№ 16429
гр. София, 02.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Г К
при участието на секретаря М С
като разгледа докладваното от Г К Гражданско дело № 20241110119188 по
описа за 2024 година
Предявени са при условията на обективно евентуално съединяване
искове с правно основание чл.22 от Закона за потребителския кредит ( ЗПК
),вр.чл.19,ал.4 от ЗПК,вр.чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК от К. М. И.,ЕГН **********,с
адрес гр.С,против „К“ООД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от Н. П,с искане да бъде прогласена недействителност на
договор за кредит,сключен на 14.09.2023 г.,а ако не бъде възприето,че
договорът е недействителен – иск по чл.10а,ал.2 от ЗПК за прогласяване
недействителност на договорна клауза,регламентираща такса за експресно
разглеждане на искането за отпускане на кредит.
В исковата молба се твърди,че на 14.09.2023 г. между страните е
сключен договор за заем № *****,съгласно който ищецът получил сумата от
450 лева при приложим лихвен процент от 44 % и годишен процент на
разходите – 54,38 %. Сочи се,че страните са уговорили връщане на кредита на
една вноска в размер от 474,75 лева с падеж на 29.10.2023 г.,такса за експресно
разглеждане – 234,25 лева и общ размер на задължението от 709 лева. Ищецът
сочи,че е потребител и твърди,че договорът е недействителен,защото е
допуснато нарушение на закона при определяне годишния процент на
разходите – ГПР надвишава петкратния размер на законната лихва,а и при
изчисляване на ГПР не била включена таксата за експресно разглеждане,което
представлява заблуждаваща търговска практика. Ако не бъде възприето,че
договорът е недействителен поради погрешно определяне на ГПР,то при
условията на евентуалност ищецът И. предявява иск за прогласяване
недействителност на клаузата за такса експресно разглеждане,тъй като тази
такса е свързана с отпускането на кредита,а ЗПК забранява начисляването на
такси по повод отпускане,усвояване и обслужване на кредита. Ищецът
твърди,че чрез регламентирането на тази такса заемодателят гарантира
допълнителен приход и заобикаля разпоредбата на чл.19,ал.4 от ЗПК. Ищецът
1
се позовава и на недействителност на клаузата за възнаградителна лихва,която
надвишава над три пъти законната лихва и накърнява добрите нрави. Моли
съда да уважи исковата претенция.
Ответникът „К“ООД оспорва исковете. Твърди се,че
клаузата,регламентираща такса експресно разглеждане не е част от
съществените параметри на договора,а представлява допълнително
постигната уговорка по искане на заемополучателя. Твърди се,че от
преддоговорната информация,както и от договорните клаузи ставало ясно,че
таксата експресно разглеждане е дължима отделно от главницата и от
възнаградителната лихва. Оспорени са твърденията,че чрез таксата за
експресно разглеждане се цели нарушаване нормата на чл.19,ал.4 от ЗПК като
се изтъква,че стойността на допълнителните незадължителни услуги не се
включва в ГПР. Твърди се,че ГПР е в размер в рамките на законово
допустимия размер,а възнаградителната лихва също е индивидуално
уговорена между страните. Ответникът сочи,че ищецът е имал правото в срок
от 14 дни да се откаже от договора. Релевират се доводи за злоупотреба с
право от страна на кредитополучателя. Ответникът моли съда да постанови
решение,с което да отхвърли исковете.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено
следното :
Представен е договор за потребителски кредит № ***** от 14.09.2023
г.,сключен между „К“ЕООД,като заемодател,и К. М. И.,като
заемополучател,съгласно който заемодателят се задължава да предаде сумата
от 450 лева,а заемополучателят приема да върне една вноска от 474,75 лева с
падежна дата 29.10.2023 г. В договора е посочен лихвен процент 44
%,годишен процент на разходите – 54,38 %,както и такса експресно
разглеждане – 234,25 лева,с което погасителната вноска достига сумата от 709
лева.
Приети са общи условия на „СООД за заеми К.
Установява се,че са направени плащания в полза на „К“ЕООД съответно
в размер от 153 лева на 01.11.2023 г.,153 лева на 29.12.2023 г. и 160 лева на
11.02.2024 г.
