РЕШЕНИЕ №____76_____
гр. Сливен, 16.01.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в съдебно заседание на деветнадесети
декември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МАРЕВА,
при секретаря ПЕНКА СПАСОВА, като
разгледа докладваното от Хр. Марева гр.д. № 208 по описа на съда за 2017г., за
да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по
искова молба подадена от А.В.П. против Прокуратурата на Република България, с
която предявява обективно и кумулативно съединени искове за заплащане на
обезщетения за неимуществени вреди в размер на 150 000 лв., за имуществени
вреди в размер на 10 800 лв., като претендират и законна лихва върху
обезщетението считано от датата на приключване на наказателното производство – 01.06.2016.
с правна квалификация на предявените права е по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Обстоятелствата, на които се
основават предявените искове са следните:
Срещу ищецът А.В.П.,*** е било водено
наказателно производство, като на 14 декември 2007г. е бил
привлечен от военен следовател при Военно-окръжна
прокуратура -Сливен като обвиняем за това, че в периода от средата на месец
октомври 2007г. до 13.12.2007г., действайки в условията на продължавано
престъпление и в съучастие с двама немски граждани като съизвършител, е отнел
чужди движими вещи от владението на собственика им - Министерство на отбраната
на Република България, без негово съгласие - два броя танкове „Майбах" -
танкови огневи точки в местността край с. Факия, на обща стойност около 20 000
лева с намерение противозаконно да ги присвои, като откраднатите вещи не са
били под постоянен надзор и чрез използване на МПС - товарен автомобил с
неустановена регистрация и л.а. „Фолксваген Транспортер", а също и
технически средства, като е извършил деянието в качеството си на длъжностно
лице, което се е възползвало от служебното си положение - престъпление по
чл.195, ал.2 от НК.
В периода от
14.12.2007г. до 28.12.2007г. спрямо него е взета мярка за неотклонение
„задържане под стража", променена с определение №42/27.12.2007 г. СВАп в „парична
гаранция" в размер от 5 000 лв.
През 2008г.
Военно-окръжна прокуратура - Сливен внесла в Сливенския военен съд
обвинителен акт срещу ищеца и още две лица, по който е било образувано НОХД № 65/2008г. по
описа на Сливенския военен съд, приключило с присъда № 24 от 05.10. 2010г., с
коятоищецът е бил признат за виновен по повдигнатите му обвинения, наложено му е наказание от четири
години лишаване от свобода и е бил осъден съвместно с обвиняемия немски гражданин Т.Г.да
заплати сумата 1 950 000 лв. на Министерството на отбраната. Определена е и
конфискация на ¼ от имуществото
му.
Първоинстанционната
присъда била обжалвана от г-н П. пред Софийски военно - апелативен съд и е
отменена с решение
от 05.05.2011г. на Софийски
военно-апелативен съд, който е върнал делото на Военно-окръжна прокуратура за
отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения.
Новият обвинителен
акт бил внесен във Военно-окръжен съд - Сливен през януари 2013г. и е било образувано НОХД
№5/2013 г., по описа на Военно-окръжен съд –Сливен, като с присъда №7/27.04.2015г А.П. е бил
признат за
невинен и е бил опрадан по повдигнатите му обвинения. Присъдата е била потвърдена с решение №19 от
25.09.2015г. на ВАпС, оставено в сила окончателно с решение на ВКС от 1
юни 2016г.
В течение
на наказателното производство от 20.12.2008г. спрямо ищеца била наложена процесуална
мярка „забрана за напускане пределите на Република България", отменена
с
определение на Военен съд - Сливен от 13.12.2011 г. една година след като
законният срок е изтекъл. Едва на 20 декември 2012 г. със заповед на Директора
на ДБДС отмяната на забраната за напускане на страната е отразена в
информационните масиви на МВР.
С определение
№2/24.01.2012г. Сливенският военен съд наложил обезпечителна мярка запор на 1/2
идеална част от лек автомобил „Москвич" - 412, регистрационен номер Л 1352
Г, ½ идеална част от лек
автомобил „Ауди 80", регистрационен номер У 1880 ВВ и ½ идеална част от мотоциклет „Хонда" МФ04
регистрационен номер У 1848 А, всички собственост на А.П.. С обезпечителна
заповед от 24.01.2012 г. на председателя на Военен съд - Сливен е допуснато
обезпечение по реда на чл.397, ал.1, т.2 от ГПК, вр. с чл.72, ал.1 от НПК на
наказания „конфискация" по досъдебно производство №83-IV-3/2007 г.
Обезпечителните мерки са отменени с определение №45/22.11.2016 г., влязло в
сила на 24.01.2017 г.
Със Заповед
№1/03.01.2008 г. на Началника на РПУ Ямбол е било отнето разрешение
образец 3 № У 0266672 за носене на късо огнестрелно оръжие и разрешение №4 за
съхранение и пистолет „ТТ" кал. 7.62, №ЦГ 454, всички предадени в КОС -
РПУ Ямбол и невърнати и до днес.
В резултат от
воденото наказателно производство ищецът претърпял неимуществени
вреди, изразяващи се в силен психоемоционален стрес, унижение, притеснение, загуба на
самочувствие, чувство на безпомощност и обреченост, злепоставяне пред близки,
приятели, колеги, влошаване на здравословното състояние, препятстване
кариерното развитие.
Наказателното
преследване оставило дълбока емоционална травма, сринало самочувствието на
ищеца и го променило безвъзвратно. Силният психоемоционален стрес, причинен от
повдигането на обвинение срещу ищеца, довел до притеснение, тревожност,
раздразнителност и отпадналост и провокирало здравословни проблеми: ищецът
започнал да страда от висока кръвна захар и от диабет от втори тип, като до
тогава във връзка с практикуваната професия, ищецът е поддържал добра физическа
форма и здравословен начин на живот. В резултат на преживения стрес, обаче,
последователно започнал да се оплаква от проблеми със сърцето, съня и зрението.
Тези оплаквания, както и постоянната нервност, която изпитвал А.П., наложили
той да приема успокоителни, медикаменти за диабет и за сърцето. През 2013 г.
ищецът бил приет в специализираната кардиологична болница в гр. Ямбол, където
са му поставени три стента. Не след дълго те се запушили, което наложило спешна
операция, при която на г-н П. са поставени два аортно-коронарни байпаса. Заради
здравословните си проблеми, ищецът бил принуден да спазва стриктна диета и да
изпълнява конкретни упражнения, което допълнително се отразило на начина му на
живот. Без непрекъснат прием на медикаменти, ищецът страда от безсъние,
нервност, има нисък праг на възбудимост. Вследствие на диабета се влошило и
зрението му.
Допълнителен стрес
бил причинен на А.П. поради това, че подробности относно воденото срещу него
наказателно производство били разпространени по медиите от представители на
Прокуратурата. Името на ищеца се споменавало в множество журналистически
материали на местни и централни медии. Те цитирали разследващите органи, които
представяли обвиненията срещу А.П. като доказани и непоклатими.
През това време
ищецът работил на длъжност заместник началник на поделение 24200 - Ямбол. Той е
завършил Военна академия и преминал през множество курсове в страната
и в
чужбина. Бил е и нещатен инспектор към инспекция „Контрол на въоръженията"
- ГЩ и ежегодно участвал в множество инспекции по ДОВСЕ и Виенския документ у
нас и в чужбина. Ищецът владее немски и руски език, не е наказван дисциплинарно
и е имал отлични перспективи за професионална кариера. Поради дискредитиращата
информация, разпространявана по медиите, ищецът бил принуден да напусне
работата си и с това кариерата му в сферата на отбраната и въоръжените сили
била преустановена.
Всичко това се
отразило изключително негативно върху самочувствието на ищеца, както и върху
репутацията му сред познати и колеги в гр. Ямбол, който е сравнително малко
населено място и жителите на което се познават помежду си. При наличието на
дискредитираща информация за ищеца в медиите, опитите му да си намери нова
работа претърпели пълен неуспех. Допълнително затруднение в тази насока му
създавало задължението често да се явява в следствието, а впоследствие и в
съда.
В резултат на
воденото срещу него наказателно преследване А.П. претърпял и сериозни семейни
трудности, отразили се негативно и върху останалите членове на семейството на ищеца,
като агравирали психичните страдания на съпугата му, съществували и преди релевантния по
делото период, но тези проблеми значително агравирали от преживения във връзка
с наказателния процес стрес. Синът на г-н П. също трудно се справял с
напрежението покрай обвиненията спрямо баща му - той не искал да ходи на
училище от страх да не бъде обект на подигравки от съучениците си. Напрежението
между А.П. и неговото семейство се подхранва и от непрекъснатите опити на
журналистите да интервюират съпругата и родителите на ищеца във връзка с
повдигнатите спрямо него обвинения. Това провокирало у г-н П. силно чувство на
вина и отговорност за преживения от най-близките му стрес.
Много от близките приятели
на ищеца преустановяват контактите си с него, подведени от разпространената в
медиите информация.
Отделно от това,
лишаването на ищеца от трудово възнаграждение превърнало осигуряването на
средства за посрещане на домакинските нужди в допълнителен повод за кавги, като
финансовото положение се утежнило от взетата спрямо него мярка за неотклонение
„парична гаранция" в размер на 5000 лв., катоособено неблагоприятно се
отразила върху семейния бюджет и необходимостта от ангажиране на адвокатска
помощ и от заплащане на многобройните пътувания за явяване пред съдебните
органи. Това принудило ищеца да работи на няколко места, но намирането на
работа било силно затруднено поради влошената му репутация.
Наложената спрямо ищеца забрана да напуска
страната създала изключителни трудности за ищеца при намирането на нова работа, т.к.
заради
вменената му лоша репутация в града, в който живее, и предвид високите суми, ищецът бил принуден да търси
работа в чужбина за по-добро заплащане, далеч от разпространяваните за него
слухове. Твърди се, че ищецът търпи вреди от запора на неговите автомобил и
мотоциклет, както и от изземването на законно притежаваното от него оръжие, но
не е посочено в какво се изразяват и не са включени при формиране стойността на
имуществените вреди.
Имуществените вреди
по предявения иск е посочено, че се
съизмеряват със заплатените от ищеца адвокатски възнаграждения за защита по
воденото срещу него наказателно производство: по договор за правна защита и
съдействие от 14.12.2007г. - адвокатско възнаграждение на адвокат М.А.от
Адвокатска колегия - Ямбол в размер на 300 лева; по договор за правна защита и
съдействие от 15.10.2008г-възнаграждение на адвокат М.А.от Адвокатска колегия -
Ямбол в размер на 2 000 лева; по договор за правна защита и съдействие от
27.02.2011 г. -възнаграждение на адвокат М.А.от Адвокатска колегия - Ямбол в
размер на 2 000 лева; по договор за правна защита и съдействие от 24.06.2013 г.
- адвокатско възнаграждение на адвокат М.А.от Адвокатска колегия - Ямбол в
размер на 2 000 лева; по договор за правна защита и съдействие от 03.07.2015г.
-възнаграждение на адвокат М.А.от Адвокатска колегия - Ямбол в размер на 2 000
лева; по договор за правна защита и съдействие от 10.04.2016г.-възнаграждение
на адвокат М.А.от Адвокатска колегия - Ямбол в размер на 2 000 лева; подоговор
за правна защита и съдействие с адв. Александров от Софийска адвокатска колегия
500 (петстотин) лева.
В отговора по чл. 131, ал.1 от ГПК на Прокуратурата на Република
България подаден чрез Окръжна прокуратура –Сливен не са посочени обстоятелства
– различни от тези в исковата молба. Поддържа се, че липсват доказателства,
каквито са необходими с оглед посочените вреди; Въведено е възражение за завишаване
на претендирания размер с оглед принципа за справедливост В отговора на
исковата молба са възпроизведени обстоятелствата, на които ищецът е основал
предявените права и са оспорени като недоказани, без да са въведени
допълнително различни обстоятелства в обосноваване на възраженията.
В с.з. ищецът не се явява. Явява
се негов представител по пълномощие – адв. СН. С. ***, която от името на
доверителя си поддържа предявените искове на посочените в исковата молба
обстоятелства, които счита за доказани със събраните по делото доказателства. В
представената писмена защита по същество са развити са доводи на базата на
твърденията в исковата молба за образуването на наказателно производство близо
10 години, изложени са съображения за обосноваване на причинно-следствената
връзка между воденото спрямо ищеца наказателно производство и претърпените в
рамките на релевантния период заболявания и разстройства на психиката.
В съдебно заседание
представителят на прокуратурата оспорва основателността на предявените искове
поради липсата на доказателства, като счита, че следва да бъдат отхвърлени и
поддържа евентуално възражение за несправедливо завишаване в исковата молба на
претендирания размер на причинените вреди. В писмено становище по същество поддържа
възражението за неоснователност на предявения иск за имуществени вреди под
формата на деловодни разноски за защита в наказателното производство, поради
репарирането им с окончателния съдебен акт за потвърждаване на оправдателната
присъда. Оспорва причинно-следствената връзка между воденото наказателно
производство и влошаването на здравословното състояние на ищеца..
Въз
основа на събраните по делото доказателства, относими към релевантните за спора
факти и обстоятелства се установява следната фактическа обстановка:
Ищецът А.В.П. е български
гражданин, живеещ постоянно на посочения адрес в гр. Ямбол, като срещу него
било водено наказателно производство, като е безспорно и се установява от НОХД
№ 65/2008г. по описа на Сливенския военен съд и приложените към него дела на
различните инстанции, че на 14 декември 2007г. военен следовател във
Военно-окръжна прокуратура -Сливен е привлякъл ищеца като обвиняем за това, че
в периода от средата на месец октомври 2007г. до 13.12.2007г., действайки в
условията на продължавано престъпление и в съучастие с двама немски граждани,
като съизвършител, е отнел чужди движими вещи от владението на собственика им -
Министерство на отбраната на Република България, без негово съгласие - два броя
танкове „Майбах" - танкови огневи точки в местността край с. Факия, на
обща стойност около 20 000 лева с намерение противозаконно да ги присвои, като
откраднатите вещи не са били под постоянен надзор и чрез използване на МПС -
товарен автомобил с неустановена регистрация и л.а. „Фолксваген
Транспортер", а също и технически средства, като е извършил деянието в
качеството си на длъжностно лице, което се е възползвало от служебното си
положение - престъпление по чл.195, ал.2 от НК.
В периода от 14.12.2007г. до
28.12.2007г. спрямо ищеца е взета мярка за неотклонение „задържане под
стража", изменена с определение №42/27.12.2007 г. на Военно-апелативен съд
- София в „парична гаранция" в размер от 5 000 лв.
През 2008г. е бил внесен обвинителен
акт срещу ищеца и още две лица, въз основа на който е образувано е НОХД №
65/2008г. по описа на Сливенския военен съд, приключило с присъда № 24 от 5
октомври 2010 г. Сливенският военен съд, с която А.В.П. е бил признат за
виновен по повдигнатите му обвинения и му е наказание от четири години лишаване
от свобода, като наред с това е бил осъден, съвместно с обвиняемия немски
гражданин Т.Г.да заплати сумата 1 950 000 лв. на Министерството на отбраната.
Определена е и конфискация на ¼
от имуществото му.
Така постановената присъда е била
обжалвана от ищеца и с решение от 05.05.2011г. на Софийски военно-апелативен
първоинстанционната присъда е отменена и делото е върнато на Военно-окръжна
прокуратура за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения.
