РЕШЕНИЕ
№ 876
гр. Плевен, 28.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ралица Анг. Маринска А.а
при участието на секретаря Надежда Д. Кузманова
като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска А.а Гражданско дело №
20234430106480 по описа за 2023 година
Производството по гр.д.№6480/2023г. на ПлРС, е образувано по искова
молба от А. П. П., ЕГН**********, от *** и Х. П. П., ЕГН **********, от
***, чрез адв. Д. Д. от САК, против „***“, ЕООД, ЕИК***, със седалище и
адрес на управление гр. Плевен, ул. „П.Р. Славейков“ №71, представлявано от
управителя К.К., с която се твърди, че ищците, които живеят в гр. София, са
били настанили своята майка- В.П., в Хоспис- гр. Плевен, стопанисван от
ответника, поради необходимост от медицински грижи. Твърди се, че на
21.12.2022г, ок. 16,00 часа, майката на ищците е починала, за което са
уведомени по- късно на същия ден, от управителя /към онзи момент/ на
дружеството- ответник. Твърди се, че на 22.12.2022г, сутринта, ищците са
пътували към гр. Плевен, когато погребалния агент, по телефона, им
съобщил, че като е отишъл да вземе тленните останки на майка им, е открил
същите в коридора на Хосписа, покрита с чаршаф, но по лицето на
починалата имало големи наранявания и липса на тъкани. Твърди се, че
докато траел телефонният разговор, погребалният агент е поискал обяснение
от лекаря за състоянието на тялото на починалата, като отговорът е бил, че
вероятно през нощта е влязла котка и е нахапала лицето й. Твърди се, че
ищците са преживели неизмерим ужас и шок от чутото. Твърди се, че тъй
1
като знаели, че майка им е неподвижна, е имало потенциална възможност
нападението от котката и уврежданията да са станали приживе. Твърди се, че
в последствие е установено, че нараняванията са посмъртни, но това не е
намалило страданията на ищците. Твърди се, че ищците са отишли в
полицията, като след това, заедно с полицейски служители, са отишли в ***,
където са извършени необходимите оперативни полицейски действия и е
иззето тялото на жената. Твърди се, че ищците решили да не споделят за
случилото се със своите близки, като са се страхували как това ще се отрази
върху състоянието на техния баща и не са споделели с никого. Твърди се, че в
резултат на неправомерни действия и бездействия на управителя на
дружеството и на персонала му, в стопанисвания обект- *** гр. Плевен, е
настъпило обезобразяване и оскверняване на тленните останки на майката на
ищците и са настъпили неимуществени вреди за ищците. Твърди се, че
ищецът Х. П. е изключително разклатен психически, имам проблеми със съня;
започнал е да забравя, има трудности в говора; изпаднал е в депресия. Твърди
се, че ищецът А. П. също преживява силен стрес и мъка, има проблеми със
съня; изпитва чувство на вина за случилото се; изпаднал е в депресия.
В заключение моли съда, на основание чл. 49, ал.1, вр. чл. 45, ал.1, вр.
чл.52, ал.1 от ЗЗД, да осъди ответника да заплати сумата от 5000лв.- за всеки
от ищците, съставляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, в
резултат на действия и бездействия на управителя на ответното дружество,
довели до обезобразяване и оскверняване на тленните останки на майката на
ищците, настанена в стопанисвания от ответника обект- *** гр. Плевен, ведно
със законната лихва, считано от датата на увреждането- 22.12.2022г, до
окончателното й изплащане. Представят се писмени доказателства.
Отв. „***“ ЕООД, ЕИК***, ред ув, в срока по чл. 131 от ГПК, чрез адв.
И. М., изразява становище за неоснователност на предявените искове.
Оспорват се фактическите твърдения на ищците, за наличие на действия и
бездействия на ответника, довели до настъпване на вредите.
Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните
по делото доказателства и закона, намира за установено следното:
По делото безспорно се установява, съобразно представеното
удостоверение за наследници, че ищците А. П. П. и Х. П. П., са низходящи от
първи ред /синове/ на починалата В.П..
2
По делото, с определение №1031/14.03.2024г., с което е изменен и
допълнен изготвеният проекто- доклад, съдът е постановил за безспорни
между страните и ненуждаещи се от доказване следните факти: фактът, че
между ответника Център за терапия и рехабилитация/резидентна грижа към
Медицински център А.- като изпълнител и В.А.П.- като възложител, майка на
ищците- поч., е сключен Договор за постъпване от 01.11.2022г. фактът на
настъпване на смъртта на В.А.П. на 21.12.2022г., в стопанисваният от
ответника Център за терапия и рехабилитация /***/; фактът, че тленните
останки на починалата В.А.П., са били обезобразени и осквернени, към датата
на предаването им- 22.12.2022г. Против определението на съда, в тази му
част, няма възражения от страните. По делото се установява също факта на
образуването на ДП№832/2022г. по описа на Първо РУ, пр. пр.№6400/2022г.
по описа на ОП Плевен, прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1 от НПК, вр
чл. 24, ал.1, т.1 от НК. В рамките на образуваното ДП, са назначени съдебно-
медицинска и ветеринарно- медицинска експертизи, заключенията по които
са приложени към ИМ. Видно от заключението по същите, е констатирано
наличие на изядени тъкани в областта на лицето на починалата В.П.-
посмъртно, нй-вероятно от котка. Ветеринарно- медицинската експертиза
сочи, че лицето на починалата е изядено от белка /дребен хищник от
семейство Порови/. По настоящето производство не са допускани СМЕ и
СВЕ, доколкото не се спори между страните за наличието на увреждания по
трупа на починалата В.П.- тяхното обезобразяване и оскверняване, прието за
безспорно между страните. Спорен по делото е въпросът за наличието на
действия/бездействия от страна на ответника, респ. неговите служители,
довели до обезобразяването на трупа на починалата, което да е в причинно-
следствена връзка с вредите на ищците.
По делото, с посоченото по- горе определение №1031/14.03.2024г,
ответникът е задължен да представи всички действащи към смъртта на
възложителя В.П., Вътрешни правила за дейността на Център за терапия и
рехабилитация /резидентна грижа към Медицински център А., в случай на
смърт на пациент /възложител/, както и справка, разполага ли с
патологоанатомично отделение и/или определило ли е помещение за
покойници с хладилна камера за съхранение на трупове. Указано е, че в
случай че ответникът не представи изисканите писмени доказателства, съдът,
на основание чл. 161 от ГПК, може да приеме за доказани фактите, относно
3
които ответникът е създал пречки за събиране на допуснатите доказателства.
В отговор на дадените от съда указания, в проведеното първо о.с.з. на
29.03.2024г, процесуалният представител на ответника сочи, че лицето,
което е отговаряло за съхранението на труповете е било д-р П.А.- управител
на дружеството, починал през м. 12.2022г. Посочва, че Хосписа разполага с
пригодено помещение за съхранение на трупове, но не разполага с хладилна
камера. Допълнително, в същото с.з. се сочи, че служителите, които са се
намирали в трудовоправни отношения с ответното дружество, към момента
на смъртта на насл. П., са били д-р А. /управител на дружеството/ и
служителите Р.А. и Е.Ц.- санитари. Заедно с това, изрично се заявява, че
Вътрешен правилник за дейността на Хосписа, регламентиращ дейността му,
в случай на смърт на пациент /възложител, няма. Съдът констатира, че по
делото, от страна на ищеца е представена Заповед №003 за „Дневен режим и
правилник на вътрешен ред“-л. 93, който касае единствено обслужване на
пациентите. По делото се установява също, че управителя на дружеството
П.А. е починал на 27.12.2022г.
По делото, като свидетели са разпитани лицата Р.П.Д., Л.И.Х. и Е.А.Ц.,
от показанията на които се установява следното:
Св. Р.Д.- погребален агент, посочва, че познава ищците от малки;
посочва, че те са се свързали с него, за да отиде до Хосписа, за да вземе трупа
на майка им. Посочва, че като е отишъл в Хосписа, е получил съобщението за
смърт от управителя д-р А., и е установил трупа на починалата в помещение,
в размери 2,20/2,50лв., с два входа- от север и от юг; отделено от останалите
стаи, но с достъп до него, без климатик. Посочва, че е установил
нараняванията по лицето на починалата, след което се е обадил на ищците, за
да ги попита в какъв вид е била настанена майка им, но им е спестил
подробности относно установеното от него. посочва, че им е казал, че
отказва да вземе тялото и да дойдат в офиса му, като пристигнат в гр. Плевен.
Посочва, че им е спестил подробности на ищците относно състоянието на
трупа на майка им, като им е казал, че има леки наранявания. Посочва също,
че никой друг служител от Хосписа не е разговарял с ищците този ден.
Посочва също, че ищците не са видели тленните останки на майка им, тъй
като той им е забранил да ги видят това, което е видял той. Посочва, че по-
късно ищците са дошли в офиса им, където са били разстроени и плачели.
4
Посочва също, че погребението е извършено при затворен ковчег.
Св. Л.Х.- леля на ищците посочва, че те са й се обадили в деня на
смъртта на майката, но за станалото в Хосписа е разбрала по- късно; посочва,
че тя е единственият човек, с когото ищците са споделили за станалото.
Посочва, че пътувайки от гр. София, към гр. Плевен, на ищците се обадил
погребалният агент- св. Д., който им е казал, че е станало нещо с тленните
останки на майка им. Посочва, че ищците са били съсипани от факта, че
майка им е обезобразена, че не могат да се простят с нея както трябва, както и
от факта, че трябва да крият за случилото се от баща си, защото това щеше да
го довърши. Посочва, че след смъртта на майка им, е настъпила промяна в
поведението на ищците, станали са затворени, депресирани. Посочва, че
ищецът Х. П. й е споделял, че не се чувства добре, че не може да спи, нощно
време се буди, сънува кошмари, а ищецът А. П. й е споделял, че е много
притеснен, че не може да сподели с никой за станалото. Свидетелката
посочва, че ищците са имали притеснения и за това, кога са станали тези
наранявания- приживе или посмъртно, тъй като майка им е била настанена в
стая на приземен етаж и е била неподвижна.
Св. Е.Ц.- служител на ответника, на длъжност санитар, посочва, че е
постъпила нощна смяна в 19,00ч. на 21.12.2022г., като към този момент насл.
В. П.а вече е била починала. Посочва също, че трупа на починалата е оставен
в обособеното за това помещение, което съставлява коридорна част, и има
свободен достъп до него. Посочва, че помещението има много малки
прозорци, които са неотваряеми и летяща врата. Свидетелката посочва, че в
това помещение никой не пази труповете на починалите; оставят се там, до
идването на някой да го вземе, което е обичайна практика. Посочва също, че
в Хосписа има и много животни - котки, които влизат свободно в общата
част, където пациентите се хранят. Посочва, че в случая погребалният агент е
дошъл на 22.12.2022г. сутринта. Свидетелката посочва, че лично е видяла
състоянието на трупа на починалата, около 02,00 часа, за което веднага е
уведомила управителя д-р А.. Посочва също, че е видяла до главата на
починалата малко, черно коте. Свидетелката посочва, че много се е
изплашила от вида на починалата. Посочва също, че д-р А. е дошъл лично
при трупа, като при вида му се е хванал за сърцето, за стената; посочва, че д-р
А. е починал няколко дни след това.свидетелката посочва също, че е чула
разговор между управителя д-р А. и ищците, около 20,30-21,00 часа на
5
21.12.2022г, когато той ги е уведомил, че майка им е починала, а те са
отговорили, че ще дойдат на сутринта. Свидетелката посочва също, че при
смърт на пациент, неписано правило е служителя болногледач- санитар, да
хигиенизира тялото, след което се оставя в т. нар. обособено помещение с
платнище, но след това няма задължение да пази и наглежда трупа. Посочва,
че не знае някой да има такова задължение, но и обичайно близките идват в
рамките на един час. Св. Ц. посочва също, че към смъртта на насл. П.а, само
тя е била болногледач на смяна, при капацитет на Хосписа от 28-30 легла.
По делото, са изслушани и приети заключения по СПЕ, от заключението
по които се установява следното:
По отношение на ищеца А. П. се сочи, че същия е отключил
посттравматично стресово разстройство – тревожен тип, манифестиращи с
високи нива на немотивирана тревожност, непроизволни, с нюанс на
натрапливост, възпроизвеждания на психотравмата, дисфория, разстройство в
качеството на съня, мъчителни съновидения, характерни вечерни вегетативни
реакции. Установява се категорична и значима промяна в поведението и
нормалния ритъм на живот след тази тежка травма, което се манифестира с
промяна в нормалния биоритъм – безсъние, кошмари, тревожност,
самообвинения, водещи да преумора, намалено функциониране и редуцирана
ефективност, спрямо живота му преди този сериозен психотравматичен
момент. ВЛ са установили-към момента на освидетелстването- редукция на
страданията, тревожността и връщането на неприятните спомени, но това е
далеч от трайната им дезактуализация и достигането им до състояние,
отпреди травмата.
По отношение на ищеца Х. П., се сочи, че е отключил посттравматично
стресово разстройство – тревожен тип, манифестиращи с високи нива на
немотивирана тревожност, непроизволни, с нюанс на натрапливост,
възпроизвеждания на психотравмата, дисфория, разстройство в качеството на
съня, мъчителни съновидения, характерни вечерни вегетативни реакции. В
допълнение се отчита и едно значимо високо ниво на патологична
тревожност, което не достига праговете на някой от разновидностите на
тревожните разстройства, но действа синергично с посттравматичното и
осцилират заедно в една по-тежка проява. Установява се категорична и
значима промяна в поведението и нормалния ритъм на живот за ищеца Х.П.,
6
след тази тежка травма, което се манифестира с промяна в нормалния
биоритъм– безсъние, кошмари, тревожност, самообвинения, водещи да
преумора, намалено функциониране и редуцирана ефективност, спрямо
живота му преди този сериозен психотравматичен момент. По отношение на
него също че сочи, че се отчита се редукция на страданията, тревожността,
връщането на неприятните спомени, но това е далеч от трайната им
дезактуализация.
В с.з., при изслушване на ВЛ същите посочват, че заключенията за
двата ищци са доста сходни- и при двамата се е отключило посттравматично
стресово разстройство, тревожен тип, характеризиращо се с тревожност,
която надвишава нормалните стойности в ежедневието, с нюанси на
натрапчивост- възпроизвеждането отново на травмата- смъртта на майката и
последвалите увреждания по тялото й, но имат различия. Посочва, че
личността на ищеца Х. П. го предразполага към едно по-продължително
преживяване на негативните събития. ВЛ Т. посочва, че по- големият шок за
ищците идва от обстоятелството, че не са могли да видят майка си, че е била
обезобразена.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за
установено отправна страна следното:
Съгласно чл. 49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. Отговорността по чл. 49, ал.1 от ЗЗД е
отговорност за чужди действия, с които е причинено пряко деликтно
увреждане. По характера си е гаранционно-обезпечителна отговорност и не
се търси вина у възложителя на работата. От събраните по делото
доказателства, съдът намира за безспорно установен фактическият състав на
деликта по чл. 49, ал.1, вр. чл. 45, ал.1 от ЗЗД и следва да бъде ангажирана
отговорността на ответника- работодател, за вреди. За да се реализира
деликтната отговорност по чл. 49, ал.1 от ЗЗД, следва да са налице няколко
кумулативно предвидени предпоставки- да е налице възлагане на определена
работа, извършването на определено деяние /действие или бездействие/, от
страна на служителите на възложителя, при или по повод изпълнението на
работата, което да е противоправно и виновно, наличие на вреда и причинно-
следствна връзка с противоправното и виновно деяние на дееца.
7
Противоправността е свързана с нарушаването на определени правни норми;
виновност на деянието /вината се предполага до доказване на противното по
общия състав на чл. 45 от ЗЗД/. В случая по делото безспорно се установи,
както бе посочено по- горе, факта на настъпването на смъртта на
наследодателката на ищците В.П., на 21.12.2022г., в стопанисваният от
ответника Център за терапия и рехабилитация /***/ и фактът, че тленните
останки на починалата В.А.П., са били обезобразени и осквернени, към датата
на предаването им- 22.12.2022г.
Безспорно по делото се установи възлагането на определена работа от
страна на дружеството- работодател, на свои служители, в т.ч. и управителя
на дружеството, за изпълнение на дейности по грижа за пациенти; въз основа
на това с пациентът се сключва Договор за постъпване, въз основа на който
пациентът ползва съответен пакет услуги, срещу заплащане. По делото
безспорно се установи, че в ответното дружество липсват вътрешни правила
и норми за съхранение и запазване на тленните останки на починали лица,
липсата на помещение и хладилна камера, където да се съхраняват същите,
включително и каквото и да е специализирано помещение за това. Установи
се също, че от страна на служителите на ответника е налице противоправно и
виновно деяние, под формата на бездействие, изразяващо се в неполагането
на каквито и да е грижи по опазване и съхранение на трупа на починалият
пациент, за времето от смъртта му, до вземането на тялото от близки/траурна
агенция. Доколкото не е предявен иск по чл. 45, ал.1 от ЗЗД, не е необходимо
конкретно посочване и индивидуализиране на прекия причинител- служител
на ответното дружество. Съдът изцяло кредитира показанията на св. Е.Ц. и
частично - св. Р.Д., от които се установява, че труповете се оставят в
коридора, няма обособено помещение за това, без охрана, като това е
обичайна практика. Дейността на ответното дружество- като Център за
терапия и рехабилитация/резидентна грижа към Медицински център А., се
регламентира от Наредба №49 от 18.10.2010г. за основните изисквания, на
които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на
лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални
грижи. Съобразно нормата на чл. 28, ал.1, трупът на починал пациент
престоява в болничната стая/стаята за хронично болни два часа, като се
полагат грижи за запазване на външния му вид.; ал.2- след изтичане на
периода, посочен в ал. 1, трупът се изпраща в патологоанатомично отделение
8
заедно с История на заболяването и епикриза, в случай че в лечебното
заведение е създадено такова отделение или ще бъде извършена аутопсия.
Съобразно ал.3 на чл. 28, в болниците, в които няма патологоанатомично
отделение, както и домовете за медико-социални грижи, задължително
определят помещение за покойници и сключват договори с други лечебни
заведения за болнична помощ за извършване на аутопсии при необходимост.
Съобразно чл. 30, ал.2 от Наредбата, редът за предаване на труповете се
определя със заповед на ръководителя на лечебното заведение. Съдът приема,
че в случая е налице неизпълнение на законоворегламентираните задължения
по съхранение и опазване на покойници, което от своя страна е довело до
настъпване на обезобразяването и оскверняването на тленните останки на
починалата наследодателка на ищците. Съдът приема за безспорно установен
и факта на настъпване на вредоносния резултат- претърпените от ищците
неимуществени вреди, стрес, болки и страдания, като резултат от
обезобразяването и оскверняването на тленните останки на тяхната майка.
Категорични в тази насока са заключенията по двете комплексни СПЕ и
показанията на св. Л.Х., които съдът изцяло кредитира с доверие. От
заключението на двете експертизи се установява, че ищците са отключили
посттравматимно стресово разстройство, със съответните прояви, което все
още и към датата на освидетелстването- м. май.2024г., все още не е
отминало. Въз основа на изложеното по- горе, съдът приема за установено и
наличието на пряка причинно- следствена връзка между бездействието на
ответника и неговите служители по неопазване на покойницата, и
настъпилите вреди за ищците. Разпоредбата на чл.52 от ЗЗД постановява
обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определено от
съда по справедливост. Преценката за справедливост е винаги свързана с
определени, конкретно съществуващи обстоятелства, като обезщетението
следва да бъде съразмерно с действителният размер на претърпените вреди,
който съответно се обуславя от вида, тежестта, характера, продължителността
и интензитета на конкретната вреда. С оглед причината и характера на
вредите за ищците, от съдът приема, че заявените претенции от 5000лв.- за
всеки от ищците, обезщетение за претърпените от ищците неимуществени
вреди, настъпили в резултат на бездействието на ответника, се явяват
доказани в пълен размер и следва да бъда уважени, ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането- 22.12.2022г. За пълнота на
9
изложението, следва да се посочи също: по делото, от страна на ищците, чрез
адв. Д., след поведеното о.с.з., при което е проведен разпита на св.Д., се
представя протокол за разпит на същият по ДП №832/2022г. Съдът
констатира противоречия, досежно обстоятелството, че казал на ищците, при
проведеният разговор по телефона, за състоянието на трупа, между дадените
в съдебно заседание показания –„че има леки наранявания, без да
конкретизира“ и изложеното в протокола за разпит, „че е била без лице“. В
случая съдът съобразява факта , че представеният протокол за разпит на
свидетел, в рамките на образуваното досъдебно производство, има характер
на официален документ, доколкото е съставен от длъжностно лице, в рамките
на предоставената му компетентност. Съответно на това, документът- в
случая протокол от разпит на свидетел, се ползва с обвързваща
доказателствена сила само относно това, че лицето е направило изявление със
съответното съдържание, но не и че това изявление съответства на
действителността. Поради това, и съдът, в о.с.з. при приемането на това
писмено доказателство е указал на страните, че неговото съдържание ще бъде
обсъдено при постановяване на окончателният съдебен акт. Въз основа на
събраните по делото доказателства- показанията на св. Л.Х. и изложеното в
констативно- обстоятелствената част на експертизите, при проведеното
освидетелстване, съдът не кредитира с доверие показанията на св. Д., дадени
по настоящето дело, в частта им, в която същият заявява, че е уведомил
ищците по телефона, докато са пътували от гр. София към гр.Плевен, че
същата има леки наранявания, без подробности. По делото, при изслушване
на ВЛ по СПЕ, ВЛ Т. също акцентира на преживяванията на ищците, при
пътуването им от гр. София към гр. Плевен. Независимо от това, безспорно е
– съобразно заключенията на ВЛ, че вредите за ищците са настъпили и все
още не са отшумели, а конкретните думи на свидетеля Д. към ищците, при
проведеният разговор по телефона, не водят до разколебаване на вътрешното
убеждение на съда, че самото телефонно обаждане и отказ на погребалния
агент да взема трупа, е достатъчно за възникване на притеснения за тях.
Следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищците направените по
делото разноски, съобразно представеният списък на разноските по чл. 80 от
ГПК- в размер на 2200лв./ от които 200лв д.т., 800лв адв. възнагр. и 1200лв.
разноски за ВЛ/.
Водим от горното, съдът
10
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.52, ал.1, вр. чл.49, ал.1, вр. чл.45, ал.1 от
ЗЗД, „***“ ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр. Плевен,
ул. Петко Рачов Славейков, №71, представлявано от К.К.- управител, ДА
ЗАПЛАТИ НА А. П. П., ЕГН**********, от *** сумата от 5000лв.
съставляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в
резултат на противоправно бездействие, довело до обезобразяването и
оскверняването на тленните останки на наследодателката му и негова майка
В.П., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането-
22.12.2022г, до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.52, ал.1, вр. чл.49, ал.1, вр. чл.45, ал.1 от
ЗЗД, „***“ ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр. Плевен,
ул. Петко Рачов Славейков, №71, представлявано от К.К.- управител ДА
ЗАПЛАТИ НА Х. П. П., ЕГН **********, от ***, сумата от 5000лв.
съставляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в
резултат на противоправно бездействие, довело до обезобразяването и
оскверняването на тленните останки на наследодателката му и негова майка
В. П., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането-
22.12.2022г, до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, „***“ ЕООД, ЕИК***,
със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. Петко Рачов Славейков,
№71, ДА ЗАПЛАТИ НА А. П. П., ЕГН**********, от *** и НА Х. П. П., ЕГН
**********, от ***, /общо/ сумата от 2200лв.- разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването
му на страните, пред ПлОС.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
11