№ 7837
гр. София, 27.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110130255 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове от Б. Н. Х. (ищец)
срещу „Дисбилд“ ЕООД (ответник), както следва:
иск с правно основание чл.200, ал.1 от Кодекса на труда (КТ) за заплащане на сумата
80000.00 лева – обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на
трудова злополука, настъпила на 12.08.2021г., ведно със законната лихва върху сумата
от датата на завеждане на исковата молба – 07.06.2022г. до окончателното й плащане;
иск с правно основание чл.200, ал.1 КТ за заплащане на сумата 90.00 лева –
обезщетение за имуществени вреди от претърпяната на 12.08.2021г. трудовата
злополука, свеждащи се до направени разходи за лечение, ведно със законната лихва
от датата на завеждане на исковата молба – 07.06.2022г., до окончателното плащане.
Ищецът Б. Н. Х. твърди, че на 02.08.2021 г. започнал работа при ответника на длъжност
„куфражист“ и от тази дата се задължил да престира работна сила в полза на работодателя
на строителен обект в гр. София, ж.к. „Бъкстон“, ул. „Вихрен“ № 9, магазин Лидъл.
Уговорено било трудово възнаграждение в размер на 90.00 лева на ден с работно време от
08:00 часа до 17:00 часа от понеделник до петък с почивки от 12:00 ч. до 13:00 часа всеки
работен ден. Страните се били уговорили, че по-късно ще сключат трудов договор. Твърди,
че на 12.08.2021 г. по време на работа, в края на работния ден около 17:00 часа на
строителен обект в гр. София, ж.к. „Бъкстон“, ул. „Вихрен“ № 9, магазин Лидъл ищецът
трябвало да напълни три дървени кутии с бетон на стена, висока око 4-5 метра. Качил се на
стената по стълба, когато краниста вдигнал контейнера с бетон, който следвало да се поеме
от ищеца и да бъде залети трите дървени кутии. Ищецът предупредил краниста, че е по-
добре да се запълнят кутиите с няколко кофи бетон, но не бил послушан. Становище не взел
и управителя – Йордан Лефтеров, който се намирал там по същото време. По време на
1
вдигането на контейнера с бетон краниста не успял да овладее теглото му и контейнерът
бутнал ищеца. За да не падне на земята, ищецът успял да се хване за желязната колона, но
при второ залюляване контейнерът се върнал и ударил желязната колона, за която се бил
хванал ищеца, следствие на което му разкъсал трети и четвърти пръст на дясната ръка.
Ищецът успял да слезе на земята, след което бил превързан от колегите си и откаран в
спешен кабинет по ортопедия и травматология при УМБАЛСМ „Пирогов“, където било
установено, че тъканите на дясната му ръка са силно размачкани и контраминирани,
причинили му трайно затруднение на движенията на горен десен крайник. Твърди се, че
всички разходи по лечението ищецът плащал сам, тъй като нямал сключен трудов договор.
Бил изплашен от състоянието си, както и за това как ще продължи да работи занапред. Тъй
като му били ампутирани два пръста на дясната ръка, изпитвал силни болки и страх какво
лечение му предстои. До ден днешен изпитвал силни болки в ръката и не успявал да я сгъне.
Заради затрудненото си финансово положение ищецът нямал възможност да ползва
рехабилитация или раздвижване. Изпитвал затруднения при извършването на елементарни
дейности като ходене, обличане, писане, почистване. Налагало се близките да му помагат с
някои от дейностите, което накърнило личното му достойнство, не се чувствал пълноценен в
ежедневните си дейности. Заради силния стрес от преживяното, младата си възраст и
безпокойството как ще се справя занапред изпаднал в депресия. Чувствал се безпомощен и
потиснат, случилото се оказало влияние върху неговата лична оценка и самочувствие,
притеснявал се всеки път при поздрав, не искал да говори с никого, не искал да излиза,
ограничил социалните си контакти. Твърди, че е сигнализирал Инспекция по труда гр.
София, която с постановление обявила съществуването на трудово правоотношение между
страните, което обаче било оспорено и към момента бил висящ спор пред Върховен
административен съд по а.д. № 4346/2022 г. Сочи, че било образувано производство пред
ТП на НОИ за признаване на злополуката като трудова, но същото било спряно със заповед
от 18.01.2022 г заради висящото административно дело. Сигнализирана била и Софийска
районна прокуратура. При тези доводи моли предявените искове да бъдат уважени.
Претендира разноски. Представя доказателства и прави искания.
Ответникът „Дисбилд“ ЕООД оспорва претенциите по основание и размер. Оспорва
изложената от ищеца фактическа обстановка, както и предпоставките за възникване на
отговорността с довод, че не е налице по отношение на ответника противоправно поведение,
вина и причинна връзка между поведението и вредата. Ответникът признава, че е бил
ангажиран със строително-монтажни дейности на обект „Лидъл“ с адрес гр. София, ж.к.
„Бъкстон“, ул. „Вихрен“ № 9. Релевира обаче, че е имал сключен договор за подизпълнение
с друго лице – „Биад-С“ ООД – договор от 13.03.2021 г. и допълнително споразумение към
него от 22.03.2021 г., по силата на които ответникът е трябвало да извършва обема на
възложената работа посредством свои ресурси /само труд/. Сочи, че въз основа на
сключеното допълнително споразумение към договора „Биад-С“ ООД е следвало да
извърши начален, периодичен и извънреден инструктаж на всички служители и работници
на подизпълнителя и да организира работата на обекта за безопасността на персонала на
подизпълнителя. Сочи, че управителят на това дружество има назначен технически
2
ръководител за обекта, който провеждал инструктаж на работниците всяка сутрин преди
започване на работа, и разпределял работниците на групи, всяка от които с ръководител,
след което поставял задачи на ръководителите на групите. Твърди се, че всеки ръководител
на групата познава и отговаря за своите хора и, в зависимост от техния опит, разпределя
задачите помежду им. Преди започване на работа всеки работник преминавал през
инструктаж по безопасни условия на труд и получавал сигнали жилетки, каски и облекло,
раздавани от отговорник на склада на обекта. Осигурени били техника и обезопасителни
съоръжения, а специално за куфражистите имало подвижни скелета на колела с предпазни
парапети, използването на които било задължително при наливане на бетон във фусове,
стени и други. Твърди се, че ищецът е бил доведен на неустановена дата в обекта между
02.08. и 12.08.2021 г. от лицето Мариян Любенов, който по-рано по препоръка на Милчо
Ангелов и управителя Йордан Лефтеров следвало да намери хора за обекта. Ответникът
сочи, че ищецът Б. Х. не бил сред групата, която първоначално била доведена в обекта от
Мариян Любенов, хората от която не били допуснати до работа преди да подпишат договор,
а присъствието на обекта било прикривано от Мариян Любенов. Дневните надници били
изплащани от управителя на дружеството Йордан Лефтеров, на ръководителя на групата –
Милчо Ангелов, който давал средствата на Мариян Любенов, който от своя страна плащал
на ищеца Б. Х.. Излага се твърдение, че ищецът не желаел да подпише трудов договор, тъй
като получавал високо обезщетение. Релевира се, че тъй като ищецът е работил
неофициално на обекта, той присъствал на инструктажите, но не полагал подписа си върху
документ за провеждането им. Твърди се, че в деня на случилото се ръководителя на групата
наредил екипа му да напусне обекта, но Мариян и другите останали и наредили на краниста
да повдигне един леген с бетон и да го постави близо до стената на нивото на кофража. Сочи
се, че до стената имало скеле, но то не било използвано от ищеца, тъй като бързал. Релевира
се, че когато ищецът се качил горе демонстрирал самоуверено и безотговорно поведение –
танцувал върху ръба на стената и се клатил. Навежда се довод, че контейнерът се е залюлял
от вятъра, в резултат на което ударил ищеца, който се хванал за колоната, след което при
връщане обратно ударил ръката му. Твърди се, че ищецът сам се е изложил на опасност, тъй
като посещавал обекта без да има и да желае трудов договор, не спазвал правилата за
безопасни условия на труд, не използвал скелето, останал в обхвата на стрелката на крана и
то извън работно време. При тези доводи моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира
разноски. Представя доказателства и прави искания.
Съдът, след като извърши проверката по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК, намира следното:
В тежест на ищеца е да докаже, че между страните е съществувало трудово
правоотношение, по време на което е настъпила трудова злополука, от която е претърпял
твърдените имуществени и неимуществени вреди. В негова тежест е да докаже и размера на
търсените обезщетения.
В тежест на ответника е да докаже, че е заплатил на ищеца обезщетение за твърдяната
трудова злополука, както и че са налице обстоятелства, които изключват отговорността му.
Приложените към исковата молба и отговора на исковата молба документи са
3
допустими, относими и необходими за правилното решаване на делото, поради което
същите следва да бъдат приети.
Съдът намира, че следва да уважи искането на ищеца за допускане на медицинска
експертиза.
Искането на ищеца за допускане на двама от тримата искани свидетели за установяване
на едни и същи обстоятелства – претърпените неимуществени вреди и обстоятелствата
около настъпване на инцидента, следва да се уважи на основание чл. 159, ал. 2 ГПК.
Искането на ответника за допускане на четирима свидетели следва да се уважи, тъй като
се сочи, че всеки един от тях ще свидетелства за различни обстоятелства.
На ищеца следва да се даде възможност да посочи необходимост от прилагане на
преписките от ТП на НОИ гр. София и дирекция „Инспецкия по труда“ Софийска област в
цялост, след което съдът ще се произнесе по направеното му искане по чл. 192 ГПК.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба документи
като писмени доказателства по делото.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от уведомяването за настоящото определение
да обоснове необходимост от прилагане на преписките от ТП на НОИ гр. София и дирекция
„Инспецкия по труда“ Софийска област в цялост, или да посочи конкретни документи, които
иска да бъдат изискани.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от уведомяването за настоящото определение
да уточни с писмена молба с препис за насрещната страна за какво включва търсеното
обезщетение за имуществени вреди в размер на 90.00 лева, като представи в четлив вид /без
съдържанието да се закрива/ фактура от 13.08.2021 г.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-медицинска експертиза, която да отговори на
задачите, поставени в исковата молба.
НАЗНАЧАВА за вещо лице д-р Цветелин Нешев Гатев, тел: 0888 714 197.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещото лице в размер на 500,00 лева, платими от
бюджета на съда.
ДОПУСКА на ищеца до разпит двама свидетели при довеждане за установяване на
посочените в исковата молба факти, като УКАЗВА на ищеца, че следва да осигури
явяването на свидетелите в насроченото по делото о.с.з., в противен случай свидетелите ще
бъдат заличени.
ДОПУСКА на ответника до разпит четирима свидетели при довеждане за установяване
на посочените в отговора на исковата молба факти, като УКАЗВА на ответника, че следва
да осигури явяването на свидетелите в насроченото по делото о.с.з., в противен случай
4
свидетелите ще бъдат заличени.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На
страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната
половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура
по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува
опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане
на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между
тях, както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми,
свързани с евентуални разноски в исковото производство или пък принудително
изпълнение на задълженията (разноски в изпълнителния процес).
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.06.2023г. от
15:30 ч., за когато да се призоват страните.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характера на
проект за доклад по делото по смисъла на чл. 140, ал. 3 ГПК, който при липса на твърдения
за нови факти и обстоятелства в насроченото съдебно заседание, може да бъде обявен за
окончателен доклад по делото по смисъла на чл. 146 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на страните, като на ищеца се изпрати
препис от писмения отговор, подаден от ответника.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5