Приет е стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Уважаването на иск за прогласяване недействителност на договор за
потребителски кредит е обусловено от доказване наличието на
обстоятелства,при които договорното правоотношение не би могло валидно да
породи правни последици,т.е. порокът е толкова съществен,че договорът не би
могъл да породи права или задължения. В настоящия случай сключеният
между страните договор е със страна заемополучател физическо лице,поради
което при съобразяване легалната дефиниция на понятието
потребител,уредена съгласно § 13,т.1 от ДР на ЗЗП следва да се счете,че са
приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит ( ЗПК ).
2
Разпоредбата на чл.22 от ЗПК регламентира хипотезите,когато договор за
потребителски заем се счита недействителен,а една от тези хипотези е когато е
допуснато нарушение при определяне размера на годишния процент на
разходите. Цитираната разпоредба предвижда,че е недействителен договор за
паричен заем,при който не са спазени предвидените изисквания на
чл.10,ал.1,чл.11,ал.1,т.7-12 и т.20,чл.11,ал.2,чл.12,ал.1,т.7-9 от ЗПК. Съгласно
чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК договорът следва да съдържа годишния процент на
разходите и общата сума,дължима от потребителя,изчислени към момента на
сключване на договора за кредит,като се посочат взетите предвид
допускания,използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин. Софийският районен съд приема за
основателни доводите на ищеца И. чрез процесуалния му представител
относно това,че е нарушена разпоредбата на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК,в която
насока съдът намира,че следва да бъде отчетено,че предоставената от
ответника преддоговорна информация единствено сочи размер на годишния
процент на разходите – 54,38 %,този процент е посочен и в договора за
заем,като от съдържанието на договора – чл.3,ал.3 от договора се
установява,че при определяне годишния процент на разходите са отчетени
общите разходи по кредита,а именно възнаградителната лихва. Същевременно
обаче от преддоговорната информация и от договора за заем се установява,че
е начислена такса за експресно разглеждане в размер от 234,25 лева,а
отчитайки клаузата на чл.3,ал.3 от договора тази такса не е взета предвид при
определяне годишния процент на разходите. Съдът намира,че в
хипотезата,когато при изчисляване годишния процент на разходите не е
включена парична сума,представляваща задължение за
заемополучателя,посочването на годишния процент на разходите се явява
неточно и като последица влече недействителност на договорното
правоотношение. Съдът счита,че по този начин се достига до нарушаване на
закона като чрез посочване на годишен процент на разходите,в който не са
включени дължими по договора такси и други разходи годишният процент на
разходите се явява изчислен погрешно,а при тяхното включване се надвишава
предвидения съгласно чл.19,ал.4 от ЗПК максимум. В тази насока следва да
бъде отчетено,че размерът на таксата за експресно разглеждане надвишава
половината от заемната парична сума и увеличава осезаемо размера на общия
дълг – ако не бъде начислена такава такса дължимата парична сума е 474,75
лева,докато след начисляване на таксата размерът на дълга нараства до 709
лева. Софийският районен съд приема за неоснователен доводът на ответното
дружество,че таксата за експресно разглеждане на искане за отпускане на
кредит не следва да бъде включена при определяне размера на годишния
процент на разходите,защото ако не бъде включена такава такса се достига до
нарушаване легалната дефиниция на понятието общ разход по кредита за
потребителя,която е регламентирана съгласно § 1,т.1 от Допълнителните
разпоредби на Закона за потребителския кредит. Според легалната дефиниция
общ разход са всички разходи,вкл.лихви,комисиони,такси,възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи,пряко свързани с
договора за кредит,които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати,включително разходите за допълнителни услуги,свързани с
договора за кредит,и по-специално застрахователните премии в
случаите,когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
3
получаване на кредита,или в случаите,когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагане на търговски клаузи или условия. Макар ответникът да
твърди,че договорната клауза за такса експресно разглеждане се явява
индивидуално договорена,а предвид индивидуалната й уговореност
задължението по тази такса не се включва в общия разход по
кредита,ответникът не е провел доказване,че клаузата е индивидуално
уговорена. Софийският районен съд счита,че посочената договорна клауза за
такса експресно разглеждане не е индивидуално уговорена – ответникът не е
ангажирал доказателства клаузата да е уговорена между страните по
конкретното заемно правоотношение,а същевременно тази клауза е
предвидена в договора,стандартния европейски формуляр и в общите
условия,поради което съдът намира,че дружеството ответник по исковете
обичайно предлага тази договорна клауза на лицата,кандидатстващи за
отпускане на паричен заем,респективно договорната клауза,при която
възниква вземане за заемодателя – такса за експресно разглеждане не е
предмет на индивидуално договаряне. В тази насока съдът намира,че следва
да бъде отчетено,че съгласно чл.146,ал.2 от Закона за защита на потребителите
клаузи,които са включени в общите условия не се явяват индивидуално
договорени,а ако тези клаузи бъдат счетени за неравноправни същите се
явяват нищожни – чл.146,ал.1 от ЗЗП,т.е. не биха могли да породят правни
последици. По изложените съображения и като взе предвид,че при
изчисляване годишния процент на разходите не е включена парична
сума,представляваща разход за заемополучателя,а именно таксата за
експресно разглеждане,съдът приема,че годишният процент на разходите е
изчислен неправилно,което поражда като правна последица
недействителността на договорното правоотношение по договора за заем,т.е.
предявената от ищеца И. искова претенция за прогласяване недействителност
на договор за потребителски кредит се явява доказана по основание и подлежи
на уважаване. Както беше посочено,при включване на паричната
сума,представляваща такса експресно разглеждане,която има възнаградителен
за заемодателя характер,размерът на годишния процент на разходите
значително надвишава поставения от закона императивен максимум съгласно
чл.19,ал.4 от ЗПК. Предвид това,че се достига до нарушаване на правна норма
с императивен характер,съдът счита,че договорът за заем следва да бъде
прогласен като недействителен.
Самостоятелен аргумент за прогласяване недействителност на
договорното правоотношение,дори да не бъдат възприети изложените по-горе
съображения,е и недействителността на клаузата за възнаградителна лихва,а
предвид това,че заемодателят не би сключил договор за заем,без да е
уговорена възнаградителна лихва,недействително се явява заемното
правоотношение. Договорната лихва има възнаградителен характер за
заемодателя и представлява възнаграждение за предоставената в заем парична
сума. Софийският районен съд приема,че страните са уговорили дължимост
на възнаградителна лихва и същата възлиза на 24,75 лева,видно от договора за
кредит при посочен лихвен процент 44 %. В съдебната практика са
установени критерии,при които прекомерна е договорна лихва,която
надвишава трикратния размер на законната лихва,ако кредитът не е обезпечен
и двукратния размер на законната лихва,ако кредитът е обезпечен. В
настоящия случай кредитът не е обезпечен,респективно за да бъде извършена
4
преценка дали възнаградителната лихва е прекомерна по размер същата
следва да бъде съпоставена с трикратния размер на законната лихва. Предвид
това,че законната лихва върху главница от 450 лева за периода 14.09.2023 г. до
29.10.2023 г.,изчислена с лихвен калкулатор,възлиза на 7,54 лева,съдът
намира,че уговорената договорна лихва от 24,75 лева ( при лихвен процент 44
% ) е прекомерна,поради което и на основание противоречие с добрите нрави
заемното правоотношение се явява недействително.
Изводът на съда,че договорът за заем,сключен между страните се явява
недействителен и уважаването на предявения главен иск обуславят
разбирането,че не е реализирана процесуалната предпоставка,за да бъде
разгледана предявената при условията на евентуалност искова претенция за
недействителност на договорната клауза за експресно разглеждане.
При този изход на делото и като съобрази,че ищецът претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски съдът намира,че следва да бъдат
присъдени такива в полза на ищеца в размер от 350 лева – сторени
съдебноделоводни разноски и заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл.22 от ЗПК,вр.чл.
19,ал.4 от ЗПК,вр.чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК договор за потребителски кредит №
*****,сключен на 14.09.2023 г. между „К“ЕООД и К. М. И.,по искова
претенция,предявена от К. М. И.,ЕГН **********,с адрес гр.С,против
„К“ООД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано
от Н. П.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искова претенция,предявена от К. М.
И. срещу „К“ООД за прогласяване недействителност на договорна
клауза,регламентираща такса експресно разглеждане.
ОСЪЖДА „К“ООД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от Н. П да заплати на основание чл.81 от
ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на К. М. И.,ЕГН **********,с адрес гр.С сумата от
350 ( триста и петдесет ) лева сторени съдебноделоводни разноски и заплатено
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5