№ 16327
гр. София, 01.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:К. АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от К. АЛ. КУНЧЕВ Гражданско дело №
20241110162896 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение 1 от ЗЗД за
сумата от 1,21 лева без ДДС, представляваща получена от ответника без основание сума -
сбор от платените без основание такси, по Договор № ********* с приложение № 1 от
03.12.2021 г. за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилен
телефонен номер ********** и **********, едностранно начислена от ответника по фактура
с № *********, за периода 28.11.2021 г. - 27.12.2021 г.
Ищецът „.........“ ЕООД, с ЕИК ......., със седалище и адрес на управление
в гр. Бургас, ж.к. Славейков, бл. 22, вх. 2, ап. 8 твърди, че претендираната сума
е едностранно начислена от ответника по фактура с № *********, за периода
28.11.2021 г. - 27.12.2021 г., като сбор от месечни абонаментни такси (МАТ).
„.........“ ЕООД счита, че фактурираният сбор е различен от дължимия размер
за МАТ по договора, но въпреки това е изпълнил задължението, под страх от
преустановяване на мобилните услуги. На основание чл. 79, ал. 1 от ГПК
ищецът моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответникът „..........“ ЕАД, с ЕИК ........., със седалище и адрес на
управление в гр. София, р-н Илинден, ул. „Кукуш“ № 1 твърди, че между него
и ищеца е налице облигационно отношение по Договор с № *********, с
Приложение № 1 от 03.12.2021 г., по силата на което е начислена платената
сума.
Съгласно ответника е имало предоговаряне на тарифния план за
1
услугите, което било отразено в представената по делото фактура, като преди
предоговарянето таксите за услугите са се определяли по Приложение № 1 от
14.10.2019 г. за „Активиране и условия за ползване на тарифни планове за
мобилна телефонна услуга А1 М клас“ и Приложение № 1 от 14.10.2019 г. за
„Промоционални условия за ползване на ценови пакет за Мобилен интернет
към тарифен план за гласова мобилна телефонна услуга“.
Сочи, че в действителност след предоговарянето тарифните планове, по
които са начислени сумите по процесната фактура, се определят съгласно
Приложение № 1 от 03.12.2021 г. „..........“ ЕАД твърди и че услугите са
ползвани от лица, които не са служители на дружеството и не са свързани с
„.........“ ЕООД, като процесната сума е била заплатена в брой от такова
физическо лице в качеството му на ползвател на услугата и в случай, че има
неправомерно начисляване, то следва да се възстанови на същото лице, а не на
ищеца. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК моли да му бъдат присъдени
направените разноски по делото.
С доклада по чл. 146 от ГПК съдът е приел за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти:
Между ищеца „.........“ ЕООД, в качество на клиент, и ответника „..........“
ЕАД, в качество на мобилен оператор, е налице валидно облигационно
правоотношение по силата на сключен Договор с № *********, с Приложение
№ 1 от 03.12.2021 г. с предмет ползване на мобилни електронни съобщителни
услуги чрез мобилен телефонен номер ********** и **********.
Ответникът е издал фактура № *********, за периода 28.11.2021 г. - 27.12.2021 г. във
връзка с ползваните от клиента по договора мобилни електронни съобщителни услуги чрез
гореспоменатия телефонен номер.
Задължението по фактурата е било заплатено, включително и
въпросната сума от 1,21 лева с ДДС, предмет на настоящото производство.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно
и в съвкупност, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК приема за
установено следното:
Съгласно изготвената и приета по делото съдебно-счетоводна
експертиза, не са налице неправомерно начислени суми. Видно от
предоставеното от ответното дружество Приложение № 2 от 14.10.2019 г. към
Договора, към телефонен номер ********** е избрана допълнителна услуга 5
2
гигабайта мобилен интернет.
ОТ приетата по делото експертиза, която не е оспорена от страните и
изцяло се кредитира от съда се установява, че Към фактурата е издадено КИ
№ *********/31.01.2022 г. в размер на -1,21 лв. без ДДС. като по данни на
ответника стойността му е приспадната от сумата по фактурата.
След подробен преглед на фактурата, експертизата изчислява, че сумата
на кредитното известие се формира от разлики в корекциите на суми за
периода 20.12.2021-27.12.2021 за новите тарифни планове за 5GB мобилен
интернет за номера ********** и **********, за които разликата със
закръгляне е по 0,61 лв. за всяка или общо изчислена ще бъде 1,21 лв. без
ДДС.
Вещото лице В. С. е стигнало до извода, че е издадено кредитно
известие, по силата на което сумата за връщане стои по партидата на клиента
като аванс за следващата фактура, и счетоводно е било извършено
прихващане с последващо задължение на ищеца. Тоест сумите са били
върнати на дружеството ищец и вземането му е погасено.
С Определение № 15517 от 02.04.2025 г. по чл. 146 от ГПК съдът е
разпределил доказателствената тежест между страните, като е дал указания на
ищеца, да докаже елементите на фактическия състав на неоснователно
обогатяване, а именно: наличие на неоснователно разместване на
имуществени блага, обогатяване на ответното дружество за сметка на ищеца,
причинно-следствена връзка между обедняването и обогатяването, както и
стойността, с която ответното дружество се е обогатило неправомерно за
негова сметка.
Ищецът „.........“ ЕООД не е изпълнил указанията на съда. Видно от
заключението по изготвената съдебно-счетоводна експертиза, ответникът
„..........“ ЕАД не се е обогатил със сумата от 1,45 лева с ДДС за сметка на
ищеца, тъй като същата сума му е била върната и приспадната от последващо
негово задължение, за което е издадено съответно кредитно известие.
Предвид гореизложеното, Софийски районен съд счита, че не е налице
неоснователно обогатяване в полза на ответника „..........“ ЕАД и сумата от от
1,21 лева без ДДС или 1,45 лева с ДДС не подлежи на възстановяване като
платено без основание.
Искът на ищеца „.........“ ЕООД по чл. 55, ал. 1, предложение 1 от ЗЗД е
3
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид гореизложеното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.
1, предложение 1 от ЗЗД за сумата от 1,21 лева без ДДС, представляваща
получена от ответника без основание сума - сбор от платените без основание
такси, по Договор № ********* с приложение № 1 от 03.12.2021 г. за ползване
на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер
********** и **********, едностранно начислена от ответника по фактура с
№ *********, за периода 28.11.2021 г. - 27.12.2021 г.
ОСЪЖДА „.........“ ЕООД, с ЕИК ......., със седалище и адрес на управление в
гр. Бургас, ж.к. Славейков, бл. 22, вх. 2, ап. 8 да заплати на „..........“ ЕАД, с
ЕИК ........., със седалище и адрес на управление в гр. София, р-н Илинден, ул.
„Кукуш“ № 1 следните суми:
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК – 450 (четиристотин и петдесет) лева, от
които 100 лева юрисконсултско възнаграждение и 350 лева платен депозит за
ССчЕ, представляващи направени по делото разноски, съразмерно с
отхвърлената част от иска.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщението за постановяването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4