Р Е Ш Е Н И Е
№ 1204 28.07.2021 година град Бургас
Административен
съд – град Бургас, дванадесети състав,
на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и първа година, в публично
заседание, в състав:
СЪДИЯ: ДИАНА ГАНЕВА
при секретаря Й. Б., като разгледа
докладваното от съдия Ганева
административно дело № 2183 по описа за 2020 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. с чл.211 от ЗМВР.
Образувано
е по жалба на К.Т.С. ***, с ЕГН **********, против Заповед № 8121К-8917/04.09.09.2020 г.,
издадена от Министър на вътрешните работи, с която на жалбоподателя е наложено
дисциплинарно наказание "Уволнение" и е прекратено служебното му
правоотношение в МВР, разузнавач V степен в група „Противодействие на
криминалната престъпност - Приморец“ на сектор „Криминална полиция“ към Първо
РУ Бургас при ОДМВР Бургас. По наведените в жалбата съображения за съществени
процесуални нарушения и материална незаконосъобразност - моли заповедта да бъде отменена. Сочи, че в
заповедта не са посочени необходимите реквизити, включително не са посочени
доказателствата, подкрепящи нарушението. Излага оплаквания за допуснати
съществени процесуални нарушения в административното производство, както и че наложеното наказание е неправилно и
несправедливо. Твърди и несъответствие с целта на закона. С оглед изложеното,
искането е да се уважи жалбата и да се отмени оспорената заповед. Претендира за присъждане на направените по делото
разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява
лично и адв.И., а в последните съдебни заседания с адв.С., преупълномощена от
адв.И., като поддържат изцяло депозираната жалба, съобразно изложените в нея
основания и аргументи. Адвокат И. представя от името на жалбоподателя подробни писмени
бележки, в които излага допълнителни съображения за незаконосъобразността на оспорената
заповед.
Ответникът
Министър на вътрешните работи -
София се представлява от юрисконсулт П., която оспорва
жалбата като неоснователна и излага съображения за законосъобразността на
издадената заповед. По делото са постъпили писмени бележки, в които са изложени
подробни аргументи за неоснователност на жалбата.
Жалбата
е процесуално допустима. Подадена в срок от адресат на заповедта, със засегнати
права и интереси.
Съдът,
като взе предвид доказателствата по делото и доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
По
делото не се спори, че жалбоподателят е държавен служител в МВР, което е
установимо от приложената кадрова справка. С.
е заемал длъжността разузнавач V степен в група „Противодействие на
криминалната престъпност - Приморец“ на сектор „Криминална полиция“ към Първо
РУ Бургас при ОДМВР Бургас.
Жалбоподателят
е запознат със специфичната длъжността характеристика, като основно длъжностно
задължение е познаването и спазването на Етичния кодекс за поведение на
държавните служители в МВР.
Във
връзка с разследването по досъдебно производство № 81/2019 г. по описа на ОСлО
при ОП - Бургас, инспектор К.С. е привлечен като обвиняем за причинена лека телесна
повреда – временно разстройство на здравето, неопасно за живота - дисциплинарно нарушение по смисъла
на:
-чл.
194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР „неизпълнение на разпоредбите на този закон ..."
(на чл. 85. ал. 1 от ЗМВР) и
-чл.
194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР ..неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение
на държавните служители в МВР" (нарушени т.т. 15. 19. 88. 89. 91 и 93 от
ЕК), за което на основание чл. 203, ал. 1. т. 13 от ЗМВР „деяния, несъвместими
с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи
престижа на службата", е предвидено дисциплинарно наказание
„Уволнение".
Дисциплинарното
производство срещу С. е образувано на основание чл. 207, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и
чл. 31, ал. 4 от Инструкция №
81213-470/27.04.2015 г., по данни, съдържащи се в предоставените с писмо изх. №
С-4144/2019 г. от 06.01.2020 г. по описа на ОСлО при ОП - Бургас материали по
досъдебно производство № 81/2019 г. на ОСлО при ОП – Бургас. Информацията
е за неправомерно поведение на инспектор К. С., когато е заемал длъжността
„разузнавач V стенен” в група „Противодействие на криминалната престъпност -
Приморец" на сектор „Криминална полиция” при Първо РУ Бургас при ОДМВР
Бургас.
Дисциплинарното
производство срещу С. е образувано за
това, че за времето от 23.00 на 04.12.2018г. до 02.00ч. 05.12.2018г. , в
сградата на Първо РУ Бургас, кабинет 55, при изпълнение на служебните си
задължения, във връзка със задържане на лицето А.М., заедно с други служители
на управлението, инспектор С. е извършил
физическо насилие над задържания М., като му е нанасял удари и е въздействал с
електрошоково устройство по главата на задържания. По случая е образувано
досъдебно производство № 81/2019 г. по описа па ОСлО при ОП Бургас и С. е
привлечен като обвиняем с постановление на следовател П.П. в ОСлО при Окръжна
прокуратура Бургас.
Във
връзка със спазване разпоредбата на 207, ал. 8 от ЗМВР до жалбоподателя с
отправена покана за даване на писмени обяснения - peг. № 251 р-14545/04.05.2020г., получена
лично от С. срещу подпис на 04.05.2020г. По повод отправената покана,
жалбоподателят е упражнил правото си да дава обяснения по конкретно зададените
му от ДРО въпроси, като е депозирал обяснение до министъра на вътрешните работи
peг. № 431р-7827/08.05.2020г.
Министърът на вътрешните работи в качеството си на дисциплинарно наказващ орган
(ДНО) е приел обясненията, видно от приложения подпис и дата върху същите.
По
делото не се спори, че към дисциплинарното производство ДРО е присъединил и
материали, събрани в хода на досъдебното производство, видно от протокол
№251р-14121/28.04.2020г., от проверка, разпоредена със заповед на началника на Първо
РУ Бургас при ОДМВР Бургас и приключила със справка peг. №431р-1766/31.01.2020г.
Отделно ДРО е събрал сведения от служители и други лица, както и медицински
документи от лечебни заведения, свързани с лечението на А.М..
За
резултата от проведеното дисциплинарно производство ДРО е изготвил обобщена
справка peг. № 251р-19277/12.06.2020г., която не е
приета от ДНО, тьй като след запознаване със събраните от ДРО доказателства
приема, че е налице непълнота на разследването.
До
С. е отправена покана № 251р-19498/15.06.2002г. за запознаване с обобщената
справка и даване на допълнителни обяснения или възражения, връчена лично срещу
подпис. С. е депозирал обяснение с рег.№ 251 р-19929/18.06.2020 г., в
което благодари на членовете на ДРО за
обективното провеждане на дисциплинарното производство.
ДРО
е изготвил до ДНО становище рег. № 251р-20049/19.06.2020г., като изводите на
ДРО не са приети от министърът на вътрешните работи с изложен мотив за
непълнота на воденото разследване.
В
обобщената справка с рег. №
251р-19277/12.06.2020г. е направен извода, че в хода на дисциплинарното
производство не могат да се съберат достатъчно доказателства за извършено от С.
дисциплинарно нарушение, поради което се предлага прекратяване на
дисциплинарното производство на основание
чл. 209, ал. 1, т.2 от ЗМВР. Това
предложение ДРО преповтаря и в становище рег. № 251 р-20049/19.06.2020г. ДНО е
изложил подробни мотиви №8121р-11384/08.07.2020г. относно
неприемане на изводите иа ДРО за
прекратяване на дисциплинарното производство на основание чл. 209, ал. 1, т. 2
от ЗМВР. Според министъра на вътрешните работи ДРО не е събрал всички относими
към случая доказателства, което представлява невъзможност наказващият орган да
събере и оцени всички относими доказателства - арг. от чл. 206, ал. 4 от ЗМВР.
Посочени са конкретни доказателства, които ДРО следва да събере и обсъди.
Предвид изложеното ДНО издава заповед № 8121
K-7850/08.07.2020 г. за събиране на конкретно посочени
доказателства, като определя за това срок до 15.07.2020г. Заповедта с връчена на С. лично срещу подпис
на 14.07.2020
г.
Във
връзка с предложение № 251p-22963/13.07.2020
г. на ДРО е удължен срока на дисциплинарното производство до 31.07.2020 г.,
видно от заповед № 8121K-8002/15.07.2020
г. на министъра на вътрешните работи, връчена на жалбоподателя срещу подпис на
17.07.2020 г.
ДРО е
събрал всички доказателства, изискани от ДНО, като изготвя нова обобщена
справка peг. №251-26888/31.07.2020г.,
в която предлага образуваното дисциплинарно производство срещу С. да бъде
прекратено на основание чл..209, т. 1 от ЗМВР, а именно, че извършеното от него
деяние не представлява дисциплинарно нарушение. С обобщената справка С. е
запознат срещу подпис на 04.08.2020г. Упражнявайки правото си на защита той
депозира обяснение №251р-27467/05.08.2020г., с което ДНО е запознат. И в това
обяснение той изразява единствено задоволство от начина на водене на
дисциплинарното производство, като изрично посочва, че „.. ..проверката е
пълна, всеобхватна и изчерпателна“.
ДРО
изготвя становище peг. 251р-27503/05.08.2020
г., в което преповтаря изводите от обобщената справка. Изводите на ДРО,
направени в обобщена справка peг. №
251р- 26888/31.07.2020г. и становище рег. №
251р-27503/05.08.2020 г. не са приети от ДНО, за което министърът е
изложил подробни мотиви рег. № 8121р-14374/24.08.2020 г. Според ДНО от
събраните доказателства безспорно се доказва виновното поведение на
жалбоподателя. Според ДНО, ДРО не е обсъдил противоречивите доказателства, не е
кредитирал данните за всички увреждания на М.. Според ДНО неправилно ДРО не
приема изводите на съдебномедицинската екепертиза, тъй като няма съответните
медицински познания, а по силата на чл. 39, ал. 2 от АПК съдебномедицинската
експертиза е допустимо доказателствено средство и следва да бъде ценена с оглед
на събраните доказателства.
До
жалбоподателя е отправена нова покана № 8121р/14375/24.08.2020г. за запознаване
с мотивите и даване на обяснения. Същата е връчена на лицето на 25.08.2020 г. В
резултат на събраните доказателства е издадена и оспорената в настоящото
производство заповед, връчена на С. лично на 30.09.2020г.
За съда се налага убеждението, че са спазени
процесуалните изисквания за участие на наказваното лице в ДНП. Разпоредбата на
чл. 206, ал. 1 ЗМВР задължава дисциплинарно наказващия орган преди налагане на
дисциплинарното наказание да изслуша служителя или да приеме писмените му
обяснения. Смисълът на нормата е да осигури възможност на полицейския служител
да даде обяснения по фактите, да направи възражения и евентуално да представи
доказателства в подкрепа на своята теза. Изискванията за приемане на обяснения
и за изслушване не са кумулативни, поради което представянето на сведения
относно констатираното нарушение е достатъчно да обоснове извода, че
изискванията на закона са изпълнени и правото на служителя на защита не е
накърнено.
Фактическите
обстоятелства, които са приети като основание за образуване на дисциплинарно
производство са установени.
По
така установената фактическа обстановка не се спори. Спорен по делото е
въпроса за съпричастността на С. към действия,
с които са причинени телесни повреди на задържаното лице А.М. за времето от 23.
00 часа на 04.12.2018г. до 02.00 часа на 05.12.2018г. в сградата на Първо РУ
Бургас.
Съдът
изцяло кредитира сведенията като писмени доказателства за извършеното деяние,
както и идентични сведения, дадени в хода на проверка по приложената пр.
преписка.
В
съдебно-медицинската експертиза са направени заключения, че външните и вътрешни
травми на А.М. могат да бъдат причинени по начин описан от него. Острата бъбречна
недостатъчност се е развила от травматичното увреждане/размачкване на
мускулатурата и дехидратация от неприемане на вода продължително време. Тя е
обусловила опасност за живота му, която е била преодоляна само благодарение на
спешните хемодиализни процедури. Механичните увреждания, кръвонасяданията,
травматичният оток, ожулванията и електроожулванията са получени от въздействия
на твърди тъпи предмети - юмруци, ритници, палки, маркучи, електрошокови
устройства и др. Електроизгарянията могат да се получат при въздействие от
електричество, вкл. и от електрошокови палки/устройства. Според експертите
нараняваният не могат да бъдат причинени от самия А.М..
На
базата на събраните доказателства ответникът е направил извод, че К.С. е
участвал в извършването на физическо насилие над задържания М. и лично го е
горил с електрошокова палка, с което инспектор С. не е изпълнил разпоредбата на
чл. 85, ал. 1 от ЗМВР: „При изпълнение на служебните си задължения полицейските
органи могат да използват физическа сила и помощни средства само когато това е
абсолютно необходимо при: 1. противодействие или отказ да се изпълни законно
разпореждане; 2. задържане на правонарушител, който не се подчинява или оказва
съпротива на полицейски орган; 3. конвоиране на лице или при опит то да избяга,
да посегне на своя живот или на живота и здравето на други лица; 4. оказване
съдействие на други държани органи или длъжностни лица, включително на
контрольорите на Европейската комисия, на които противозаконно се пречи да
изпълняват задълженията си; 5. нападения срещу граждани и полицейски органи; 6.
освобождаване на заложници; 7. групови нарушения на обществения ред; 8.
нападения на сгради, помещения, съоръжения и транспортни средства; 9.
освобождаване на незаконно заети обекти, ако им е разпоредено от компетентен
орган; 10. вземане на мерки за осигуряване на лична безопасност по чл. 75
ал.2”. В конкретния случай, не е имало необходимост за използване на физическа
сила спрямо задържаното лице и не е било налице нито едно от основанията,
изброени в чл. 85, ал. 1 от ЗМВР.
Паралелно
с това, с действията си инспектор К. С. не е спазил етичните правила за
поведение на държавните служители в МВР от Етичния кодекс за поведение на
държавните служители в МВР (Обн. ДВ, бр. 67 от 12 август 2014 г.),
регламентирани в:
т.
15 „Държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява
да предприеме". Действията на инспектор С., с които е извършил физическо
насилие над задържано лице, без законово определените основания, представляват
грубо нарушение на забраната по чл. 85 от ЗМВР и изразяват явно незачитане на
достойнството и правата на гражданите, което е несъвместимо със заеманата от
него държавна длъжност.
т.
19 „Държавният служител пази доброто име на институцията, която
представлява". Случаят е придобил гласност, чрез публикации в средствата
за масова информация. С неправомерното си поведение, инспектор С. е увредил
името на МВР, като при изпълнение на служебните си задължения е измъчвал,
въздействайки с електрошок задържания;
т.
88 „Държавният служител носи отговорност за живота, здравето и спазването па
правата на всяко задържано лице." Вместо да осигури опазването на здравето
и живота на М., служителят сам е участвал в изтезанията, с множество
удари/въздействие с електрошокова палка, довели до болка и страдание, сериозни
травматични увреждания и трансплантация на кожна тъкан на изгореното от
електрошока място.
-т.
89 „Държавният служител не подлага задържаните лица па изтезание, физическо или
психическо насилие, нечовешко или унизително отношение.” Инспектор С. е взел
активно участие в изтезаването на задържания М., като сам му е нанасял удари с
електрошокова палка по главата и тялото, довели до изгаряне и некроза на кожна
тъкан;
т.
91 „Държавният служител защитава живота и здравето на всяко задържано лице,
като при необходимост му осигурява възможност за оказване на медицинска помощ”.
Инспектор С. е участвал в нанасянето на побой на задържания М., след което не е
предприел действия за оказване на медицинска помощ.
т.
93 „Държавният служител зачита правото на живот на всеки човек, като използва
физическа сила, помощни средства или оръжие само в предвидените от закона случаи
и предели”. Инспектор С. е използвал физическа сила спрямо задържания М., без
да са били налице изчерпателно изброените в чл. 85 от ЗМВР основания за това.
Обобщено
е, че инспектор К.С. е извършил тежко нарушение на служебната дисциплина по
смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1. пр. 1 и т. 4 от ЗМВР, за което следва да се
наложи дисциплинарно наказание „уволнение“ по чл. 203, ал. 1, т. 13 (деяния,
несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР,
уронващи престижа на службата) от ЗМВР, като в съответствие с правомощията си
по чл. 204, т. 1 от ЗМВР, министърът на вътрешните работи е наложил
дисциплинарно наказание „Уволнение“, съобразявайки се с материалите по ДП .
В
заповедта е описана установената фактическа обстановка и по-конкретно, това, че
деянието, извършено от жалбоподателя с неправомерно използване на физическа
сила спрямо М. уронва престижа на МВР, а
и на правоохранителни органи от системата на изпълнителната власт в максимална
степен, извън възможността да се приеме правен извод различен от този
обективиран в оспорваната заповед. С действията си, служителят с изразил
незачитане на закона и уронил престижа на полицейската институция. Поведението
му е неморално. В качеството си на полицейски служител е длъжен да спазва
законите и да следи за предотвратяване на закононарушения. Неетичното поведение
на инспектор К.С. е станало известно на широк кръг от хора и отразено с
публикации в медиите. Взета е предвид тежестта на нарушението, което е
определено като тежко, защото съществено засяга обществени отношения, свързани
със защита здравето и личното достойнство на всеки гражданин и хвърля сянка на
съмнение върху авторитета и доброто име на държавната структура, чиято задача е
да ги брани от неправомерни посегателства. Поведението на инспектор С. е
нанесло сериозна вреда върху имиджа на ОДМВР - Бургас и на институцията МВР
като цяло. Това деяние е съвкупност от нарушения на изисквания от ЕК, което е
тежко нарушение на службата именно предвид достоянието му пред трети лица,
поради което му е наложено наказание уволнение по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР
за деяния, несъвместими с етичните правила, уронващи престижа на службата. В
заповедта е ценена и кадровата справка на служителя. Цялостното му поведение по
време на службата му е отразено в кадрова справка и данни от личното му кадрово
досие, че по време на работата си в МВР инспектор С. не е наказван. Служителят
е награждаван дванадесет пъти с „писмена похвала“ и четири пъти с индивидуална
парична награда.
В
процеса на съдебното дирене в качеството на свидетели бяха разпитани колеги на
жалбоподателя, които дадоха показания относно действията на С. в РУ.
С
оглед всичко изложено, съдът намира следното:
Оспорената
заповед е издадена от компетентния в съответствие с нормата на чл. 204, т. 1 ЗМВР административен орган - министър на вътрешните работи, който има право да
налага дисциплинарни наказания, изброени в чл.197 от ЗМВР.
Настоящият
съдебен състав не споделя възраженията за немотивираност на акта, за липса на
реквизити и за непосочване точно на времето на извършване на деянието. В
действителност в заповедта многословно е посочена фактическата обстановка.
Мотиви обаче се съдържат в справката и предложението, в които още по-обстоятелствено
са изложени конкретните факти във връзка с обясненията на лицата, участващи в
случилото се. В този смисъл оплакването за липса на мотиви е несъответно на
установеното в хода на дисциплинарното производство.
Настоящият
съдебен състав намира, че актът е постановен в законоустановената писмена форма,
като съдържа реквизитите, установени в нормата на чл. 210, ал. 1 ЗМВР - посочен
е извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено
нарушението, нарушените разпоредби и доказателствата, въз основа на които
нарушението е установено, правното основание и наказанието, което се налага,
както и пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва.
Спазен
е и срока по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР, съгласно който дисциплинарното наказание
се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно
от две години от извършването му и за който съдът следи служебно по аргумент на
чл. 168, ал. 1 от АПК. Началото на срока е от момента, в който органът,
компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното
нарушение и самоличността на извършителя, и в този смисъл когато материалите от
дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ
орган (чл. 196, ал. 2 ЗМВР).
Съответно
надлежно е било образувано и дисциплинарното производство като е определена
комисия, с чиято обобщена справка се е запознал жалбоподателя. Материалите са
били предявени на страната, като същият е дал обяснения.
От
събраните в съдебното производство доказателства се доказаха от обективна и
субективна страна деянията, квалифицирани от ответника като тежки дисциплинарни
нарушения по чл. 194, ал. 2, т. 1 (чл. 85 от ЗМВР) и т. 4 (т. т. 15, 19, 88,
89, 91 и 93 от ЕК) от ЗМВР. Наложено е дисциплинарно наказание „уволнение“ и е
прекратено служебното правоотношение на К.С..
Етичните
правила за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните
работи са регламентирани в Етичния кодекс за поведение на държавните служители
в МВР. Доколкото етичните правила за поведение на тази категория служители в
МВР се уреждат в посочения кодекс, то нарушаването на нормите на този кодекс
представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР.
От друга страна, законово задължение, ако се концентрира вниманието само върху
това нарушение, съгласно чл. 150, ал. 2 от ЗМВР - държавните служители са
длъжни да спазват правилата, определени в Етичния кодекс за поведение на
държавните служители в МВР. От съществено значение е, че деянието за което на
жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание е и престъпление по смисъла на
друг нормативен акт. Когато с деянието, което е несъвместимо с етичните правила
за поведение на държавните служители в МВР, се уронва престижът на службата, то
същото представлява тежко дисциплинарно нарушение на служебната дисциплина по
смисъла на ЗМВР, същото е несъвместимо с оставането на служба и за същото се
налага дисциплинарно наказание „Уволнение“.
Действията
на служителя безспорно уронват престижа на службата, доколкото същите са станали
и достояние на множество лица, извън служителите на МВР, поради което и
ответникът е приел, че се касае за тежко нарушение. Под „престиж на службата“
се приема авторитета на служителите на МВР пред обществото, като не е
необходимо той да е уронен, а е достатъчно да е налице реално застрашаване с
намаляване или загубване на доверие от страна на обществото в полицейската
институция. Следователно, правилно административният орган е приел, че с
поведението си държавният служител е нарушил Етичния кодекс за поведение на
държавните служители в МВР.
От
събраните доказателства безспорно се установява, че на М. са причинени тежки
наранявания, довели до влошаване на здравословното му състояние. Нараняванията
са обективирани в медицински документи, които са послужили за изготвяне и на
съдебно медицинска експертиза. Експертизата е годно доказателствено средство,
събрано в хода на досъдебното производство, образувано срещу К. С.. По силата
на чл. 39, ал. 2 от АПК тя е допустимо доказателство и в хода на административното
производство. Получените от А.М. наранявания са възприети и от брат му и майка
му, както и от Д. Х. и М. Г.. Първите двама са видели нараняванията веднага
след приключване на последните процесуални действия и възприятията им напълно
се припокриват с отразеното в
медицинските документи, поради което не може да се приеме, че са предубедени в
дадените пред дисциплинарнонаказващия орган показания. Сведенията на другите
две лица също се препокриват с данните от медицинската документация. Георгиев е
видял нараняванията на А.М. едва след като се е разсъблякъл, което е още едно
доказателство, че А.М. не е бит по откритите части на тялото, така както го
доказват и медицинските документи.
С
действията си, С. е нарушил чл. 85, ал. 1 от ЗМВР. Законодателят е
регламентирал случаите, при които полицейските органи могат да използват
физическа сила и помощни средства. Нито една от изброените 10 (десет) хипотези
не се припокрива с фактическата обстановка, установена в дисциплинарното
производство. Няма данни с поведението си М. да е демонстрирал неподчинение на
полицейски разпореждания, да е правил опит да избяга или да застраши своя живот
или този на трети лица.
Едновременно
с това, С. е нарушил и разпоредби на Етичния кодекс за поведение на държавните
служители (ЕК), а именно т. т. 15, 19, 88, 89, 91, 93. С
След
като установеното дисциплинарно нарушение е тежко, санкционирането му с
дисциплинарно наказание „Уволнение“ е задължително и при налагането органът по
чл. 204, т. 1 ЗМВР се произнася в условията на обвързана компетентност.
Тежестта на провинението е преценена нормативно като обуславяща най-тежкото
дисциплинарно наказание по начин, който изключва правомощието на органа по чл.
204, т. 1 ЗМВР да определи по реда на чл. 206, ал. 2 ЗМВР друга по вид и размер
санкция по своя преценка, поради което не се прави и преценка на смекчаващи и
отгегчаващи вината обстоятелства.
Съдът
не споделя възражението на
жалбоподателя, че неправилно е определено наказанието. За посоченото тежко
нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР следващо се наказание е именно
„дисциплинарно уволнение“. Ответникът е отчел особено високия обществен интерес
към дейността на служителите на МВР, какъвто безспорно е оспорващия. Съдът е
длъжен да се съобрази и с принципното приложение на ТПВАС № 3/2007 г. Съгласно
Тълкувателно постановление № 3/07.06.2007 г. по т.д. № 4/2007 г. на ВАС,
наказание по чл. 203. ал. 1, т. 13 ЗМВР се налага за тежко нарушение на
служебната дисциплина.
Не
се споделя довода, че заповедта не съответства на целта на закона. Целта на
закона е конкретно служителят да понесе отговорност за своето деяние.
Доколкото
етичните правила за поведение на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи се уреждат в посочения Етичен кодекс, то нарушаването на
нормите на този кодекс представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.
194, ал. 2, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи. Когато,
обаче с деянието, което е несъвместимо с етичните правила за поведение на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи се уронва престижът
на службата, то същото представлява друго тежко дисциплинарно нарушение на
служебната дисциплина по смисъла на Закона за Министерството на вътрешните
работи, същото е несъвместимо с оставането на служба и за същото се налага
дисциплинарно наказание „Уволнение”. Правилно административният орган е приел,
че с поведението си държавният служител е нарушил Етичния кодекс за поведение
на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Поведението на
държавния служител, при конкретното противозаконно деяние представлява особено
тежко нарушение на служебната дисциплина, за което задължително се налага
дисциплинарно наказание уволнение. При съобразяване на това обстоятелство и на
обстоятелството, че от събраните в хода на дисциплинарното производство
доказателства по несъмнен начин се установява извършването на това нарушение,
то дисциплинарно наказващият орган при установяване именно на това тежко
нарушение на служебната дисциплина няма правото да прецени дали да наложи най-тежкото
дисциплинарно наказание.
Настоящият
съдебен състав не кредитира показанията на разпитаните в съдебното производство
свидетели, водени от страна на
жалбоподателя, поради тяхната заинтересованост
от изхода на настоящото производство и съпричастността им към извършеното от
жалбоподателя нарушение, както и поради противоречието им с останалите събрани
в административното производство гласни и писмени доказателства.
Относно
възражението за различното часово време, посочено в заповедта, през което К.С.
е бил на работа, съдът съобрази следното: Действително на първата страница от
заповедта е посочено, че С. е бил на работа от 23.00 часа на 4.12.2018г. до
02.00 часа на 05.12.2018г в сградата на Първо РУ Бургас, а на девета страница
от заповедта, за разлика от страница първа, се посочва, че С. е извършил
нарушението във времевия интервал от 13 часа на 04.12.2018г. до 16 .00 часа на
05.12.2018г. Съдът обаче счита, че в случая това не е съществено процесуално
нарушение, което да е самостоятелно основание за отмяна на заповедта. Безспорно
по делото е, че С. е бил в управлението
за времето от от 23.00 часа на 4.12.2018г. до 02.00 часа на 05.12.2018г. и са
налице безспорни доказателства за съпричастност.
Предвид
изложеното съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган при спазване на административно-производствените правила, при
напълно изяснена фактическа обстановка и доказаност на извършеното от
жалбоподателя нарушение. Поради това заповедта се явява мотивирана и
постановена в несъответствие с материално-правните разпоредби и целта на
закона, като обстоятелството дали С. и е имал зачислено електрошоково
устройство е ирелевантно. Жалбата против заповедта се явява неоснователна и следва да бъде
отхвърлена. В този смисъл е и практиката на ВАС –Решение №7888/2021г., постановено по адм.дело №2781/2021г.
Водим
от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд,
двадесети състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на К.Т.С. ***, с ЕГН **********, против
Заповед № 8121К-8917/04.09.09.2020 г., издадена от Министър на
вътрешните работи, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание
"Уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение в МВР,
разузнавач V степен в група „Противодействие на криминалната
престъпност-Приморец“ на сектор „Криминална полиция“ към Първо РУ Бургас при
ОДМВР Бургас.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: