Р Е Ш Е Н И Е
№ …. 27.03.2017 г. гр. Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав
на 22 февруари 2017г.
В публично заседание в
следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар : М.Й.
Прокурор :
Като разгледа
докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
гр. дело № 5228 по описа за
Производството е по реда на чл. 415 от ГПК
във вр. с чл. 422 от ГПК.
Моли съда
да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът му дължи сумата от 6120лв. представляваща
неплатени трудови възнаграждения, както следва: за м. май 2013 г. – 450 лв., за
м. септември 2013 г. – 450 лв., за м. юли 2014 г. – 470 лв., за месец октомври
2014 г. – 470 лв., за м. октомври 2015 г. – 720 лв., за м. ноември 2015 г. –
720 лв., за м. декември 2015 г. – 720 лв., за м. януари 2016 г. – 720 лв., за
м. февруари 2016 г. – 720 лв. и за месец март 2016 г. – 720 лв., ведно със
законната лихва, считано от 15.08.2016 г.. Претендира за направените разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен
отговор от ответника „ПЪТСТРОЙ” ООД гр. Стара Загора, в който оспорва
предявения иск, счита, че същият е неоснователен. Твърди, че на 25.07.2014 г. е
изплатил на ищеца аванс-заплата в размер на 253.33 лв., на 28.08.2014 г. е изплатил
на ищеца аванс-заплата в размер на 231.96 лв., на 13.10.2014 г. е изплатил на
ищеца аванс-заплата в размер на 229.12 лв., на 06.11.2014 г. е изплатил на
ищеца аванс-заплата в размер на 229.18 лв., на 13.12.2014 г. е изплатил на
ищеца аванс-заплата в размер на 222.17 лв., на 23.12.2014 г. е изплатил на
ищеца аванс-заплата в размер на 124.24 лв. Сочи, че от допълнителното
споразумение било видно, че страните се съгласили основното месечно
възнаграждение да е според изработеното от ищеца и дължимото трудово
възнаграждение се коригира съобразно месечното изпълнение/неизпълнение от
страна на работника. Твърдят, че каквото е изработено от ищеца, това му е и
заплатено и дружеството не му дължало нищо повече.
Съдът, като обсъди събраните по делото писмени доказателства,
взе предвид становищата и доводите на
страните и на основание чл. 235 ГПК, намира за установено следното:
Не се спори по делото, че ищецът В.А.Б. е работил по
трудов договор № 104 от 25.07.2011 г. в
ответното дружество, на длъжността „Шофьор, лекотоварен автомобил код по НКПД”,
както и че със заповед № 38 от 16.03.3016 г. на основание чл. 326, ал.1 от КТ
трудовото му правоотношение е било прекратено. В заповедта е посочено, че на ищеца следва да се изплатят обезщетения по
чл. 224 от КТ за 2015 г. – 4 лв. и за 2016 г. – 3 лв.
По делото е депозирано и изслушано заключение
на съдебно-икономическа експертиза, което съдът възприема като компетентно и
добросъвестно изготвено. В заключението си вещото лице сочи, че съгласно
декларираните данни от ответното дружество с Декларация обр.1 „Данни за
осигурено лице” в ТД на НАП за ищеца Б. за процесните месеци ищецът има
начислено брутно трудово възнаграждение в общ размер на 4751.70 лв., а чисто
трудово възнаграждение в размер на 3627.39 лв. Вещото лице сочи, че поради
липсата на документи относно изплащане на трудовите възнаграждения за процесния
период, експертизата не може да отговори от общо дължимите нетни възнаграждения
в размер на 3627.39 лв. ищецът има ли неполучени такива, за кои месеци и в
какъв размер. Вещото лице сочи, че
съгласно представените РКО от ответното дружество, ищецът Б. е получил аванс
заплата в общ размер на 1290.05 лв. Вещото лице сочи, че в изброените РК не е
отбелязано получените от ищеца аванси за кои месеци са, поради това не може да
даде заключение дали се отнасят за процесните периоди. В заключението си и при
изслушването му в съдебно заседание на 22.02.2017 г., вещото лице сочи, че е
изпратило писмо до ответника, с което е изискала да й се предостави достъп до
документите, необходими за изготвяне на заключението, писмото е върнато
неполучено с отбелязване „отказана”.
С
разпореждането си от 23.01.2017 г. съдът е задължил ответника за насроченото
съдебно заседание да представи под опис ЛТД на ищеца, както и да представи
удостоверение за дължимите на ищеца трудови възнаграждения за периода 2014 г. -
2016 г.
Предвид
обстоятелството, че ответникът е отказал достъп на вещото лице да извърши
проверка до документите, необходимите за изготвяне на заключението, същият не е
изпълнил разпореждането на съда от 23.01.2017 г., на основание чл. 161 от ГПК, съдът
приема за доказани фактите, относно които страната е създала пречка за
събирането им.
Съгласно
разпоредбата на чл. 245, ал. 1 от КТ при
добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя
ежемесечно се гарантира изплащане на трудово възнаграждение в размер на
минималната работна заплата установена за страната. Съдът приема за безспорно установено, че ищецът
добросъвестно е изпълнявал трудовите си
задължения за процесния период, тъй като ответникът не е направил възражение
относно това обстоятелство.
Съгласно
разпоредбата на чл. 245, ал.2 КТ разликата до пълния размер на трудовото
възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително заедно с лихва, равна
на основния лихвен процент за съответния период.
Съгласно
разпоредбата на чл. 128 от КТ, работодателят е длъжен в установените срокове да
начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и
служителите за положения от тях труд и да плаща уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа.
Съобразно
правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, работодателят
е този, който в условията на пълно и главно доказване следва да установи факта
на плащането на трудовото възнаграждение в полза на работника за посочения в
исковата молба период. С оглед нормата на
чл.
161 ГПК съдът е овластен да третира създадената пречка за събиране
на допуснато доказателство в тежест на създалата я страна.
Ответното дружество не е осигурило достъп на вещото лице до счетоводството си,
нито е представило удостоверение за начислените и получени от ищеца трудови
възнаграждения, за което
е бил задължен от съда, поради което на основание чл. 161 ГПК
следва да се приеме, че през процесните месеци ищецът действително е работил и
не е получил трудови възнаграждения.
Предвид изложеното, съдът намира, че
предявеният иск с правно основание чл. 422 от ГПК за основателен и доказан за сумата 6160 лв., за
която сума е издадена заповед за изпълнение № 2390/16.08.2016 г. по ч.гр.д. № 3879/2016
г. по описа на РС Стара Загора.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат присъдени
направените от ищеца разноски, но видно от данните по делото ищецът не направил
такива.
На
основание чл. 78, ал.6, във вр. с чл. 83 ал.1, т.1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати ДТ в размер на 246.40 лв. съразмерно с уважената част от исковете и по сметка
на Старозагорския районен съд сумата от 130 лв., представляваща възнаграждение
за вещото лице, заплатено от бюджета на съда.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на „ПЪТСТРОЙ” ООД,
със седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, зона Голеш, с ЕИК
*********, представлявано от САШО ПЕТКОВ ЖЕЛЯЗКОВ, че дължи на В.А.Б., ЕГН **********
*** сумата от 6160 лв., за която сума е издадена заповед за изпълнение №
2390/16.08.2016 г. по ч.гр.д. № 3879/2016 г. по описа на РС Стара Загора.
ОСЪЖДА „ПЪТСТРОЙ” ООД, със седалище и
адрес на управление: гр.Стара Загора, зона Голеш, с ЕИК *********, представлявано
от САШО ПЕТКОВ ЖЕЛЯЗКОВ да заплати ДТ в размер на
246.40 лв. в полза на Държавата по
Бюджета на съдебната власт.
ОСЪЖДА „ПЪТСТРОЙ” ООД, със седалище и
адрес на управление: гр.Стара Загора, зона Голеш, с ЕИК *********, представлявано
от САШО ПЕТКОВ ЖЕЛЯЗКОВ да заплати по сметка на Старозагорския районен съд сумата от 130
лв., представляваща възнаграждение за вещото лице, заплатено от бюджета на
съда.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване
на съобщението от страните пред Окръжен съд Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: