Р Е Ш Е Н И Е
№ 527/12.3.2021г.
Град Пловдив, 12.03.2021 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в публично заседание на седемнадесети
февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Анелия Харитева
Членове: Стоил Ботев
Георги Пасков
при секретар
Севдалина Дункова и с участието на прокурора Кичка Казакова, като разгледа
докладваното от съдия Харитева к.а.н.д. № 97 по описа
на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Касационно производство по чл.63 ЗАНН, във
връзка с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на „Аморсито“ ЕООД против решение № 260015 от 08.10.2020 г.,
постановено по а.н.д. № 638 по описа на Асеновградския районен съд за 2020
година, с което е потвърдено наказателно постановление № 16-002498 от
17.01.2020 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ) Пловдив, с
което на „Аморсито“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
град Пловдив, ул. „Розова долина“, № 4, ет.6, представлявано от управителя И.Л.А.,
за нарушение на чл.53, ал.2, вр. чл.63, ал.1 КТ е наложено имуществена
санкция в размер на 1500 лева на основание чл.414, ал.3 КТ.
Според касатора
обжалваното решение е постановено е неправилно поради нарушение на материалния
закон – неприлагане на чл.28 ЗАНН към казуса. Иска се отменя на обжалваното
решение и на наказателното постановление. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът чрез
процесуалния си представител оспорва касационната жалба и моли да се потвърди
решението на Асеновградския районен съд като правилно. Счита, че съдът правилно
не е приложил нормата на чл.28 ЗАНН, тъй като е налице специална норма чл.415б,
ал.2 КТ, която изключва прилагането на маловажността за нарушения като
процесното. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на
Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение да се потвърди първоинстанционното
решение като правилно.
Административен съд
Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в
срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е
неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество
и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, е неоснователна поради следните съображения:
За да потвърди
наказателното постановление, районният съд е приел, че от събраните писмени и
устни доказателства се доказват по безспорен начин е доказано нарушението по
чл.63, ал.2, вр. ал.1 КТ – работник е бил допуснат на работа без регистриран в
ТД на НАП трудов договор и без да му е връчено уведомление, което нарушение по
същество не се оспорва от дружеството. Съдът е приел също, че актът за
установяване на административно нарушение е съставен от компетентен орган, в
присъствието на свидетел и на представител на дружеството, съдържа изискуемите
по чл.42 ЗАНН реквизити, а наказателното постановление – тези по чл.57, ал.1 ЗАНН. При служебната проверка районният съд не е констатирал допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Според районния съд не е налице
маловажност на случая, защото трудовият
договор е сключен на 02.12.2019 г. и е регистриран на следващия ден, но
регистрацията е провокирана от проверката, т.е., отстраняването на
административното нарушение не е станало по инициатива на
дружеството-нарушител, а е провокирано от действията на контролните органи.
Според районния съд това е типично нарушение на формално извършване,
реализирано по типичен начин и не се отличава с ниска степен на засягане на
охраняваните обществени отношения. Съдът се е аргументирал, че нормата на чл.28 ЗАНН е обща спрямо нормата на чл.415в, ал.2 КТ, която е специална, следователно
специалната норма дерогира приложението на общата. Направен е извод, че
преценката на административнонаказващия орган за липса на маловажност на случая
е законосъобразна.
Решението е правилно.
Въз основа на правилно установени факти и след преценка на всички събрани по
делото доказателства районният съд е направил обосновани и съответни на
материалния закон изводи, които се споделят от настоящата инстанция и няма да
бъдат преповтаряни.
Не е налице
твърдяното нарушение на материалния закон. В случая е налице специална норма – чл.415в, ал.2 КТ, съгласно която не са маловажни нарушенията на чл.61, ал.1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл.63,
ал.1 и 2. В настоящия случай нарушението е по чл.63, ал.2, вр. ал.1 КТ, т.е.,
попада в приложното поле на специалната норма на чл.415в, ал.2 КТ. Нормата е
императивна и специална по отношение на нормата на чл.28 ЗАНН, чието приложение
се изключва при конкуренцията между двете правни норми с оглед правния принцип Lex
specialis derogat generali, съществуващ от римско време и възприет от
съвременните правни системи. В този смисъл районният съд е приложил правилно
материалния закон.
Цитираната в
първоначалната и в касационната жалба е стара и изоставена, поради което не
следва да се коментира.
Предвид всичко изложено, касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по
чл.348, ал.1, т.1 НПК и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила
като допустимо, обосновано и правилно. С оглед изход на делото и своевременно направеното искане от процесуалния
представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение същото
като допустимо и основателно следва да бъде уважено и да бъде осъден касаторът
да заплати на ДИТ Пловдив сумата 80 лева за юрисконсултско възнаграждение на
основание чл.78, ал.8 ГПК, във връзка с чл.27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ. Затова и на основание чл.63,
ал.1 ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, ХХІІ
касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 260015
от 08.10.2020 г., постановено по а.н.д. № 638 по описа на Асеновградския
районен съд за 2020 година.
ОСЪЖДА „Аморсито“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Розова долина“, № 4, ет.6,
представлявано от управителя И.Л.А., да заплати на Дирекция „Инспекция по
труда“ Пловдив сумата 80 (осемдесет) лева, юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.