Р Е Ш Е Н И Е
№ 369
Плевен, 14.07. 2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен, първи състав, в открито
съдебно заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година
в състав:
Председател: Даниела Дилова
при
секретар Венера Мушакова, изслуша докладваното от председателя адм. дело № 131 по описа за 2023 година на Административен съд –
Плевен.
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 73, ал. 4 от Закона за
управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление
/ЗУСЕФСУ/.
Производството
по делото е образувано по жалба на Н.И. ***, против Решение №
РД-02-16-606/13.12.2022г, издадено от
Ръководителя на УО на ОПИК, с което на ЕТ„ И. Т. 98“ е определена финансова
корекция в размер на 309 909,84 лв, съставляващи 100 % от предоставената
финансова подкрепа със средства от ЕФСУ за периода на устойчивост на
финансираните активи, от датата на прекратяване на производствената дейност, до
датата на която изтича задължителния период на устойчивост 07.11.2020г.-
08.11.2022г.
В жалбата се твърди, че постановеното решение е
нищожно, алтернативно че е незаконосъобразно. Твърди се, че жалбоподателката не
е уведомена по надлежния ред за постановеното решение, тъй като не е използвала
системата ИСУН 2020г., не разполага с профил в нея, както и че не е страна
по административен договор за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и при наличие на изрично
възражение пред РУО на ОПИК в тази връзка, изключва редовното съобщаване на
акта по реда предвиден в ЗУСЕФСУ, поради което съобщаването на акта е следвало
да се извърши по предвидения в АПК ред.Твърди се, че в случая не е спазен реда
по АПК. Твърди се, че във връзка със сключения АДПБФП с посочен номер, с
бенефициент ЕТ „И. Т. 98“ е създаден и регистриран в ИСУН 2020 само един
единствен профил на управление на същия на името на И. Н. Т., който към
13.12.2022г е починал и УО на ОПИК е уведомен затова. Твърди се, че въпреки, че
УО е разполагал с информация че лицето е починало е изпратил издадения
незаконосъобразен административен акт на лице, за което разполага с информация
че е починало, като по този начин е възпрепятствал възможността за защита на
заинтересованите лица,привлечени от него в административното
производство.Излага доводи, че в постановеното решение не е посочено пред кой
съд подлежи на обжалване, което е нарушение на чл. 59 ал.2 т.7 от АПК.
Жалбоподателката излага доводи, че в качеството си на наследник на баща си И. Н.
Т., към датата на издаване на акта не се е възползвала от правото си да поеме
ЕТ „И. Т. 98“, нито е определена за правоприемник на ЕТ „И. Т. 98“, а се явява
лице което има право да наследи И. Н. Т., и на осн. чл. 58 от ЗН, до приемане
на наследството, лицето което има право да наследява може да управлява
наследствените имущества, част от които е имуществената маса на търговското
предприятие на търговеца и предприема действия за запазването им.Твърди, че
неблагоприятното засягане на наследствената маса при евентуалното проявление на
последиците от финансова корекция, представлява засягане на законните и
интереси, в качеството и на наследник, с право да наследи И. Н. Т.. На следващо
място, в жалбата се твърди, че УО на ОПИК е бил уведомен и е разполагал с
информация, че към датата на стартиране на процедурата по издаване на
индивидуален адм. акт ФЛ И. Н. Т., имащ качеството на бенефициент по сключения
АДБФП , посредством своята фирма, к която е осъществявал търговска дейност ЕТ „И.
Т. 98“ е починал. Жалбоподателката оспорва
твърдението в писмо изх.№ 26-Б-480/14.11.2022г., РУО на ОПИК твърди, че
вследствие на извършена проверка на място на 18.08.2022г. е установил, че И. Т.
е починал на 08.11.2020г. Твърди, че жалбоподателката със свое писмо вх.№
26-И-17/27.01.2021г. е уведомила УО на ОПИК за настъпилото събитие-смъртта на И.
Т., като е поискала да и бъде разяснено правното положение на ЕТ „И. Т. 98“
спрямо сключените договори за БФП.Твърди, че липсата на комуникация и
координация между отделите в УО на може да бъде в тежест на бенефициента.
Твърди, че настъпването на смъртта е юридическо събитие, предизвикващо
множество правни последици , чието съдържание се определя от законодателя, сред
тях са загубата на правосубектност и открИ.е на наследството на наследодателя.
Твърди, че след смъртта на наследодателя и същия губи правосубектност, поради
което нито той, нито ЕТ „И. Т. 98“ могат
да са адресат на обжалвания акт. Твърди,
че УО е установил лицата, имащи право да наследяват И. Н. Т., но избирателно е
адресирал производството само до част от тях. Твърди, че част от лицата имащи
право да наследяват Т. са непълнолетни не е обсъдено и не са привлечени в
производството, което засяга и техните интереси. Твърди, че оспорения административен акт е издаден при
съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като не е
положил усилия да изясни фактите и обстоятелствата, които са от съществено
значение цза случая. Твърди се, че към момента на издаване на акта, никой от
наследниците не е поел търговското предприятие, нито дейността на търговеца е прекратена, порази
което посоченото от органа, че наследниците на ЕТ отговарят за поетите от него
задължения дори да не упражняват търговска дейност от името и за сметка на ЕТ е
неправилен. Излага доводи, че без еднозначно и непротиворечиво изясняване на
фактите по отношение настъпилото правоприемство чрез наследяване на имуществото
на наследодателя И. Т., включително по отношение на обособена част от него,
каквато представлява предприятието на ЕТ„ И. Т. 98“ административния орган не
би могъл да издаде мотивирано решение за
определяне на финансова корекция.Твърди се, че управляващия орган като не е
осигурил възможност на бенефициента да представи в разумен срок своите писмени
възражения по основателността и размера на финансовата корекция и да приложи
доказателства преди издаване на оспорения акт е нарушил разпоредбата на чл. 73 ал.2 от ЗУСЕФСУ.На следващо място
твърди, че е налице пълна липса на предвидените в материалноправната разпоредба
на чл. 70 ал.1 т.4 от ЗУСЕФСУ предпоставки за издаване на оспорения
административен акт, което води до нарушение на закона, обуславящо нищожност на
оспореното решение. Излага доводи, че анализът на разпоредбата на чл. 70 ал.1
т.4от ЗУСЕФСУ води до заключение, че законът е приложим за нарушаване на
изискването за дълготрайност на операциите
в случаите и в сроковете по чл. 65 от Регламент ЕС 2021/106, а АДБФП, по
който ЕТ „И. Т. 98“ е страна, е сключен по ОПИК, която е с обхват 2014-2020 и
със средства от ЕСИФ, разпоредбите на Регламент ЕС 2021/1060 са неприложими .
Твърди се, че по отношение на програмен период 2014-2020г. се прилагат разпоредбите
на закона, в редакцията им до ЗИД на ЗУСЕСИФ, обн. ДВ 51/2022г., а съгласно чл.
142 ал.1 от АПК съответствието на акта с материалния закон се преценява към
момента на издаването му. Твърди, че в оспорения акт адм. орган е изложил
твърдения за прекратяване на производствената дейност, което жалбоподателката
счита, че е неосъществено и недоказано, тъй като след като наследствената маса,
включваща обособена част от имуществото на търговското предприятие не е приета,
респ. не е депозирано заявление за заличаване на ЕТ от ТР, дейността на
търговеца е временно преустановена, но не и прекратена.На следващо място
жалбоподателката излага доводи, че целта на проектното предложение е постигната
и всички предвидени активи са закупени и налични и при нужда, произлизаща от
търговския оборот могат да се ползват по предвидения в АДБФП начин и за
предвидените по проекта цели. Преустановяването на дейността на предприятието е
вследствие на настъпило „извънредно обстоятелство“ по смисъла на чл. 10.6 от ОУ
към АДБФП, поради което страните не отговарят за нарушение на задълженията си
по договора, ако не са в състояние да ги изпълнят поради възникване на
извънредно обстоятелство.Твърди се, че идентифицирането от страна на РУО
на ОПИК на фактите по преписката като
„извънредно обстоятелство“ води до липса на съставомерност на определението за
нередност по смисъла на чл. 2 т. 36 от Регламент № 1303/2013г. Твърди се, че
при липса на правосубектно лице, като страна по договора, няма безспорно
приемане на наследството, вкл. по отношение на търговското предприятие, а оттук
няма вписване нито на поемане на предприятието, нито на заличаването на
търговеца вследствие смъртта му по заявление на наследниците, към момента на
твърдяното за извършено административно нарушение- от момента на смъртта на ЕТ
до изтичане на периода на устойчивост на практика няма субект, който би могъл
да извърши твърдяното нарушение.Излага доводи, че оспорения акт е издаден при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния
закон-пороци по чл. 146 т.3 и 4 от АПК, които водят до неговата нищожност.По
отношение на определението на размера на финансовата корекция се твърди, че не
са изследвани фактите и обстоятелствата, на база на които е определен периода ,
в който се твърди наличието на нарушението.Твърди се, че УО автоматично е приел
настъпването на смъртта за прекратяване на дейността на предприятието, а УО на
ОПИК не е предприел никакви действия с цел да установи какви и кога са били
последните действия на предприятието свързани с неговата търговска дейност.
Твърди се, че обстоятелствата на база на които прави своите заключения са
твърдения за проведени телефонни разговори, с лица които не са били обвързани с
дейността на ЕТ „И. Т. 98“ и не са имали право да представляват
търговеца.Твърди не, че финансовата корекция в размер на 309 909,84 лв е
определена по отношение на предоставената финансова подкрепа със средства от
ЕФСУ, т.е. средства от Европейските фондове при споделено управление. По
сключения АДБФП с бенефициент ЕТ „“И. Т. 98“ всички предоставени безвъзмездни
средства са средства от ЕСИФ, както и всички средства за програмен период
2014-2020, в рамките а който е изпълнява и въпросния договор. Твърди се, че
законодателната рамка по отношение управлението на средствата от ЕСИХ и ЕФСУ е различна и самостоятелния, а
при упражняване на правомощията си по определяне на финансова корекция, адм.
орган трябва да основава своите действия единствено и само на приложимата
нормативна уредба.На последно място се излагат доводи, че проверяващите не са
посетили адреса ул. „Кара Кольо“ 2, а
„Кара Кольо“1.Твърди се, че в хода на проверката е посетен адрес, по който се
помещава „Ай ти дизайн 2020“ ЕООД, съгласно договор за наем с наемодател
„Сторгозия“ АД. На адрес „Кара Кольо“ 1 никога не е оперирал ЕТ „И. Т. 98“ Моли
съда да обяви нищожността на Решение № РД-02-16-606/13.12.2022г издадено от
ръководителя на УО на ОПИС, с което е определена финансова корекция в размер на
309 909,84 лв от предоставената финансова подкрепа по АДПБФП№ BG16RFOP002-3.004-0064-C02 с
бенефициент ЕТ „И. Т.98“, алтернативно да го отмени като незаконосъобразно.
Ответникът в дадения срок не е представил писмен
отговор.В представено по делото писмо е изразил становище, че оспореното
решение е изпратено на адресата по използваната в административното
производство система ИСУН на 13.12.2022г., която е и датата на получаване на
акта. Изложил е мотиви, че актът се
счита връчен с изпращането на съобщение в ИСУН. Счита, че подадената жалба е
недопустима, тъй като е подадена на 14.02.2023г., далеч след крайния срок
27.12.2023г .
В съдебно заседание жалбоподателката редовно призована
не се явява.Представлява се от адв. Р.Атанасов, който изразява становище, че
поддържа жалбата.
Ответникът, редовно призован не се явява и не се представлява. По делото е представена
писмена защита, в която изразява
становище, че подадената жалба е недопустима , респ. неоснователна.
Заинтересованата страна Ц.Т., редовно призована не се
явява, не се представлява и не изразява становище.
Заинтересованите страни Е.А.А., редовно призована, И.И.Т.,
Я.И.Т., редовно призовани не се явяват. Вместо тях се явява адв. Ч., който
изразява становище да се уважи жалбата и оспореното решене да бъде обявено за
нищожно. Претендира възнаграждение при условията на чл. 48 от ЗА.
Съдът, след като обсъди доводите на страните, представените
по делото доказателства и закона,намира за установено следното :
Предмет на делото е Решение №
РД-02-16-606/13.12.2022г. издадено от И.И. Главен директор на ГДЕФК и РУО на
ОПИК № РД-02-16-606/13.12.2022г за определяне на финансова корекция на основание
чл. 73, ал. 1, вр. чл.71 л.3 от Закона за управление на средствата от
Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ),с което за нарушение на
чл. 70 ал.1 т.4 от ЗУСЕФСУ в размер на 309 909,84 лв, съставляващи 10 на
сто от представената финансова подкрепа със средства от ЕФСУ за периода на
устойчивост за финансираните активи, от датата на прекратяване на
производствената дейност, до датата на която изтича задължителния тригодишен
период на устойчивост/ т.е. от 07.11.2020г.- 08.11.2022г./ Със същото решение,
на бенефициента е даден 14 дневен срок, считано от датата на която е информиран
чрез ИСУН 2020 за настоящото решение, същия да възстанови неправомерно
платените средства в размер на 309 909,84 лв по посочена банкова сметка, ***яването
на лихви за забава и преписката ще бъде предадена на НАП за събиране на
вземането по реда на чл. 169 ал.1 от ДОПК. Посочено, че решението може да се оспорва в 14 дневен срок от
съобщаването му по реда на АПК.
В решението е
посочено, че административното производство е стартирало, след постъпил в УО на
ОПИК 2014-2020г. сигнал за нередност под № 753, в който е посочено че във
връзка с планирана за м. юли ex post проверка,
към края на м. юни екип от ИП се е опитал многократно да се свърже с
представляващия бенефициента И. Т. на посочените в ИСУН 2020 телефони, като
контакт не е бил осъществен. След проверка в ТР е установено, че едноличния
собственик И. Т. е съдружник в „АДВ съпорт“ ООД, ЕИК *********, за което
дружество са налични телефонни номера за контакт в интернет пространството.
След позвъняване на посочен номер, екипът се е свързал със съдружничката в
дружеството, която се е представила за дъщеря на И. Т. и ги е информирала, че Т.
е починал преди година и половина и че закупените по АДБФП активи не се
ползват. Посочено е, че на 18.08.2022г. е била извършена внезапна проверка на
адрес Плевен, ул. „Кара Кольо“ №2 съгласно посоченото от бенефициента място на
изпълнение, при която първоначално експертите са били допуснати в помещението,
находящо се на адреса от служителите на „Ай ти дизайн 2020“ ЕООД, но
впоследствие са ги помолили да напуснат
производственото помещение на фирмата, като не им е бил осигурен достъп до
доставеното по проекта оборудване „УВ принтер“ и Дигитален кътер. Посочено е,
че след напускане на обекта екипът е провел телефонни разговори с Наталия Т.
бивша съпруга на Ива Т. и с представляващия я адвокат, като от двата разговора
е станало известно, че след смъртта на собственика предприятието не е поето от
никой от неговите наследници, както и че наследниците от първия и втория брак
на Т. водят съдебни дела помежду си. Изложено е, че въпреки отправеното повторно
искане екипът да бъде допуснат до предприятието на едноличния търговец, достъп
не им е бил осигурен.В хода на проверката се е провела среща с г-жа Наталия Т.
на адреса на управление на ЕТ „И. Т. 98“-гр.Плевен, пл.Македония № 8. Посочено
е, че на сградата намираща се на посочения адрес има поставена указателна
табела на дружеството „Ай ти дизайн 2020“ ООД управлявано от Н.Т.. По време на
срещата Н.Т. е отказала какъвто и да било достъп до помещенията ползвани в
миналото от бенефициента ЕТ „И. Т.“, като е било уточнено че след смъртта на
ЕТ, предприятието му не извършва търговска дейност и, за да се получи каквато и
да било информация и достъп следва да се свържат с всички наследници на И. Т..
В сигнала за нередност е изразено съмнение, че е възможно закупеното по проекта
оборудване да се ползва от дружеството „Ай ти дизайн 2020“ ЕООД. В решението се излага, че във връзка с
регистрирания сигнал за нередност № 753 е била извършена проверка, при която е
установено че АДБФП № BG16RFOP002-3.004-0064-C02 с бенефициент ЕТ „И. Т.98“ е сключен на 27.11.2018г., със
срок за изпълнение 20 месеца- до 27.07.2020г. С кореспонденция в ИСУН от
25.07.2019г. бенефициентът е уведомил УО, че всички предвидени в проекта
дейности са изпълнени и проекта е приключен предсрочно и моли за крайна дата на
неговото изпълнение да се счита 24.07.2019г. УО е
уведомил бенефициента, че е уведомен за предсрочното изпълнение на всички
планирани дейности по проекта и следва да представи чрез ИСУН 2020 финален
отчет до два месеца след изтичане на срока за изпълнение на дейностите, т.е. до
24.09.2019г. Финалния отчет е представен на 20.09.2022г., а окончателното
плащане по договора е извършено на 08.11.2019.Считано от датата на
окончателното плащане започва да тече периодът на устойчивост на проекта, т.е
до 08.11.2022г. Посочено е, че стойността на проекта е 679 699 лв, от които
предоставената безвъзмездна помощ възлиза на 475 789 лв, с интензитет на
помощта 70%. В решението е посочено, че на 30.08.2019г. във връзка с представен
финален отчет и искане за окончателно плащане, с цел верификация на изпълнени
дейности и постигнати цели и резултати на мястото на изпълнение на дейностите
по проекта, е извършено посещение на място на адрес гр. Плевен, ул „Кара Кольо“
№ 2, при която е установено че АДПБФП се изпълнява съгласно изискванията,
всички заложени дейности са изпълнение, а оборудването обект на финансиране е
инсталирано и се ползва по предназначение, съгласно изискванията на
АДПБФП.Установено е, че документацията свързана с изпълнението на проекта е
налична и се съхранява на място в офиса на бенефициера. Посочено е, че на 18.08.
2022г. е извършено посещение на място след приключване на изпълнението на
проекта, с цел установяване на устойчивост на постигнатите резултати, наличие
на одитна следа, физическа проверка на придобитите по проекта активи,
удостоверяване спазването на хоризонталните политики на ЕС, както и правилата
за комуникация и информация. След проверката е направена констатация от
съществено значение, а именно че И. Т.- представител на бенефициента ЕТ „И. Т.
98 “ е починал на 07.11.2020г. Прието е, че в хода на проверката е станало
известно, че след смъртта на собственика, предприятието не се управлява от нито
един от неговите наследници, както и че наследниците му от първия и втория брак
водят съдебни дела помежду си. Посочено е, че по АДБФП не е представяно искане
за изменение през ИСУН 2020, във връзка с промяна на собствеността на
дружеството и упоменаване на евентуални наследници, при ивзършено посещение на
място на 18.08.2022г. в гр. Плевен на ул. „Кара Кольо “2 не е осигурен достъп
до доставеното по проекта оборудване, тъй като там се помещава фирма „Ай ти
дизайн 2020“ ЕООД,не е установено дали предприятието съхранява документацията
по проект.Посочено е, че при извършена внезапна проверка на място е установено,
че местоизпълнението на проекта на адрес гр. Плевен, ул. „Кара Кольо“ № 2
представлява стопански двор, с няколко постройки, стопанисвани от различни
фирми. На адреса не е имало поставена информационна табела, от която да е
видно, че бенефициентът ЕТ „И. Т. 98“ изпълнява проект по ОПИК Проверяващия
екип се е опитал да се свърже с представител на бенефициента, като е позвънил
на представените телефони, но никой не е отговорил. При разговор с един от
работниците в сградата, която би следвало да е на мястото на изпълнение на
проекта на проверяващите е било обяснено, че И. Т. е починал и в същата сграда
вече извършва дейност фирма „Ай ти дизайн 2020“ с управител Наталия Т.-бивша
съпруга на И. Т.. Посочено, че проверяващите са се свързали с г-жа Н.Т., която
на въпрос от проверяващите къде се намират активите обект на финансиране по
проекта и дали някой оперира с тях Т. е обяснила, че няма представа къде са
машините и дали се ползват.В Решението е посочено, че в рамките на проверката
по сигнала за нередност АДПБФП е бил прекратен от страна на УО с писмо изх.№
26-И-32/01.11.2020г, поради неизпълнение на договора, а именно непредставяне в
срок на финален отчет. При преглед на кореспонденцията на 07.11.2020г. УО е бил
уведомен, че собственика и управител на бенефициента е починал на 07.11.2020г,
като е приложено копие от Препис извлечение на акт за смърт. За целите на
проверката е било изискано удостоверение за наследници на И. Т., от което е
установено че наследници на Т. са Е.А., Н.Б., Ц.Т., И.Т., Я.Т..
Посочено е, че
проверяващите са извършили на 08.11.2022г. нова проверка на мястото на
изпълнението на проекта, но там не е имало работници, в помещението не е имало
машини и оборудване, единствено големи маси с нахвърлени по тях хартии и
материали.Установена е връзка по телефон, че един от наследниците на Т.-Н.Б.
работи във фирма „“ай ти дизайн 2020“, но няма представа къде се съхраняват
машините закупени по проекта, че
дружеството не извършва дейност след смъртта на баща и, както и че няма достъп
до профила на бенефициента в ИСУН 2020, тъй като лаптопът на който е цялата
информация по проекта се съхранява от втората съпруга на Ив. Т.. Проверяващия
екип се е свързал с Е.А., която е споделила, че от бившата съпруга на Ив. Т.-
Н.Т. и от голямата му дъщеря Н.Б. и е отнет достъпа до всичко свързано с фирма
ЕТ „Ив. Т.“, няма достъп до изпълнение на проекта, както и до ИСУН 2020, като
за всичко е дала подробни обяснения и има заведена преписка в Прокуратурата .А.
е заявила, че със закупеното по проекта оборудване се разпорежда г-жа Б. и че
същото се използва за работа и за целите на „Ай ти дизайн 2020“ Проверяващите
са установили, че по партидата на ЕТ няма действащи трудови договори със
служители, а последно прекратените трудови правоотношения на служителите са с
дата на прекратяване 012-2-г. С оглед изложеното, УО е направил извод, че
обстоятелствата, констатирани при извършените проверки на място, информацията
от извършените служебни проверки и
документите, налични в ИСУН 2020, може да бъде направен извод че за периода
07.11.2020г.- 08.11.2022г., когато изтича периода на устойчивост на проекта,
бенефициента е освободил служителите си и е прекратил производствената си
дейност. УО е установил, че към датата на издаване на решението статуса на
ЕТ/посочван в решението и като дружеството/ е действащ, тъй като наследниците
не са предприели действия по поемане на ЕТ.
УО е изложил мотиви, че съгласно чл. 71 пар.1 от
Регламент № 1303/2013г „Операциите, включващи инвестиции в инфраструктура или
производствени инвестиции, възстановяват приноса на европейските структурни и
инвестиционни фондове, ако в срок от 5 години от крайното плащане към
бенефициера или в рамките на периода от време определен в правилата за държавна
помощ- когато е приложимо подлежат на едно от следните: прекратяване или
преместване на производствена дейност извън програмния район. Съгласно пар. 81
пар.1 б. „а“ от Регламента, за микро, малко и средно предприятие този срок е 3
г. от крайното плащане към бенефициера, а за големи предприятия е предвиден 5
г. срок. Тъй като бенефициентът ЕТ „И. Т. 98“ е малко предприятие, следователно
изискването за дълготрайност на финансираната операция е в сила 3 години,
считано от датата на окончателното плащане – до 08.11.2022г. т.е. в рамките на
този период бенефициентът е длъжен да не допуска прекратяване на производствена
дейност. В конкретния случай УО не е уведомен по никакъв начин за предприети действия
от наследниците на И. Т. за поемане на задължения на търговеца или заличаване
на предприятието му , тъй като е видно, че статуса на предприятието е действащ
и няма прекратена регистрация по ЗДДС. УО е приел, че дружеството е
действащо, но е прекратило изпълнението на
проекта, финансиран по ОПИК. С оглед изложеното, УО е направил извод, че
в рамките на 3 годишния период за дълготрайност на операциите служителите на
бенефициента са освободени, производствената дейност на дружеството, за
целите на която са доставени активите по проекта / УВ принтер и Дигитален
кътер/ е прекратена. Приел е, че
съгласно чл. 70 ал1 т. 4 от ЗУСЕСФСУ финансовата подкрепа със средства от ЕСИФ
може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция
при нарушаване на изискването за дълготрайност на операциите в случаите и в
сроковете по чл. 71 от Регламент № 1303/2013гУО е приел, че съставът на
нарушение по чл. 70 ал.2 т. 4 от ЗУСЕФСУ е описан в т. 3 от Приложение № 2 на
Наредбата за финансовите корекции, а именно „Нарушаване на изискването за
дълготрайност на операциите и в сроковете по чл. 71 от Регламент №
1303/2013.Размерът на финансовите корекции е 100 на сто пропорционално за
периода, за който е налице нарушение по чл. 71 па1 б. „а от Регламент
1303/2013, считано от датата на окончателното плащане“На основание изложеното,
УО е приел, че следва да бъде определена
финансова корекция на осн. чл. 70 ал.1 т. 4 от ЗУСЕСИФ за засегнатите от
нарушението разходи, в конкретния случай за финансираните активи за периода на
устойчивост от датата на прекратяване на производствената дейност
-07.11.2020-08.11.2022г. в размер на
309 909,84 лв.
УО е посочил,
че във връзка с кореспонденция по договора в ИСУН 2020, на 15.11.2022г е било
изпратено уведомление до наследниците на
И. Т., срокът за отговор и прилагане на доказателства изтича на 29.11.2022г.
Посочено е, че на официалната поща на Министерство на иновациите и растежа са
постъпили писма от Ц.Т. и Н.Б.- наследници на И. Т., в които се излага
становище че към датата на смъртта на Ив. Т., Цв. Т. е била непълнолетна, за да
има възможност и отношение към извършваната от него дейност, в качеството му на
собственик и управител на ЕТ „Ив.
Тодород 98“ . В становището на Н.Б. е посочено, че няма отношение към ЕТ „Ив. Т.
