Р Е
Ш Е Н
И Е
№ / 07. 2020 година ВАРНА
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение – трети състав, в
публичното съдебно заседание на шестнадесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
НАСУФ ИСМАЛ
при секретар Елка Иванова,
като разгледа докладваното от съдия Юлия Бажлекова въззивно дело N 501 по описа на гражданско отделение на Окръжен съд -
Варна за 2020 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е въззивно е
и образувано по въззивна жалба на „Енерго-про продажби“ АД срещу решение № 5984/27.12.2019г., постановено по
гр.д.№9076/19г. по описа на ВРС, с което е признато за установено, че
жалбоподателят дължи на „СМ БГ”ЕООД, гр.Варна сумата от 141,90лв.,
представляваща 6/10 части от цедирано вземане
по договор за цесия от 20.04.2019г. между цедента П.И.К., явяваща се
наследник на М.К. и „СМ БГ“ЕООД, представляваща плащане, извършено без
основание на 25.04.2014г. по фактура № **********/27.04.2012г. на стойност
1134,92лв., издадена след корекция на сметка за електроенергия за период
30.10.2011г.-26.04.2012г., за обект с адрес с. Душево, община Севлиево, с кл. №
********** и аб. № **********, за която сума е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, както и жалбоподателят е
осъден да заплати сумата от 385лв., представляваща направени в заповедното производството
съдебно-деловодни разноски, както и сумата от 385лв., представляваща
сторени в исковото производство разноски, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
В жалбата
се твърди, че решението е неправилно като постановено в противоречие с
материалния закон и поради необоснованост, като се претендира да бъде отменено
и вместо него постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен, като
се присъдят и сторените от страната разноски за първа и въззивна инстанция.
Въззиваемата
страна „СМ БГ”ЕООД, гр.Варна, в депозирания в срока по чл.263, ал.1 от ГПК
отговор подържа становище неоснователност на въззивната жалба и моли решението
на ВРС да бъде потвърдено.Претендира разноски.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
В исковата
молба се твърди, че „СМ БГ”ЕООД, гр.Варна
по силата на договор за цесия от 20.04.2019г . е придобил от П. И. К.
вземане в размер на 141,90лв., представляващо 6/10 наследствена част от сумата
от 236,50лв., недължимо платена в полза на ответника на 25.04.2014г. по
издадена фактура от 27.04.2012г. на обща стойност 1134,92лв. за електроенергия.
Сумата е начислена въз основа на извършена контролна проверка на средство за
търговски измерване, при която е констатирано неточно измерване на
консумираната електроенергия. Плащането е извършено при първоначална липса на
основание поради обстоятелството, че е начислена неправомерно за
електроенергия, която не е потребена. В рамките на корекционния период
потребителят, който е наследодател на цедента, е плащал всички начислени му
периодични месечни сметки в срок. В тази връзка оспорва верността на
констатираното от ответника нарушение в точността на измервателния уред.
Навеждат се доводи, че извършената корекция е неправомерна. Поради изпадане в
забава на ответника, ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, като с оглед на депозираното възражение е предявил
претенция за съдебно установяване на вземането си и присъждане на сторените в
производството разноски.
В отговор
на исковата молба, депозиран по реда и в срока по чл. 131 от ГПК, ответникът
оспорва изцяло предявения срещу него иск. Твърди, че процесната сума е била
начислена на основание съществуващото облигационно отношение по продажба на
електроенергия и сумата представлява стойност на ползвана електроенергия за
периода. Оспорва да е налице вземане на
ищеца за сумата по договора за цесия, като твърди, че цесията е нищожна поради
липса на предмет, поради несъществуване на вземането. Излага, че начислената
сума по процесната фактура е платена изцяло с няколко отделни превода.
Наследодателят М.К. е оставил петима наследника, които са цедирали вземанията
си на ищцовото дружество, което е завело отделни дела, като целта е да се
натовари ответното дружество ссъс съдебни разноски. Сочи, че при образуван ена
изпълнителните дела за събиране на вземанията, разноските нарастват до
28 350лв. и ответника се се натоварва с разноски многократно надвишаващо
размера на дълга.
Настоящият състав на
Варненски окръжен съд, гражданско отделение,
като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и
становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно чл. 235 от ГПК,
счита за установено от фактическа и правна страна следното:
На първо
място настоящият състав на съда намира, че следва да разгледа направените от
въззивното дружество възражения по договора за цесия.
Предмет на договор за цесия може да бъде
всякакво вземане – парично или не, произтичащо както от договорен, така и от
извъндоговорен източник. Предмет на прехвърляне могат да бъдат включително
бъдещи и неизискуеми вземания, както и такива, погасени по давност или спорни.
Достатъчно е вземането да е прехвърлимо, каквото процесното е. В този смисъл
вземането, произтичащо от правилата за неоснователно обогатяване е годен предмет
на договор за цесия. При твърдяна първоначална липса на основание вземането по
чл. 55, ал. 1, пр. първо от ЗЗД е изискуемо от момента на престацията, като от този
момент възниква и е определено основанието за връщане на даденото, както и
размера на сумата, идентична на даденото. Поради това и настоящият състав
приема, че към датата на прехвърляне на вземането цедентът е имал съществуващо
вземане към ответника.
Цесията е съобщена надлежно
на въззивника /ответник/ съобразно изискванията на член 99, алинея 3 от ЗЗД. Съобщаването следва да бъде
извършено от цедента /предишния кредитор/, като в настоящият случай е сторено от
пълномощник на цедента по силата на изрично упълномощаване и тъй като не се касае
до лично и незаместимо действие,
няма пречка същото да се осъществи от пълномощник. Следва да се отбележи, че съобщаването на
цесията няма конститутивно действие, а само за противопоставимост.
При това положение следва да се приеме, че ищецът към датата на подаване на исковата молба е носител на процесното вземане,
произтичащо от неоснователното
обогатяване на ответника, по силата на сключен договор за цесия.
Искът е
предявен по реда на чл. 415 ГПК, от заявителя срещу длъжника в преклузивния
месечен срок от уведомяването за подадено възражение и е процесуално допустим.
В процесния
случай съдът намира за безспорно установено, че ищецът се явява потребител на
продаваната от ответното дружество електроенергия, както и че му е начислена
процесната сума като корекция. Спорен в отношенията между страните е въпроса
доколко са били налице предпоставките за едностранно извършената корекция на
стойността на потребената електроенергия за релевирания период.
Регламентацията
на договорните отношения между страните се съдържа в Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.ОН БЪЛГАРИЯ ПРОДАЖБИ” АД
/тогава, сега преименувано на „Енерго-про продажби”/, издадени на основание чл.
98б от Закона за енергетиката /ЗЕ/ и одобрени от ДКЕВР с решение от 07.11.2007
г., действащи към датата на извършване на проверката. Съгласно цитираната
разпоредба от ЗЕ публикуваните общи условия влизат в сила за потребителите,
които купуват електрическа енергия от крайния снабдител без изрично писмено
приемане. Посочената специална норма дерогира общото правило на чл. 298, ал. 1,
точка 1 от Търговския закон, поради което следва да се приеме, че ищецът е
обвързан от съдържащата се в тях регламентация.
Съобразно
предвиденото в чл. 24 от ОУ на ДПЕЕ на „Е.ОН БЪЛГАРИЯ ПРОДАЖБИ” АД, ответникът
по делото е оправомощен да извършва изчисляване и коригиране на сметките за
използвана от потребителите електроенергия за изминал период. Тези действия на
ответника се извършват въз основа на представени от „Е.ОН България мрежи” АД
констативни протоколи и справки за начислена енергия. Следователно единственото
основание за корекцията и за фактурирането на процесната сума представлява
цитираният протокол от проведената проверка.
Протоколът
за извършена проверка представлява частен документ, който не се ползва с
материална доказателствена сила, поради което обективираните в него констатации
не са обвързващи за съда. Изключение е налице единствено в хипотезите, в които
констативният протокол е подписан от адресата си /титуляра на абонатния номер/
или от упълномощен представител. В тези случаи с подписа си потребителят
удостоверява неизгодния за себе си факт – разминаването в потребената и
отчетената електроенергия.
Дори при
осъществена по реда на ОУ на ДПЕЕЕМ корекционна процедура обаче, възможността
да бъде едностранно коригирана сметката на потребителя за минал период не може
да породи правни последици. Причина за това е обстоятелството, че по своя
характер, разпоредбата на чл. 38 от Общите условия предвижда ред за
санкциониране на потребителя, без да се изисква доказване на виновно поведение
на последния, с което по същество се въвежда обективна отговорност за абоната.
Този тип дълг е изключение, тъй като ангажира отговорността на едно лице,
независимо от неговото поведение, поради което нейното предвиждане е правомощие
единствено на законодателя. Нито в ЗЕ, нито в Наредба № 6 от 09.06.2004 г. за
присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към
преносната и разпределителните електрически мрежи, нито в Наредбата за
лицензиране на дейностите в енергетиката е предвидена възможност и методика за
извършване на едностранни корекции на подадената електрическа енергия и на
сметките за минал период. Подобна хипотеза не е уредена и в Правилата за
търговия с електрическа енергия и в Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия. Ето защо въвеждането на обективна отговорност по взаимно
съгласие между страните влиза в колизия с пределите на договорната автономия по
чл. 9 от ЗЗД. Обсъжданите правила на ОУ на ДПЕЕЕМ противоречат и на
разпоредбата на чл. 82 от ЗЗД, която урежда пределите на имуществената
отговорност при неизпълнение на договорно задължение, която отговорност е
винаги виновна и е в границите, посочени в цитирания текст. Поради изложеното и
на основание чл. 26, ал. 1, пр. първо от ЗЗД клаузите на ОУ ДПЕЕЕМ, уреждащи
едностранната корекционна процедура се явяват нищожни и не могат да произведат
правно действие. В този смисъл са решенията на Върховен касационен съд,
постановени по реда на чл. 290 от ГПК и имащи задължителна сила за съдилищата,
които съдът следва да съобрази при постановяване на съдебния акт. Решенията са
постановени след допускане до касационно обжалване по поставения
материалноправен въпрос дали едностранната корекция на сметки е допустима и
дали клаузата е нищожна, поради което разрешението, дадено от ВКС е
задължително за съда.
Също така
следва да се отбележи, че в тежест на ответника е да установи основателността
на така претендираната от ищеца парична сума – че същата представлява точния
размер на дължимото обезщетение на вредите от виновното неизпълнение на
задълженията на потребителя на електроенергия, свързани с необходимото
съдействие за точно изпълнение на задълженията на доставчика на стоката,
включително и чрез надлежното търговско мерене на количеството на потребяваната
електроенергия. Както се посочи и по - горе, едностранното определяне от
ответника на срока за корекция при липсата на точен момент на предходна
проверка за този имот на ищеца, се явява произволно, а това пък предопределя и
невъзможността за установяване на точния размер на вредите от неточното
изпълнение на задълженията от страна на потребителя. Нарушава се и цитираната
преди разпоредба на чл. 82 от ЗЗД, че обезщетението на вредите от виновното
неизпълнение на договорните задължения следва да съответства на обема на тези вреди
– дори и при недобросъвестност на длъжника. Последното определя и извода за
основателност на предявения иск.
Предвид основателността на иска, ответникът
следва да заплати на ищеца и направените в заповедното производство разноски.
Тъй като въззивният съд
достигна до идентични крайни изводи с тези на
първоинстанционния, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските: Предвид изхода на
спора следва да бъде уважено направеното
искане от въззиваемия за
присъждане на разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на
360лв., съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК и приетите по делото писмени
доказателства.
По изложените съображения и
на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, настоящият състав на въззивния съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №5984/27.12.2019г.,
постановено по гр.д.№9076/19г. по описа на ВРС
ОСЪЖДА „Енерго-про продажби” АД ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление в град Варна - бул. Владислав Варненчик
№258, Варна Тауърс – Г, да заплати на “СМ
БГ”ЕООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление в град Варна – ул. “Бук” №1, ет.5, ап.10, , сумата от 360 лв., представляваща разноски по
делото пред въззивната инстанция.
Решението не подлежи на
обжалване на основание член 280, алинея 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.