Решение по дело №13/2020 на Районен съд - Мездра

Номер на акта: 35
Дата: 31 март 2020 г. (в сила от 27 май 2020 г.)
Съдия: Вяра Атанасова Атанасова
Дело: 20201450200013
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

 

Година

31.03.2020

Град

Мездра

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Мездренски районен

съд

 

II–ри наказателен

състав

На

двадесет и пети февруари  

 

Година

2020

В открито заседание в следния състав:

Председател:

ВЯРА АТАНАСОВА

Секретар:

Десислава Стоянова

 

като разгледа докладваното от

съдия АТАНАСОВА

НАХ

дело номер

13

по описа за

2020

година

за да се произнесе, взе предвид следното:

С.Я.С. *** е обжалвал Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 3207022, издаден от ОД на МВР град Враца, с който за нарушение на чл.21 ал.1 от Закона за движението по пътищата, на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.4 от същия закон, му е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева. Оплакванията са в смисъл, че описаното в обжалваният електронен фиш нарушение не е извършено от жалбоподателя. В тази връзка се посочва, че към инкриминираната дата процесният автомобил се е намирал в чужбина и по тази причина С. не е имал възможност да го управлява. На тези основания се отмяна на ЕФ като неправилен и незаконосъобразен.

В съдебно заседание жалбоподателят поддържа искането си да отмяна на обжалвания акт.

Наказващият орган, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил становище пред настоящата инстанция.

Жалбата е подадена в срока по чл.189 ал.8 ЗДвП и е процесуално допустима.

Производството е по реда на чл.189 ал.8 вр. чл. 59 и сл. ЗАНН.

Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

На 29.11.2019 г. служебен автомобил на ОД на МВР гр. Враца и служители на същата дирекция се намирали на път I-1 /Е 79/ км.157+000 в посока на движение към гр.Враца. Те предварително били установили на автоматичен режим на работа преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с фабричен номер 11743ВС. Същото, без намесата на служителите, отчитало скоростта на движение на МПС, преминаващи през този пътен участък и в случаите, когато същата превишавала максимално допустимите стойности за този район, заснемало автоматично автомобила, разпознавайки регистрационния му номер. В 13.16 часа МПС – лек автомобил “ФОЛКСВАГЕН ПАСАТ“ с рег. № ВТ3827ВТ попаднало в обсега на действие на техническото средство. Същото отчело скорост на движение на МПС 126 км/ч при максимално допустима за извън населено място 90 км/ч. Тъй като автомобилът се движел със скорост над разрешената, апаратът го заснел. След обработка на данните от техническото средство била извършена проверка относно собствеността на автомобила в АИС КАТ ПП, която показала, че МПС “ФОЛКСВАГЕН ПАСАТ“ с рег. № ВТ3827ВТ е собственост на С.Я.С. ***. Предвид тези данни на С. бил издаден Електронен фиш Серия К № 3207022.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства.

Съдът, след като взе предвид изложеното в електронният фиш и в жалбата на С.С., и след като прецени събраните по делото доказателства, намира, че същата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

ЕФ е издаден на жалбоподателя за това, че на инкриминираната дата управляваният от него автомобил се е движил със скорост, надвишаваща максимално допустимата скорост от 90 км/ч за извън населено място, с което е нарушен чл.21 ал.1 ЗДвП. Съгласно въпросната разпоредба, при избиране скоростта на движение, на водача на ППС категория В е забранено да превишава скорост на движение в извън населено място 90 км/ч. В текста на чл.182 ал.2 т.4 ЗДвП (изм. ДВ бр.101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) е предвидено, че за движение на МПС извън населено място със скорост над разрешената такава, водачът се наказва за превишаване на скоростта от 31 до 40 км. с глоба 300 лева. Според доказателствата по делото, управляваният от жалбоподателят автомобил се е движил в извън населено място със скорост над разрешената. По делото /л.11/ е приложена снимка № 11743ВС/0114108, снета от клип № 1836, заснет от Радар № 611 на 22.01.2018 година в 11:23:26 часа, от чието съдържание е видно, че измерената скорост на движение на МПС “ФОЛКСВАГЕН ПАСАТ“ с рег. № ВТ3827ВТ е била 126 км/ч при максимално разрешена за този пътен участък в извън населено място 90 км/ч. Според чл.189 ал.15 ЗДвП, изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи дата, точен час на нарушението и регистрационен номер на МПС, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административно-наказателния процес. Тъй като съдържанието на приложената в административно-наказателната преписка снимка не е било оспорено от страните, съдът приема същата като годно веществено доказателство. На тази база настоящият състав счита за безспорно установено обстоятелството, че на инкриминираната дата процесното МПС се е движило със скорост над максимално разрешената такава за извън населено място, което е довело до нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП. С обжалвания ЕФ С. е бил наказан за управление на МПС със скорост 122 км/ч, тъй като от засечената скорост е бил приспаднат толеранс от 3 км/ч в полза на нарушителя в съответствие с техническото описание и инструкция за експлоатация на преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1. Жалбоподателят, в качеството си на ползвател на процесното МПС /лице, на което МПС е било предоставено/, не е попълнил декларация по чл.189 ал.5 ЗДвП. Същият твърди, че на посочената във фиша дата не е управлявал въпросния автомобил, тъй като по това време МПС е било в чужбина, без да посочва каквито и да са доказателства в тази насока. При това положение съдът отчита тези доводи като защитна теза на С.. Тъй като същият не съобщава конкретна информация, визираща друго лице за нарушител, настоящият състав, изхождайки от събраните доказателства, приема, че на инкриминираната дата автомобилът е управляван именно от жалбоподателя. На следващо място, обжалваният ЕФ е издаден в съответствие с изискванията на закона. С измененията на чл.165 ал.2 т.8 и ал.3 и в чл.189 ал.4 и ал.8, всички от ЗДвП /обн. ДВ бр.19/2015 г. в сила от 22.05.2015 г./ и с приетата Наредба № 8121з-532/12.05.2015 година за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи /обн. ДВ бр.36/19.05.2015 г./ процесът на установяване и заснемане на нарушения чрез използване на мобилни технически средства за видеоконтрол е изрично регламентиран. С посочените по-горе законодателни изменения противоречията и непълнотите в законодателството, обсъдени в ТР № 1/26.02.2014 г. на ОС на ВАС, практически са преодолени, поради което доводите на жалбоподателя за процесуални нарушения не се споделят от настоящият състав. С промените в Закона за движение по пътищата, както и с разпоредбите на посочената по-горе наредба, бе преодоляна празнотата относно работата с мобилните технически средства в процеса на заснемане на нарушения. За първи път беше дадено и легално определение на понятието „автоматизирани технически средства и системи“ в §6 т.65 от ДР на ЗДвП – това са уреди за контрол, които работят самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени, съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или в отсъствие на контролен орган и могат да бъдат стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган и мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Според доказателствата по делото, автоматизираното техническо средство, с което процесното нарушение е било установено, е мобилно, като задачата на присъстващите служители като контролни органи се е свеждала единствено и само до поставяне начало и край на работния процес на техническото средство. При това положение настоящият състав приема, че описаното в ЕФ нарушение е установено в съответствие с изискванията на чл.189 ал.4 ЗДвП /изм. ДВ. бр.54/2017 г., в сила от 05.07.2017 година, действащ към момента на извършване на деянието/, при наличие на които се издава именно фиш, а не се съставя АУАН по ЗАНН. Спазено е и изискването за изготвяне на протокол за използването на мобилното АТСС, каквото изискване е вменено в разпоредбата на чл.10 ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 година за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи /обн. ДВ бр. 36/19.05.2015 година/. По отношение съдържанието на обжалваният ЕФ, съдът приема, че същото изцяло съответства на реквизитите за съдържание на ЕФ, изчерпателно изброени в чл.189 ал.4 ЗДвП. Имайки предвид изложеното до тук, настоящият състав не споделя доводите на жалбоподателя за наличие на предпоставки за отмяна на ЕФ поради липса на законови основания за неговото издаване и несъответствие на съдържанието му с реквизитите, визирани в цитираната по-горе редакция на чл.189 ал.4 ЗДвП. За описаното във фиша нарушение на С. е било наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева по силата на чл.182 ал.2 т.4 ЗДвП. Имайки предвид скоростта на движение на управляваното от жалбоподателя МПС, настоящият състав приема, че размерът на наложената санкция е законосъобразен и правилно определен, предвид съдържанието на цитираната разпоредба /изм. ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г./. Преценявайки събраната доказателствена маса и след цялостна проверка на обжалвания акт, този съд приема, че същият следва да бъде потвърден като законосъобразен и правилен.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 3207022, издаден от ОД на МВР град Враца, с който, за нарушение на чл.21 ал.1 от Закона за движението по пътищата, на С.Я.С. *** е наложено, на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.4 от същия закон, административно наказание глоба в размер на 300 лева.   

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Врачански административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

 

 

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: