РЕШЕНИЕ
№ 59
гр. Велико Търново, 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – трети състав, в
съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди двадесет и втора година в
състав:
Административен
съдия: Евтим Банев
при участието на секретаря М.Н., изслуша докладваното от съдия
Банев Адм. д. № 5 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК, вр. с чл. 144,
ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба с вх.
№ 27302/ 29.12.2021 г. на ТД на НАП – гр. Велико Търново, подадена от „Космос“
ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Свищов, ул. „Цар
Освободител“ № 6, чрез управителя Г.К.Г., срещу Решение № 155/ 21.12.2021 г. на
директора на ТД на НАП – Велико Търново. С обжалваното решение е оставена без
уважение жалбата на „Космос“ ООД срещу отказ да бъдат сторнирани начислени
лихви в посочен размер общо на 3 263, 23 лв., във връзка с подадени на
08.10.2021 г., декларации по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО за
2015 г. – тримесечна и за 2016 г. четвъртото тримесечие, който отказ е
обективиран в Протокол № ПО-04000421083773-073-001/ 02.12.2021 г., издаден от
инспектор по приходите в ТД на НАП – Велико Търново.
Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на оспореното решение, поради издаването му
при допуснати съществени нарушения на процесуални правила и в противоречие с разпоредбите на материалния закон. Изтъква, че актът е немотивиран, тъй
като не са посочени конкретните задължения от данъчно-осигурителната сметка на „Космос“
ООД, са погасени с внасяните от дружеството суми,
кога са постъпвали въпросните суми и кои са основанията за възникването на тези
задължения, не са представени и доказателства за изброените обстоятелства. Сочи
и че в противоречие с цитираната от ответника поредност по чл. 169, ал. 5 от ДОПК, в случая са погасявани задължения с по-късен падеж от процесните. В тази
връзка жалбоподателят намира за противоречащо на закона извършеното погасяване
на задължения съобразно поредността на декларирането, а не на възникването им,
независимо дали тази поредност е залегнала в ползвания от НАП софтуерен
продукт. Счита, че поради това направеното от него изявление за погасяване чрез
прихващане именно на въпросните задължения е редовно извършено, по отношение на
изискуеми насрещни вземания и погасителният ефект на това прихващане настъпва в
момента, в който и двете задължения са станали изпълняеми, след който момент не
следва да се начисляват лихви за забава. В тази насока се позовава на правната
доктрина, цитирана практика на ВАС и на Указание № 24-00-1394/ 05.07.2004 г. на
Главния данъчен директор. Същевременно изтъква, че декларираните по-късно
задължения са били внесени по сметка на НАП в срока за доброволното им плащане
/на 29.01.2016 г. и на 31.01.2017 г./, поради което върху тях не са дължими
лихви. С тези аргументи от
съда се иска да отмени обжалваното решение на директора на ТД на НАП, да
установи, че „Космос“ ООД не дължи процесните лихви, както и да задължи
приходната администрация да отпише същите, и да прекрати образуваното
изпълнително дело № *********/ 2021 година. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. В
проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не
изпраща представител. В представена писмена молба Т.П.,
управител на оспорващото дружество заявява, че поддържа подадената жалба с
направените искания, развива доводи по същество за нейната основателност.
Ответникът
– териториалния директор на ТД на НАП – Велико Търново, чрез пълномощника си по
делото гл. ***К., оспорва жалбата като неоснователна. Твърди процесуална и
материалноправна законосъобразност на обжалваното решение, като се позовава на
мотивите изложени в него. Допълнителни аргументи развива в представена писмена
защита. Моли жалбата да бъде отхвърлена, претендира присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 500,00 лв., съгласно представен
списък по чл. 80 от ГПК.
Въз основа на събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено следното:
Между страните не се спори и
от приобщените към делото доказателства се установява, че в периодите от 2015
г. и 2016 г., „Космос“ ООД като платец на доходи на физически лица, е имало
задължението да удържа и внася данък при източника върху тези доходи, както и
да подава съответните декларации по чл. 55, ал. 1 от Закона за данъците върху
доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ и по чл. 201, ал. 1 от Закона за корпоративното
подоходно облагане /ЗКПО/. Не е спорно и че въпреки наличието на основания за
начисляване на подоходни данъци и за подаване на посочените декларации, такива
не са били подадени от дружеството за четвъртото тримесечие на 2015 г. и
четвъртото тримесечие на 2016 година. Със заявление вх. № 21171/ 06.10.2021 г.,
един от управителите на дружеството е посочил, е налице пропуск да бъдат
подадени посочените декларации, независимо, че дължимият данък е бил внесен
през първото тримесечие на съответната следваща година и е поискал съдействие
за отстраняване на проблема. Към заявлението са били приложени заверени копия
от банкови извлечения от дати 29.01.2016 г. и 31.01.2017 г., от платежни
нареждания за плащания към бюджета от същите дати и от два броя декларации по
чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО за четвъртите тримесечия на
2015 г. и 2016 г., и двете от дата 05.10.2021 година. Няма данни заявлението да
е било разгледано от приходната администрация. С входящ № 22173/ 20.10.2021 г.
на ТД на НАП – Велико Търново, от другия управител на „Космос“ ООД - Г.К.Г. е
подадено искане за покриване на задълженията по посочените декларации със
сумите, които са били внесени по сметките на ТД на НАП Велико Търново. Към
искането отново са приложени доказателства заверени копия на изброените по-горе
банкови извлечения и платежни нареждания към бюджета. В преписката няма данни
администрацията да е отговорила и на това искане. Последвало е подаването от
„Космос“ ООД на искане за прихващане и възстановяване от 25.10.2021 г., на
недължимо платени и събрани суми за публични държавни вземания, както и суми,
подлежащи на възстановяване, в размер на 6 000 лв. /сборът от внесените суми по
посочените декларации/. На основание чл. 129, ал. 1 от ДОПК, по искането е
издаден Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ № П-04000421187935-004-002/
17.11.2021 г. на орган по приходите при ТД на НАП – Велико Търново. Със същия,
след установяване на постъпилите суми от 4 000 лв. по вальор от 29.01.2016
г. и 2 000 лв. по вальор от 31.01.2017 г., на основание чл. 129, ал. 3 от ДОПК е извършено прихващане на тези суми със задължения на дружеството за данък
по чл. 194, ал. 1 от ЗКПО /данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на
местни и чуждестранни физически лица/ за периода 01.01.2015 г. - 01.11.2021 г.,
по-конкретно за периода 01.10.2015 г. – 31.12.2015 г. за сума 4 000 лв. и за
периода 01.10.2016 г. - 31.12.2016 г. за сума 2000 лева. Съгласно отразеното в
АПВ, при проверката е било установено, че дружеството има образувано в ТД на
НАП – Велико Търново, Изпълнително дело № *********/ 2021 година. Няма данни
кога АПВ № П-04000421187935-004-002/ 17.11.2021 г. е връчен на дружеството и
дали е бил обжалван по реда на чл. 152 и сл., вр. с чл. 129, ал. 7 от ДОПК.
Със Заявление вх. № 24795/
25.11.2021 г. на ТД на НАП – Велико Търново, подадено от Г.Г., управител на
„Космос“ ООД, е поискано отписване на недължими лихви във връзка с подадено
заявление за корекция на неподадени декларации. Посочено е, че декларациите по
чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО за 2015 г. и 2016 г. за
разпределен дивидент са подадени, като впоследствие са начислени недължими
лихви върху сумите по тези декларации, издаден е АПВ от 2017 г. и е образувано
изпълнително дело срещу дружеството. Изтъкнато е, че са внесени дължимите
данъци по декларациите и е поискано съдействие за разрешаване на проблема, като
бъдат сторнирани неправомерно начислени лихви и бъде приключено образувано дело
от публичен изпълнител. По повод заявлението от орган по приходите е била
извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства, приключила с
издаването на Протокол № ПО-04000421083773-073-001/ 02.12.2021 година. В
протокола е посочено, че с въвеждането на единната сметка за плащане на данъци
и осигурителни вноски е отпаднала възможността лицата да плащат
избирателно посочени от тях задължения,
а системата насочва преводите автоматично към онези задължения, чийто срок за
плащане изтича най-рано. Така постъпилите плащания автоматично се обвързват със
задълженията по реда на тяхното възникване и съобразно срока за погасяването
им, в последователност регламентирана в чл. 169, ал. 1 от ДОПК, като първо се
покриват най-старите задължения, а текущите такива – само ако средствата са
достатъчни. Отбелязано е и че ако сумата за погасяване на едно публично
задължение е постъпила по сметка на НАП в срока за доброволно плащане, за
задължението не се дължат лихви, независимо от това дали същото е установено
чрез подаване на декларация след срока за доброволно плащане, доколкото
наличната в ДОС сума погасява тези задължения, но това е неприложимо, когато
преди закъснялото подаване на съответната декларация, са декларирани други
публични задължения, погасени с въпросната сума. С тези мотиви от публичният
изпълнител е направен извод, че няма основание за сторниране на начислените
лихви върху посочените задължения на „Космос“ ООД. Протоколът от е бил връчен
на задълженото лице по електронен път, на дата 02.12.2021 г., като срещу него е
подадена жалба /именована „възражение“/, с искане за внимателно разглеждане на
случая и установяване на обстоятелството, че не са дължими лихви върху
задълженията за данък върху дивиденти.
С Решение № 155/ 21.12.2021
г. на директора на ТД на НАП – Велико Търново, жалбата на „Космос“ ООД е
оставена без уважение и е потвърден оспорения от дружеството протокол с мотиви,
аналогични на изложените в протокола. Развити са съображения, че в случая на
практика става въпрос за неплатени в предвидените в съответните материални
закони срокове данъчни задължения, върху които се начисляват лихви за забава.
Същевременно с внесени от „Космос“ ООД суми за погасяване на задълженията, за
които в последствие са подадени процесните декларации, в съответствие с
разпоредбите на чл. 169, ал. 5 и ал. 6 от ДОПК, са погасени по-рано установени
или декларирани задължения. Изтъкнато е и че срещу дружеството има образувано
изпълнително дело № *********/ 2021 г., при което за длъжника не съществува
възможност за избор относно задълженията, които погасява с конкретна вноска на
парична сума. Посочено е, че поради това не е налице обвързване между
конкретните внесени през 2015 г. и 2016 г. суми от дружеството и декларираните
на 08.10.2021 г. негови задължения, с въпросните суми са погасени други
задължения, а в случаи на закъснение при декларирането, начислените лихви за
забава не се коригират. Решението е съобщено на дружеството на дата 28.12.2021
г., чрез изпращане по електронна поща /л. 8 от делото/. Жалбата срещу него пред
АСВТ е подадена чрез органа, който го е издал, на дата 29.12.2021 г., съгласно
дадения от ответната администрация входящ номер.
В съдебната фаза на
производството от страните не са ангажирани доказателства извън тези, съдържащи
се в административната преписка и посочени по-горе в решението.
При
така установеното от фактическа страна, като взе предвид становищата на
страните и представените по делото доказателства, съдът прави следните изводи:
Независимо от формулировката,
използвана от оспорващото дружество, в случая се обжалва Протокол № ПО-04000421083773-073-001/
02.12.2021 г., издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП – Велико
Търново. Това е актът, издаден от орган по приходите, касаещ дължимост на
публични вземания и подлежащ на обжалване, на основание чл. 144, ал. 1 и ал. 2
от ДОПК, доколкото не е предвиден друг особен ред в същия кодекс. Решението на
горестоящия орган, предвид потвърдителния си характер, не създава ново правно
положение, различно от установеното с цитирания протокол и не установява
първично правоотношения, свързани с дължимостта на лихвите за забава, които се
оспорват от жалбоподателя. Със самия протокол е отречена претенцията на
дружеството за недължимост на негови парични задължения, като е заявено и
твърдение за наличието на образувано производство по принудително събиране на
тези задължения. Поради това въпросният акт има негативен за оспорващото лице
характер, обуславящ правния интерес от неговото обжалване. Жалбата до съда
срещу Протокол № ПО-04000421083773-073-001/ 02.12.2021 г. , издаден от старши инспектор
по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, е подадена от лице с надлежна легитимация, в преклузивния
срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК. Същата отговаря на изискванията на чл. 149, вр.
с чл. 144, ал. 2 от ДОПК и като такава е процесуално допустима за разглеждане
по същество.
Недопустими за разглеждане в настоящото производство са исканията съдът да установи, че оспорващото дружество не дължи процесните лихви, както и да задължи приходната администрация да отпише същите, и да прекрати образуваното изпълнително дело № *********/ 2021 година. Първото от тези искания би било допустимо в производство по обжалване на акт, с който според закона могат да се установяват публични задължения /РА или АУЗД/, евентуално в производство по чл. 128 и сл. от ДОПК по издаване и обжалване на АПВ. Съответно правомощие да задължи приходната администрация за отписване на въпросните задължения, поради тяхната изначална липса или на някое от останалите основания по чл. 225, ал. 1 от ДОПК, и евентуално да прекрати на образувано изпълнително дело, съдът има само в производствата по чл. 268 от ДОПК, касаещи актове/действия на публичен изпълнител, каквото не е настоящото. В тази й част жалбата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено.
В допустимата й за
разглеждане част, касаеща законосъобразността на Протокол № ПО-04000421083773-073-001/ 02.12.2021 г., издаден от
старши инспектор по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, жалбата е
основателна.
На първо място, съобразно характера на отправеното към тях искане за установяване на недължимост на лихви върху данък дивидент, неправилно органите по приходите са провели процедура по чл. 110, ал. 3 от ДОПК /неправилно именована „проверка за установяване на факти и обстоятелства“/. В тази връзка следва да се отбележи, че както в самия протокол, така и в потвърждаващото го решение, не е отбелязано правното основание, на което същият е издаден, нито характера на административното производство, чийто завършек е даден с този протокол. Съгласно чл. 45, ал. 1 от ДОПК, насрещна проверка за установяване на отделни факти и обстоятелства, може да бъде извършвана от органите по приходите само в хода на вече започнало производство по този кодекс и то по отношение на факти и обстоятелства, свързани с лице, което не е страна в това производство. Видно е, че разглежданият случай не попада в обхвата на посочената норма, доколкото проверката е проведена по отношение на лице, инициирало административното производство и това я отнася към хипотезата на чл. 110, ал. 3 от ДОПК, а не към този на чл. 45, ал. 1 от кодекса. От друга страна, самият акт с който е приключило производството е именован протокол, като същевременно съдържа волеизявление за дължимост на публични държавни вземания, чрез отказ за сторниране на начислени лихви за забава при деклариране и плащане на данък /арг. от чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 9 от ДОПК/. Поначало протоколите съставени в производствата по ДОПК, вкл. тези по чл. 45, ал. 1, чл. 50, ал. 1 и чл. 110, ал. 4 от ДОПК, представляват документи, обекстивиращи извършени процесуални действия в хода на конкретната административна процедура, проведена по реда на този кодекс и/или фактите и обстоятелствата, констатирани от длъжностните лица в хода на тази процедура /арг. от изброените по-горе норми/. С тези документи обаче не могат да бъдат установявани наличието или липсата на публични задължения за данъци. Тази забрана е изрично въведена с разпоредбите на чл. 45, ал. 1, изр. второ и чл. 110, ал. 3, изр. трето от ДОПК, а имплицитно се съдържа в общите норми на чл. 106, чл. 107 и чл. 118, ал. 1, вр. с чл. 108, ал. 1 от ДОПК, изчерпателно посочващи процедурите по установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, и актовете с които приключват тези производства. Отделно от това, до образуването на изпълнително дело /според твърденията на страните разглежданият случай не е такъв/, органите по приходите могат да се произнасят по дължимостта на определени публични задължения, чрез издаването на актове, определени със закон /чл. 166 от ДОПК/ или с актове за прихващане или възстановяване, или актове по чл. 170 от ДОПК. В никоя от упоменатите процедури обаче, производството не може да приключи с издаването на протокол, а още по-малко с такъв, който по същество съдържа изявление за установяване дължимост на публични вземания, чрез отказ за корекция на начислени лихви. Ето защо и по аргумент от цитираните норми, провеждането на проверка не е процесуален способ за установяване на публичен дълг, а с протокол издаден в хода на такава проверка не може да се прави изявление за наличието или липсата на такъв дълг или за наличието на основание за погасяването или дължимостта му – както е процедирано в случая от органа по приходите.
Поначало, при налични декларации за минал период по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО, във връзка с които са начислени дължими лихви, при отправено искане от страна на лицето за установяване недължимост на тези публични вземания, е следвало или да започне производство по издаване на акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3, изр. второ от ДОПК или да бъде възложена ревизия по реда на чл. 112, ал. 2 от ДОПК. Доколкото оспорващото дружество претендира недължимост на установени въз основа на декларациите за дължим данък, лихви върху тези данъчни задължения, заявената претенция следва да се разгледа в някое от посочените производства, финализиращият акт на което да даде отговор по същество. Независимо, че оспореният протокол съдържа формиран извод за неоснователност на посочената претенция, същияят е издаден в производство за което не е посочено на какво правно основание и по какъв процесуален ред е проведено, и което в крайна сметка формално не е приключило с никой от видовете нормативно определени актове за установяване на публични задължения. В конкретния случай, предвид наличието на акт за прихващане и възстановяване, касаещ конкретните данъчни задължения и в зависимост от това дали същият е придобил стабилитет, предвид разпоредбата на чл. 129, ал. 3 от ДОПК, вероятното приложимо производство за установяване на спорните лихви, е ревизионното такова. Обратното разбиране би довело до неприемливият резултат за спорните публични вземания да не се образуват предвидените за тяхното надлежно установяване производства, чрез заобикаляне на установените за това процесуални способи, още повече, че в настоящия случай явно се е пристъпило и към принудително изпълнение на публични вземания, които обаче все още не са установени с влязло в сила изпълнително основание.
Органът по приходите, след като не е провел, респ. възложил надлежно производство за установяване на публичен дълг, а е издал процесния протокол, в който е направил изявление за дължимост на такъв дълг чрез израза „не беше констатирано основание за начислените лихви по ДОС на задълженото лице“, е допуснал особено съществено нарушение на разписаните в ДОПК процесуални правила. Съгласно трайно възприетото в съдебната практика, започването и провеждането на производство, което е неприложимо при установяване на конкретните данъчни задължения, а при ревизиите – и без възложени по съответния ред правомощия, представлява порок, обуславящ нищожност на приключващия това производство акт. В случая се установява именно такъв порок на обжалвания Протокол № ПО-04000421083773-073-001/ 02.12.2021 г., издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП – Велико Търново. Съобразно това и задължението на съда произтичащо от чл. 168, ал. 2 от АПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК, нищожността на посочения протокол следва да бъде обявена от съда с настоящото решение.
При
този изход на делото разноски на ответната администрация не следва да се
присъждат. Своевременно заявено и основателно предвид разпоредбата на чл. 161,
ал. 1 от ДОПК, е искането на оспорващото дружество за присъждане на разноски, в
случая изразяващи се в заплатена държавна такса за образуване и разглеждане на
делото, в размер на 50,00 лева.
Водим от горното и на основание чл. 159, т. 1 от АПК и чл. 172,
ал. 2, предл. първо и чл. 173, ал. 2 от АПК, вр. с § от ДОПК, съдът
Р
Е Ш И :
Оставя без разглеждане жалба
с вх. № 27302/ 29.12.2021 г. на ТД на НАП – гр. Велико Търново, подадена от
„Космос“ ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Свищов, ул.
„Цар Освободител“ № 6, в частта й, с която от съда се иска да установи, че „Космос“
ООД не дължи лихви за забава върху данък върху дивидентите и ликвидационните
дялове на местни и чуждестранни физически лица, във връзка с два броя
декларации за минал период по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО,
подадени за четвъртите тримесечия на 2015 г. и 2016 г., да задължи приходната
администрация да отпише посочените лихви, и да прекрати образуваното
изпълнително дело № *********/ 2021 година.
Прекратява производството по
адм. дело № 5/ 2022 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, в тази
му част.
Обявява за нищожен Протокол
№ ПО-04000421083773-073-001/ 02.12.2021 г., издаден от инспектор по приходите в
ТД на НАП – Велико Търново, потвърден след обжалване по административен ред с
Решение № Решение № 155/ 21.12.2021 г. на директора на Териториална дирекция на
НАП – гр. Велико Търново.
Връща преписката на
Териториална дирекция на НАП – гр. Велико Търново за произнасяне по Заявление
вх. № 24795/ 25.11.2021 г. на ТД на НАП – Велико Търново, подадено от „Космос“
ООД с ЕИК *********, съобразно дадените с настоящото решение указания по
тълкуването и прилагането на закона.
Осъжда Национална агенция за
приходите – гр. София, да заплати на „Космос“ ООД с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр. Свищов, ул. „Цар Освободител“ № 6, разноски по делото в
размер 50,00 /петдесет/ лева.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
Административен
съдия :