№ 259
гр. Тетевен, 12.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря МАРГАРИТА СВ. И.
като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20254330101084 по описа за 2025 година
Производство по реда на глава ХХV „Бързо производство“ ГПК.
Предявен е иск с правно основание чл. 150 от СК - за увеличаване на размера на
присъдена издръжка.
Депозирана е искова молба от Б. Р. А. с ЕГН **********, непълнолетен, действащ със
знанието и съгласието на законният си представител Р. А. А., ЕГН ********** и двамата с
адрес в с. Г., област Ловеч, ул. „ххххххххххх“ № 90, чрез адв. В. от САК, срещу Г. М. Г. с
ЕГН ********** от с. Г., област Ловеч, ул. „ххххххххххххх“ № 29, с иск по чл. 150 от СК за
изменение на присъдена издръжка на ненавършило пълнолетие дете на страните Б. Р. А. с
ЕГН **********.
В исковата молба се твърди, че ответникът е майка на непълнолетното дете Б. Р. А. с
ЕГН **********, като същата е осъдена с влязло в сила решение, постановено по гр. дело №
833/2012 г. на РС – Тетевен, да заплаща месечна издръжка в размер на сумата от 100 за сина
си Б. А.. Сочат се увеличени нужди на детето с оглед изминалия период от време и
увеличените в тази връзка негови нужди. Претендира се увеличаване на присъдената в полза
на детето месечна издръжка на сумата от 400.00 лева, считано от датата на подаване на
исковата молба до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване.
Твърди се, че детето на страните редовно посещава училище и в тази връзка,
разходите му за издръжка, многократно са се увеличили
Заявява, че от определянето на дължимата издръжка са изминали повече от 12
години, като средствата за развитието и образованието му се увеличили, а е налице и голяма
инфлация. Парите, на които е осъдена ответницата са недостатъчни и следва тази определена
издръжка да бъде увеличена. Сочи се, че ищецът е ученик в гимназия в друго населено
място, във връзка с което са и необходими средства за транспорт, квартира и ежедневни
нужди.
Моли съда да осъди ответника Г. М. Г. с ЕГН ********** от с. Г., област Ловеч, ул.
„ххххххххххххх“ № 29 да заплаща издръжка на детето, със знанието и съгласието на баща
1
му и законен представител, като измени определената ежемесечна издръжка на ищецът Б. Р.
А. с ЕГН ********** от 100 лв. на 400 лв. месечно от 04.09.2025 год. до настъпване на
условията за изменяне или прекратяване, която е определена с решение, постановено по гр.
дело № 833/2012 г. на РС – Тетевен, ведно със законните последици.
Представя писмени доказателства и прави доказателствено искане - за разпит на един
свидетел.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна. Ответната страна
заявява, че искът е допустим, но същият е частично основателен до сумата от 270 лева, за
което изразява становище за постигане на споразумение между страните.
В съдебно заседание ищецът Б. Р. А., чрез родителя си и законен представител Р. А. А.
поддържа така предявените искове и моли съда да ги уважи изцяло.
Ответника, Г. М. Г. в съдебно заседание не се явява и не се представлява.
Съдът, като се запозна с твърденията, изложени в исковата молба на ищцата и като
прецени събраните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено следното:
От представените по делото, приети и неоспорени писмени доказателства
- Удостоверение за раждане от 02.10.2008 г., издадено от Община Ловеч, въз основа
на Акт за раждане № 0365 от 02.10.2008 г. и Решение № 26 от 22.02.2013 г., постановено по
гр. дело № 833/2012 г. по описа на Районен съд – Тетевен се установява, че ответникът Г. М.
Г. с ЕГН ********** е баща на детето Б. Р. А. с ЕГН **********, ищец в съдебното
производство, действащ със знанието на баща си и законен представител Р. А. А., е роден на
29.09.2008 г. С решението по посоченото гражданско дело – майката е осъдена да заплаща на
синът си Б. Р. А. с ЕГН **********, малолетен към онзи момент, чрез неговият баща и
законен представител Р. А. А. месечна издръжка в размер на 100 лева, считано от 15.11.2012
г. до настъпване на обстоятелства за изменяването или прекратяване на същата, ведно със
законната лихва за всяка закъсняла вноска.
В хода на процеса се установи, че ищецът Б. Р. А. е ученик в езикова гимназия гр.
Правец, както и че пътува всяка седмица от домът си до училище и обратно.
По делото е допуснато събирането на гласни доказателствени средства, чрез разпита
на един свидетел Адриана Христова – леля на детето по бащина линия. Пред съда свидетеля
сочи, че за отглеждането на детето се грижи единствено и основно бащата, с помощта на
неговите родители. Свидетелят сочи, че майката се е десезирала от детето и никога не се е
грижила за него, не му е помагала нито финансово, нито родителски. Свидетелят заявява, че
ответникът Г. М. Г. работи, но без трудов договор. Свидетелят сочи, че племенникът й много
често й споделя, че дори като го срещне тук в града майка си, тя се извива на другата
страна. Майката не искала никакъв контакт с детето. Като на него много му тежи, дори на
29.09.2025 г. Б. бил рожденик. Вечерта той споделил на леля си, че майка му не го е
потърсила дори рожденият му ден да му честити. Преди време имало е случка, беше го била
излъгала, че му е изпратила пари по другата му баба, тоест баба му по майчина линия, което
до ден днешен тези пари детето не ги е видяло.
Видно от изготвената служебна справка за действащи трудови договори е, че бащата
Р. А. А., към момента работи, има регистриран трудов договор, в подкрепа на което в
съдебно заседание представя и служебна бележка за доходите си за 12 месеца назад.
Не се установи в процеса майката-ответник да полага грижи за детето. Не се установи
да му дава допълнителни средства, извън определената с влязлото в сила съдебно решение
издръжка, постановено, преди повече от 12 години.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че предявения иск за
увеличение на присъдената издръжка е доказан и основателен, по следните съображения:
2
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си.
Текстът на чл. 150 от СК предвижда, че при изменение на обстоятелствата,
присъдената издръжка може да се измени. Основание за това, е изменение на
обстоятелствата въз основа, на които е била определена издръжката. Размерът на издръжката
се определя от съотношението на нуждата от издръжка и възможностите за нейното
плащане. Съгласно нормата на чл. 150 СК , в която намира правното си основание
предявеният иск, при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или добавката
към нея може да бъде изменена или прекратена. Ако при определяне на необходимия размер
от издръжка на ненавършило пълнолетие дете съдът съобразява нуждите на детето и
възможностите на родителите, то при иск за изменение на определена вече от съда издръжка
следва да е налице трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна
съществена промяна във възможностите на задълженото лице.
В настоящия казус, безспорно се установи, че е настъпило изменение на
обстоятелствата, при които е определен предходният размер на издръжката на Б. Р. А. от
влизането в сила на решението с което е определена месечна издръжка на детето в размер на
100 лева до настоящия момент са изминали повече от дванадесет години, а именно от 2013 г.
През това време детето на страните безспорно е пораснало. Понастоящем Б. Р. А. е ученик в
гимназия. Съответно са нараснали съществено нуждите му от храна, дрехи, спортни екипи,
обувки, помагала и пособия. Детето Б. А. учи в друго населено място, пътува до училище,
живее и на пансион, докато е на училище в гр. Правец, пътува и живее на пансион, което
само по себе си предполага изключително завишение на нуждите на детето за ежедневна
издръжка, образование и пътуване.
Освен изложеното съдът отчита и факта, че през последните години съществено се
промениха социално-икономическите условия на живот в страната. Увеличиха се и то
значително цените на стоките и услугите.
В този смисъл, съдът намира, че от присъждането на издръжката до настоящия
момент е нараснала необходимостта от допълнителни средства за отглеждането,
възпитанието и обучението на непълнолетното дете – обстоятелства, обуславящи
увеличението на размера на присъдената издръжка.
При определяне размера на издръжката следва да се вземат предвид, както нуждите
на детето, което има право на такава, така и възможностите за нейното плащане от страна на
родителя, съгласно общата разпоредба на чл. 142, ал. 1 от СК. Ал. 2 на същия текст
предвижда, че минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на
минималната работна заплата. Към момента последната е в размер на 1077 лева или
минималният размер на издръжката се равнява на сумата от 270.00 лева. Определената към
момента месечна издръжка на детето е 100 лева и е далеч от този минимален размер.
В конкретния случай съдът съобразява възрастта на детето, неговите нужди, свързани
с отглеждането, възпитанието и обучението му. Взема предвид и възможностите на двамата
родители, дължащи издръжка. Съобразява обстоятелството, че през процесния период от
време, а и понастоящем, преките и непосредствени ежедневни грижи за детето са
осигурявани от неговият баща, при който то живее. Майката и ответник не получава
официален месечен доход от трудова дейност, съгласно изготвената справка от съда, което
бе опровергано от събраните гласни доказателствени средства, а именно, че същата работи в
крайпътен ресторант, но без трудов договор. Но безспорното, което се следва от закона и
влязлото в сила съдебно решение, е че тя като осъден родител дължи изплащане на
издръжка за детето си.
Отговорността на родителите за издръжка на родените им деца е обща и приоритет
има нуждаещия се от издръжка. Преценката за възможностите на родителите е комплексна и
3
включва освен доходите и материално състояние /движимо и недвижимо имущество/, така
също и квалификация, трудоспособност, здравословно състояние, задължения към други
лица с право на издръжка - чл. 141 СК . В процесния случай дължащият издръжка баща
полага грижи за отглеждането и възпитанието на детето си Б. А.. С помощта на разширеното
си семейство същият вече 13 години се грижи сам за сина си, настоящият ищец Б. А.. От
друга страна ответникът Г. Г. е в работоспособна възраст /37 години/, няма други деца и в
здравословно състояние, което й позволява да полага труд и да си осигурява доход, с който
да заплаща необходимата издръжка за детето Б., предвид порасналите му нужди.
Съдът, като взе предвид, че майката ответник е в работоспособна възраст, няма данни
за наличие на хронични заболявания, които да възпрепятстват възможността й да полага
труд, не се доказва наличие на други алиментни задължения, съдът намира, че тя е в
състояние да заплаща месечна издръжка от 350 лв., като изцяло в нейните възможност е да
положи усилия да осигури издръжка на непълнолетното си дете, като искът над сумата от
350 лева, до претендираният размер от 400 лева, следва да бъде отхвърлен.
Налице е промяна в икономическите условия на живот в страната – инфлационните
процеси, повишаване на цените на стоките и услугите, както и в размера на минималната
работна заплата, която за 2025 г. е 1077.00 лв. С оглед нормативно определение минимум на
издръжката в размер на 1/4 от МРЗ, същият към настоящия момент е 269.25 лв. Действащата
законодателна уредба не обвързва съда с максимален размер на присъдената издръжка, а тя
се определя от съда във връзка с представените по делото доказателства с оглед интереса на
детето и в съответствие с доходите на родителите. Принцип в правото е, че нуждите на
детето са поставени пред тези на дължащия издръжка родител. В същия смисъл е и
последователната практика на въззивната инстанция, обективирана по аналогични спорове
Решение № 152 от 03.07.2025 г. по в.гр. д № 331/2025 г. по описа на ОС – Ловеч и др. В
случая следва да се отбележи и че 2025 г. е към своя край, а след малко повече от месец, че
бъде действащ нов размер на МРЗ, от чиито размер, следва да бъде изчисляван минималният
размер на дължимата издръжка, предвид което определеният от съда размер на дължима
издръжка от 350 лева, ще бъде с малко над минималният дължим размер на издръжка за
2026 г.
Издръжката ще следва да бъде присъдена, считано от 04.09.2025 г., в каквато насока е
искането на ищцовата страна /датата е датата на подаване на исковата молба в съда/, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска и до настъпване на
обстоятелства за нейното изменение или прекратяване.
С оглед на горните изводи, искът с правно основание чл. 150 от СК следва да бъде
уважен до размера от 350 лв. Този размер ще се дължи, считано от датата на подаване на
иска – 04.09.2025 г., до настъпване на обстоятелство налагащо изменение или прекратяване
на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, като над
определеният размер от 350 лева, до пълният претендиран от 400 лева, искът следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
Ищцовата страна по иска претендира присъждане на разноски. Претенцията й е не
основателна, тъй като правилата на чл. 78 ГПК се прилагат съответно в производствата по
спорна съдебна администрация и в случая не е налице пълно уважаване или отхвърляне на
исковата молба. Ето защо не са налице основания някоя от страните да понесе разноски /В
този смисъл изразеното в Тълкувателно Решение 3/2023 г. от 27.06.2024 год. по ТД № 3/2023
на ОСГК на ВКС/. Съгласно цитираното ТР, в производствата по спорна съдебна
администрация, уредени в СК, разпоредбите на чл. 78 ГПК се прилагат съответно. При
цялостно отхвърляне на молбата, въззивната жалба или касационната жалба, когато
касационното обжалване не бъде допуснато, както и при прекратяване на производството по
причина в поведението на молителя, отговорността за разноски се носи от подателя им. При
4
пълно уважаване на молбата или жалбите, както и при прекратяване на производството по
причина в поведението на ответника, разноските се възлагат на ответната страна. В
останалите случаи разноските остават в тежест на страните така, както са направени от тях.
Предвид изложеното и извода на спора, ищецът няма правото на сторените съдебни
разноски, в претендираният размер на 800 лева за заплатен адвокатски хонорар и разноските
следва да останат в тежест на страната, която ги е сторила – ТР 3/2023 г. на ОСГК на ВКС.
Претендиращите издръжка не внасят държавна такса с оглед разпоредбата на чл. 83,
ал. 1, т. 2 ГПК, поради което на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати
държавна такса по сметка на съда върху присъдената разлика за издръжка за бъдещо време в
размер на 360 лв., за държавна такса върху тригодишните платежи от присъдения размер на
увеличените издръжки /250х36х4%/, дължима на основание чл. 1 от Тарифата за държавните
каси, които се събират от съдилищата по ГПК, във вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на
решението.
Водим от гореизложеното съдът,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на определената с Решение, постановено по гр. дело № 833/2012 г.
на РС – Тетевен издръжка, дължима от Г. М. Г. с ЕГН **********, в полза на Б. Р. А. с ЕГН
**********, роден на 29.09.2008 г., платима чрез неговият баща и законен представител Р. А.
А., ЕГН **********, като го УВЕЛИЧАВА от 100 лева (сто) на 350 лева (триста и
петдесет лева) месечно, считано от датата на подаване исковата молба в съда – 04.09.2025 г.
до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка закъсняла вноска, на основание чл. 150 от СК, като ОТХВЪРЛЯ
ищцовата претенция над опреденият размер, до пълно претендираният от 400 лева.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението за присъдената
издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Г. М. Г. с ЕГН ********** от с. Г., област Ловеч, ул. „ххххххххххххх“ №
29 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Тетевен
държавна такса върху увеличения размер на издръжката в размер на 360 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен Съд - Ловеч в двуседмичен срок от
13.11.2025 г., (датата на обявяването съобразно чл. 315, ал. 2 ГПК), а в частта с която е
допуснато предварително изпълнение на решението (имаща характер на определение) - в
едноседмичен срок с частна жалба, считано от същата дата – 13.11.2025 г.
Препис от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
5