Горна Оряховица, 15.06.2012
година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ районен съд, ТРЕТИ състав в публично заседание на първи март през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРИНА
ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ:.............................................................
..............................................................
при участието на секретаря С. Д.
и в присъствието на прокурора, като разгледа докладваното от съдията Димитрова гр. дело № 2120 по описа за
Иск с правно основание чл. 36 от Закона за адвокатурата във връзка с чл. 79 от ЗЗД и иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД
Ищецът П.Ц.П. твърди, че е на 16.12.2006 година е регистриран като адвокат в Габровска адвокатска колегия. На 01.07.2008 година бил сключил договор за правна защита и съдействие с ответното дружество и му било дадено пълномощно от ответното дружество, представлявано от А.Д.С., по силата на които за ищеца възникнало задължението да заведе гражданско дело пред ВТОС срещу „КАРА”ЕООД гр. Елена, като предяви иск с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД. В договора за правна защита и съдействие било уговорено възнаграждение в размер на 2150,00 лева, което следвало да бъде платено в брой до кроя на същия работен ден, в който бил подписан договора. Поради тази причина в писмения договор било записано, че възнаграждението , респективно сумата е внесена, без да се посочва изрично че тя е внесена в брой. Парите обаче не били платени тогава. Ищецът твърди, че е изпълнил задълженията си попосочения договор – пред ВТОС било образувано гр. дело № 1014/2008 година, изпълнени са и задълженията във връзка с осъществяване правната защита и съдействие. Ответникът не бил заплати договореното адвокатско възнаграждение. Предвид изложеното ищецът моли съда да ги призовем с ответника и след като бъдат събрани и обсъдени доказателствата, да бъде постановено решение, с което ответното дружество да бъде осъдено да му заплати сумата от 2150,00 лева – неизплатено възнаграждение по договора за правна защита и съдействие, ведно със законната лихва от датата на предявяването на иска до окончателното плащане, както и сумата от 821,92 лева – обезщетение за забавено изпълнение на главното задължение за периода от деня на забавата до датата на предявяването на иска. Претендира направените по делото разноски. В хода на делото се представлява от адв. Стоян Петров.
Ответникът „АБВ-
Съдът, след като взе предвид становището на ищеца, събра необходимите доказателства за изясняване на делото от фактическа и правна страна и преценявайки ги в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:
Безспорно е установено и страните нямат спор, че на 01.07.2008 година са сключили Договор за правна защита и съдействие, по силата на който ответникът е възложил на ищеца да му окаже правна защита и съдействие, изразяваща се в завеждане на гражданско дело пред Окръжен съд Велико Търново, за което е уговорено възнаграждение 2150 лева и начин на плащане – в брой. Ответникът е подписал пълномощно в полза на ищеца в качеството му на адвокат, редовно вписан в АК Габрово, и го е упълномощил да го представлява и защитава по гражданско дело пред Великотърновския окръжен съд, водено против „КАРА” ЕООД град Елена с предявяване на иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД. Ищецът е бил упълномощен в качеството му на адвокат до окончателното свършване на делото във всички инстанции. Именно във връзка с това упълномощаване е сключен посочения договор за правна защита и съдействие. Не се спори, че ищецът е изпълнил изискуемите от договора задължение.
По делото е
допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, по която е изготвено
писмено заключение, прието от съда като неоспорено от страните. Установено е
чрез нея следното: по отношение на процесната сума счетоводството при ответника
не е водено редовно; в дружеството „АБВ-
Предвид установената фактическа обстановка, съдът е мотивиран да направи следните правни изводи и да приеме следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 36 от ЗАдв. във вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. Същите са процесуално допустими.
Разгледан по същество искът по чл. 36 от Закона за адвокатурата във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД се явява основателен и доказан изцяло и съдът следва да го уважи по следните правни съображения:
Между страните е сключен валиден договор за правна защита и съдействие, който съдържа елементи на договор за поръчка. При договорът за поръчка довереникът се задължава да извърши за сметка на доверителя възложените му от последния действия – винаги правни. По дефиниция договорът за поръчка не е възмезден, освен ако страните са уговорили възнаграждение – чл. 286 от ЗЗД. Договорът за правна защита и съдействие като разновидност на мандатното правоотношение е възмезден договор по принцип – чл. 36 от ЗАдв., освен в случаите на чл. 38 от същия закон. Специалният закон предвижда, че възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента. Такъв в процесния случай безспорно е налице. Освен това страните изрично са уговорили не само размера на възнаграждението - 2150 лв., но и начина на плащане – „в брой”. Възникването на задължението не се спори. Спорно е неговото изпълнение. Ответникът се защитава срещу иска чрез направеното от него правопогасяващо възражение като твърди изпълнение на задължението за плащане на договореното възнаграждение за извършеното от ищеца в качеството му на довереник по мандатното правоотношение. Изцяло в тежест на ответника е да проведе пълно доказване на фактите и обстоятелствата, от които произтича неговото възражение. Доказателства в тази насока не са ангажирани, а ответникът се позовава на отразеното в писмения договор записване „внесена сума: 2150 лв.”. Анализирайки събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, както и съдържанието на договора за правна защита и съдействие, сключен в писмена форма, съдът намира, че правопогасяващото възражение е неоснователно, както неоснователни са и наведените от ответника доводи, че представляващият дружеството А.С. е изпълнил задължението лично при условията на чл. 60 и сл. от ЗЗД. Заплащането на възнаграждението е обусловено само от това то да бъде извършено в брой и върху договора липсва изрично отразяване, че именно по този начин е платено. Не се представят доказателства за изпълнение на това задължение чрез друг валиден способ или начин, различен от уговорения. Съгласно чл. 77, ал. 1 от ЗЗД „При изпълнението длъжникът може да поиска от кредитора разписка.” Такава по делото не се представя. Изявлението в представяния договор за правна защита и съдействие от 01.07.2008 година със съдържание „Внесена сума:2150лв.” съдът не приема за разписка по смисъла на чл. 77, ал.1 от ЗЗД, тъй като липсва отразяване на начина на плащане, който страните изрично са уговорили и ги обвързва. Основен законов принцип е, че всяка от страните по договора трябва да изпълнява задълженията си по него точно и добросъвестно, съобразно изискванията на закона, респективно съобразно уговореното,/ чл. 9 от ЗЗД/ и да не пречи на другата страна да изпълнява и тя своите задължения по същия начин. Предвид изложеното съдът приема, че предявеният е иск е основателен и доказан и следва да го уважи, като осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 2150,00 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяването на иска – 20.09.2011 година до окончателното плащане.
При неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата – чл. 86 от ЗЗД. Това задължение за обезвреда има акцесорен характер и зависи от съществуването и неизпълнението на главното парично задължение. Безспорно се установи възникването и съществуването на главното задължение и това, че то не е изпълнено точно и според уговореното между страните. Ответникът е изпаднал в забава на 01.07.2008 година и след извършване на нужните изчисления съдът приема, че за периода от 01.07.2008 год. до датата на предявяването на иска 20.09.2011 година размерът на обезщетението за забава е 821,92 лв. Искът по чл. 86 от ЗЗД също се явява основателен и доказан и съдът следва да го уважи изцяло.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 955,10 лв., представляваща направените по делото разноски за държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение.
Водим от горните съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „АБВ-
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: