О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……......
гр.Варна, 07.12.2018г.
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав,
в закрито заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 17017/2018г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявен от „Портофолио Интернешънъл“ ЕООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление ***, к.к. „Св.св. Константин и Елена“, ул. „Първа № 137 срещу Н.Б.С., ЕГН ********** ***, к.к. „Св.св. Константин и Елена“,
ул. „Първа № 137 иск с правно основание чл. 32 ЗС за разпределяне ползването на
съсобствен недвижим имот, представляващ дворно място
с идентификатор 10135.2564.946 по КККР на гр. Варна, одобрени със заповед №
РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, последно изменени със заповед №
КД-14-03-1894/22.07.2013г. на Началника на СГКК- Варна, с площ от 1267кв.м. и находящ се на адм. адрес гр.
Варна, ул. Първа, съчетано с искане за присъждане на обезщетение за лишаване от
ползване в случай на неравенство в разпределената за ползване площ съобразно
правата в съсобствеността.
Предвид констатирана нередовност на
исковата молба с разпореждане от 13.11.2018г. на ищеца са били дадени указания,
в изпълнение на които е постъпила на 05.12.2018г. уточняваща молба.
В сезиралата искова молба и уточняваща
я се излагат следните фактически твърдения: С ответницата са съсобственици в процесния имот. Ищецът се легитимира като собственик на
½ ид.ч. от дворното място и на изградената в
него двуетажна сграда, представляваща лявата част /с югоизточно изложение/ на
изградената двуфамилна сграда, по силата на договор
за покупко- продажба обективиран
в НА № 73, том IV, рег. № 9884, дело № 878/16.11.2007г. Собственик на
останалата ½ ид.ч. от дворното място и и на
изградената в него двуетажна жилищна сграда, представляваща дясната част на
изградената двуфамилна сграда е ищцата, на основание
договор за дарение по НА № 157, том I,
рег. № 1831, нот.дело № 159/31.08.1999г. и договор за
доброволна делба от 31.08.1999г. № 156, том I, рег.№ 1822, дело №
158/31.08.1999г. С влязло в сила решение по в.гр.д. № 151/2017г. на ВОС е било
разпределено ползването на съсобствения с ответницата
имот. Твърди се, че след влизане в сила на съдебното решение, с което е
разпределено ползването на имота и по повод изграждане на подпорна стена в
дъното на имота се е наложило точно определяне границите на съсобствения
имот. По този повод, след ангажиране на правоспособно за това лице, е било установено,
че южната и част от западната граница на УПИ ХI-1159, кв.50 не отговарят на
границите на имота по КККР като надхвърлят допустимите стойности по Наредба №
РД-02-20-5/15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР.
Т.е установено е, че площта по КККР е 1267кв.м., а площта по регулация на имота
е 1181кв.м. Така, южната и част от западната граница на ПИ следва да се считат
разположени по- навътре в имота в посока изток, с което се намалява площта му с
86кв.м. Твърди се, че по този начин ищецът е ощетен, защото това намаляване в
площта попада в частта разпределена от съда за ползване от него. Това се сочи
да е ново съществено обстоятелство, което води до несъответствие на правата в
съсобствеността. Т.е ищецът реално би могъл вече да ползва 547,27кв.м. На
следващо място, след извършеното разпределение на място от съдебен изпълнител и
издигането на разделителна ограда между двете части на имота се оказало, че
само ищецът има достъп до съществуващия отвор на канализационната и септична шахта,
което налагало обслужването й да се извършва само от него. Предвид на това
наложително било обособяване в тази част на имота на зона за общо ползване.
След разпределението се оказало и че съществуващото бетониране на двора пред
къщите за път/подход разделено по този начин сериозно ощетявало ищеца, защото с
изграждането на разделителната ограда практически този път към къщата станал
тесен и затруднявал ползването на автомобил. Достъпът на специализиран
автомобил до къщата пък практически бил невъзможен. Затруднен бил и достъпът до
фасадата- примерно за ремонт, като липсвала и предвидена площ пред сградата по
повод нейното обслужване. След разпределението се сочи още, че ищецът бил лишен
и от достъп до съществуващата барака/лятна кухня в дъното на имота, попадаща в
частта на ответницата. Т.е настоява се за обособяване на зона за общо ползване.
Допълнително, решението не било съобразено и с наличието на изкоп за басейн зад
къщите, за чието изграждане ищецът разполагал с нотариално заверена декларация-
съгласие. С оглед на това се отправя искане до съда за извършване на ново
разпределение на ползването на съсобственото дворно
място, като в случай че се окаже невъзможно разпределяне ползването на двора
зад къщите, за определяне парично обезщетение за лишаване ищеца от ползването
на бараката/лятна кухня.
При тези твърдения и заявено искане до
съда, становището на настоящия състав е, че производството по предявения иск за
разпределение ползването на съсобственото дворно
място се явява недопустимо и като такова подлежи на прекратяване. Съображенията
за това са следните:
Безспорно се установява от
ангажираните от ищеца писмени документи, съответни на твърденията му, че с
влязло в сила на 06.07.2017г. съдебно решение по гр.д. № 5527/2016г. по описа
на ВРС, отменено с решение № 820/26.05.2017г. по в.гр.д. № 151/2017г. на ВОС, е
било разпределено ползването на съсобствен недвижим
имот, представляващ дворно място с идентификатор 10135.2564.946 по КККР.
Затова, същата претенция заявена последващо би била
допустима единствено, ако се основава на съществено изменени обстоятелства,
които са настъпили след така извършеното разпределение, поради което и
обективно е нямало как да бъдат съобразени от съда при разрешаване на спора.
Съобразно установената съдебна практика, като съществени се приемат тези
обстоятелства, които са свързани с предназначението и състоянието на съсобствената вещ, т.е ново строителство или премахване на
съществуваща постройка, намаляване или увеличаване площта на съсобствения имот вследствие регулационни изменения или пък
с обема на правата на всички съсобственици /придобиване по давност на право на
собственост върху идеална част от трето лице, възстановяване на запазена част
по чл. 30, ал.1 ЗН на трето лице, разпоредителни сделки между съсобствениците,
в резултат на които се намалява квотата на един съсобственик за сметка на друг
и пр./, поради които и тези обстоятелства правят извършеното реално
разпределение несъответно на новото фактическо положение. В тази връзка,
изложените от ищеца обстоятелства не могат на първо място да бъдат определени
като настъпили след извършеното от съда разпределение. Ползването на имота е
била разпределено съобразно актуалния му регулационен статут, какъвто е и
понастоящем. Ако и да е налице разлика в площта на УПИ и заснемането му при
одобряване на КККР, то тя е била налична още при предходното разглеждане на
спора. Обстоятелствата пък на които тя би се дължала /регулация, придаване от
съседен имот, непрецизно заснемане и прочие/, стоят извън предмета на така
възникналия спор. Липсват изменения в площта на имота, настъпила в резултат на
приет нов регулационен план, изменение на КК след извършеното разпределение и променящ
площта на имота. Останалите твърдения касаят неудобства създадени по повод
извършеното разпределение и фактическото изпълнение на постановения съдебен
акт, поради което и изначално не биха могли да служат като основание за
преразглеждане извършеното от съда разпределение. Твърденията, че чрез него
ищецът е лишен от ползването на барака/лятна кухня, че достъпът на ответницата
до канализационната и септична яма у изключен, вкл. липсва достатъчна площ за
обслужване на фасадата на сградата и ползване на път от автомобил, не може да
бъдат заявявани и разглеждани понастоящем, доколкото с влязлото в сила решение те
са били отчетени и дефакто е разпределено ползването
на дворното място, съобразно правата на съсобствениците в дворното място и
отчитане на всички изградени в него постройки. Видно е и че разпределените
дялове са съответни по площ на тези в съсобствеността. Т.е липсва неравенство в
площта на дяловете обосноваващо претенция за лишаване от ползване. Това искане
би било допустимо за разглеждане в настоящото производство, ако съдът бе
достигнал извод за допустимост на претенцията за извършване на ново
разпределение на ползването на дворното място и основателна, ако такова бъде
установено с новото разпределение.
Затова, така заявеният иск, съдът
намира за недопустим.
Мотивиран
от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.дело № 17017/2018г. на ВРС, 7 състав, на основание чл. 130 ГПК.
Определението
подлежи на обжалване
пред ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД с частна жалба, подадена в едноседмичен срок от
съобщаването му на ищеца.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: