№ 11100
гр. София, 10.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20231110140914 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по подадена от L.W.I.T.A. /Е.В.И.Т.Г. /,
фирмен № 35****, искова молба срещу „Н.Г.83“ ЕООД, ЕИК **********, с която е
предявен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 361, ал.1 ТЗ за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4 889.58 лева, представляваща
възнаграждение по спедиционен договор, за която сума е издадена фактура №
805246/28.02.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на исковата молба 21.07.2023 г. до окончателно изплащане.
Ищецът извежда съдебно предявените си права при твърдения, че по заявка за
превоз на ответника, в качеството си на спедитор, е извършил превоз при условията на
интермодалност /сухопътен-влаков-сухопътен участък/ чрез ангажиране на двама
последващи превозвачи за транспортиране на товара в двете сухопътни части на
релацията: 1. за участъка от Нидерландия до Германия чрез заявка за транспорт-
товарене-комбиниран транспорт (позиция) № 1725/302/0069 от 15.02.2023 (17:22) било
ангажирано дружеството „Х.Т.“ ООД, което осъществило превоза посредством
автокомпозиция с peг. № TEK09/HROM****, като тази част от превоза била заплатена
от ищеца на превозвача /„Х.Т.“ ООД/ на основание партньорска фактура за
самоотчитане № 1 11714499/20.02.2023 г. посредством авизо за плащане от 13.03.2023
г.; 2. за участъка от Румъния до България чрез заявка за транспорт-разтоварване-
комбиниран транспорт (позиция) № 1725/302/0069 от 20.02.2023 (15:56) било
ангажирано дружеството „З.Т.“ ЕООД, което осъществило превоза посредством
автокомпозиция с peг. № CB****TT/HROM****, като тази част от превоза също била
заплатена от ищеца на превозвача /„З.Т.“ ЕООД/ на основание партньорска фактура за
самоотчитане № 11769087/28.02.2023 г. посредством авизо за плащане от 20.03.2023 г.
Излага, че в участъка от Германия до Румъния, товарът, находящ се в полуремарке рег.
№ НROM****, бил превозен с влак. Извършването на превоза било установено с
международна CMR товарителница от 16.02.2023 г., като в графа 24 на
товарителницата получаването на товара и извършването на превоза било
удостоверено с подпис и печат от товарополучателя („Е.М.22“ ЕООД), не били
нанесени забележки, касаещи осъществяването на превоза. Твърди, че за
осъществяването на превоза е издадена фактура № 805246/28.02.2023 г. за сумата на
договореното навло в размер на 2 500,00 евро (с левова равностойност от 4889,58
1
лв.), като съгласно договорените условия плащането следвало да се извърши веднага
след получаването на фактурата, като считано от 28.02.2023 г. ответникът бил в забава
относно задължението си по посочената фактура. Моли съда да уважи предявения иск.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът
признава иска до сумата от 333,55 евро. Не оспорва, че между страните на 15.02.2023 г.
е сключен договор за превоз, съгласно който ищецът следвало да превози стоки от
Нидерландия до Ловеч с дължимо възнаграждение 2 500 евро. Признава, че издадените
от ищеца фактури са осчетоводени. Твърди, че на същата дата между същите страни е
сключен и втори договор за превоз – с референтен номер LNG-2023.02.021 от
15.02.2023 с товарен адрес: Нидерландия, /адрес/ с изпращач C.T.B. и разтоварен
адрес: България, /адрес/ и товарополучател „E.M.22“ ЕООД. И двата превоза били
идентични - на соларни панели с договорено навло 2 500 евро. При извършване на
двата превоза от страна на ищеца, единият товар - този по договор за превоз с
референтен номер LNG-2023.02.021 от 15.02.2023 бил увреден, като изрично в
товарителницата било отразено, че 13 броя панели са счупени. С оглед описаното,
производителят на панелите – „А.Л.С.“ начислил неустойка в размер на 2 166,45 евро
на „Н.Г.83“ ЕООД, която сума представлявала равностойността на увредената стока
при превоза. Ответникът претендирал така посочената сума като обезщетение от
превозвача – настоящ ищец в същия размер, като префактурирал и сумите, които били
претендирани от него. Сочи също и че ищецът е уведомил застрахователя на
превозваните стоки, като му било отказано заплащане на застрахователно
обезщетение. Аргументира, че не е заплатил процесното претендирано от ищеца
възнаграждение поради това, че ищецът следвало да разгледа претенциите му за
прихващане. С оглед изложеното прави възражение за прихващане със сумата от 2
166,45 евро, представляваща равностойността на увредени 13 броя счупени соларни
панели от ищеца по договор за превоз - референтен номер LNG-2023.02.021 от
15.02.2023, която сума била платена от него /ответника/ на товародателя (на
производителя на стоките). Претендира разноски.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
361, ал.1 ТЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4 889.58 лева,
представляваща възнаграждение по спедиционен договор, за която сума е издадена
фактура № 805246/28.02.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане.
За съвместно разглеждане съдът е приел релевираното от ответника възражение
за прихващане с негово насрещно вземане в размер на 2 166,45 евро, представляваща
равностойността на увредени 13 броя счупени соларни панели от ищеца по договор за
превоз - референтен номер LNG-2023.02.021 от 15.02.2023, която сума била платена от
него /ответника/ на товародателя (на производителя на стоките).
По иска с правно основание чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 361, ал.1 ТЗ :
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 361, ал. 1 ТЗ със спедиционния
договор спедиторът се задължава срещу възнаграждение да сключи от свое име за
сметка на доверителя договор за превоз на товар. Основното задължение на спедитора
по чл. 361 от ТЗ е да организира изпращането на товара, като е длъжен да сключи тези
превозни договори, които са необходими, за да бъде превозен товарът от мястото на
товародателя до мястото на товарополучателя.
В тежест на ищеца, при условията на пълно и главно доказване е да установи по
делото възникването на търговски отношения с ответника, породени от спедиционен
договор, че е изпълнил задължения си по същия, като е сключил възложените му от
ответника договори за превоз на товари, както и размера на дължимото се
възнаграждение, за което е издадена фактура № 805246/28.02.2023 г. на стойност 2 500
евро.
2
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже
положителния факт на плащането.
Не е спорно по делото, а и от материалите по делото се установява, че между
страните са възникнали търговски правоотношения, породени от процесния превоз на
товари.
Този извод намира опора в представеното по делото „потвърждение на заявката“
/л.30/ от което се установява, че ищецът е потвърдил заявката досежно възложен
транспорт от ответника, като са посочени и параметрите: място на товарене C.T.B..,
CKW S.G., /адрес/; дата на товарене 16.02.2023 г.; стока – „стоки от ежедневна
необходимост Ware“, количество 11,00 бр., тегло 19,646 кг; място на разтоварване
/адрес/; дата на разтоварване 23.02.2023 г.; превозно средство влекач с рег. №
ROM****; договорено навло 2 500 евро.
От представените от страна на ищеца писмени доказателства - заявки за
товарене и разтоварване / л. 32 и л. 38 /, се установява, че ищецът е ангажирал две
дружества, които да осъществят превоза, както следва: „Х.Т.“ ООД /л.32/ и „З.Т.“
ЕООД /л.38/. За превоза е съставена на 16.02.2023 г. и Международна товарителница
CMR № 3320774 /л.76/, в която са вписани следните данни: изпращач Ц.Т.Б., получател
E.M.22, място за доставка на стоките Ловеч, България, естество и тегло на стоките – 11
палета, 19 646 кг.; данни за превозвачи – т. 16 и т.17 където са поставени печати на
двете дружества-превозвачи, а именно - „Х.Т.“ ООД и „З.80Т.“ ЕООД.
Изводът за наличие на търговски правоотношения между страните се подкрепя и
от обявените за безспорни и ненуждаещи се от доказване факти и обстоятелства, в
частност, че във връзка с процесния договор ищецът е издал фактура №
805246/28.02.2023 г. за сумата от 2 500 евро /л.44 и л.79/, която е получена и
осчетоводена от ответника. Само по себе си, отразяването на фактурата в
счетоводството на ответното дружество, включването й в дневника за покупко-
продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата - представляват
недвусмислено признание на задължението и доказват неговото съществуване / виж
Решение № 42 от 19.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 593/2009 г., II т. о., ТК./.
