№ 415
гр. П., 15.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на петнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско
дело № 20225200500327 по описа за 2022 година
Производството е по чл.248 от ГПК.
С решение по делото , съдът е отменил решение на Районен съд П. ,
постановено по гр.д.№ 2129 по описа на съда за 2021 година, в частта, с която
са осъдени Т. ИЛК. М. с ЕГН ********** , АН. ИЛК. М. с ЕГН ********** и
С. ТР. Н. с ЕГН ********** тримата от град П., ул.“К.М.Л.“№135, ет.5, ап.20
да предадат на ИВ. ИЛК. М. с ЕГН ********** от град П., ул.“Б.“№14, ет.1,
ап.1 владението върху 1/3 идеална част от следния недвижим имот
:самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55155.503.585.3.1 по КККР на
град П., одобрени със Заповед №РД-18-97/28.10.2008г на изпълнителния
директор на АГКК с последно изменение, засягащо самостоятелния обект от
07.05.2021г. с адрес на имота град П., п.к.4400, ул.“Б.“№18, ет.1 , който
самостоятелен обект се намира на етаж 1 в сграда с идентификатор
55155.503.585.3 с предназначение жилищна сграда със смесено
предназначение, която сграда е разположена в поземлен имот с
идентификатор 55155.503.585 с предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент, брой нива на обекта:1, площ от 175.45кв.м., ниво1, при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта:
55155.503.585.3.7, 55155.503.585.3.4, 55155.503.585.3.5, 55155.503.585.3.6, над
обекта:55155.503.585.3.2, ведно с 1/8 идеална част от поземления имот, в
който се намира сградата, в която е разположен самостоятелния обект , с
1
идентификатор 55155.503.585 по КККР на град П., одобрени със Заповед №РД
18- 97/28.10.2008г на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение
, засягащо поземления имот от 07.05.2021г. с адрес на имота град П., ,
п.к.4400, ул.“Б.“№18, с площ на целия поземлен имот от 327 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване / до 10 метра/ № по предходен план 4696, квартал 367,
парцел ІV,при съседи: 55155.503.584, 55155.503.9583, 55155.503.760.,както и
в частта , с която са присъдени разноски и отхвърлил ревандикационния иск в
тази част.
Решението е потвърдено , в частта, с която е прието за установено по
отношение на Т. ИЛК. М. с ЕГН ********** , АН. ИЛК. М. с ЕГН **********
и С. ТР. Н. с ЕГН ********** тримата от град П., ул. “К.М.Л.“№135, ет.5,
ап.20, че ИВ. ИЛК. М. с ЕГН ********** от град П., ул.“Б.“№14, ет.1, ап.1 е
собственик на 1/ 3 идеална част от следния недвижим имот: самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 55155.503.585.3.1 по КККР на град П.,
одобрени със Заповед №РД18-97/28.10.2008г на изпълнителния директор на
АГКК с последно изменение, засягащо самостоятелния обект от 07.05.2021г. с
адрес на имота град П., п.к.4400, ул.“Б.“№18, ет.1 , който самостоятелен обект
се намира на етаж 1 в сграда с идентификатор 55155.503.585.3 с
предназначение жилищна сграда със смесено предназначение, която сграда е
разположена в поземлен имот с идентификатор 55155.503.585 с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на
обекта:1, площ от 175.45кв.м., ниво1, при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж: няма, под обекта: 55155.503.585.3.7,
55155.503.585.3.4, 55155.503.585.3.5, 55155.503.585.3.6, над
обекта:55155.503.585.3.2, ведно с 1/8 идеална част от поземления имот, в
който се намира сградата, в която е разположен самостоятелния обект , с
идентификатор 55155.503.585 по КККР на град П., одобрени със Заповед №РД
18-97/28.10.2008г на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение ,
засягащо поземления имот от 07.05.2021г. с адрес на имота град П., , п.к.4400,
ул.“Б.“№18, с площ на целия поземлен имот от 327 кв. м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване / до 10 метра/ № по предходен план 4696, квартал 367,
парцел ІV,при съседи: 55155.503.584, 55155.503.9583,55155.503.760.
В мотивите си , съдът е изложил съображенията си относно
2
дължимостта на разноските.
Прието е ,че с оглед изхода на спора ,макар да се касае за един иск , то
претенцията е частично уважена , но ответниците с поведението си са дали
повод за предявяване на иска пред първоинстанционния съд. Прието е по
задължителен за съдилищата начин в практиката на ВКС , че по този
безспорно един иск – ревандикационен , съдът може да се произнесе по
различен начин по съдържащите с в него всъщност в единство части –
установителна и осъдителна. Не става ясно обаче как следва да се присъждат
разноските.
Поради изхода на спора , съдът е приел, че разноски не се дължат, като
е изложил и допълнителни доводи във връзка с разпоредбата на чл.78 ал.1 от
ГПК. Ответниците както пред първоинстанционния ,така и пред въззивният
съд са представлявани от двама адвокати. Разноски се дължат за един
адвокат. От началото на производството ответниците са представлявани от
адв. Х. , който е надлежно упълномощен , но няма данни представителството
да се осъществява при условията на чл.38 ал.1 от ЗА. Адвокат А.С. е
ангажирана от ищците по късно и е уговорено и платено възнаграждение
,което за въззивната инстанция е по 1000 лева за всеки от жалбоподателите –
ответници. Тези разноски ,като направени за втория адвокат , реализиращ
защитата на жалбоподателите – не се дължат.
В срока за обжалване е постъпила молба от адв.С. за изменение на
решението в частта относно разноските.
Твърди, че въззивната жалба е подадена срещу първоинстанционното
решение само в осъдителната му част, в която то е отменено като неправилно.
Установителната претенция, в която първоинстанционното решение е
потвърдено, изобщо не била предмет на обжалване пред ОС. Следователно,
доколкото въззивната жалба е уважена изцяло, то на основание чл.78, ал.1
ГПК, на жалбоподателите се дължат разноските за производството по нея, в
размер на платената държавна такса от 142,42 лева, както и възнаграждението
за един адвокат, в размер на общо 3000 лева – по 1 000 лв на въззивник.
Представителството на въззивниците от двама адвокати, както и
последователността, в която те са упълномощени пред първата инстанция,
било ирелевантно за дължимостта на претендираните разноски за адвокатско
възнаграждение. Чл.78, ал.1, ГПК регламентирал правото на възнаграждение
3
за един адвокат, като без значение за основателността й е дали са имали
повече от един адвокат по делото и кой от тях кога е упълномощен, след като
искането е за присъждане на възнаграждението, платено само на един
адвокат.
Разноските били направени и своевременно заявени , поради което моли
решението да бъде изменено в този смисъл.
В срок е постъпил писмен отговор.Ответникът по молбата я намира за
неоснователна , с оглед изхода на спора, като подържа и направеното
възражение за прекомерност.
Съдът намира молбата за допустима , като подадена в указания от
закона срок при наличие на специалната предпоставка – списък по чл.80 от
ГПК.
По същество съдът я намира за неоснователна и не намира причини да
промени становището си относно недължимостта на разноските.
По отношение на разноските в първоинстанционното производство –
макар да не са оспорвали правото на собственост на ищеца , ответниците са
оспорвали иска като цяло , включително и допустимостта му.Като се
съобразят представените в хода доказателства , те с поведението си са дали
повод за предявяване на иска.
Следователно – за първоинстанционното производство разноски не им
се дължат.
Всъщност в молбата по чл.248 от ГПК на практика се излагат доводи
само за дължимостта на разноските във въззивното производство.
Жалбата на молителите е уважена частично.От изложеното в нея ,
изводи ,че решението се обжалва само в осъдителната част на
ревандикацонния иск не могат да се направят.Както вече беше посочено ,
съдът се съобразява с приетото по тълкувателен път от ВКС относно начина
на произнасяне по предявен ревандикаионен иск – отделно в осъдителна и
установитлна част , на няма отговор на въпроса по какъв критерии да се
разделят разноските.
Освен това , както е посочено , съдът подържа и становището си
относно недълживмост на разноските позовавайки се на разпоредбата на
чл.78 ал.1 от ГПК.
4
Утвърдена е съдебната практика , че при представителство от двама
адвокати разноски се присъждат за един от тях, което цели непозволяване
страната да злоупотребява и натоварва другата страна с разноски , извън
необходимите за реализиране правото и на защита.
Също така съдебната практика е въвела и обективния критерии , когато
адвокатите са включени в процеса по различно време , разноски да се
присъждат на първия ангажиран.
Страната е разполагала с адвокатска защита/адв.Х. е реализирал
пълноценно защитата и пред двете инстанции напълно безплатно/,въпреки
което е ангажирала адв.С. , на която е заплатено възнаграждение общо 3000
лева.Действително страната разполага с възможността да решава как и чрез
колко процесуални представители да осъществява защитата си , но
ангажирането на повече от един адвокат би следвало във всички случаи да
остава за нейна сметка , а не да натоварва другата страна.
По изложените съображения , съдът намира ,че молбата за изменение на
решението в частта относно разноските е неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение.
Мотивиран от изложеното , Пазарджишки окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв.С. ,процесуален
представител на А.М. , Т.М. и С.Н. за изменение на решението в частта
относно разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен
касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5