98“, към настоящия момент не е приемала да поеме дейността на ЕТ. По отношение
на дружеството „Ай ти дизайн 2020“ ЕООД е била едноличен собственик на
капитала, но дружеството е самостоятелен юридически субект, не е било в
договорни отношения с Министерство на иновациите и растежа, както и не
съхранява документация на ЕТ, нито има отношение към активите му. И в двете становище се посочва, че
наследяването се явява, право а не задължение и към този момент и двете не са
приели наследството на баща им, не са поели дейността на ЕТ, поради което не
следва да им се вменява задължение на база договорни правоотношения. В
заключение УО е изложил мотиви, че наследяването е механизъм на преминаване на
имуществото на починалия към неговите наследници.Наследството се открива към
момента на смъртта на наследодателя. Наследственото имущество включва притежаваните
от наследодателя движими и недвижими вещи и права върху такива вещи, както и
другите му имуществени права, вземания и задължения към момента на открИ.е на
наследството. Ако наследодателят е имал регистрирана фирма на ЕТ, то поради
обстоятелството че предприятието на ЕТ, съвпада с физическото лице, /не се
предприемат като отделни правни субекти / при смъртта на търговеца се открива неговото
наследство. Наследниците на ЕТ отговарят за поетите от него задължения, дори да
не упражняват търговска дейност от името и за сметка на фирмата на ЕТ. Като е
приел, че възраженията не съдържат несъгласие с размера и мотивите на
предложената финансова корекция, УО потвърждава извършеното нарушение. Приел е,
че в резултат от действията на икономическия оператор ЕТ „И. Т.98“ е прекратена
производствената дейност на бенефициента преди изтичане на периода на устойчивост
по проекта, с което е нанесена вреда на бюджета на Съюза. Нарушението има
финансово изражение, тъй като разходите по проекта са верифицирани, а
плащанията извършени. Въз основа на изложеното, на осн. чл. 73 ал.1, вр. чл. 71
ал. 3 от ЗУСЕФСУ е определена финансова
корекция по АДПБФП с бенефициент ЕТ „И. Т.98“
за нарушение на чл. 70 ал.1 т. 4 от ЗУСЕФСУ в размер на 309 909,84 лв,
съставляващи 100на сто от предоставената финансова подкрепа със средства от
ЕФСУ за периода на устойчивост на финансираните активи от датата на
прекратяване на производствената дейност до датата на която изтича задължителния тригодишен период на
устойчивост- т.е. от 07.11.2020г-08.11.2022г. С решението е даден 14 дневен
срок, считано от датата на която бенефициентът е информиран чрез ИСУН .Разпоредено
е решенето да бъде изпратено чрез ИСУН 2020 модул „Договори“, подмодул
„Кореспонденция“ в тридневен срок от издаването му.Указано е, че решението може
да се оспорва в 14 дневен срок от съобщаването му по реда на АПК.
Срещу така постановеното решение на 14.02.2023г. в
Адм. съд Плевен е подадена жалба от Н.И.Б.. Ответникът по жалбата твърди, че
жалбата е недопустима, тъй като е подадена след срока -27.12.2022г. Съдът
намира, че това възражение на ответника е неоснователно. По делото не се спори,
че ФЛ И. Т., представляващ ЕТ „И. Т.-98“ и бенефициент по сключения АДПБФП е
починало на 07.11.2020г. Не се спори, че не е направено искане за изменение на
сключения договор и неговите наследници нямат достъп до профила на ЕТ „И. Т.
98“ в системата ИСУН 2020, поради което срокът за обжалване на решението не
може да се счита, че е започнал да тече от 13.12.2022г.- датата на която
решението е качено в системата ИСУН 2020. Освен това в жалбата се съдържа искане
за обявяване на решението за нищожно,
поради което оспорването не е ограничено във времето съгласно чл. 149, ал. 5 АПК. Ето защо съдът приема, че
подадената жалба е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
По делото не се спори, че между Министерство на икономиката , в чиято
структура е ГД ЕФК, определена за
Управляващ орган на ОПИК представлявано от Христо Султанов- в качеството му на
ръководител на Управляващия орган, съгласно Заповед № РД-16-1002/29.08.2018г.
,изм. Със Заповед № РД-16-1027/04.09.2018г. на Министъра на икономиката и
Стефан Попов, началник отдел „Мониторинг и финансово управление“ в ГД „ЕФК“ и
ЕТ „И. Т.98“ ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Плевен, пл. „Македония“ № 8 ет.2 е сключен договор за предоставяне на предоставяне
на безвъзмездна финансова помощ за проект с наименование „Повишаване на ресурсната
ефективност “ на ЕТ „И. Т. 98“, с въвеждане на пилотна процесна иновация за
ефективно използване на ресурсите на стойност 679 699 лв. Съгласно договора кореспонденцията, свързана
с настоящия договор трябва да бъде в писмена форма, да съдържа номера на
административния договор и наименованието на проекта и да бъде изпращана
посредством ИСУН 2020. В т.3.6.2 в допълнение, двете страни по административния
договор за безвъзмездна финансова помощ могат да осъществяват контакт и на
посочените адреси, като за бенефициента е посочен адрес гр.Плевен, 5800, пл.
„Македония“номер 8 ет.2.
В чл. 6.5 от договора е посочено, че възстановяване не
се изисква при възникване на обстоятелства от извънреден характер, които
бенефициентът при полагане на дължимата грижа не е могъл или не е бил длъжен да
предвиди към датата на подаване на проектното предложение или не е могъл да
предотврати , доколкото тези събития пряко са оказали въздействие върху
изпълнението на индикаторите, бенефициентът писмено е обосновал въздействието
им, не се дължат на причини, за които
бенефициентът отговаря.
Видно от приложените по делото Общи условия е, че в т.
10.6.е прието че извънредно обстоятелство е всяка непредвидима изключителна
ситуация или събитие, което е извън контрола на страните и не позволява на една
от тях да изпълни задълженията си по договора, възникването му не може да се
отдаде на грешка или небрежност от тяхна страна / или от страна на техните
изпълнители, представители или служители/ и не може да се преодолее при
полагане на дължимата грижа. Страните не отговарят за нарушение на задълженията
си по договора, ако не са в състояние да ги изпълнят поради възникване на
извънредно обстоятелство.
Видно от представения договор/стр.137/ е, че дейност 1
по проекта е придобИ.е на УВ принтер и
Дигитален кътер, свързани с внедряване на
технологични решения и методи за оптимизиране на производствените
процеси и намаляване на използваните суровини и за предотвратяване образуването
на отпадъци при изработката на светлинни надписи.По делото е представен договор
сключен между ЕТ „Ив.Т. 98“ и „Мираж груп“ ЕООД представлявано от Л. Парашкевов
за доставка, монтаж и пускане в
есплоатация на УВ принтер 1 бр и Дигитален кътер 1бр. на стойност 664699
лв без ДДС или 797638,80 с ДДС/стр. 201/. По
делото не се спори, че бенефициентът е изпълнил всички планирани дейности по
договора за безвъзмездна финансова помощ предсрочно. По делото е предсдтавено/ стр. 216/ писмо от
УО , с което е приело че считано от 24.07.2019г., прриема срока за изпълнение
на дейностите по проекта за изтекъл и в срок до 24.09.2019г.следва да представи
финален отчет.
По делото /стр.219/ е видно, че на 30.08.2019 екип на УО е посетил на място в
гр. Плевен , ул. „Кара Кольо“ № 2 в
присъствието на бенефициента и е констатирал, че АДПБФП се изпълнява съгласно
изискванията, оборудването е инсталирано и се използва по предназначение
съгласно изискванията на АДПБФП. С оглед изложеното съдът приема, че
възражението на жалбоподателката, че УО е извършил проверка на адрес на който
ЕТ „И. Т. 98“ не е осъществявал дейност, тъй като от представените протоколи
подписани от И. Т., представляващ ЕТ е видно, че осъществяваната от ЕТ „И. Т.98“
дейност и закупеното оборудване е било инсталирано на адреса, на който
представители на УО са извършили както приживе на И. Т., така и последващите
проверки, а именно гр. Плевен, ул. „Кара Кольо“ № 2.
По делото е представен/ стр. 227/ формуляр за извършване на посещение на място гр. Плевен,
ул. „Кара Кольо“ № 2, от който е видно че на 18.08.2022г. екип на УО е посетил
мястото на изпълнение на проекта и е установил, че не е осигурен достъп до
документацията, собственикът на ЕТ „Ив.Т.98“ е починал, липсват табела и
стикери, към момента на проверката не е представена информация относно
заложените индикатори по АДБФП и не може да бъде направена проверка.На
проверяващите не е предоставен достъп до оборудването, не е представен достъп
до документацията, на адреса на бенефициетнта /място на изпълнението/ в момента
се помещава фирма „Ай ти дизайн 2020“ ЕООД. Съгласно твърдения на бившата
съпруга на И. Т., предприятието на бенефициента не осъществява дейност след
смъртта на Ив. Т..
По делото е представен/ стр. 233/ протокол от внезапна
проверка на място по сигнал за нередност от 26.09.2022г., при който експерти от
ГД „ЕФК“- УО на ОПИК са посетили адреса на изпълнение по договора ул. „Кара
Кольо“ № 2 и са установели, че на мястото на изпълнението по проекта, където са
доставени активите, обект на финансиране по проекта няма информационна табела,
от която да е видно че ЕТ „Ив.Т. 98“
изпълнява проект по ОПИК.Проверяващите са звъняли на посочените в и декларирани
телефони, на които никой не е отговорил.При разговор с един от работниците в
сградата, която би трябвало да е място на изпълнение на проекта на
проверяващите е било обяснено, че И. Т. е починал и в същата сграда вече
извършва дейност фирма „Ай ти дизайн“ с управител Наталия Т.-бивша съпруга на И.
Т.. След установен контакт с Н. Т. тя е заявила, че няма представа къде се
намират активите финансирани по проекта,
както и че никой не се занимава със стопанисването на имуществото на едноличния търговец, тъй като в момента между
наследниците на Ив. Т. текат съдебни производства.
По делото е представено / стр. 241/ искане за
изменение на АДБФП ца временно спиране на изпълнението за два месеца, считано
от 17.11.2020г., на осн. чл. 10.2 от ОУ.По делото на стр. 243 е представено
искане и обосновка от Н.Б.- Наследник на Ив.Т..В искането се иска временно
спиране на изпълнение на договора за
срок от 2 м., считано от 17.11.2020г., тъй като на 07.11.2020г. внезапно е починал
собственикът и управител на бенефициента. Посочено е, че предвид правната форма
на бенефициента, а именно едноличен търговец се налага да бъде извършено преобразуване на дружеството с цел
да може да продължи неговата работа. Н.Б. е заявила в искането, че екипа на
бенефициента и наследниците са решение да продължат изпълнението на договора и
постигнат заложените с него цели.
Представен е и препис извлечение от акт за смърт, от който се установява, че И. Н. Т. е починал на
07.11.2020г. в гр.София. По делото е представено удостоверение за наследници,
от което е видно че наследници на И. Т. са жалбоподателката Н. Б., Цв. Т., Ек.А.,
Ив. Т. и Я. Т. .Видно от удостоверението за наследници е, че двама от наследниците
на Т. са малолетни.
По делото не са представени доказателства УО да се е
произнесъл по искането подадено от Н.Б. за изменение на сключения договор.
Видно от представеното / стр. 248/ писмо е, че УО е
уведомил Ив. Т./ починал към датата на изпращане на писмото- 01.11.2021г./, че
АДБФП е прекратен поради това, че срокът
за представяне на финалния отчет е изтекъл на 20.09.2021г и не е представен. На
осн. чл. 11 н.11.3 във вр с чл. 2 т. 2.7 и т.2.8 от ОУ към финансираните по
ОПИК 2014-2020 административни договори, едностранно без предизвестие
административния договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16RFOP002-2.040-0865-С03 сключен между страните на 20.02.2020г. е прекратен.
Не се спори между страните, че
след смъртта на Ив. Т., ЕТ „И. Т. 98“ не
извършва дейност и трудовите правоотношения със служителите са прекратени на
08.11.2020г.Това се установява и от представената справка за състоянието на
всички трудови договори към дата 10.10.2022г.
Видно от представеното по делото писмо
26-Б-480/14.11.2022г. адресирано до Е.А., Н.Б. и Ц.Т. е, че УО е изпратил уведомление до наследниците на
Ив.Т. за стартиране на процедура по определяне на финансова корекция по АДБПФП BG16RFOP002-3.004-064-С01 с бенефициент ЕТ
„Ив. Т.“. В същото е посочено, че за дата на изпращане на уведомлението УО
приема датата на прикачването му в ИСУН 2020. По делото не са представени
доказателства адресатите на акта дали са били уведомени за постановяването му,
по друг начин освен чрез ИСУН.
По делото е представено възражение от Ц.Т. вх.№
26-У-505/29.11.2022 и възражение 26-У-511/29.11.2022г. от Н.Б., в която и двете
възразяват, че са правоприемник на ЕТ „И. Т. 98“ и неправомерно са
конституирани като страна по настоящото административно производство.
По делото е
представен протокол от проведено съдебно заседание по ч. гр.д.№ 6294по описа за
2020г., от който е видно че съдът е постановил да се впише в особената книга за
приемане на наследството при РС Плевен
приемане по опис на наследството на наследодателя И. Н. Т. от наследниците Ц.И.Т. и Н.И.Б..По
делото е представено удостоверение издадено от РС Плевен, от което е видно че Е.А.А.
лично и като представител на малолетните деца И.И.Т., Я.И.Т. са приели по опис
наследството оставено от И. Н. Т., починал на 07.11.2020г.
При тези факти
и с оглед предпоставките по чл. 159 АПК, и основанията по чл. 146 АПК, съдът
прие следното:
Оспореното решение по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ подлежи на
съдебно оспорване – чл. 73, ал. 4 ЗУСЕФСУ, от адресата и задължен за
установената с него финансова корекция.
При извършената на основание чл. 168 от АПК проверка
съдът установи, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен
орган. Съгласно чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ финансовата корекция се определя по
основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган,
одобрил проекта. Съобразно чл. 9, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, органи за управление и
контрол на средствата от ЕФСУ са управляващите органи, сертифициращите органи и
одитните органи. Съгласно ал. 5 управляващите органи отговарят за цялостното програмиране,
управление и изпълнение на програмата, както и за предотвратяването, открИ.ето
и коригирането на нередности, включително за извършването на финансови
корекции. Ръководител на управляващия орган е ръководителят на администрацията
или организацията, в чиято структура се намира управляващият орган, или
определено от него лице. Правомощия на ръководител на управляващия орган по
този закон може да се упражняват и от овластено от него лице.
Съгласно Решение № 574/13.07.2016 г. на Министерски
съвет и чл. 27, ал. 1, т. 2 от Устройствения правилник на Министерство на
иновациите и растежа, Главна дирекция "Европейски фондове за
конкурентоспособност" изпълнява функциите на управляващ орган. Съгласно
чл. 3 от Устройствения правилник на Министерство на иновациите и растежа, вр. с
чл. 25, ал. 1 от Закона за администрацията, ръководител на Министерство на
иновациите и растежа е министъра на иновациите и растежа. Следователно
министърът на иновациите и растежа има правомощията на ръководител на УО по
конкретната оперативна програма, вкл. да налага финансови корекции. Законът
/чл. 9, ал. 5, изр. последно от ЗУСЕФСУ/ дава възможност за делегация на тези
правомощия от страна на министъра, като в случая няма данни към датата на
издаване на процесното решение да е било извършено такова делегиране.
Впоследствие делегация на правомощия от министъра на иновациите и растежа към
главния директор на ГД Европейски фондове за конкурентоспособност", е
извършена Заповед № РД-02-16-209/14.10.2022 г. на министъра на иновациите и растежа
/ стр. 309/Оспореното решение е издадено от Ръководителя на УО на ОПИК, поради
което съдът приема, че оспорения административен акт е издаден от компетентен
орган, в рамките на неговите правомощия.
Решението за определяне на финансова корекция е мотивирано
с неизпълнение на задължения по Договор № BG 16RFOP002-3.004-0064-С02, сключен с " ЕТ И. Т.98“, който е
бенефициент по смисъла на чл. 73, ал. 1 вр. ал. 2 и 3 ЗУСЕФСУ. Едноличният
търговец е ползвател на получената безвъзмездна финансова помощ по договора и
при евентуално неизпълнение на одобрени индикатори по смисъла на чл. 70, ал. 1,
т. 7 ЗУСЕФСУ дължи възстановяване изцяло или частично на получената финансова
подкрепа чрез определяне на финансова корекция за отмяната й – чл. 71, ал. 1 ЗУСЕФСУ.
В случая е безспорен факт, че собственикът на едноличния търговец - ФЛ И. Н. Т.
е починал. Смъртта на ФЛ е настъпила преди образуване на
производството по ЗУСЕФСУ – на 07.11.2020 г., видно от представеното по делото
удостоверение за наследници, който факт е бил известен на ответник в хода на
административното производство. По
делото не се спори, че никой от наследниците не е поел предприятието на
едноличния търговец, както и че в Търговския регистър няма вписване на обстоятелствата по чл. 60, ал. 2 и 3 от
Търговския закон (ТЗ). Според мотивите на
решението, органът е извършил справка в Търговския регистър, че едноличният
търговец не е заличен и въпреки това е издал решението с адресати преките
наследници на собственика И. Т. Задължен
за възстановяване на получената финансова помощ чрез определяне на финансова
корекция е едноличният търговец, който е бенефициент по смисъла на ЗУСЕФСУ (чл.
73, ал. 2 и 3) и на който следва да бъде определена и финансовата корекция, при
положение че не е заличено вписването му в Търговския регистър на някое от
основанията по чл. 60а ТЗ. Освен това видно от решението е, че цялата
кореспонденция с наследниците на И. Т. изходяща от УО е осъществявана чрез
ИСУН2020, която е система до която нямат достъп всички лица, а само починалия ЕТ, който е бил бенефициент по
сключения административен договор. Процесното решение е издадено срещу ЕТ „И. Т.
98“, но е насочено към наследниците Н.Б.,
Цв.Т. и Ек.А., които не са бенефициенти на собствено основание и към датата на
издаване на решението да не са задължени за възстановяване на получената от
едноличния търговец финансова помощ като наследници на И. Т.. Безспорно е, че
със смъртта на едноличния търговец се открива наследството на физическото лице
и неговите наследници наследяват цялото му имущество, включено в наследствената
маса, както това, което е придобил като физическо лице, така и това, което е на
търговското му предприятие. В Решение №
60093 от 25.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4069/2020 г., II г. о., ГК, докладчик
председателят Емануела Балевска,е прието че
доколкото се касае до имущество на предприятието на едноличния търговец,
като самостоятелна обособена съвкупност от права и задължения, наследствената
трансмисия не настъпва автоматично със смъртта на физическото лице (вж.
Тълкувателно решение № 2 от 27.12.2001 г. на ВКС по гр. д. № 2/2001 г., ОСГК на
ВКС). Прието е, че смъртта на физическото лице е основание за заличаване на
вписването на едноличния търговец в Търговския регистър – чл. 60а, т. 2 ТЗ, но
при положение, че наследниците не са се възползвали от възможността по чл. 60,
ал. 2 ТЗ да поемат предприятието на едноличния търговец. В случая наследството е открито на 07.11.2020 година
със смъртта на И. Т., но доколкото се касае до
имущество на фирмата на едноличния търговец, наследствената трансмисия
по отношение на имуществените права не
настъпва автоматично със смъртта на търговеца. С разясненията на ТР № 2/2001 г.
на ОСГК на ВКС изрично се приема, че "вещите и правата върху вещи, както и
паричните влогове, придобити от съпруга-едноличен търговец в резултат на
търговската му дейност принадлежат само нему " т. е. касае се до придобити
имущества, които съставляват имуществени права на правния субект - едноличния
търговец, различни от тези права на починалото физическото лице и които със
смъртта му не преминават автоматично към наследствената маса. В конкретния
случай към датата на издаване на оспорения акт и към датата на провеждане на
последното съдебно заседание по делото, едноличният търговец не е заличен от
Търговския регистър на основание чл. 60а, т. 2 ТЗ, а в посочената хипотеза –
смърт на физическото лице, едва след изпълнение на процедурата по чл. 60а ТЗ са
установими задълженията, включително по ЗУСЕФСУ, и могат да бъдат удовлетворени
правата на кредиторите чрез насочване на изпълнението срещу наследниците. В този смисъл
в оспорения административен акт не е ясен неговия адресат- дали са част
от наследниците, посочени в титулната част или ЕТ „И. Т.-98“ бенефициент по
АДПБФП, който към настоящия момент макар да не е заличен в търговския регистър,
със смъртта на физическото лице собственик на търговското предприятие е
прекратен. Съгласно легалното определение
на чл.56 от ТЗ, едноличният търговец/ЕТ/ е физическо лице/ФЛ/- гражданин, като
доктрината и практиката са последователни, че признаването на търговско
качество на едно ФЛ разширява правоспособността му с възможността да бъде
страна и по правоотношение в областта на търговското право, но не води до
възникването на нов правен субект. Ето защо в случая сме изправени пред един
правен субект- ФЛ, действащо като ЕТ с фирма ЕТ„ И. Т.98“, регистрацията му по
ТЗ не е имала за правна последица възникването на нов правен субект и той не
придобива правосубектност, различна от тази, която притежава като физическо
лице, т.е. физическото лице не се раздвоява юридически (Р-202-07,ІV г.о.;
Р-642-04, ІІ т.о.; Р-389-97, V г.о.; Р-478-94, V г.о.; Р179-2014, ТК;
Р-50-2019, ТК и др.). Ето защо със смъртта на ФЛ, действащ като ЕТ и липсата на
доказателства за поемане на търговското предприятие от някой от наследниците
му, липсва адресат на постановения административен акт. Административните
актове, които противоречат на законите или на други нормативни актове са
недействителни - невалидни актове. Основното разграничение на порочните административни актове е разделението им на
нищожни и унищожаеми в зависимост от степента и качеството на порока, от който
е засегнат акта. В административното право, за разлика от гражданското право
липсва специален законов текст, който да регламентира кога съответният акт е
нищожен и в кои случаи е унищожаем. Подходът при разграничаването им е
конкретен при всеки отделен случай в зависимост от допуснатото нарушение при
издаване на акта, което се отразява върху съдържанието му и засяга
волеизявлението на административния орган до степен да се приравни на липса на
волеизявление. Нищожният акт не поражда правни последици, той е засегнат от
толкова съществен порок, че не е годен да породи правно действие и за това
съдът следва да обяви неговата нищожност. Съгласно константната съдебна
практика, която е непротиворечива, липсата на компетентност на органа при
издаване акта и неспазване на предписаната от закона форма винаги сочат на нищожност
на акта, докато нарушението на административно-производствените правила и
материалния закон, както и неспазване на целта на закона следва да се
преценяват във всеки конкретен случай по какъв начин се отразяват на
волеизявлението на административния орган. Прието е становището, че нищожни са
тези административни актове, които поради радикални, основни и тежки,
непоправими недостатъци, се дисквалифицират като административни актове и
въобще като юридически актове и се третират от правото като несъществуващи,
поради което не пораждат правни последици. Съдът намира, че основания за
прогласяване на нищожност на административен акт са нарушаване изискванията за
компетентност, липса на форма, пълна липса на правно основание, невъзможен
предмет, несъществуващ адресат и др. С оглед изложеното по-горе съдът приема,
че оспорения административен акт е нищожен поради липса на адресат и следва да
бъде прогласен за такъв. С оглед изхода
на делото по подадената жалба, съдът намира че
не следва да се произнася по останалите наведени доводи за
незаконосъобразност на постановения административен акт. Следва обаче да бъде
посочено, че административния орган в решението не е изложил мотиви относно наличието на предвидените в договора и в т.
10.6 от ОУ извънредно обстоятелство е всяка непредвидима изключителна ситуация
или събитие, което е извън контрола на страните и не позволява на една от тях
да изпълни задълженията си по договора, възникването му не може да се отдаде на
грешка или небрежност от тяхна страна / или от страна на техните изпълнители,
представители или служители/ и не може да се преодолее при полагане на
дължимата грижа. В ОУ и в договора е
предвидено, че страните не отговарят за нарушение на задълженията си по
договора, ако не са в състояние да ги изпълнят поради възникване на извънредно
обстоятелство, каквото според съда представлява смъртта на ФЛ И. Т., и това
съставлява пречка бенефициента да
изпълнява задълженията за устойчивост за период от три години, за времето от
своята смърт до изтичане на периода, поради което извода на УО, че
прекратяването на дейността на предприятието на ЕТ е в резултат на действията
на ЕТ „И. Т.“ е неправилен и незаконосъобразен.
Жалбоподателката
Н.Б. е направила искане за присъждане на разноски в размер на 20 700 лв от които 1700 лв държавна
такса и 19 000 лв за адвокатско възнаграждение. По делото е направено
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. С оглед
основателността на жалбата, на основание чл. 143, ал. 1 АПК, следва да бъде
уважено искането на жалбоподателката за
разноски в размер на – държавна такса в
размер на 1700 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 17046,36лв, което е
в минимален размер съгласно по чл. 7, ал. 2, т. 5 вр. чл. 8, ал. 1 от Наредба №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (ДВ,
бр. 68 от 2020 г.).
Процесуалния представител на заинтересованите страни е
направил искане за присъждане на разноски за възнаграждение на адвокат при
условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 от
Закона за адвокатурата (ЗА). Разпоредбата на
чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА предоставя възможност адвокатът да оказва
безплатно адвокатска помощ и съдействие на роднини, близки или на друг юрист.
Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има
право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не
по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА и осъжда другата страна
да го заплати. Следователно, за да възникне правото на адвоката на
възнаграждение в хипотезата на безплатно оказана адвокатска помощ и съдействие,
предпоставките са да е оказана безплатно адвокатска помощ на лице, попадащо в
някоя от посочените в закона категории лица, и в съответното производство
насрещната страна да е била осъдена за разноски. В случая не се излагат
твърдения, че представляваните от адв. Ч. лица са от кръга на лицата посочени в
чл. 38 ал.2 от ЗА.Дори в представеното по делото адвокатско пълномощно не е
посочено, че процесуалното представителство ще се осъществи на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА. Ето защо съдът приема, че посоченото правно
основание не е приложимо, доколкото правилото изисква адвокатът и лицето, което
ще представлява да са роднини, близки или друг колега и претенцията на заинтересованите
страни за присъждане на разноски по реда
на чл. 38 от ЗА е неоснователна.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал.
2 и чл. 143, ал. 1 АПК вр. чл. 73, ал. 4 ЗУСЕФСУ, съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА за нищожно по жалба на Н.И.Б. Решение №
26-Б-480/14.11.2022г. на Ръководителя на
УО на ОПИК № РД-02-16-606/13.12.2022г. с което е определена финансова
корекция по АДПБФП № BG16RFOP002-3.004-0064-С02
с бенефициент ЕТ „И. Т. 98“ за нарушение на чл. 70 ал.1 т.4 от ЗУСЕФСУ в размер
на 309 909,84 лв, съставляващи 100 на сто от предоставената финансова
подкрепа със средства от ЕФСУ за периода на устойчивост за
финансираните активи, от датата на прекратяване на производтвената дейност, до
датата на която изтича задължителния тригодишен период на устойчивост, т.е. о
07.11.2020 до 08.11.2022г.
ОСЪЖДА Министерство на иновациите и растежа гр.София,
ул. „Славянска“ № 8, да заплати на Н.И. ***, ЕГН ********** сумата 18746,36 лв представляваща направени
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с връчване
на преписи.
СЪДИЯ: /П/