№ 3397
гр. София, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Георги Стоев
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20211100511542 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20118834/18.05.2021г. по гр.д. № 34429 по описа за 2020г.
на Софийски районен съд, 42-ри състав е признато за установено на
основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 от Закона за
енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД , че Д. Х. Т., ЕГН ********** с
адрес: гр. София, ж.к. **** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК **** заплащане на
сумите, както следва: сумата от 3362,55 лв., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението -19.12.2019г. до изплащането й, представляващи
стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент
№ 7 в гр. София, ж.к. **** за периода от 01.11.2016г. до 30.04.2019г .; сумата
от 73,82 лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението –
19.12.2019г. до изплащането й, представляващи цена на дялово
разпределение на топлинна енергия в имота за периода от 01.12.2016г. до
30.04.2019г., сумата от 348,17лв., представляващи обезщетение за забава за
плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2017г. до
06.12.2019г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по
заповедно дело № 74225/2019г. на Софийски районен съд, като ответникът е
1
да заплати на ищеца 771,17лв. съдебни разноски по исково дело и 120,98лв.
съдебни разноски по заповедно дело, като неоснователни са отхвърлени
исковете за горница над 3362,55лв. до предявения размер от 3753,79лв.; за
горница над 73,82лв. до пълния предявен размер от 76,47лв; за горница над
348,17лв. до предявения размер от 437,74лв. и за сумата от 13,55лв.,
претнедирана като лихва върху главницата за дялово разпределение.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№
25106181/22.06.2021г. по регистъра на СРС от ответника по исковете Д. Х. Т.,
ЕГН ********** в частта, в която исковете са уважени. Изложил е
съображения, че решението е недопустимо, неправилно, постановено при
нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон,
необосновано. Посочил е, че не било установено да е потребител на топлинна
енергия в имота. Приетият по делото договор от 1992г. бил незаверен и
невписан, не било доказано да е автентичен и че действа през процесния
период. Неясно било защо СРС приел че имотът е постоянен и настоящ адрес
на въззивника, а и това вписване не го правило собственик на имота.
Протокола от ОС на ЕС от 30.09.2001г. бил за вх. В, а не за вх. Б. Протокола
от 15.10.2001г. от ОС на ЕС бил за вх. Б, но сочел 30 човека, а списъка към
него сочел 35 човека, това несъответствие доказвало, че някой от тези
документи е с невярно съдържание, името му не фигурирало в тях. Не бил
положил подпис за абонат в представените документи. Данните по
техническата експертиза били неверни и ги бил оспорил. Не бил подписал
отчети за уреди. Общия топломер бил проверен през 2019г. след срока.
Начисляването служебно на енергия за януари 2017г. и януари 2019г.
доказвало, че топломер в тези периоди бил неизправен. Двете съдебни
експертизи работили по документи на ищеца и били с неверни изводи.
Извлечението от документи било документ съставен от ищеца,
удостоверяващ изгодни за него обстоятелства и не се ползвал с
доказателствена стойност. Не било установена редовност на воденото
счетоводство. Петитум на искова молба не съответствал на заповедта и на
постановеното решение, това не било нередовност на исковата молба, а
увеличение на исковете, което неправилно било допуснато от СРС.
Неправилно не било съобразено възражението му за изтекла погасителна
давност, срок на която била 3 години, така всички задължения възникнали до
19.12.2016г. били погасени по давност.
2
Въззиваемият-ищец– Т.С.”ЕАД, ЕИК **** е оспорил жалбата след срока
за отговор с молба от 10.11.2022г., като е претендирал разноски, оспорил е
поради прекомерност претенцията на въззивниците за разноски по делото.
Третото лице помагач на страната на ищеца –Т.С.”ЕООД , ЕИК ****
не е изразило становище по жалбите.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№
2014461/30.07.2020г., уточнена с молба от 22.02.2021г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК
**** срещу Д. Х. Т., ЕГН **********, с която е поискало от съда да признае
за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 от
Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД , че ответникът му
дължи заплащане на сумите, както следва: сумата от 3753,79 лв., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението - 19.12.2019г. до изплащането й,
представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот,
представляващ апартамент № 7 в гр. София, ж.к. **** за периода от
01.05.2016г. до 30.04.2019г .; сумата от 76,47 лв., ведно със законната лихва
от подаване на заявлението – 19.12.2019г. до изплащането й, представляващи
цена на дялово разпределение на топлинна енергия в имота за периода от
01.11.2016г. до 30.04.2019г., сумата от 437,74лв., представляващи
обезщетение за забава за плащането на главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2017г. до 06.12.2019г., сумата от 13,55лв. представляващи
мораторна лихва за забава на плащането на главницата за дялово
разпределение за периода от 31.12.2016г. до 06.12.2019г., за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 74225/2019г.
на Софийски районен съд, като му се присъдят разноски по делото. Навело е
твърдения, че ответникът е собственик на имота и клиент на топлинна
енергия, потребил е енергия в имота за процесния период в количества и на
стойност, за които е предявен иска, дължал и възнаграждение за дяловото
разпределение на енергията, изпаднал в забава на плащането им, страните
били обвързани от договор при Общи условия.
Ответникът Д. Х. Т., ЕГН ********** в предоставения срок за отговор е
оспорил исковете, считано от получаване на преписи от искова молба с
приложения, връчени му лично на адреса на процесния имот. Навел е
3
твърдения, че съставените от ищеца документи сочели изгодни за автора им
обстоятелства, нямали доказателствена стойност, протокол от 30.09.2001г.
бил за вх. В, договора от 2001г. бил с изтекъл срок, не бил в договорни
правоотношения с ищеца, не бил потребил енергия в количества и на
стойност, за които е предявен иска, не бил получавал покана за плащане, нито
съобщение за дялово разпределение, счетоводство на ищеца не било водено
редовно. В нито един протокол от ОС на ЕС не се сочело негово име, не било
проведено ОС на ЕС за вх. Б, на което да са присъствали повече от 2/3 от
собствениците и да са избрали топлинен счетоводител. Общият топломер
бил проверен след срока. Задълженията били погасени по давност.
Уточнението на исковете било недопустимо тяхно изменение.
Третото лице помагач на страната на ищеца- Т.С.”ЕООД , ЕИК **** е
подкрепило исковете.
По делото е приложено заповедно дело № 74225/2019г. по описа на СРС,
съгласно което по заявление вх. № 3093490/19.12.2019г. е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено Д. Х. Т., ЕГН
********** да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК **** сумата 3753,79 лв., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението - 19.12.2019г. до изплащането й,
представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот,
представляващ апартамент № 7 в гр. София, ж.к. **** за периода от
01.05.2016г. до 30.04.2019г .; сумата от 76,47 лв., ведно със законната лихва
от подаване на заявлението – 19.12.2019г. до изплащането й, представляващи
цена на дялово разпределение на топлинна енергия в имота за периода от
01.11.2016г. до 30.04.2019г., сумата от 437,74лв., представляващи
обезщетение за забава за плащането на главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2017г. до 06.12.2019г., сумата от 13,55лв. представляващи
мораторна лихва за забава на плащането на главницата за дялово
разпределение за периода от 31.12.2016г. до 06.12.2019г., съдебни разноски,
за така издадената заповед длъжникът е уведомен на 27.05.2020г., на
23.06.2020г. е подал възражение без да сочи конкретни основания за
недължимост на сумите, на 03.07.2020г. заявителят е уведомен за
необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от
съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и
такива е представил на 30.07.2020г.
4
Прието е писмо от СО от 13.07.2012г., съгласно което в архива на
общината е открит договор от 17.01.1994г. по реда на НДИ е прехвърлен на Д.
Х. Т. апартамент № ****, ж.к. Слатина”, гр. София.
Прието е удостоверение от СО, съгласно което ж.к. Христо Смирненски”
е с популярно след населението наименование ж.к. Слатина”.
Приет е договор от 30.12.1992г. представен от СО в изпълнение на
вменено му от съда задължение по чл. 192 от ГП и заверен от СО, носещ
подписи на страните по него , съгласно който по реда на Наредбата за
държавните имоти на Д. Х. Т. е продаден апартамент № **** в ж.к. Христо
Смирненски”, гр. София.
По делото са приети договор № 432/19.11.2001г., протокол от ОС на ЕС
от15.10.2001г.., съгласно които ОС на ЕС на сграда в гр. София, ж.к. „ **** са
избрали и възложили на Т.С.”ЕООД да извършва дялово разпределение на
топлинна енергия срещу възнаграждение за срок от 5 години с предвидено
продължаване на срока автоматично при липса на възражение от някоя от
страните 1 месец преди изтичане на срока и уговорено възнаграждение за
дялово разпределение от по 4,20лв. на уред годишно, платима в деня на
отчитането им.
Приети са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди публикувани в ежедневник на 11.07.2016г., одобрени от ДКЕВР с
Решение от 27.06.2016г., съгласно чл. 32 вр. с чл. 33 от които месечните
сметки следва да се заплащат в срок от 45 дни след изтичане на периода, за
която се дължат.
Приети са извлечения от сметки съгласно които за имота се дължат
процесните суми, дялово разпределение е с цена в диапазона от 2,65лв. до
2,48лв. месечно.
По делото са приети отчет за уреди в имота, изравнителни сметки,
съгласно които реален отчет на уреди в имота е направен на 22.06.2017г., на
20.04.2018г. и на 30.04.2019г., като за ответника е положен подпис като
потребител, установено е потребление на топлинна енрегия за отопление с
три радиатора с уред, както и за горещо битово водоснабдяване, отчитан по
водомер
С приетото по делото заключение съдебно-техническата експертиза,
вещото лице след запознаване с документи по делото и проверки при ищеца и
при третото лице помагач е посочило, че в уреди в имота са отчитани реално
5
през процесния период, топлинна енергия е потребявана за отопление с
отоплителни тела с уреди, потребявана е енергия за горещо битово
водоснабдяване отчитана по водомери, обем на имота е 224 куб.м. с общите
части, , общият топломер е преминал през метрологични проверки на
12.01.2015г, на 17.01.2017г. и на 18.01.2019г. с резултат „съответства”.
Посочило е, че стойността на реално потребената в имота енергия за периода
е 3757,81лв.
С приетото по делото заключение по съдебно-счетоводната експертиза,
вещото лице е посочило, че нямало данни по записвания на ищеца процесни
задължения да са платени, за дялово разпределение били начислени 76,47лв.,
лихва за забава върху главница за топлинна енергия била 436,52лв., а за цена
на дялово разпределение 13,55лв.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от
права страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо. Районният съд се е произнесъл по исковете
така, както са предявени. Неоснователни са доводите на въззивника, че
възприето от СРС уточнение на исковете било недопустимо увеличение на на
същите. В случая с исковата молба е посочено че се иска установяване на
вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение, като са посочени
сумите по заповедта, но в петитума на исковата молба са посочени други
суми. Правилно е прието от СРС че това несъответствие между
обстоятелствената част на исковата молба и петитума й представлява
нередовност на исковата молба и е дал възможност на ищеца да отстрани
същите, това е направено от ищеца в предоставения му срок , като доводите
на въззивника в обратния смисъл са неоснователни.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. 124 от
ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с
чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – иск за установяване на съществуване на вземане за
6
заплащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди, за имот в
сграда - етажна собственост, отделно и обезщетение за забава на плащане на
същото за цена на дялово разпределение, за което е издадена заповед за
изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
За да се уважи този иск по делото следва да се установи, че за процесния
период между страните е съществувало валидно правоотношение по силата на
което ищецът се е задължил да доставя на ответника топлинна енергия срещу
задължение на ответника да заплаща стойността й, както и че ищецът е
изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество
топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с действащите към
съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба №16-334 от 06.04.2007
год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./, поради което и
за ответник да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане
на стойността на същото, като е изпаднал и в забава за изпълнението му, че е
носител на вземане за цена на дяловото разпределение на енергията.
По делото се установи, че по заявление по чл. 410 от ГПК е образувано
заповедно производство , по което е издадена заповед. и с нея е уважено
изцяло искането на заявителя „Топлофикация-София”АД и длъжникът е
осъден да му платят стойност на доставена топлинна енергияи цената на
дяловото й разпределение за процесния имот за процесния период,
обезщетение за забава на плащането в размерите на процесните суми,
възражение срещу заповедта е депозирано в срок, като заявителят в срока по
чл. 415 от ГПК е предявил установителните искове.
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които се
одобряват от КЕВР и са задължителни за потребителя, без да е нужно
потребителят изрично и писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в действалите към процесния период
Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 г.).
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
7
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат
потребители на топлинна енергия за отопление и/или за горещо
водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено това пред
топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на
топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази
абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно
ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата
на прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл. 76 от Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез
монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този
смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5
чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ,
въвежда забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към
отоплителните тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната
инсталация, направено от потребител.
8
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е дружество
регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна
енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и
електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
Съдът приема, че приетия по делото договор от 1992г. установява, че
ответникът е потребител на топлинна енергия, съответно клиент на топлинна
енергия в имота- физическото лице , носител на право на вещно право на
ползване върху имота, в сграда, в която се ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване за домакинството си. Правоотношението възниква без да се
подписва писмен договор. То възниква от момента в който се придобие
вещното право на ползване върху имот, който отговаря на изискванията по чл.
153 от ЗЕ от ЗЕ. Неоснователни са доводите на въззивника, че този договор
не бил заверен, вписан, не било установено да е автентичен. Договорът е
заверен от СО, който го е представил по делото в изпълнение на
задължението вменено му от съда по чл. 192 от ГПК. Този договор към 1992г.
не е имало задължение да бъде вписван в Служба вписвания, поради което и
доводите на въззивника в този смисъл са неоснователни. Автентичността на
този договор не е била оспорена пред СРС, отделно този договор носи подпис
положен за въззивника като купувач и негова е била тежестта да докаже
неавтентичността му, което не е направено по делото.
Доколкото по делото се установи, че КЕВР е одобрило общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, публикувани в ежедневник,
като се установи от прието заключение по техническа експертиза, че ищецът е
доставял енергия в сградата, отчитана ежемесечно по общия топломер в
абонатната станция, то съдът приема за установено по делото, че през
процесния период страните са били обвързани от договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, чието
съдържание е в Общите условия одобрени от ДКЕВР на 16.06.2016г., както и
от действащата към съответния момент нормативна уредба: ЗЕ и Наредба
№16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Съдът приема, че договора съдържа качествени параметри са въведени от
9
самия законодател. Това е така защото разпоредбата на чл. 132, ал.1 от ЗЕ
вменява като задължение оператора на топлопреносната мрежа, който е част
от топлопреносното предприятие, да осигури режим на работа на
топлопреносната мрежа в съответствие с изискванията на наредбите за
топлоснабдяване по чл. 125, ал.3 от ЗЕ. Същевременно наредбите по чл. 125,
ал. 3 от ЗЕ , а именно: Наредба №16-334 от 06.04.2007 г., сочи задължение
на оператора на топлопреносната мрежа да осигурява режима на работа на
топлоснабдителната система, като определя температурата и налягането на
топлоносителя в съответствие с изчислителния хидравличен режим и приетия
температурен график за постигане на минимални разходи при производството
и преноса на топлинната енергия до съоръженията на потребителите и следи
за спазването им. Отделно самите ОУ на ищеца доразписват качествените
параметри на услугата. С клаузата на Общите условия е вменено
задължение за ищеца да осигурява в абонатната станция температурен режим
и количество на топлоносителя, което да съответства на договорената
мощност, за подгряване на топлоносителя в сградната инсталация за
отопление и на топлата вода за битови нужди. Температурният режим е
посочен като общ за цялата топлоснабдителна система или за отделни
топлоизточници. Отделно е въведено и задължение ищеца избрания от него
температурен режим и количество топлоносител, постъпващо в абонатната
станция, да осигурява температура на подгрятата вода за горещо
водоснабдяване 55 градуса на изхода от подгревателя към сградната
инсталация и поддържане на предвидените по проект температури в
отопляемите помещения с допустимо отклонение минус 1,5 градуса при
изчислителни режими. Съгласно ОУ „Т.С. ”ЕАД е длъжно да поддържа
параметрите на топлоносителя, съгласно хидравличния режим и
температурния график на топлопреносната мрежа. Температурният график е
функция на температурата на подаващата мрежова вода в зависимост от
температурата на външния въздух. Той отчита промяната на температурата на
топлоносителя при промяна на температурата на околния въздух с цел
достигане на предвидената температура вътре в отопляемите помещения,
когато вътрешната отоплителна инсталация работи според предписанията.
Температурният график осигурява баланса между производство, пренос и
минимизиране на технологичните разходи и качество на топлоснабдяването.
В посочените ОУ е предвидено задължение за ищеца като продавач на
10
топлинна енергия да поддържа параметрите на топлоносителя, съгласно
температурния график на топлопреносната мрежа.
Съдът приема, че при така установените нормативни изисквания и
записвания в ОУ на ищеца, са разписани качествените параметри на
доставената услуга. Въведено е точно определено изискване за конкретната
температура на водата на битово горещо водоснабдяване – 55 градуса на
изхода от подгревателя към сградната инсталация. За отопление на
помещенията също е въведено задължението на топлоснабдителното
предприятие – продавач на топлинна енергия, а именно - да осигури такива
качествени показатели на подавания топлоносител, които съобразени с
конкретните атмосферни условия да осигурят достигане на предвидените
проектни температури в отопляемите помещения, при съответно нормална
работа и на вътрешната отоплителна система като част от сградната
инсталация. Параметрите за качество са определени точно и ясно, респ. са
определяеми, като е посочен механизъм за определянето им в зависимост от
предварително посочени критерии.
Съдът приема, че от събраните по делото доказателства вкл. и от
заключението на съдебно-техническата експертиза, която съдът изцяло
кредитира като вярна, задълбочена и неопровергана от другите събрани по
делото доказателства, неоспорена от страните, по делото е установено, че за
имота потребената енергия е на стойност от общо 3757,81лв. за периода
май 2016г.-април 2019г., поради което и съдът приема, че за тази сума е
установено валидно възникнало задължение на ответника за заплащането й
на ищеца Съдът изцяло кредитира заключението на техническата експертиза,
проверило протоколите за проверка и за отчет на топломери. Установява се,
че разпределението е направено от третото лице помагач, което е било
обвързано за периода с договор с ЕС на сграда, в която е имота. Договорът е
сключен след решение на ОС на ЕС, срокът на този договор е 5 години, но с
уговорено автоматично продължаване. По делото не е установено да е
настъпило прекратяване на същия преди края на процесния период. Не се
установява по делото Решения на ОС на ЕС да са отменени от съда по реда на
ПУРНЕС /отм/, поради което и оплакванията на въззивника, основани на
твърдения за незаконност на тези решения съдът приема за неоснователни.
Дори да се приеме обратното същото само по себе си е ирелевантно, защото
коректността на дялово разпределение е било изследвано по делото от вещото
11
лице по съдебно-техническата експертиза, установило, че дялово
разпределение е съобразно нормативни изисквания. Вещото лице е
направило самостоятелни изчисления по данните по протоколите за отчет на
уредите, поради което и само по себе си правото на Т.С.”ЕООД да извършва
дяловото разпределение на енергията е ирелевантно. В случая приетите по
делото протоколи за отчет на уредите носят подпис, положен за ответника,
автентичността на същите не е опровергана по делото, поради което и
записванията в тези протоколи за показания на уреди са противопоставими на
ответника. Неоснователни са доводите на въззивника обосновани с
неизправност на общия топломер. Действително вещото лице е установило,
че проверките на същия през 2017г. са 5 дни след изтичане на 24 месечния
срок, а през 2019г. с 1 ден след този 24 месечен срок. Същевременно по
делото е установено, че резултатите от тези проверки са че топломер е бил в
изправност. Така установеното обосновава извод, че топломер е бил изправен
за целия процесен период. Това е така, защото обстоятелството , че е е бил
изправен 5 дни/ 1 ден след срока при липса на твърдения и доказателства че
състояние към момента на проверка и това преди това е било различно, съдът
приема, че имплицитно сдържа удостоверяване, че топломер е бил изправен
и в периода преди проверката.
По вземането за дялово разпределение на енергията:
С въззивната жалба не са въведени конкретни оплаквания срещу изводите
на СРС в частта за цената на дяловото разпределение при обосноваване на
тези изводи СРС не е допуснал нарушение на императивна правна норма,
поради което и при съобразяване на ограниченията на чл. 269 от ГПК съдът
приема за установено възникване на вземане на ищеца срещу ответника за
плащане на цена на дялово разпределение в размера, приет от СРС.
По иска за лихва:
Задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената
енергия са възникнали като срочни. Според нормата на чл.84, ал.1 от ЗЗД,
когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в
забава след изтичането му. Следователно, изпадането в забава не е
обусловено от изпращането на покана до длъжника. С възизвната жалба не са
въведени конкретни оплаквания срещу изводите на СРС в частта за момент
на изпадане в забава, за размер на обезщетението за , при обосноваване на
12
тези изводи СРС не е допуснал нарушение на императивна правна норма,
поради което и при съобразяване на ограниченията на чл. 269 от ГПК съдът
приема за установено възникване на вземане на ищеца срещу ответника за
плащане на обезщетение за забава за плащането на главницата за топлинна
енергия в размера, приет от СРС.
По възражението за недължимост на сумите поради погасяването им
по давност:
Процесните задължения са периодични и като такива се погасяват с
кратката 3 годишна погасителна давност. Срокът на тази давност започва да
тече от изискуемостта на задълженията. Същата е уговорена в разпоредбата
на чл. 32 вр. с чл. 33 от Общите условия от 2016г. – 45 дни след края на
периода , за който се отнасят. В случая заявлението е подадено на
19.12.2019г. и правилно е прието от СРС, че непогасени по давност са
задълженията възникнали в периода от 01.11.2016г. до 30.04.2019г. Това е
така, защото първото от процесните задължения, за които е уважен иска, е
това за ноември 2016г., то е станало изискуемо 45 дни след края на ноември
2016г., тоест на 15.01.2017г. и би било погасено по давност едва на
15.01.2020г. В случая заявлението е подадено преди 15.01.2020г. и правилно
СРС е приел, че непогасени по давност са задълженията възникнали след
01.11.2016г.
С възизвната жалба не са въведени конкретни оплаквания срещу изводите
на СРС в частта размер на непогасените по давност задължения, при
обосноваване на тези изводи СРС не е допуснал нарушение на императивна
правна норма, поради което и при съобразяване на ограниченията на чл. 269
от ГПК съдът приема за установено съществуване на вземане на ищеца срещу
ответника за плащане на сумите, за които иск е уважен.
С оглед гореизложеното съдът приема, че решението на СРС в
обжалваната част е правилно и като такова следва да се потвърди.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че разноските следва да се
поставят в тежест на въззивника.
На въззиваемия не следва да се присъждат разноски, защото доказателства
че такива му се следват по делото не са ангажирани. Отговор на жалба не е
депозиран, в о.с.з. не се е явил представител, депозирана в деня на о.с.з. молба
13
е бланкетна и не обосновава извод за дължимо възнаграждение за
юрисконсулт.
На третото лице помагач разноски не се следват съобразно чл. 78, ал.10 от
ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20118834/18.05.2021г. по гр.д. № 34429 по
описа за 2020г. на Софийски районен съд, 42-ри състав в обжалвана част.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната
на ищеца – Т.С.”ЕООД , ЕИК ****
Решението е окончателно
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14