№ 557
гр. Варна, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росица Шкодрова
при участието на секретаря Искрена Г. И.ова
като разгледа докладваното от Росица Шкодрова Административно
наказателно дело № 20253110201476 по описа за 2025 година
МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на М. К. К. срещу наказателното
постановление, издадено от Началник на група в сектор ПП към ОДМВР- Варна, с което са й
наложени административни наказания ГЛОБА и Лишаване от право да управлява МПС.
Жалбата е допустима, подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.
С жалбата се формулира искане за отмяна на наказателното постановление като
незаконосъобразно и необосновано. Оспорва се фактическата обстановка относно вменените
нарушения. Въззивницата счита, че не е следвало да се обажда никъде, тъй като не е имало
пострадали хора и щети, а и велосипедистът не е искал да се обажда никъде. Виновен за
ПТП е бил велосипедистът. Наведените възражения срещу АУАН не са били взети предвид.
Сочи още, че АУАН е съставен в нарушение на чл.40 ал.1 от ЗАНН., както и е нарушен
чл.42 т.9 от ЗАНН. По отношение на нарушението по т.1 счита, че е неясно какви точно
факти и обстоятелства са възприети с НП, които до припокрият състава на нарушението.
Посочената санкционна норма предвижда различни хипотези и е посочена непълно. По т.2
от НП счита, че липсва субективният елемент на нарушението. Отново изразява позиция за
непълно и неточно формулирано обвинение, като НП не отговаря на чл.57 ал.1 т.5 и т.9 от
ЗАНН. Наказанията счита за неправилно определени. Счита и , че е налице случайно деяние
по смисъла на чл.15 от НК. На последно място изразява становище за наличие на маловажен
случай на административно налушение. Алтернативно се претендира намаляване размера на
наложените наказания.
В съдебно заседание въззивницата поддържа жалбата си чрез процесуален
представител.
По същество поддържа и доразвива доводите за отмяна на наказателното
1
постановление, наведени с жалбата. Претендира разноски.
Представител на органа, издал НП не се явява. В молба изразява становище за
неоснователност на жалбата и претендира възнаграждение.
След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
На 10.06.2024г. около 19,00 часа въззивницата К. управлявала л.а. „Алфа Ромео“ с
рег.№ *** в гр. Варна, по ул. „Братя Миладинови“, в посока към Морска градина.
Въззивницата предприела маневра по завИ.е на дясно, като същевременно , от дясната й
страна, в същата пътна лента се намирал св. П., който управлявал велосипед и се движел
направо.
Въззивницата К. не пропуснала св. П., а тръгнала да завива надясно, при което
блъснала велосипеда в предната дясна част и св. П. паднал на земята.
От своя страна въззивницата К. преустановила движението си, при което между нея
и св. П. бил проведен разговор, като станало ясно , че не е видяла свидетеля.
Свидетел на ПТП, както и на разговора станал св. Д..
Св. Д. възприел също, че въззивницата К. казала, че ще паркира автомобила и ще се
върне, след което го привела в движение и си тръгнала.
В рамките на два часа, докато св. Д. бил на местопроизшествието , въззивницата К.
не се върнала.
На място бил изпратен екип на СП и на св. П. била оказана медицинска помощ в
МБАЛ „Св. Анна“.Вследствие на пТП на св. П. били причинени контузия на левия лакът и
контузия на таза.
По сигнал за настъпилото ПТП полицейски служители - св.М. и св. К. извършили
разследване.
Тъй като въззивницата К. била напуснала местопроизшествието, тя била издирена от
полицейските служители, като попълнила декларация, че тя е управлявала автомобила. След
като били снети обяснения от очевидци, бил изяснен механизъм на настъпване на ПТП.
Съставен бил протокол за ПТП.
Полицейските служители установили, че виновното поведение на въззивницата К. е в
причинно-следствена връзка с настъпилото пътно-транспортно произшествие. Срещу
въззивницата К. бил съставен акт за установяване на административно нарушение. В
съдържанието на акта били описани обстоятелства на извършване на нарушение по
допускане на ПТП и напускането му и били посочени правни квалификации на нарушенията
по ЗДП. Акта бил надлежно предявен на въззивника. При предявяване на акта въззивницата
не вписала в съдържанието му възражения, а такива постъпили по АНП впоследствие, но
били преценени като неоснователни.
На 18.09.2024г. въз основа на съставения акт е било издадено и наказателно
постановление, видно от съдържанието на което административно наказващият орган
2
изцяло е възприел установената и описана в акта за установяване на административно
нарушение фактическа обстановка. Извършеното от въззивника е било квалифицирано като
нарушения по чл.25 ал.1 от ЗДП и по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДП, като на осн. чл.179 ал.2 вр. ал.1
т.5 и чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП са били наложени административни наказания глоба и лишаване
от право да управлява МПС.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото писмени и гласни доказателства – надлежно съставен АУАН, заповед,
справка за нарушител; протокол за ПТП; обяснения ; декларация; показанията на св. М., св.
К., св. П. и св. Д. и др.
По делото са събрани гласни доказателства – показанията на св. П. и св. Д., които са
преки очевидци на нарушението.
Пред съда депозират показания и св. М. и св. К., които са добили преки впечатления
от наличните следи върху превозните средства, възприели са и показанията на двамата
водачи относно ПТП и са установил механизма на ПТП.
Факт по делото са и писмените доказателства – АУАН, обяснения и Протокол за ПТП,
отразяващи обстоятелствата на извършване на нарушението.
Събраните гласни и писмени доказателства са безпротиворечиви и взаимно допълващи се
и установяват изложената по- горе фактическа обстановка.
За да се произнесе по жалбата, съдът предвид вмененото му задължение за цялостна
проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира, че съставеният акт
и въз основа на него издаденото НП са съставени при спазване на процесуалните правила - и
при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването
на наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН. Акта за
установяване на административно нарушение и НП съдържат реквизитите , изискуеми от
чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Наказателното постановление е било издадено от орган,
упълномощен за това със Заповед на МВР, поради което същия се явява компетентен да
издава наказателни постановления за извършени нарушения по ЗДП. Административно
наказващия орган на база на събраните по преписката доказателства е направил единствения
възможен извод за извършено нарушение по ЗДП. Правилно са били преценени
санкционните норми и отговорността на въззивницата е била ангажирана съобразно чл.179
ал.2 вр. ал.1 т.5 и чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП .
Събраните по делото доказателства се безпротиворечиви и по несъмнен начин
установяват фактическа обстановка, идентична с твърдяната от наказващия орган.
Показанията на св. М., св. К., св. П. и св. Д. изясняват начина на настъпване и
установяване на механизма на настъпилото ПТП. Същите са в унисон с изложеното в
съдържанието на надлежно съставения АУАН, който представлява годно доказателство за
целите на административно наказателния процес, както и със съдържанието на приобщените
протокол за ПТП и обяснения.
3
Съдът констатира, че при определяне на наказанията глоба и лишаване от право да
управлява МПС по т.2 от НП, административно наказващия орган правилно е съобразил и
факта, че нарушителят показва завишена степен на обществена опасност, предвид справката
за нарушител, видно от която последната е санкционирана за нарушения на правилата за
движение по пътищата, поради което адекватни за конкретния нарушител се явяват размер
на наказанието глоба и лишаване от право да управлява МПС над минималния и в този
смисъл тези наказания са правилно определени.
Що се отнася до наведените от въззивницата доводи за отмяна на НП, съдът не
споделя същите, предвид на следното:
С жалбата се оспорва фактическата обстановка относно вменените нарушения.
Въззивницата излага фактология, каквато е според него и счита, че не е виновен за
настъпилото ПТП.
Съдът не споделя подобна позиция, тъй като анализът на доказателствата по делото
извършен в мотивите по- горе извежда фактическа обстановка, идентична с твърдяната от
наказващия орган, поради което и, при коректна правна квалификация, правилно и
обосновано е била ангажирана отговорността на въззивницата. По
административнонаказателната преписка се съдържа доказателствен материал под формата
на АУАН, обяснения, декларация и протокол за ПТП, които са в унисон с показанията на
всички свидетели, въз основа на които се сформира еднозначен извод за осъществени от
обективна и субективна страна състави на нарушения от страна на въззивницата.
Въззивницата счита, че не е следвало да се обажда никъде, тъй като не е имало
пострадали хора и щети, а и велосипедистът не е искал да се обажда никъде. Виновен за
ПТП е бил велосипедистът.
Съдът намери, че подобна позиция не може да бъде споделена, отново изхождайки
от анализът на доказателствата по делото, които по безспорен начин установяват както
факта на настъпилото ПТП, така и виновното поведение на въззивницата К. по
причиняването му и последвалото напускане на мястото на ПТП от страна нан
въззивницата.
На следващо място се счита, че наведените възражения срещу АУАН не са били
взети предвид.
Съдът , отчитайки факта, че по наведените възражения е било проведено
разследване и същото е приключило с надлежно изготвен акт относно неговата
неоснователност, намери, че са спазени изискванията на ЗАНН в пълнота. Без значение за
ангажиране отговорността на въззивницата е, че възраженията й не са били споделени от
наказващия орган, доколкото твърдяните с НП факти по безспорен начин се установяват в
хода на проведеното съдебно производство.
4
Сочи се още, че АУАН е съставен в нарушение на чл.40 ал.1 от ЗАНН, както и е
нарушен чл.42 т.9 от ЗАНН.
Въззивникът сочи, че АУАН е съставен от неочевидец, както и вписания свидетел не
е очевидец, с което е нарушен чл.40 ал.1 от ЗАНН. Следвало е да се приложи чл.40 ал.3 от
ЗАНН.
Доколкото АУАН е съставен от свидетел, присъствал пряко при установяване на
нарушението, съдът не сподели като основателни горните доводи.
По отношение на нарушението по т.1 счита, че е неясно какви точно факти и
обстоятелства са възприети с НП, които до припокрият състава на нарушението. Посочената
санкционна норма предвижда различни хипотези и е посочена непълно.
Съдът, изхождайки от обстоятелствените части на АУАН и НП не констатира да е
допуснато подобно нарушение. Напротив – и в двата акта е конкретизирано мястото на
движение на превозните средства, конкретното движение на превозното средство,
управлявано от въззивницата К. и причиняването на ПТП вследствие на това движение.
Въззивникът счита още, че фактическото описание на чл.25 ал.1 от ЗДП не попада в
нито една от хипотезите на чл.179 ал.1 т.5 от ЗДП.
Съдът не констатира да е налице такова несъответствие, доколкото в АУАН и НП е
описано движение на превозното средство , управлявано от въззивниацта К., която на
кръстовището с ул.“Петко Каравелов“ е предприела завИ.е надясно и блъснала намиращият
се вдясно велосипедист, който се движел в права посока. С това очевидно са нарушени
правилата за движение, като не са спазени правилата за предимство при предприетата
маневра и е създадена непосредствена опасност за участник в движението, изразила се в
настъпилото ПТП. Като правоспособен водач на превозно средство въззивницата К. е
запозната с действащите закони, уреждащи движението по пътищата, в частност със ЗДП.
По т.2 от НП счита, че липсва субективният елемент на нарушението.
Съдът намери, че от обстоятелствените части на АУАН и НП се установяват именно
фактите по настъпило ПТП и напускането му от страна на въззивницата, като това е и
съдържанието на двата акта, което по естеството си е необходимото минимално такова за
организиране на адекватна защита.
Въззивницата изразява позиция за непълно и неточно формулирано обвинение, като
НП не отговаря на чл.57 ал.1 т.5 и т.9 от ЗАНН.
По така наведените възражения, съдът следва да отбележи, че при извършената
служебна проверка не констатира да са допуснати каквито и да било нарушения при
издаване на НП , които да доведат до опорочаване на административно наказателното
производство. От обстоятелствената част на НП са изводими всички признаци от състава на
нарушенията, като не възниква съмнение относно фактите, възприети от наказващия орган
5
като обосноваващи конкретните обвинения. При правилно установена фактическа
обстановка, правилно са били определени текстовете от ЗДвП, които са нарушени, както и
правилно са били определени приложимите санкционни норми.
На следващо място се счита, че наказанията са неправилно определени.
Съдът намери възражението за неоснователно, като мотивите относно прецизиране
размера на наказанията на изложени по- горе и не следва да бъдат преповтаряни.
Изразява се позиция, че е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК.
Съдът категорично не възприема такава позиция, изхождайки от анализа на
доказателствения материал, който както вече беше отбелязано, е извършен по- горе и не
следва да бъде преповтарян.
На последно място изразява становище за наличие на маловажен случай на
административно нарушение.
Съдът намери, че правилно от страна на наказващия орган не е била приложена
хипотезата на чл.28 от ЗАНН, тъй като конкретния случай не показва занижена степен на
обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид и в този смисъл
правилно е било прието, че въззивницата следва да бъде санкционирана за извършените
административни нарушения.
След проверка на издаденото наказателно постановление и преценка на доводите на
въззивницата, съдът намери, че следва да потвърди наказателното постановление като
правилно и законосъобразно.
С решението си съдът присъди направените по делото разноски за възнаграждение на
юрисконсулт.
Водим от горното, съдът постанови решението си.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №24-0819-002842/18.09.2024г. на началник група в ОДМВР
Варна, сектор ПП Варна, с което на М. К. К. са наложени административни наказания
ГЛОБА в размер на 200 лева на осн. чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.5 от ЗДП, както и ГЛОБА в размер
на 1050 лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ТРИ МЕСЕЦА на
осн. чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП.
6
ОСЪЖДА М. К. К., ЕГН ********** да заплати на ОДМВР – Варна, на осн. чл.27е
от Наредба за правната помощ направените по делото разноски за възнаграждение на
юрисконсулт в размер на 80 / осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7