РЕШЕНИЕ
№ 377
гр. Плевен, 19.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на седми юли
две хиляди двадесет и трета година в публично съдебно заседание в
състав:
Председател: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
Членове: ЕЛКА
БРАТОЕВА
НЕДЯЛКО
ИВАНОВ
при секретар Милена Кръстева
и с участието на прокурор И. Шарков изслуша
докладваното от съдия-докладчика Недялко Иванов по
касационно административно дело № 468/2023 г.
Производството е по чл. 208 и следващите
от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба от „Хидроенерджи
констръкшън“ ЕООД, ЕИК *********, гр. София, р-н Средец, бул. „Патриарх Евтимий“ № 22, ет. 1,
представлявано от управителя Данаил Михайлов Каменов, чрез процесуален
представител адв. И.Ц. от Адвокатска колегия – гр. София срещу решение № 169/04.04.2023
г., постановено по а.н.д. № 490/2023 г. на Районен съд – Плевен.
В жалбата се излагат доводи за неправилност
на решението поради допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и нарушение на материалния закон - касационни отменителни основания по
чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Счита, че Районен съд - Плевен
едностранчиво е възприел за осъществена фактическата обстановка такава, каквато
е описана в АУАН и в наказателното постановление, без да изложи своя
аргументация защо приема или съответно не приема доводите. Твърди, че
изложените мотиви за законосъобразността на обжалвания акт са бланкетни и
формални. Посочва, че съда дори не е възпроизвел, нито анализирал събраните
гласни доказателства, посредством разпита на свидетели и правна аргументация на
приетите в решението изводи на практика изцяло липсва. Навежда доводи, че не са
обсъдени и наведените в първоинстанционната жалба и писмената защита
съображения за допуснати процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП,
нито доводите срещу нарушенията на материалния закон. Прави твърдение, че
липсват мотиви в съдебното решение, което съставлява абсолютно процесуално
нарушение по чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК, обуславящо отмяната му. Навежда
доводи, че в хода на производството пред първата инстанция не е установено по
безспорен начин, че са се осъществили точно описаните в АУАН и НП
обстоятелства, тъй като данните за извършено нарушение се основават единствено
и само на твърдението в АУАН, че окомерно било установено, че след рибния
проход протичали около 2 см воден слой, като дори не е посочено върху каква
площ се „разливат“ тези 2 см воден слой, за да може да се придобие поне някаква
обща представа. Счита, че проверката на минимален воден отток след
водохващането е твърде специфична дейност, която обективно е невъзможно да се
извърши „окомерно“ или чрез „наблюдение“ и именно затова нормативната уредба дава
правомощие на контролиращия орган при необходимост да провежда различни
наблюдения и/или измервания, а в случая такива действия не са предприети, което
има за последица недоказаност на обвинението. Релевира доводи, че
първоинстанционният съд не е отчел, че санкционната норма на чл. 200, ал. 1, т.
43 от ЗВ има субсидиарен характер и се прилага, когато не е налице друг
специален състав, под който да се подведе конкретното поведение на наказвания
субект, а в настоящия случай твърдяното нарушение би могло да се възприеме, че
покрива състава на разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ, която се явява
специална пред тази на чл. 200, ал. 1, т. 43 от ЗВ и поради това именно тя е
следвало да намери приложение. Посочва, че грешната правна квалификация на
издаденото Наказателно постановление е самостоятелно основание за неговата
отмяна, тъй като съществено нарушава правото на защита на жалбоподателя, тъй
като освен, че не става ясно за кое точно нарушение се налага посочената
санкция, грешната правна квалификация препятства и възможността тя да бъде
коректно определена, съобразно действително приложимия минимален и максимален
размер, предвиден от законодателя. Сочи съществуваща съдебна практика по сходни
казуси. Посочва, че от изложените фактически констатации в АУАН и НП не става
ясно в какво конкретно се изразява вмененото нарушение, тъй като не се разбира
дали жалбоподателят е обвинен в запушен рибен проход, липса на целогодишно
подаване на минимално водно количество от 150 л/сек след водохващането,
незаконосъобразно поставено потопено затворно съоръжение (савак) или друго
твърдяно неправомерно действие/бездействие. Счита, че в настоящия случай не се
разбира в какво следва да се изразява дължимото поведение на дружеството,
доколкото от НП не се разбира кои са всички елементи на водохващането, след
които следва да е налице минимално водно количество. Навежда доводи, че наказващият
орган е наложил санкция, потвърдена от Районен съд - Плевен, за нарушение,
изразяващо се в използване на водния обект в отклонение от предвидените условия
в разрешителното за водовземане и фактически се твърди, че осигуреното
минимално водно количество след водохващането на р. Ботуня е под изискуемото от
150 л/сек. Счита, че в този случай, изискването на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН
не може да бъде спазено без да се посочи точното количество вода, което е
замерено на датата и мястото на установяване на нарушението. Моли да бъде
отменено решението, а по същество - да бъде отменено НП.
В съдебно заседание касаторът – „Хидроенерджи
констръкшън“ ЕООД се представлява от адв. И.Ц. от Адвокатска колегия – гр. София,
който поддържа жалбата на основанията, изложени в нея. Претендира разноски в
размер на 3600 лева, за които представя списък и доказателства за плащане.
В съдебно заседание ответникът по касация
– Директорът на Басейнова дирекция „Дунавски район“, се представлява от служител
с юридическо образование Т.Г. – директор дирекция „Административни, финансови и
правни дейности“, която намира подадената касационна жалба за неоснователна и
моли да бъде оставена без уважение, а постановеното решение да бъде оставено в
сила като правилно, законосъобразно, постановено в съответствие с материалния и
процесуалния закон. Счита, че правилно районния съд е възприел и обсъдил
фактическата обстановка, която се установява по един несъмнен начин от
представените писмени доказателства, които изцяло се подкрепят и от събраните
гласни такива, посредством разпита на свидетелите Н., Б. и К. в съдебно
заседание. Твърди, че правилно съдът е приел, че обжалваното НП е издадено от
компетентен орган по място и материя, както и че същото е издадено изцяло при
спазване на материалния и процесуалния закон. Посочва, че в конкретния случай
титуляра на разрешителното има задължение да осигурява целогодишно подаване на
минимално водно количество от 150 литра/секунда след водохващането на р.
Ботуня, което количество е необходимо за нормалното функциониране на
екосистемите в руслото на самата река, а установеното от експертите на
Басейнова дирекция „Дунавски район“ изпускано водно количество след
водохващането е много под заложеното в самото разрешително. Счита, че
издаденото НП е правилно и законосъобразно и правилно административно
наказващия орган е определил вида и размера на наказанието. Претендира юрисконсултско
възнаграждение. По отношение на списъка с разноските на „Хидроенерджи
констръкшън“ ЕООД, прави възражение за прекомерност.
В съдебно заседание прокурорът от Окръжна прокуратура
- Плевен дава заключение, че решението на първоинстанционния
съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Настоящият състав на Административен съд –
Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба,
доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл. 218 ал.2 АПК
за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз
основа на установените факти, приема следното от правна страна:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
С решението си съдът е потвърдил наказателно
постановление №2026 от 18.04.2022 година на Директора на Басейнова дирекция
„Дунавски район“, с което на „Хидроенерджи констръкшьн“ ЕООД за това, че на
14.02.2022 година, около 12:30 часа при извършена непосредствена проверка на
МВЕЦ „Ботуня“ е установено, че при мястото на изграденото водохващане в
коритото на р. Ботуня , през преливният ръб на последното стъпало /басейн/ на
рибния проход протичали около 2 см воден слой, което количество не отговаря на
т. 2 от условие „Условия за водовземането“ на издаденото на дружеството
разрешително и подаването на количеството вода след водохващането на р. Ботуня е
под установения в разрешителното минимум от 150л/сек на оттока през рибния
проход заради поставено затворно съоръжение /савак/ - нарушение на чл. 48 ал. 1 т. 11 от Закона за
водите /ЗВ/ и на основание чл. 201 ал. 2 от Закона за водите е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лева.
Настоящата инстанция намира, че решението
е валидно, допустимо, но постановено при неправилно прилагане на закона.
Отговорността на дружеството е ангажирана
за нарушение на чл. 48, ал. 1 т. 11 от ЗВ – неизпълнение на условията на
издаденото разрешително, а именно т. 2 от Условия на водовземането на
разрешително № 11140110/21.03.2011 г. – да осигурява целогодишно подаване на
минимално водно количество от 150 л/сек след водохващането на р.Ботуня.
В случая соченото нарушение не е доказано,
тъй като не може да се установи по какъв начин административно-наказващият
орган приема, че е нарушено соченото условие, как е установен обем на
подаваното количество, по какъв метод е измерено и как се приема, че е под 150
л/сек, като измерването е на око, а не със съответни технически средства,
каквито възражения са наведени от жалбоподателя, но не са обсъдени от съда.
В АУАН и НП се посочва, че окомерно е
установено, че през приливен ръб на последно стъпало на рибен проход протичат
около 2 см. воден слой, което количество не отговоря на условията за 150 л/сек,
но тези сочени обстоятелства се опровергават от показанията на свидетеля Н.,
който е и актосъставител, който посочва, че забелязват слой вода около 2 см, но
не могат да слязат до техническото съоръжение, което измерва водния стълб, тъй
като „има стълба, но там вървят 150 литра вода по някакъв повод примерно се
отпуши, няма оцеляване“ и посочва, че техническото съоръжение не е отчетено,
тъй като не е поддържано т.е. в случая въобще не може да се установи, как се
приема, че водата е два сантиметра, като техническото съоръжение-отметка, не е
поддържана и свидетелят посочва, че не е отчетена и защо и как се приема на
око, че водното количество е под 150 л/сек в момента на проверката.
Предвид горното настоящата инстанция
намира, че не е доказано твърдяното нарушение, а като е потвърдил НП, съдът е
постановил незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено, като бъде
отменено и НП.
С оглед изход на делото, искането на
пълномощника на касатора за присъждане на разноски пред РС Плевен и на
основание чл. 63д от ЗАНН следва Басейнова дирекция –„Дунавски район“ да
заплати на „Хидроенерджи констръкшън“ ЕООД, ЕИК *********, гр. София, р-н Средец, бул.
„Патриарх Евтимий“ № 22, ет. 1, представлявано от управителя Д.М.К., разноски в
размер на 400 лева за производството пред РС- Плевен, тъй като е направено
възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение, което съдът намира за
основателно, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност,
проведени са две съдебни заседания и намира, че адв. възнаграждение следва да
бъде присъдено в размер към минимум съгласно чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2 от
Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно които
ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция
и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда
на чл. 7, ал. 2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или
обезщетение, а в случая при имуществена санкция от 1000 лева, то минимален
размер е по чл. 7, ал. 2, т. 1 - 400
лева.
Пред касационната инстанция, също е
направено искане от пълномощника на касатора за присъждане на разноски и на
основание чл. 63д от ЗАНН следва Басейнова дирекция –„Дунавски район“ да
заплати на „Хидроенерджи констръкшън“ ЕООД, ЕИК *********, гр. София, р-н Средец, бул.
„Патриарх Евтимий“ № 22, ет. 1, представлявано от управителя Д.М.К., разноски за
касационната инстанция в размер на 400 лева, тъй като е направено възражение за
прекомерност на адвокатско възнаграждение. Съдът намира възражението за
основателно, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност,
проведено е едно съдебно заседание и намира, че адв. възнаграждение следва да
бъде присъдено в размер към минимум съгласно чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2 от
Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно които
ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция
и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда
на чл. 7, ал. 2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или
обезщетение, а в случая при имуществена санкция от 1000 лева, то минимален
размер е по чл. 7, ал. 2, т. 1 - 400
лева.
Воден от горното и на основание чл.63в
от ЗАНН, във връзка с 221 ал.2 от АПК съдът
РЕШИ:
Отменя решение № 169/04.04.2023 г., постановено
по а.н.д. № 490/2023 г. на Районен съд – Плевен, като вместо него постановява:
Отменя Наказателно постановление № 2026 от 18.04.2022 година на Директора на
Басейнова дирекция „Дунавски район“, с което на основание чл. 201, ал. 2 от
Закона за водите на „Хидроенерджи констръкшьн“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Средец, бул. „Патриарх Евтимий“
№ 22, ет.1 е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на
1000 лева, за извършено нарушение по чл. 48, ал. 1, т. 11 от Закона за водите.
Осъжда Басейнова дирекция –„Дунавски
район“, гр.Плевен, ул. „Чаталджа“ № 60 да заплати на „Хидроенерджи
констръкшън“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н Средец, бул. „Патриарх Евтимий“ № 22, ет.1, представлявано от
управителя Данаил Михайлов Каменов, разноски в размер на 400 лева за производството
пред РС- Плевен и разноски в размер на 400 лева за касационната инстанция.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните и Окръжна прокуратура – Плевен.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/
ЧЛЕНОВЕ:
1. /П/ 2.
/П/