На следващо място с протоколно определение от 23.02.2024г. / протокол л. 87/,
съдът е допълнил доклада по делото, като е обявил за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че ответното дружество е заплатило част от дължимото се
възнаграждение по издадената от ответника фактура № 805246/28.02.2023 г. на
стойност 2 500 евро., а именно платена е сумата от 333.55 евро, обстоятелство, което
намира опора и в приложеното на л. 57 копие на платежен документ. Извършеното
частично погасяване от страна на ответното дружество на дължимото се
възнаграждение по фактура № 805246/28.02.2023г., представлява изявление,
съдържащо неизгодни за ответника факти. Изявлението на страната по делото, което
съдържа неизгодни за нея факти, релевантни за спорното право, има характер на
признание и се явява важно доказателствено средство. Когато признанието води до
съвпадане на фактическите твърдения на двете спорещи страни това е указание за
тяхната истинност. Признанието има доказателствено значение, затова съдът
преценява признанието, с оглед на всички обстоятелства по делото - чл. 175 ГПК / в
този смисъл Решение № 98 от 21.03.2011 г. на ВКС, ІV г.о., по гр.д. № 952/2010 г./. По
изложената аргументация следва извода, че с извършеното частично плащане,
ответното дружество прави признание на елементите от фактическия състав на
заявената искова претенция с правно основание чл. 361, ал.1 ТЗ.
Анализът на изброените доказателства обуславя извода, че страните са били
обвързани от търговско правоотношение, породено от спедиционен договор.
Съществените елементи на спедиционния договор, източник на предявеното от ищеца
вземане, се съдържат в представените по делото заявки за транспорт и фактури, а
именно-вид на товара, транспорт, с който да бъде извършен превоза, дата на товарене,
товарен и разтоварен пункт, и размер на уговореното възнаграждение. Писмената
форма не е условие за действителност на спедиционния договор, а в случая
сключването му се доказва от наличието на всички негови характеристики. С оглед
препращащата норма на чл. 361, ал. 2 ТЗ, спедиторът е длъжен да даде сметка на
3
възложителя и да му прехвърли резултатите от изпълнителната сделка, за да възникне
правото му да получи възнаграждение за извършената спедиционната услуга. В
конкретния случай интересът на възложителя, следва да се счита удовлетворен, когато
стоката е пренесена и предадена на посочените от него крайни точки за осъществяване
на превоза. От събраните по делото доказателства се установи фактическото предаване
на стоката по местоназначение и приемането на същата от получателите с положени
подписи в международната товарителница. Поради това следва да се приеме, че
даването на сметка и прехвърлянето на резултатите от изпълнителната сделка при
спедиционния договор, при липса на друга уговорка между страните, включва
преминаване на държането на товара на посочено от доверителя трето лице, както и
предаването на свързаната с него документация.
Не е спорно, че дължимото се възнаграждение по договора е в размер на
4889.58лв. / равностойност на 2500.00 евро /, че в хода на процеса от страна на
ответника е заплатена част от сумата – 652.37лв. / равностойността на 333.55 евро /
Съгласно процесуалноправната разпоредба на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът взема предвид
фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право,
респективно исковата претенция се явява частично основателна за разликата от
4237.21лв. / разликата между дължимото се възнаграждение по договора и
извършеното в хода на процеса плащане на част от сумата, за която е издадена
фактура № 805246/28.02.2023 г. 4889.58лв – 652.37лв. = 4237.21лв. /, като над тази
сума, до максимално предявения размер, претенцията следва да бъде отхвърлена, като
погасена чрез плащане в хода на процеса
По възражението за прихващане :
В доказателствена тежест на ответника е да установи по делото пълно и главно
наличието на негово насрещно вземане в размер на 2 166,45 евро, представляващо
неустойка - равностойността на увредени 13 броя соларни панели от ищеца по договор
за превоз - референтен номер LNG-2023.02.021 от 15.02.2023, която сума е платена от
него /ответника/ на товародателя (на производителя на стоките).
За да докаже твърдението си, че по договор за превоз - референтен номер LNG-
2023.02.021 от 15.02.2023 г. е доставена частично повредена стока, ответникът е
ангажирал гласни доказателствени средства, чрез разпит на свидетеля Г. Т., който по
време на разпита си посочи, че работи в трето за делото дружество „И.“ ЕООД, като
работното му място е в гр. Ловеч. Свидетелят изрично заяви, че не е присъствал при
разтоварването на панелите, а е бил върнат за да напише в товарителницата, че има
счупени панели. Т. по време на разпита си посочи, че след като се е върнал е видял, че
панелите са били опаковани в кашони, същите били разположени хоризонтално върху
палета, но той лично не е виждал и не е отварял опаковки на панелите, за да провери
дали са увредени. Сочи, че опаковките били отворени от тези, които са ги
разтоварвали. Неколкократно свидетелят заяви, че не е присъствал при пристигането и
при разтоварването на камиона, а след като е бил върнал, само е видял отделени 12-13
счупени панели.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, като последователни, хронологично
издържани и кореспондиращи с останалия приобщен по делото доказателствен
материал.
От показанията на свидетеля се установява, че част от товара, а именно 13броя
панели са били увредени. Не може, обаче, от показанията на свидетеля да се направи
категоричен извод, че процесните панели са били увредени по време на превоза,
доколкото същият посочи, че не е присъствал при пристигането на композицията
извършила превоза, респективно същият не е възприел лично, че част от панелите са
увредени преди разтоварването им.
Настоящият състав намира, че от страна на ответника не се доказа при условието
на пълно и главно доказване твърдението, че панелите са увредени по време на
превоза, доколкото от ангажираните свидетелски показания не става ясно дали същите
са доставени увредени или са били увредени по време на разтоварването им, тъй като
4
свидетеля Т. посочи, че е видял панелите вече разтоварени и отделени върху палета.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че формулираното от
ответното дружество възражение за прихващане се явява неоснователно, като
недоказано. Съгласно т. 2 от ТР № 2 от 18.03.2022 г. по тълк. дело № 2/2020 на ОСГТК
на ВКС съдът не дължи произнасяне в диспозитива на решението по неоснователното
възражение за прихващане.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответното дружество
следва да заплати на ищеца сторените по делото разноски в размер на 1374.00лв., от
които 196.00лв. – държавна такса, 200.00лв. – депозит вещо лице, 950.00лв. –
адвокатско възнаграждение и 28.00лв. – разноски за превод на документи.
Съдът като съобрази фактическата и правна сложност на делото,
обстоятелството, че по делото са проведени две открити съдебни заседания, допуснато
е и е изслушано заключение по съдебно – счетоводна експертиза и е извършен разпит
на свидетел и съобразявайки цената на исковата претенция, намира за неоснователно
формулираното от процесуалния представител на ответника възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ищеца.
Доколкото плащането на част от възнаграждението по процесния договор е
извършено от ответника в хода на настоящото производство, съдът намира, че „Н.Д.83“
ЕООД, е дало повод за завеждане на делото, респективно дължи разноски на ищеца и
за тази част от предмета на спора.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Н.Г.83“ ЕООД , ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление /адрес/ да заплати на Е.В.И.Т.Г. /L.W.I.T.A./, фирмен № 35****, ДДС №
ATU192*****, с адрес /адрес/, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 361, ал.1
ТЗ сумата от 4237,21лв. – неизплатена част от дължимо се възнаграждение по
спедиционен договор, за която сума е издадена фактура № 805246/28.02.2023г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба
21.07.2023 г. до окончателно изплащане, както и ведно със законната лихва върху
платената в хода на процеса сума в размер на 652,37 лева /или 333,55 евро/, считано от
датата на подаване на исковата молба 21.07.2023 г. до датата на плащането
03.10.2023г., като ОТХВЪРЛЯ иска, в частта, за сумата от 652.37лв. / разликата над
уважената част до максимално предявения размер /, поради плащане в хода на
процеса.
ОСЪЖДА „Н.Г.83“ ЕООД , ЕИК **********, да заплати на Е.В.И.Т.Г.
/L.W.I.T.A./, фирмен № 35****, ДДС № ATU192*****, с адрес /адрес/, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1374,00 лв. – разноски.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5