Р Е Ш Е Н И Е
№531/29.7.2020г.
гр.
Пазарджик, 29.07.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, VІІ състав, в открито съдебно заседание на трети юли две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при
секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдия Лесенски адм.
дело № 364 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 26, ал. 4 от Закона за гарантираните вземания на работниците и
служителите при несъстоятелност на работодателя и е образувано по
жалба на М.С.К. *** срещу Разпореждане № 4506-40-251/03.07.2019 г. на Директора
на фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ София, като се иска
отмяната му.
Жалбоподателката твърди, че
неправилно е отказано изплащане на
гарантирано вземане, тъй като е налице начислено обезщетение в общ
размер на 1 335,42 лв. за платен годишен отпуск за 2016, 2017, 2018 и 2019
г., който не е изплатен от работодателя „Хенди-Тел“ ЕООД. Към жалбата е приложена
Заповед № 00472/22.02.2019 г. на работодателя, с която се прекратява трудовото ѝ
правоотношение по договор № 5690 от 27.04.2015 г., считано от 22.02.2019 г.,
като се посочва, че на лицето следва да се изплатят обезщетения за неползван
платен годишен отпуск за 2016 г. - 10 дни - 252 лв.; 2017 г. – 20 дни – 503,91 лв.;
2018 г. – 20 дни – 503,91 лв. и за 2019 г. – 75,60 лв.
В съдебно заседание, редовно
призована, жалбоподателката не се явява. Не се представлява. Постъпило е
писмено становище от надлежно упълномощен процесуален представител, с което поддържа
жалбата и излага доводи по същество. Моли за отмяна на атакуваното
разпореждане, изплащане на обезщетението и претендира присъждането на съдебни
разноски.
Ответникът по жалбата – Директор
на фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ София, чрез надлежно
упълномощен процесуален представител, оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като прецени доводите на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от
фактическа страна:
Жалбоподателката е била служител
в „Хенди-Тел“ ЕООД от 27.04.2015 г. Дружеството е обявено в несъстоятелност с
решение № 7/11.01.2019 г. по т.д. № 237/2018 г. на Окръжен съд Пазарджик,
вписано в Търговския регистър на 14.01.2019 г. Със заявление-декларация с вх. №
4502-12-148 от 20.03.2019 г. жалбоподателката е поискала отпускане на
гарантирано вземане, като е декларирала, че работи при работодател „Хенди-Тел“ ЕООД
от 27.04.2015 г. на длъжност продавач-консултант, като трудовото ѝ правоотношение
е прекратено на 22.02.2019 г. По делото е приложена Заповед № 00472/22.02.2019
г. на работодателя, с която се прекратява трудовото ѝ правоотношение по
договор № 5690 от 27.04.2015 г., считано от 22.02.2019 г., като се посочва, че
на лицето следва да се изплатят обезщетения за неползван платен годишен отпуск
за 2016 г. - 10 дни - 252 лв.; 2017 г. – 20 дни – 503,91 лв.; 2018 г. – 20 дни
– 503,91 лв. и за 2019 г. – 75,60 лв. Съгласно справка с изх. №
4502-12-148#1/24.04.2019 г. за размера на начислените, но неизплатени трудови
възнаграждения и парични обезщетения, дължими от работодателя по КТ или други
нормативни актове, на М.С.К. няма
начислени, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения, в това
число по чл. 40, ал. 5 от КСО, чл. 221,
ал. 1 от КТ, чл. 224, ал. 1 от КТ. От справка за актуалните договори на М.С.К., от регистрите на НОИ се вижда,
че жалбоподателката е била в трудово правоотношение с „Хенди-Тел“ ЕООД от 27.04.2015
г. до 22.02.2019 г. Представени са
справка за данни от Регистъра на осигурените лица за М.С.К. за януари 2018 г.- декември 2018
г. и януари 2019 г.- декември 2019 г. При така събраните доказателства по
административната преписка, с атакуваното разпореждане директорът на Фонд
„Гарантирани вземания на работниците и служителите“ в Националния осигурителен
институт е отказал изплащането на гарантирано вземане по заявлението на М.С.К.. Административният орган е преценил,
че след като откритото производство по несъстоятелност на „Хенди-Тел“ ЕООД е
вписано в на 14.01.2019 г., то 36-месечният период, за който се гарантират
начислени, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения, е от
01.01.2016 г. до 31.12.2018 г. За този 36-месечен период са начислени и
изплатени от работодателя всички трудови възнаграждения и /или парични
обезщетения, поради което лицето не попада в приложното поле на чл. 22, ал. 1
от ЗГВРСНР и няма право на гарантирано вземане. Разпореждането е връчено на М.С.К. на 17.02.2020 г., като жалбата е подадена
на 27.02.2020 г.
Страните не спорят по гореизложената
фактическата обстановка. Тя се установява и по безспорен начин от
доказателствата по делото.
С оглед
установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Жалбата е подадена в предвидения за това преклузивен
процесуален срок и при наличието на правен интерес от обжалването, от лице, за
когото издадения административен акт е неблагоприятен, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Административният акт е издаден
от компетентен орган по чл. 26, ал. 1 от ЗГВРСНР, при спазване на
административнопроизводствените правила, уредени в ЗГВРСНР.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗГВРСНР
право на гарантирани вземания по този закон имат работниците и служителите,
които са или са били в трудово правоотношение с работодателя по чл. 2, независимо от срока
му и от продължителността на работното време. Ал. 2 посочва, че лицата по ал. 1 могат
да ползват права по този закон, при условие, че работодателят е осъществявал
дейност най-малко 12 месеца преди началната дата на неплатежоспособността,
съответно свръхзадължеността, посочена в решението по чл. 6.
Съгласно чл. 6 от ЗГВРСНР правото
на гарантирани вземания за работниците и служителите по чл. 4, ал. 1 възниква
от датата на вписване в търговския регистър на съдебното решение за: 1.
откриване на производство по несъстоятелност; 2. откриване на производство по
несъстоятелност с едновременно обявяване в несъстоятелност; 3. откриване на
производство по несъстоятелност, постановяване на прекратяване дейността на
предприятието, обявяване на длъжника в несъстоятелност и спиране на
производството поради недостатъчност на имуществото за покриване на разноските
по производството.
Правото на гарантирано вземане се
упражнява по реда на чл.25 от ЗГВРСНР с
подаване на заявление-декларация по образец до териториалното поделение на
Националния осигурителен институт по седалището на работодателя в тримесечен
срок от датата на вписване на решението по чл. 6 или от датата на информиране
на работниците и служителите от българския работодател за обстоятелството, че е
открито производство по несъстоятелност по реда на законодателството на друга
държава. Пропускането на преклузивния срок за упражняване на субективното
материално право на гарантирано вземане води до погасяването му.
От събраните доказателства се
установява, че жалбоподателката е била в трудови правоотношения с „Хенди-Тел“
ЕООД, както и че дружеството–работодател е осъществявало дейност 12 месеца
преди датата на неплатежоспособността. Датата на вписване на решението за
откритото производство по несъстоятелност е 14.01.2019 г. Това се потвърждава
от представените по делото доказателства, както и от вписаните обстоятелства,
отразени в Търговския регистър. Срокът за подаване на заявление по реда на чл.
25 от ЗГВРСНР е тримесечен от 14.01.2019 г. Заявлението на жалбоподателката е
подадено на 30.03.2019 г., т.е. в законоустановения срок.
Съгласно чл. 22, ал. 1 от ЗГВРСНР гарантираните
вземания на работниците и служителите по чл. 4, ал. 1 са
в размер на последните 6 начислени, но неизплатени месечни трудови
възнаграждения и парични обезщетения през последните 36 календарни месеца,
предхождащи месеца, в който е вписано решението по чл. 6. Съгласно представената
справка от работодателя „Хенди-Тел“ ЕООД до директор на ТП на НОИ, не е
отразено да има начислени и неизплатени трудови възнаграждения на
жалбоподателката. В жалбата се възразява, че не са изплатени от работодателя
паричното обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, който е отразен и в
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Съгласно чл. 224 от КТ
при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има
право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата
календарна година, пропорционално на времето,
което се признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по
реда на чл. 176 КТ, правото за който не е погасено по давност. Съгласно чл.
176, ал. 1 от КТ ползването на платения годишен отпуск може да се отложи за
следващата календарна година от: 1. Работодателя – поради важни производствени
причини при условието на чл. 173, ал. 5 , изречение трето; 2. Работника или
служителя – когато ползва друг вид отпуск или по негово искане със съгласието
на работодателя. Съгласно чл. 178 от КТ се забранява компенсирането на платения
годишен отпуск с парични обезщетения, освен при прекратянане на трудовото
правоотношение. В конкретния случай, жалбоподателката е ползвала отпуск по
майчинство. Обезщетението за неизползвания полагаем платен годишен отпуск е
начислено при прекратяване на трудовото правоотношение, което съгласно
представената заповед е от 22.02.2019г.
Съгласно
закона периода по чл. 22, ал. 1 от ЗГВРСНР са последните 36 календарни месеца,
предхождащи месеца, в който е вписано решението по чл. 6 от ЗГВРСНР. В
конкретния случая разглежданият период следва да е 36 месеца, предхождащи месец
януари 2019 г., когато е вписано решението на Окръжен съд Пазарджик за
откриване производството по несъстоятелност на „Хенди-Тел“ ЕООД, т.е.
разглежданият период е този от процесното разпореждане 01.01.2016 г. –
31.12.2018 г.
Начисляването на неползвания
отпуск става само при прекратяване на трудовото правоотношение. То е станало на
22.02.2019 г.. Безспорно в случая е, че обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ е
парично обезщетение, което е възникнало на 22.02.2019 г., което е начислено
след датата на вписване на решението за откриване на производство по
несъстоятелност – 14.01.2019 г. Законът за гарантираните вземания на
работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя определя, че
гарантираните вземания са за трудови възнаграждения и парични обезщетения пред
последните 36 календарни месеца, предхождащи месеца, в който е вписано
решението по чл. 6 от закона. В случая паричното обезщетение на жалбоподателката
за неползван платен годишен отпуск не попада в срока по чл. 22, ал. 1 от
ЗГВРСНР, тъй като е начислено след 14.01.2019 г. Следователно обезщетението за
платен годишен отпуск, определено със заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение от 22.02.2019 г. на жалбоподателката не е гарантирано вземане,
тъй като е след месеца, предхождащ вписване в ТР на решението на Окръжен съд Пазарджик
за откриване производство по несъстоятелност на работодателя. С оглед на
липсата на начислени и неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения
на М.С.К. от страна на работодателя „Хенди-Тел“ ЕООД, съдът намира, че
оспореният административен акт е постановен в съответствие с приложимия закон
– чл. 22, ал. 1, във вр. с чл. 4, ал.1 от ЗГВРСНР.
Жалбоподателката няма право да иска изплащане като гарантирано вземане на
парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, начислен след датата
на вписване на решението по чл. 6 от ЗГВРСНР. В тази насока е налице трайна и
безпротиворечива съдебна практика. Като допълнение на изложението, съдът намира
за необходимо да добави, че съгласно решение от 18.04.2013 г. по дело С-247/12
на Съда на Европейския съюз /в Люксембург/ по преюдициално запитване, направено
от Върховния административен съд на България е постановено, че: „Директива
2008/94/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008
година относно закрилата на работниците и служителите в случай на
неплатежоспособност на техния работодател трябва да се тълкува в смисъл, че не
задължава държавите членки да гарантират вземанията на работниците и
служителите на всеки етап от производството по несъстоятелност на техния
работодател. В частност те допускат държавите членки да гарантират само
вземанията на работниците и служителите, които са възникнали преди вписването в
търговския регистър на решението за откриване на производството по
несъстоятелност, макар това решение да не постановява прекратяването на
дейността на работодателя.“
С оглед гореизложеното съдът
намира в заключение, че разпореждането е издадено и в съответствие с целта на
закона, а именно - гарантираните вземания на начислени, но неизплатени трудови
възнаграждения и парични обезщетения са тези, възникнали и предхождащи
откриването на производство по несъстоятелност на работодателя, а не
последващи.
С оглед
изхода на делото и констатираната неоснователност на жалбата, както и при направено
своевременно искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от страна на
процесуалния представител на ответника, такова следва да се присъди на
основание чл. 143, ал. 4 от АПК. Съгласно чл. 144 АПК
за
неуредените с този кодекс случаи се прилагат разпоредбите на Гражданския
процесуален кодекс, като АПК не урежда заплащането на юрисконсултско
възнаграждение, но такова правило се съдържа в разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК,
вр. чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, поради което и в полза
на Фонд „Гарантирани
вземания на работниците и служителите“ към Национален осигурителен институт следва
да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 (сто)
лева.
Водим от горното и на основание
чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК ,
Административен съд Пазарджик, VІI състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата
на М.С.К.
*** срещу Разпореждане № 4506-40-251/03.07.2019 г. на Директора на фонд
„Гарантирани вземания на работниците и служителите“ София.
ОСЪЖДА М.С.К. с
ЕГН: ********** *** да
заплати на Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ София юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ:/П/