Решение по дело №907/2019 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 22 юли 2019 г. (в сила от 17 декември 2019 г.)
Съдия: Асен Иванов Даскалов
Дело: 20194430200907
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 април 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

22.07.2019г., град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Плевенски районен съд, дванадесети наказателен състав, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         АСЕН ДАСКАЛОВ

 

Секретар: ИЛОНА НЕНОВА

като разгледа докладваното от съдия ДАСКАЛОВ АНД №907 по описа за 2019 – та година и на основание доказателствата по делото и Закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН

 

С Наказателно постановление № 18-0938-007029 /04.01.2019г. на НАЧАЛНИК на СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР - ПЛЕВЕН, на Л.Е.Б. ЕГН: ********** са наложени административни наказания, както следва:

-         на основание чл.179 ал.1 т.5 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 150 /сто и петдесет/ лева, за извършено нарушение по чл.42 ал.2 т.2 ЗДвП;

-         на основание чл.183 ал.1 т.1 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 10 /десет/ лева, за извършено нарушение по чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП.

Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД  - ПЛЕВЕН. Оспорва Наказателното постановление от фактическа страна - изтъква, че е извършил законосъобразно изпреварване на служебен полицейски автомобил, но въпреки това, бил спрян за проверка и му бил съставен процесния АУАН. Отделно от това счита, че в съставения АУАН и издаденото НП не е посочена марка, модел и рег.№ на споменатия като насрещно движещ се автомобил, което поражда непълнота на обстоятелствата на твърдяното нарушение и в този смисъл – че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. На тази основа, моли за отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

За ответната страна – ОДМВР – ПЛЕВЕН – представител не се явява.

Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.

След щателно обсъждане на събраните доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 074208/24.12.2018г. от страна на Д.А.Х. – мл.автоконтрольор при СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР - ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетеля Л.Х.Ц., както и на нарушителя – Л.Е.Б.. Съставен е за това, че на 24.12.2018г. около 13:30 часа в ОБЩИНА ПЛЕВЕН, на път Първи клас №3 (БЯЛА - БОТЕВГРАД) км.53+600, с посока на движение гр.РУСЕ, като водач на лек автомобил  “ с рег.номер извършва следното: 1.При извършване на изпреварване на лек автомобил  - служебен автомобил на ОДМВР-Плевен, в участък от пътя на който е разрешено изпреварване, при навлизане в съседна пътна лента за насрещно движение, не се съобразява с релефа на пътя (ляв завой) и с приближаващ насрещно движещ се автомобил, като с действията си принуждава автомобилите (изпреварения и насрещния), рязко да намалят скоростта си, с което създава опасност за участниците в движението – нарушение по чл.42 ал.2 т.2 ЗДвП; не представя СУМПС – нарушение по чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП. Нарушителят не е направил възражения при съставяне на АУАН; не е представил такива и по реда, и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.

Административнонаказващият орган е възприел изцяло изложената от страна на актосъставителя фактическа обстановка. На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на Л.Е.Б. ЕГН: ********** са наложени административни наказания, както следва: на основание чл.179 ал.1 т.5 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 150 /сто и петдесет/ лева, за извършено нарушение по чл.42 ал.2 т.2 ЗДвП; на основание чл.183 ал.1 т.1 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 10 /десет/ лева, за извършено нарушение по чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП.

Съдът намира, че Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено, от компетентни лица /л.18 – 19 от делото/. Не се установяват допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила. По-конкретно, не съставлява такова нарушение изтъкнатото от страна на жалбоподателя непосочване в обстоятелствената част на АУАН/НП на индивидуализиращи признаци на твърдяното насрещно движещо се МПС – марка, модел, рег.№. Тук следва да бъде отбелязано, че в АУАН/НП са описани събития, отличаващи се с динамика и бързина, каквито са предприетите маневри по изпреварване – напускане на собствената пътна лента, преминаване в съседната, последвало връщане в собствената пътна лента и т.н. При същата обстановка, да се очаква, че служителите на МВР е следвало да спрат за проверка, наред с управляваното от жалбоподателя МПС и това, което непосредствено преди това е преминало в насрещната пътна лента и е продължило пътя си – при това, единствено, за да установят марка, модел и рег.№ на същото, за да могат да отбележат посочените индивидуализиращи признаци в съставяния АУАН – нито е свързано с осъществяване правото на защита на жалбоподателя, нито е житейски или юридически оправдано. Напротив, Съдът счита, че нарушението и обстоятелствата, при които се твърди, че е извършено са достатъчно подробно и ясно изложени както в АУАН, така и в НП - щото да даде възможност на нарушителя да разбере в какво е административно „обвинен“ и да реализира надлежно правото си на защита.

Ето защо Съдът приема, че обжалваното Наказателно постановление се явява формално законосъобразно. Във връзка с неговата правилност, бяха събрани както писмени доказателства /л. 14 – 15, л.22 от делото/, така и гласни доказателствени средства – показания на свидетелите Д.А.Х. и Л.Х.Ц.. Показанията на свидетеля Х. са относително подробни, а тези на св.Ц. – с по общ характер; и едните, и другите обаче взаимно се потвърждават, от една страна, а от друга – потвърждават изнесената в АУАН и в НП фактическа обстановка. Същите показания не будят каквото и да било съмнение в тяхната истинност и не оставят впечатление за проявена тенденциозност; напротив, убедителни са и Съдът им отдава вяра. Именно от показанията на свидетелите Х. и Ц. се установява по несъмнен начин изложената в АУАН и възпроизведена в НП фактическа обстановка, която Съдът приема за доказана и няма да преповтаря, още повече, че не са събрани надлежни доказателства в нейно опровержение, съобразно чл.189 ал.2 ЗДвП. Следва все пак да бъде отбелязано, че и двамата свидетели са категорични, че предприетата маневра по изпреварване от страна на Л.Б. е била рискова и е възникнала непосредствена опасност за движението, тъй като не само по посока на движение на управлявания от негова страна автомобил е имало ляв завой, а и насрещно движещ се автомобил, при което л.а. “ рязко променял скоростта си на движение; отделно от това св.Х. отбелязва, че при извършената проверка жалбоподателят не представил Свидетелство за управление на МПС /СУМПС/. В този смисъл, неподкрепено от доказателствата по делото е твърдението на Б. в подадената жалба, че в насрещната пътна лента не е имало автомобил, както са приели полицейските служители. Същото твърдение, в контекста на дадените от Х. и Ц. показания за наличието на такъв автомобил, буди недоумение, тъй като очевидно, имплицитно се загатва проява на безпричинно недобронамерено отношение от страна на двамата полицейски служители персонално спрямо жалбоподателя – което, на свой ред не само е неподкрепено от доказателствата по делото, но е и логически неиздържано.

Ето защо Съдът приема, че от така установената фактическа обстановка следват по категоричен начин и извършените от жалбоподателя нарушения на разпоредбите на чл. 42 ал.2 т.2 ЗДвП и чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП. Следва да бъде напомнено, че съобразно чл. 42 ал.2 т.2 ЗДвПВодач, който изпреварва, е длъжен: когато при изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за насрещното движение, да не създава опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея“. Налице е задължение за бездействие, с което, при описаната по-горе фактическа обстановка, Л.Е.Б., не се е съобразил. От друга страна, съобразно чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП, „Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи: свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него“. Налице е задължение за действие, с което жалбоподателят също не се е съобразил, тъй като не е представил на компетентните полицейски служители, извършващи му проверка, Свидетелството за управление на МПС, издадено на негово име.

Ето защо Съдът приема, че обсъжданите нарушения на ЗДвП са правилно квалифицирани както от актосъставителя, така и от административнонаказващия орган. Също така правилно, административнонаказващия орган е наложил административни наказания, както следва:  на основание чл.179 ал.1 т.5 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 150 /сто и петдесет/ лева, за извършено нарушение по чл.42 ал.2 т.2 ЗДвП; на основание чл.183 ал.1 т.1 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 10 /десет/ лева, за извършено нарушение по чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП. Размерът на наложените административни наказания не следва да бъде обсъждан, тъй като посочените административнонаказателни разпоредби предвиждат абсолютно определен размер на предвидените в тях санкции, които административнонаказващият орган правилно е съобразил при издаването на НП. Случаят не се явява „маловажен“, тъй като обществената опасност е типична за всяко от двете нарушения – по чл.42 ал.2 т.2 ЗДвП и по чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП.

Крайният извод е, че обжалваното Наказателно постановление е законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.63  ал.1 ЗАНН, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-0938-007029 /04.01.2019г. на НАЧАЛНИК на СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР - ПЛЕВЕН, с което на Л.Е.Б. ЕГН: ********** са наложени административни наказания, както следва:

-         на основание чл.179 ал.1 т.5 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 150 /сто и петдесет/ лева, за извършено нарушение по чл.42 ал.2 т.2 ЗДвП;

-         на основание чл.183 ал.1 т.1 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 10 /десет/ лева, за извършено нарушение по чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: