Р Е Ш
Е Н И Е
№....................
Гр. София, 10.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-5 състав, в открито заседание при закрити
врата, проведено на единадесети юни през две хиляди и двадесета година, в
състав:
СЪДИЯ :
ЦВЕТАНКА БЕНИНА
при секретаря
Антоанета Стефанова, като разгледа докладваното от съдията търговско дело N
2711 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.625 и сл. от ТЗ.
Образувано е по молба на „С.“ЕООД, в която се излагат твърдения за
неплатежоспособност и свръхзадълженост на дружеството, поради невъзможността му
да покрие задълженията си при липса на достатъчно активи. Сочи, че дружеството
не разполага с имущество, активи и парични средства и не е в състояние да
покрие евентуалните разноски в бъдещо производство по несъстоятелност. Моли по
отношение на молителя „С.“ЕООД да бъде открито производство по несъстоятелност
и да бъде обявено в несъстоятелност.
Съдът, като взе предвид становищата
на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, намира за
установено следното от фактическа страна:
По делото са приети справки от СДВР – Отдел Пътна полиция
и Агенция по вписванията, от които е видно, че не се установява дружеството
молител да притежава имущество, регистрирано по съответния ред. От справката от
ТД на НАП – София е видно, че са били налагани обезпечителни мерки чрез
налагане на запор върху банковите сметки на дружеството молител, притежавано от
него МПС и вземания от трето лице – Агенция за обществени поръчки, за събиране
на вземания в общ размер на 240 336.13 лв. /дължими към 05.02.2020г./ и за
което е било образувано производство по принудително изпълнение /ИД №
*********/2019/.
По делото е изслушана съдебно-икономическа експертиза, от
заключението по която се установява финансовото състояние на дружеството
молител през отчетните периоди 2015г.; 2016г.; 2017г., 2018г. и 2019г. В
заключението си вещото лице е изложило констативно-съобразителната си част при
изследване счетоводните документи при дружеството, както и предоставената въз
основа на тях информация в НАП. При изследване на относимите стойности вещото
лице е отразило състояние с коефициент на обща ликвидност през годините за
периода 2015 г. – 2018г. в размер съответно: 2,65; 2,64; 2,34 и 8.74, при
препоръчителни граници на коефициентите от 1 до 3. Коефициентът на обща ликвидност е отразяващ
съотношението на всички краткотрайни активи към краткосрочни задължения. В този
смисъл стойността му отразява състоянието на дружеството, че разполага с
достатъчно текущи активи, които са достатъчно за погасяване на текущите му
задължения. Обрат във финансово – икономическото състояние на дружеството
молител се наблюдава в периода 2019г., като към края на изследвания период
/06.02.2020г./ коефициентът на обща ликвидност е нула, поради малката стойност
на текущите активи спрямо текущите задължения. Подобна тенденция в състоянието
на дружеството се наблюдава и при изчисление на коефициентите за бърза и
незабавна ликвидност и които са отразяващи сумата на паричните средства, с
които разполага при реализиране на търговския му оборот и възможността за
покриване с тях на текущите му задължения. По-ниският размер на коефициента на
незабавна ликвидност спрямо този по другите показатели се дължи на наличието в
имуществото на дружеството в по-голям дял на материални запаси /материали,
продукция и др./ спрямо паричните средства в общия размер на краткотрайните
активи. В този смисъл настоящият съдебен състав приема, че икономическото
състояние се установява в по-голяма точност с коефициента на обща ликвидност.
Вещото лице в заключението си е отразило, че доколкото за изготвяне на
експертизата не са му били предоставени счетоводните регистри на С. ЕООД с
отразените в тях изискуеми и неизплатени задължения към кредиторите на
дружеството, за определяне на общия размер на непогасените публични и частни
задължения, вещото лице си е послужило с приложения по делото списък на
кредиторите и справка от НАП, като според данните в тях, общият размер на
задълженията възлиза на 1 186 492.66 лв., като надвишава сумата на
пасива 49.42 пъти.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Молбата по чл. 625 ТЗ е подадена от легитимиран за това
правен субект, доколкото според твърденията на молителя същият се явява длъжник
по търговски сделки. В този смисъл са индивидуализирани и вземанията на
кредиторите според представения списък, а именно начислени и непогасени
задължения по договори за продажба на стоки, банков кредит, предоставени
услуги. Такива са и публичните му задължения към НАП, представляващи непогасен
начислен данък по ЗКПО, ЗДДС, ДОО. Безспорно е качеството му на търговец по
смисъла на чл. 1, ал. 1 ТЗ като юридическо лице извършващо по занятие търговска
дейност и възникване на задълженията му във връзка с упражняваната от него търговска
дейност. Съобразно разпоредбата на чл. 626 ТЗ, в задължение на длъжника е
вменено да поиска от съда откриване на производство по несъстоятелност, което
следва да бъде сторени в 30-дневен срок от изпадането му в неплатежоспособност. За да бъде признато от съда това състояние,
следва да бъде установено, че то е трайно, касаещо системно задлъжняване към
кредитор/и на дружеството – длъжник, т.е. че не се касае за изпадането му в
забава при единично неплащане на задължение при настъпване на неговата изискуемост.
В този смисъл, от приетото по делото заключение по СИЕ съдът приема за
установено, че по отношение на дружеството – молител е налице такова състояние.
От заключението на вещото лице се установи нулев коефициент на обща ликвидност
за предходната 2019г., като положението е останало непроменено и до завеждане
на молбата по чл. 625 ТЗ. В периода преди това дружеството се е намирало в
състояние годно да поддържа търговска дейност при реализиране на приходи и
разходи, без изпадането му в състояние на задлъжнялост и невъзможност да се издължи. Действително, периодът на
затрудненото му материално положение е продължил не дълго, продължил е около
една година, но същият се явява достатъчен за преценката състоянието му на
неплатежоспособност.
От събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност
– заключението по СИЕ и справка от НАП се установи наличието на натрупани и
непогасени частни и публични задължения на молителя спрямо съконтрахентите му
търговци и държавата – чрез НАП. Начислените като незаплатени задължения вещото
лице е определило според данните по делото в размер на 1 186 492.66 лв., която сума е в
значителен размер и многократно надвишава сумата на пасива - 49.42 пъти.
Основанието, на което се е позовал молителят за откриване
на производство по несъстоятелност, е неплатежоспособността на длъжника, като
на изследване подлежат предпоставките за възникването й като трайно константно
икономическо състояние. В този смисъл, установи се, че молителят не разполага с
краткотрайни активи, които да са съответни на стойност на краткосрочните му
задължения. Краткосрочните задължения са тези с настъпила изискуемост към
момента на завеждане на молбата, като следва да бъдат свързани с търговската му
дейност и длъжникът да е спрял плащанията им. От значение е актуалното към
момента икономическо състояние на дружеството, съобразно което съдът намира, че
длъжникът не е в състояние да изпълни задълженията си към кредиторите. В този
смисъл установеното финансово-икономическо състояние на молителя е съответно на
дадената дефиниция за неплатежоспособност в чл. 608, ал. 1 ТЗ.
Според експертизата в баланса на дружеството към
31.12.2019г. не са отчетени дълготрайни
материални активи, както и наличието на парични средства, като актива се състои
само от вземания на дружеството в размер на 4000 лв. Не се установява
дружеството да реализира приходи от дейността си. При това положение, съдът
приема, че по отношение на молителя е настъпила неплатежоспособност, с оглед
невъзможността му да погаси текущите си задължения. От заключението на вещото
лице се установява затрудненото му материално положение при задлъжнялост,
настъпило през отчетния период на 2019г. Установява се, че в периода преди това
/2015г. – 2018г./ дружеството -молител е разполагало с актив годен да покрие
разходите и задълженията му, поради което в този период не е било
неплатежоспособно. С оглед невъзможността да бъде установен падежът на
вземането, след който е спряло плащането и на последващите такива, съдът
намира, че за начална дата на неплатежоспособността следва да бъде определена
първата дата на 2019г., в която са отчетени отрицателните стойности в баланса
на дружеството, а именно 01.01.2019г.
Поради влошеното материално състояние на дружеството,
продължаването на дейността му би могло да увреди кредиторите.
С определение на съда от 26.06.2020г. са били дадени
указания за привнасяне на разноски, с оглед необходимостта от осигуряване на
първоначалните разноски, необходими за разглеждане на производството и предвид
установеното влошено финансово-икономическо състояние на „Г.– Т. БГ“АД.
Определението е било надлежно вписано в книгата по чл. 634в ТЗ на 26.06.2020г.,
като не са представени доказателства за привнесени разноски в размер на
8 000 лв., съобразно указанията на съда.
Водим от горното и на основание чл.632, ал.1 ТЗ,
СГС
Р Е Ш И
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „С.“ ЕООД, ЕИК
*******, със седалище и
адрес на управление *** и ОПРЕДЕЛЯ
НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността – 01.01.2019 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, на
основание чл.632, ал.1 ТЗ, по отношение „С.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „С.“ ЕООД, ЕИК
*******, със седалище и
адрес на управление ***.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на „С.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***
ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор на имуществото на „С.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***.
СПИРА производството по т.дело № 2711/2019 г.. по описа на СГС, VI-5 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър, от когато подлежи на обжалване
в 7- дневен срок от пред Софийски апелативен съд.
ПРЕПИС от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за
вписване на решението в търговския регистър, на основание чл.622 ТЗ.
СЪДИЯ: