№ 115
гр. П., 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Мариана Ил. Димитрова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско
дело № 20215200500282 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .
Районен съд П. е сезиран с искова молба,подадена от В. Е.. Ж. , ЕГН ********** , от гр. П. , ул. „С.К. „ № 44,
чрез пълномощника на страната , адв. Р.П. от АК П. . На основание чл. 218 от ГПК ,като трето лице –помагач на
страната на ищцата е конституирано лицето Н. Т. Ш. , ЕГН **********,от гр. П. , ул. „А.Б.“ № 73.
С Решение № 260154/ 15.10.2020г. на районен съд П. , постановено по гр. д. № 5165/2017г. по описа на същия
съд, предявените искове са уважени частично .
Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалба в отхвърлителната част от ищеца в
първоинстанционното производство . Жалбате е подадена чрез пълномощника на страната. Във въззивната
жалба се излагат съображения за неправилност на обжалването решение,поради нарушение на материалния
закон и необоснованост. Искането е да се отмени решението на районния съд в обжалваната част и се
постанови ново решение от въззивната инстанция по съществото на спора, с което се уважат предявените
искове . Прави се искане за присъждане на сторените съдебно- деловодни разноски във въззивното производство
.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна . В отговора се оспорва
въззивната жалба. Прави се искане решението на районния съд , като правилно и законосъобразно да се
потвърди .
В открито съдебно заседание страните поддържат становищата си.
Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното решение, които са
посочени във въззивната жалба , като взе предвид становището на страните и събраните доказателства пред
първата инстанция , при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК, прие за установено следното :
Въззивната жалба е процесуално допустима .
Жалбата е подадена от активно легитимирана страна в процеса.
1
Жалбата е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.
В текста на чл. 269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на обжалваното съдебно
решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на решението . По допустимостта на решението в
обжалваната му част . По останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата .
Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно решение и за неговата
процесуално недопустимост. Възраженията касаят неправилността на съдебното решение.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна .
От съдържанието на исковата молба се установява ,че районния съд е сезиран с три обективно , субективно
,кумулативно съединени иска :
Отрицателен установителен иск за собственост по чл. 124 ал. 1 от ГПК . С този иск се иска да се
приеме за установено по отношение на 46 ответници ,че те не са собственици по нот. акт № 4/ 25. 03.
2009г. ;
Искане по чл. 537 ал. 2 от ГПК за обезсилване на този нот. акт ;
Отрицателен установителен иск за собственост по чл. 124 ал. 1 от ГПК . С този иск се иска да се
приеме за установено по отношение на ответниците Б. ЗЛ. Б. и ИВ. АТ. Б. ,че не са станали собственици
по сделките , които са описани в исковата молба;
Негаторен иск по чл. 109 от ЗС против ответниците Б. ЗЛ. Б. и ИВ. АТ. Б. ;
І. По предявените отрицателни установителни искове за собственост .
Исковете са процесуално недопустими поради липса на правен интерес от отрицателния установителен иск
за собственост.
На първо място , следва да се отбележи ,че в исковата молба липсват твърдения за наличието на правен
интерес от предявяването на иска .Посочено е единствено ,че ищцата успешно е провела отрицателен
установителен иск срещу трима от лицата по конст. нот. акт № 4/ 25. 03. 2009г. Това не обосновава правния
интерес на ищцата по настоящото дело .
Задължителни за съдилищата указания относно правната природа и съдържанието на този вид искова защита са
дадени в ТР № 8/ 27. 11. 2013г. на ОСГТК на ВКС.
Посочено е ,че наличието на правен интерес се преценява конкретно по всяко дело,въз основа на обосновани твърдения
,наведени в исковата молба , като при оспорването им ищеца следва да докаже фактите, от които те
произтичат.Посочено е съща така,че съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с предявяването му и
следи служебно за правния интерес при всяко положение на делото . Когато констатира ,че ищеца няма правен
интерес,съдът прекратява производството по делото,без да се произнася по основателността на претенцията-
дали ответника притежава или не претендираното от него и отричаното от ищеца право.
В ТР са посочени три хипотези на правен интерес от отрицателния установителен иск за собственост , а именно:
1/ Когато ищеца заявява самостоятелно право върху вещта предмет на спора, което се оспорва от противната
страна, както и при конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права върху един и същи имот.
Тази хипотеза не е налице .
В исковата молба няма изложени такива твърдения . Напротив, ищцата твърди ,че е собственик,съгласно нот. акт
за дарение на № 67/2005г., на 9500/ 16 000 000 ид. части от поземления имот. В исковата молба няма твърдения
,че ищцата притежава самостоятелно право върху имота , който е описан в исковата молба, което се оспорва от
ответниците .
Освен това , в мотивите на решението районния съд правилно е приел ,че „ Популярните банки „ не са били
акционерни дружества , а са били основани на принципа на „кредитно кооперативни сдружения с ограничена
отговорност „. По тази причина те не са били одържавени с национализационните закони от 1947 и 1948г.
Продължили са да съществуват до 1951г., когато с ПМС № 218/ 02. 03. 1951г. са преобразувани в клонове на
БНБ. Съгласно чл. 8,9 и 10 от посоченото ПМС дяловия капитал на членовете на Популярните банки, след
2
установяване активите и пасивите на банката се е изплащал по номиналната стойност , изцяло в пари ,по влог.
Практиката на ВКС и на ВАС еднозначно приема ,че ПМС № 218/ 02. 03. 1951г. не попада в приложното поле на
ЗОСОИ. Приема се ,че с цитираното ПМС се предвижда ликвидация , а не одържавяване на дяловете на
кооператорите ( виж Р. № 86/24. 06. 2009г. по т. д. № 76/2009г. на І-во т. отд. на ВКС). От изложеното следва извода ,че
ищцата освен ,че не притежава самостоятелно право върху недвижимия имот , предмет на иска,не притежава и
права върху идеални части от имота, при положение ,че дарителя на имота се е легитимирал , като наследник по
закон на лице , което е било акционер в бившата Популярна банка,чийто права са били възстановени по
ЗВСОНИ. Това е така , тъй като дарителя не е притежавал права на собственост по реституция,поради което и
надарения не е придобил права по сделката за дарение.
2/ Защита на фактическо състояние, когато владението е смутено , но не е отнето, преди да са изтекли 6
месеца от установяването му, от лице , което неоснователно претендира ,че е собственик.
Тази хипотеза също не е налице .
В исковата молба няма изложени такива твърдения.Твърденията в исковата молба са ,че ответниците Б.и не
допускат ищцата в имота и по този начин й пречат да осъществява правата си на собственост. Според
утвърдената съдебна практика и правна теория , когато едно лице твърди , че е собственик или съсобственик на
една вещ,владението върху която му е отнето , правното средство за защита е осъдителния иск за собственост по
чл. 108 от ЗС , а не отрицателния установителен иск по чл. 124ал.1 от ГПК.
3/ Когато ищеца има възможност да придобие имота на оригинерно основание или по реституция , ако отрече
претендираните от ответника права .
Тази хипотеза също не е налице .
С Параграф 1 от ЗК от 1991г. ( отм.) и ПМС № 192/ 01.10. 1991г .( отм.) е постановена реституция на
съществуващите и възстановени кооперации , в това число и на кредитните кооперации , каквато е била и
Популярна банка. Според тези нормативни актове, условие за възстановяване на собствеността е направено
искане не по- късно от 18 месеца от влизане в сила на ЗК. По делото няма данни такова искане да е направено ,
при което обосновано и законосъобразно районния съд е приел,че при липсата на реституция в полза на
Популярна банка имотът е останал в патримониума на Държавата , срещу която не тече придобивна давност за
имоти публична собственост ( чл. 86 от ЗС). По отношение на имоти, които са частна държавна или общинска
собственост давността е спряна до 31. 12. 2022г.( Дв. бр. 18/ 28. 02. 2020г. ) .
По тези съображения и на основание чл. 270 ал. 3 от ГПК ще следва да се обезсили решението на районния
съд в обжалваната част и да се прекрати производството по делото .
Според разпоредбата на чл.271 ал. 1 от ГПК , ако решението не е обжалвано от противната страна с новото решение
положението на жалбоподателя не може да се влошава .Решението на районния съд е обжалвано само от ищцата В. Е..
Ж. в отхвърлителната му част. Ще следва само в тази част да се обезсили решението на районния съд и да се
прекрати производството по делото .
ІІ.По негаторния иск ,по чл. 109 от ЗС, против ответниците Б. ЗЛ. Б. и ИВ. АТ. Б. .
Искът е неоснователен.
С този иск , ищцата В. Е.. Ж. , ЕГН ********** е поискала да се осъдят ответниците Б.и да преустановят
неоснователните си действия , с които пречат на ищцата да упражнява правото си на собственост върху
процесния имот .
Установено е по делото,че със Заповед № 2721/ 06 11. 2017г. на Кмета на Община П. е наредено на собствениците
на Популярна банка да предприемат действия по изготвяне, съгласуване и одобряване , по чл. 84 от ЗКН, както и
да бъдат извършени незабавни действия по ограничаване достъпа до националната културна ценност , с
категория „местно значение“. Заповедта е обжалвана по административен ред пред Административен съд П..
С Решение № 496/ 26. 07. 2018г. на АС П. е уважена жалбата на В. Е.. Ж. срещу цитираната заповед, като е
отменена заповедта.
С Решение № 2095/10. 02. 2020г. на ІІІ-то отделение на ВАС е отменено изцяло решението на АС П. ,като е
отхвърлена жалбата на В. Е.. Ж. срещу заповедта на Кмета на Община П..
3
С Решение № 2418/ 22. 02. 2021г. на петчленен състав на ВАС не е допусната отмяна на влязлото в сила
решение на ІІІ-то отделение на ВАС.
В текста на чл. 302 от ГПК е посочено ,че влязлото в сила решение на АС е задължително за гражданския съд относно
валидността и законосъобразността на административния акт. При положение ,че с влязло в сила решение на
административния съд е отхвърлена , като неоснователна жалбата на В. Е.. Ж. срещу заповедта на Кмета на
Община П. , с която е наредено извършване на укрепителни действия по отношение на имот, който представлява
национална културна ценност и действия по ограничаване достъпа да този имот, негаторния иск по чл. 109 от ЗС
се явява неоснователен. Искът е неоснователен ,тъй като ответниците Б.и не са извършили никакви
неоснователни действия, с които пречат на ищцата да упражнява правото си на собственост. Това е така ,
тъй като достъпа до обекта не е ограничен в резултат на самоволни и противоправни действия от
страна на ответниците Б.и ,а по нареждане на съответните административни органи . Ще следва в тази
обжалвана част решението на районния съд да бъде потвърдено , като правилно и законосъобразно .
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция не следва да се присъждат разноски за адвокатско
възнаграждение в полза на ответника по въззивната жалба В. ИЛ. М. поради липсата на данни за такива
разноски.
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК , чл. 270 ал. 3 от ГПК и чл. 271 ал.1 от ГПК
Пазарджишкия Окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 260154/ 15.10.2020г. на районен съд П. , постановено по гр. д. № 5165/2017г. по описа
на същия съд, В ЧАСТТА , в която са отхвърлени отрицателните установителни искове за собственост против
46 ответника,подробно описани в петитума на исковата молба, В ЧАСТТА , в която е отхвърлен отрицателния
установителен иск за собственост против ответниците Б.З. Б. и ИВ. АТ. Б. и В ЧАСТТА , в която е отказано да
се отмени констативен нот. акт № 4/ 25. 03. 2009г. ,на основание чл. 537 ал.2 от ГПК, поради ПРОЦЕСУАЛНА
НЕДОПУСТИМОСТ на исковете .
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тези части.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260154/ 15.10.2020г. на районен съд П. , постановено по гр. д. № 5165/2017г. по
описа на същия съд, В ЧАСТТА по негаторния иск ,по чл. 109 от ЗС, против ответниците Б. ЗЛ. Б. и ИВ. АТ. Б. .
Решението на въззивната инстанция е постановено при участието на лицето Н. Т. Ш. , ЕГН **********,от гр. П.
, ул. „А.Б.“ № 73,като трето лице-помагач на страната на ищцата .
На основание чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК решението на въззивната инстанция подлежи на касационно
обжалване в едномесечен срок от съобщението на страните за изготвянето му пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4