Решение по дело №1345/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1221
Дата: 30 юли 2020 г. (в сила от 19 август 2020 г.)
Съдия: Иван Георгиев Калибацев
Дело: 20205330201345
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

1221 гр.Пловдив, 30.07.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивският районен съд, VI н.с., в публичното заседание на 18.06.2020 г. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ИВАН КАЛИБАЦЕВ

 

при секретаря Маргарита Георгиева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 1345/2020г. по описа на ПРС, VI н.с., за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

            Обжалвано е Наказателно постановление № 8 от 21.01.2020 г. издадено от ВПД Началник РУ – гр. Раковски при ОД на МВР Пловдив, с което на Д.С.К., с ЕГН: **********,***,  на основание чл.190а, ал.1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехнически изделия /ЗОБВВПИ/ е наложено административно наказание ГЛОБА  в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение по чл.95, ал.1 от ЗОБВВПИ.

Жалбоподателят, по съображения, изложени в жалбата и чрез процесуалния си представител – адв. М.в съдебно заседание, моли Съда да отмени процесното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. Претендира разноските по делото, представляващи адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание. До Съда е депозирана писмена молба-становище, в което излага доводи, с които да се отхвърли жалбата като неоснователна и да се потвърди процесното наказателно постановление.

         Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

         Жалбата е подадена в предвидения от закона срок, поради което е допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

         На 14.01.2020г. около 09.00ч. в ***, на постоянния адрес на жалбоподателя Д.С.К., ЕГН **********, била извършена служебна проверка на същото лице за притежаваните от него ловни и късоцевни оръжия, от свид. Н.М. - ***, свид. П.К. – ***и ***Д.К.. В хода на проверката установили, че жалбоподателят Д.К., на мястото за съхранение на оръжията, държал налични 12 броя боеприпаси кал.9х18мм. Установено било, че от 44 броя, които се водят на жалбоподателя, липсват 32 броя боеприпаси кал.9х18мм. Установени били и 10 броя боеприпаси кал.7,62х25мм. От 44 броя, които се водят на лицето, липсвали 34 броя кал.7,62х25мм.  При запитване от страна на контролните органи, жалбоподателят не могъл да даде логично обяснение, дали ги е изстрелял или ги е съхранил на друго място.

По случая бил съставил КП №  329р-446/ 14.01.2020г.  и докладна записка от 14.01.2010г., съставена от свид. П. К.. Поискано било и съдействие от свид. М.С., който снел сведение по случая от жалбподателя Д.К., в което последният обяснил за липсващите боеприпаси, че не знае, дали ги е изгубил или ги е забравил някъде. На база събраната документация и посоченото от колегите си,  свид. С. съставил АУАН № 8/ 14.01.2020г. срещу жалбоподателя Д.К. за извършено от него нарушение по чл.95, ал.1 от ЗОБВВПИ.

Въз основа на съставения АУАН, на 21.01.2020 г. било издадено обжалваното накзателно постановление, с което за така установеното нарушение срещу жалбоподателя било наложено административно наказание - глоба в размер на 500 лв. на основание чл.190а, ал.1 от ЗОБВВПИ.

На 27.01.2020г. жалбоподателят Д.К. предал липсващите - 32 броя боеприпаси кал.9х18мм и 34 броя кал.7,62х25мм, за което бил съставен Протокол за приемане на ОББ от същата дата. Обяснил, че липсващите боеприпаси били намерени, заедно със съпругата му при почистване на дома им.

 В хода на съдебното следствие в качеството на свидетел беше разпитан актосъставителят М.С., който потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации.  Пояснява, че действително е съставил акта въз основа на документацията по извършената проверка от колегите му. Свид. заявява,че при снетото от жалбоподателя сведение за случилото се, последният обяснил,че липсващите боеприпаси не за изстреляни, но не може да ги намери към момента.

Съдът кредитира показанията на свид. С. като достоверни, обективни и съответстващи на събраните и кредитирани по делото писмени доказателства.

От показанията на разпитаните свидетели П.К. и Н.М. се установява, че при извършената от тях служебна проверка установили, че в мястото за съхрание на оръжието и боеприпаси на жалбоподателя, представляващо метална каса в тъмно избено помещение, констатирали липсата на процесните боеприпаси.

Съдът кредитира показанита на свид. П.К. и свид. М. дотолкова, доколкото служат за установяване на обективната действителност.

В качеството на свидетел по делото беше разпитана и свид. Т.К., съпруга на жалбподателя. В разпита си, същата заяви,че мъжът й е *** и има оръжие, което съхранява в метална каса. Разбрала за проверката и наложената глоба на мъжа й впоследствие. Свид. К.обяснява,че десетина дни след това при изваждане на пътеките, които държала в стаята в стари гардероби, намиращи се до конкретната метална каса, изпадали някакви кутийки, паднали в самите пътеки. При пристигане на място, мъжът й потвърдил, че това са кутийските с отсъстващите боеприпаси, за които бил наказан.

 Съдът кредитира показанията на свид. К.и намира,че същите  служат за установяване на истината по делото.

Предвид установеното, Съдът счита, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде ОТМЕНЕНО като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и НЕПРАВИЛНО.  

Настоящият съдебен състав намира, че в настоящия случай не се доказа жалбоподателят Д.К. да е извършил вмененото му по                    чл.95, ал.1 от ЗОБВВПИ нарушение, а именно, че  е употребил огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, придобити по реда на този закон, извън  спортни и учебни цели на стрелбища.

Напротив по делото се разкрива съвсем различна фактическа обстановка, доколкото се установява, че процесните боеприпаси - 32 броя боеприпаси кал.9х18мм и 34 броя кал.7,62х25мм, не само не са изтреляни, но и няколко дни след издаване на наказателното постановление, са предадени от жалбоподателя Д.К., като тези му действия са обективирани в приложения по административната преписка Протокол за приемане на ОББ от 27.01.2020. Тази фактическа обстановка се подкрепя и от сведението, което жалбоподателят е дал на 14.01.2020г. и от показанията на самия актосъставител, от които се установява, че процесните боеприпаси, не са изтреляни, но жалбоподателят не може да ги намери. В тази посока са и кредитираните от Съда показания на свид. Т.К., съпруга на жалбоподателя, която потвърждава че боеприпасите са открити дни след проверката, около мястото на съхранение на оръжието, изпаднали в пътеки за дома им.

В този смисъл, Съдът намира, че неоснователно е ангажирана админстративнонаказателната отговорност на жалбоподателя за така вмененото му нарушение, а установената дейстителна фактическа обстановка навежда на друго нарушение, свързано с правилата за съхранението на боеприпасите. В случая наказващият орган е този, който носи доказателствената тежест и който трябва да докаже, че е извършено административно нарушение, както и неговото авторство. Едва след като анализира всички категорични доказателства, може да прецени обосновано ли е допуснато  административнонаказателното преследване за установеното нарушение и да наложи наказание на нарушителя. Ето защо процесното наказателно постановление следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

Отделно от това, Съдът констатира, че  в хода на                            административнонаказателното производство е допуснато и друго съществено процесуално нарушение, представляващо самостоятелно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Съгласно чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН в наказателното постановление следва да се съдържат описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. В случая наказателното постановление не е описано ясно извършеното нарушение. Наказващият орган е описал,че нарушението на жалбоподателя се изразява в  незнание, дали констатираните липсващи боеприпаси са изстреляни или съхранение на друго място, а поведението му всъщност е подведено за това, че боеприпасите за огнестрелните оръжия, придобити по реда на този закон, не могат да се употребяват за спортни и учебни цели само на стрелбища, т.е. са изстреляни за друга цел и на друго място. В този смисъл при описанието е създадено противоречие и неяснота на какво се дължи липсата на боеприпасите и за какво точно е ангажирана отговорността на жалбоподателя.  Коментираните нарушения са съществени, тъй като пряко рефлектират върху правото на защита на жалбоподателя да организира и подготви защитата си срещу всички обстоятелства, част от административното му обвинение.

Процесуалните нарушения не могат да бъдат санирани от настоящата съдебна инстанция и налагат отмяната на обжалваното наказателно постановление.

   По отношение на разноските, на основание на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на разноски.  В тази връзка е направено изрично искане от страна на представляващия жалбоподателя за присъждане на разноски в размер на 300 лева, платени за адвокатско възнаграждение. Предвид развоя на делото и доказаното извършване на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер, видно от  приложения по делото договор за правна защита с удостоверено възнаграждение, заплатено в брой, съдът приема претенцията за основателна в пълния си размер. 

Предвид гореизложеното Съдът и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН , Съдът

Р  Е  Ш  И:

 

          ОТМЕНЯ  Наказателно постановление № 8 от 21.01.2020 г. издадено от ВПД Началник РУ – гр. Раковски при ОД на МВР Пловдив, с което на Д.С.К., с ЕГН: **********, живущ в ***,  на основание чл.190а, ал.1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехнически изделия /ЗОБВВПИ/ е наложено административно наказание ГЛОБА  в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение по чл.95, ал.1 от ЗОБВВПИ.

ОСЪЖДА ОД на МВР - Пловдив да заплати на Д.С.К., с ЕГН: **********,***, сумата от 300 /триста/ лв за разноските по делото, представляващи адвокатско възнаграждение. 

 

Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му на страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.

 

 

 

                                               

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! ДТ