Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260391 16.09.2020 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVIII състав, в публично заседание на осемнадесети август две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка
Цекова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 13679 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация по чл.327, вр.
с чл. 294 ТЗ и чл. 79, ал. 1, чл.
86 и чл. 99 ЗЗД.
Ищецът Бизнес Проекти ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Детелин войвода № 33, ет. 2, ап.
2 е предявил против Пълдин Вакейшън АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, бул. Шести септември № 84, ет. 2, ап. 6 искове за
осъждане на ответника да заплати сумите: 5783,30 лв. главница, представляваща
неизплатена цена по договори за
продажба и доставка на стоки,
сключен между Евродизайн ЕООД и ответника, вземаният по който договори са
прехвърлени с договор за цесия от 20,09,2013 г. на ищеца, за които вземания са
издадени следните фактури с №№2535 от 13,02,2012 г., 2750 от 14,08,2012 г.,
2751 от 15,08,2012 г., 2754 от 16,08,2012 г., 2758 от 17,08,2012 г., 2839 от
22,10,2012 г. и сумата от 918,13 лв.
мораторна лихва за периода от 08,12,2017 г. до 11,07,2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на ИМ – 21,08,2019 г. до
окончателното изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е
депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове като
неоснователни. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Претендира
разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на
страните, намира от фактическа и правна страна следното:
На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата,
че фактури с №№2535 от
13,02,2012 г., 2750 от 14,08,2012 г., 2751 от 15,08,2012 г., 2754 от 16,08,2012
г., 2758 от 17,08,2012 г., 2839 от 22,10,2012 г. са осчетоводени от ответното
дружество, като стоките описани в тях са получени от ответника. За периода от
31,12,2010 г. до 08,12,2017 г. ответникът е заплатил по фактурите общо сумата
от 14416,64 лв.
На 20,09,2013 г. е сключен договор за
цесия между Евродизайн ЕООД, в качеството му на цедент и ищеца, в качеството му
на цесионер, по силата на който вземанията по процесните фактури са цедирани на
ищеца. Извършването на цесията не е оспорено от ответника, поради което и съдът
намира представените документи за достатъчни доказателства за установяването на
това обстоятелство.
От заключението на съдебно- счетоводна
експертиза, което настоящата съдебна инстанция кредитира изцяло като обективно
и компетентно дадено, се установява, че неизплатения размер от задълженията на
ответника по процесните фактури е 5738,30 лв. – главница и 918,13 лв. – лихва.
Трайната съдебна практика,
обективирана в решение № 46/27.03.2009
г. по т. д. № 546/2008 г., ІІ т. о.; решение № 71/22.06.2009 г.по т. д. №
11/2009 г.; решение № 62/25.06.2009 г. по т. д. №. № 546/2008 г.; решение №
42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на ІІ т. о.; решение № 96/26.11.2009 г.
по т. д. № 380/2009 г., І т. о.; решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. №
991/2009 г., ІІ т. о.; решение № 109/07.09.2011 г. по т. д № 465/2010 г., ІІ т.
о. реш. №103/11.07.2014г. по т.д.№2334/13г. на ІІ т. о. и др., възприема, че
фактурата може да бъде кредитирана като доказателство, установяващо договор за
търговска продажба на стоки в случаите, когато съдържа всички необходими
елементи от съдържанието на сделката - вид на стоката, стойност, начин на
плащане, имената на лицата, положили подписи за продавач и купувач, време и
място на съставянето й,като вписването й в дневниците за продажби и покупки на
продавача и купувача, както и отразяването на стойността й в справките
декларации по ЗДДС и ползването на данъчен кредит, представляват признание за
възникването и изпълнението на продажбеното правоотношение, по повод на което
фактурата е била съставена.Съгласно приетото в решение №67/31.07.2015г. по
т.д.№631/14г. на ІІ т. о. първичните счетоводни документи се преценяват от съда
според тяхната редовност и във връзка с всички доказателства по делото,а когато
фактурата е подписана от лице без представителна власт или не е подписана
изобщо и не е отразена в счетоводните регистри на двете страни,не е вписана в
дневниците за покупки и продажби и справките – декларации по ЗДДС,не е ползван
данъчен кредит по нея – тогава тази фактура сама по себе си не може да установи
нито сключване на договор за търговска продажба,нито получаването на стоката.
На
първо място процесните фактури съдържа всички необходими елементи от
съдържанието на сделката покупко-продажба - вид на стоката, количество,
стойност, начин на плащане, имената на лицата, положили подписи за продавач и
купувач. Ответникът признава, че е
осчетоводил процесните фактури.
От тук се установява, че
между страните по делото е възникнало облигационно правоотношение, което има за
предмет договор за покупко-продажба на стоки посочени в процесните фактури. Търговската
продажба е неформален
договор, ето защо, документите по чл. 321 ТЗ имат само доказателствено
значение, включително и фактурата.
Ответникът е получил посочените във фактурите стоки. По силата на възникналата
облигационноправна връзка в правната сфера на ответника е възникнало задължение
да заплати цената на доставените стоки, която
е в общ размер от 5738,30 лева.
В настоящия случай извършените
доставки нямат характер на периодични такива по смисъла на чл.332 ТЗ, тъй като
престацията на доставчика няма периодично повтарящ се характер. Касае са за
трайни търговски отношения, свързани с отделни, самостоятелни доставки на стоки,
а вземанията за отделните доставки са погасяват с изтичане на общата 5-годишна
давност съгласно чл.110,ал.1 ЗЗД . Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността
започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Съгласно чл.
327 от ТЗ, ако не е уговорено друго, при търговската продажба купувачът е
длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му
дават право да я получи, освен ако не е уговорено друго. В случая предвид
липсата на друга уговорка за датата на плащане по процесните фактури налага
извода, че давността е започнала да тече от деня, в който задължението е
възникнало- арг. чл. 114, ал. 2 ЗЗД или както е в разглеждания казус от датата
на издаване на процесните фактури. От тази дата тече предвидения в чл.110 ЗЗД 5-годишен давностен
срок.
Една от хипотезите на
прекъсване на давността е признание на вземането от длъжника- арг. чл. 116, б.
А ЗЗД. В постановеното по реда на чл.290 ГПК решение №100/ 20.06.2011г. по т.д.
№ 194/2010г. на II ТО на ВКС, е прието, че за да е налице признание на
вземането по см. на чл.116, б.”а” ЗЗД, същото трябва да е направено в рамките
на давностния срок, да е отправено до кредитора или негов представител и да се
отнася до съществуването на самото задължение, а не само до наличието на фактите,
от които произхожда, тъй като признаването на фактическия състав само по себе
си не означава признаване на последиците от този фактически състав. Признанието
на дълга може да бъде изразено и с конклудентни действия, стига същите да
манифестират в достатъчна степен волята на длъжника да потвърди съществуването
на конкретен дълг към кредитора. Изпратената от ответното дружество молба за
потвърждение, с която последното признава, че дължи на ищеца сумата от 4834,61
лв. по с/ка 401 представлява признание на вземане от длъжника- ответник по см.
на чл.116, б.”а” ЗЗД, водещо до прекъсване на течението на погасителната
давност.
Фактът на извършваните
частично плащане от ответника сам по себе си не съставлява признание по см. на
чл.116, б.”а” ЗЗД относно непогасената част от дълга, тъй като липсва формирана
от длъжника воля относно тази част на вземането на кредитора. Волеизявлението
на длъжника при частичното плащане обхваща единствено погасения сегмент от
фактурираното вземане. Ето защо, в тази хипотеза липсва манифестиране на воля
на длъжника, потвърждаваща съществуването на неплатената част от размера на
дълга.
Поради това съдът приема,
че ответникът е признал сумата от 4834,61 лв., като именно спрямо нея е
прекъснал давността и същата не е погасена по давност. Поради това предявения
иск се явява основател за сумата от 4834,61 лв., като за разликата над уважения
до пълно претендирания размер от 5783,30 лв. следва да се отхвърли като погасен
по давност.
Показанията на свидетеля
Иван Митев, които съдът ги кредитира изцяло, не установяват прекъсване или
спиране на давността.
С оглед основателността на иска за
главница, основателен се явява и акцесорния иск за мораторна лихва върху
дължимата сума. Съгласно чл. 84, ал. 1, изр. първо от ЗЗД когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му. Съгласно чл. 327 от ТЗ, ако не е уговорено друго, при
търговската продажба купувачът е длъжен да плати цената при предаване на
стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако не е
уговорено друго. В случая предвид липсата на друга уговорка за датата на
плащане по всяка от фактурите следва, че ответникът е изпаднал в забава от
деня, следващ падежа на задължението, т.е. от деня следващ датата на издаване на
всяка от фактурите. Ето защо наред с
главното неплатено вземане по всяка от фактурите, на основание чл. 79, ал. 1,
предл. първо от ЗЗД ответникът дължи претендираното от ищеца обезщетение за
забавено плащане за периода от 08,12,2017 г. до 11,07,2019 г.
Досежно възражението на ответника за
изтекла погасителна давност, съдът го намира за изцяло неоснователно поради
следните съображения. Съгласно чл. чл.111, ал.1, б.”в” от ЗЗД вземанията за лихви се погасяват с кратка –
тригодишна погасителна давност. Вземането на ищеца включено в процесния период
е от 08,12,2017 г. Следователно към датата на подаване на исковата молба, която прекъсва давностния срок
съгласно чл.116 б. „в” от ЗЗД – 21,08,2019 г. давността не е била изтекла.
Конкретният
размер на мораторната лихва, изчислен от съдът по реда на чл. 162 ГПК, е 780,25
лв., като за разликата над уважения размер до пълно
претендирания от 918,13 лв. следва да се отхвърли като неоснователен.
По
отношение на разноските:
При този изход на спора право на
разноски имат и двете страни. На основание чл. 78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски пропорционално
на уважената част от исковете. Същият е доказал заплащането на държавна такса в
размер на 278,62 лв., адвокатско възнаграждение – 1140 лв., 150 лв. внесен депозит за вещо лице, 40 лв. –
държавна такса за обезпечителното производство, 920 лв. адвокатско в
обезпечителното производство и 114 лв. – пътни разходи и командировъчни на
управителя на дружеството. В ГПК няма
разпоредба, предвиждаща присъждане на командировъчни разходи в полза на страните по делото. Поради
това искането за заплащане на сумата от 114 лв., представляваща командировъчни разходи следва да бъде оставено без уважение.
Досежно направеното от ответника
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ищцовата страната, съдът
го намира за неоснователно. По смисъла на чл. 78 ал. 5 от ГПК, ако заплатеното
от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната
фактическа и правна сложност на делото, съдът по искане на другата страна може
да присъди и по- нисък размер на разноските, като по смисъла на т. 3 от ТР № 6/
2012 г. съдът е свободен да
намали възнаграждението до предвидения минимум. В конкретния случай с
оглед на фактическа и правна сложност на делото, съдът намира, че адвокатското
възнаграждение не е прекомерно. Поради това не следва да се редуцира. не следва
да се редуцира адвокатското възнаграждение и в обезпечителното производство.
Като по съразмерност на ищеца следва
да му се присъдени 2118,63 лева за исковото производство. На
ответника също му се дължат разноски съразмерно с отхвърлената и прекратената
част от иска- арг. чл. 78, ал. 3 ГПК. Поради това на ответника следва да му се
присъди сумата от 154,03 лв. съразмерно
с отхвърлената и прекратената част от иска.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА
Пълдин Вакейшън АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. Шести
септември № 84, ет. 2, ап. 6 да заплати на Бизнес Проекти ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Детелин войвода № 33, ет. 2,
ап. 2 следните сумите: 4834,61 лв.
главница, представляваща неизплатена цена по договори за продажба
и доставка на стоки, сключени между Евродизайн ЕООД и Пълдин Вакейшън
АД, вземанията по които са прехвърлени с договор за цесия от 20,09,2013 г., за
които вземания са издадени следните фактури с №№2535 от 13,02,2012 г., 2750 от
14,08,2012 г., 2751 от 15,08,2012 г., 2754 от 16,08,2012 г., 2758 от 17,08,2012
г., 2839 от 22,10,2012 г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за главница за разликата до пълния предявен размер от 5783,30 лв., като погасен по давност и 780,25 лв. мораторна лихва за периода от 08,12,2017 г.
до 11,07,2019 г., като ОТХВЪРЛЯ иска
за обезщетение за забава за разликата до пълния предявен размер от 918,13 лв., ведно със законната лихва върху
главницата от 21,08,2019 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА
Пълдин Вакейшън АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. Шести
септември № 84, ет. 2, ап. 6 да заплати на Бизнес Проекти ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Детелин войвода № 33, ет. 2,
ап. 2 сумата в размер на 2118,63 лева, представляваща разноски по
делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА
Бизнес Проекти ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Детелин
войвода № 33, ет. 2, ап. 2 да заплати на Пълдин Вакейшън АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. Шести септември № 84, ет. 2,
ап. 6 сумата от 154,03 лева,
представляващи съдебно деловодни разноски за исковото производство съразмерно с
отхвърлената част от иска, на основание
чл. 78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п/ Николай
Стоянов
Вярно с оригинала!
РЦ