Новият обвинителен акт бил внесен
във Военно-окръжен съд - Сливен през януари 2013г. и било образувано НОХД
№5/2013 г., по описа на Военно-окръжен съд –Сливен, приключило с присъда №7/27
април 2015г., с която ищецът е бил признат за невинен и е оправдан по
повдигнатите му обвинения и го оправдал.
С решение №19 от 25.09.2015г.
Военно-апелативният съд потвърдил оправдателната присъда на първоинстанционния
съд е била потвърдена, коте орешение от своя страна е оставено в сила
окончателно с решение на Върховния касационен съд от 01.06.2016г.
Освен мерките за неотклонение, в
течение на наказателното производство спрямо ищеца с постановление на
Сливенската военно-окръжна прокуратура от 20.12.2008г. е наложена процесуална
мярка „забрана за напускане пределите на Република България", която е
отменена с определение на Военен съд – Сливен от 13.12.2011г. На 20 декември
2012 г. със заповед на Директора на ДБДС отмяната на забраната за напускане на
страната е отразена в информационните масиви на МВР.
С определение №2/24.01.2012г. Сливенският
военен съд наложил обезпечителна мярка запор на 1/2 идеална част от лек
автомобил „Москвич" - 412, ½
идеална част от лек автомобил „Ауди 80", и ½ идеална част от мотоциклет „Хонда" МФ04 - собственост на А.П.. С обезпечителна заповед от
24.01.2012 г. на председателя на Военен съд - Сливен е допуснато обезпечение по
реда на чл.397, ал.1, т.2 от ГПК, вр. с чл.72, ал.1 от НПК на наказания
„конфискация" по досъдебно производство №83-IV-3/2007 г. Обезпечителните
мерки са отменени с определение №45/22.11.2016 г., влязло в сила на 24.01.2017
г.
Със Заповед №1/03.01.2008 г. на
Началника на РПУ Ямбол е отнето разрешение образец 3 № У 0266672 за носене на
късо огнестрелно оръжие и разрешение №4 за съхранение и пистолет „ТТ" кал.
7.62, №ЦГ 454, всички предадени в КОС - РПУ Ямбол и невърнати и до днес.
Във връзка с така воденото
наказателно производство ищецът е заплатил следните суми за адвокатска защита:
по договор за правна защита и съдействие от 14.12.2007г. - адвокатско
възнаграждение на адвокат М.А.от Адвокатска колегия - Ямбол в размер на 300 лв.;
по договор за правна защита и съдействие от 15.10.2008г-възнаграждение на
адвокат М.А.от Адвокатска колегия - Ямбол в размер на 2 000 лв.; по договор за
правна защита и съдействие от 27.02.2011 г. -възнаграждение на адвокат М.А.от
Адвокатска колегия - Ямбол в размер на 2 000 лв.; по договор за правна защита и
съдействие от 24.06.2013 г. - адвокатско възнаграждение на адвокат М.А.от
Адвокатска колегия - Ямбол в размер на 2 000 лв.; по договор за правна защита и
съдействие от 03.07.2015г. – възнаграждение на адвокат М.А.от Адвокатска
колегия - Ямбол в размер на 2 000 лв.; по договор за правна защита и съдействие
от 10.04.2016г.-възнаграждение на адвокат М.А.от Адвокатска колегия - Ямбол в
размер на 2 000 лв.; по договор за правна защита и съдействие с адв.
Александров от Софийска адвокатска колегия 500 лв.
Видно от приложеното по делото
служебно дело на ищеца, водено от Дирекция „Управление на човешките ресурси в
отбраната“ при МО, ищецът е бил на кадрова военна служба от 1996г., като е
освободен от кадрова военна длъжност в изпълнение на заповед на министъра на
отбраната с № КВ-121/14.02.2008г. и зачислен в мобилизационния резерв на офицер
на основание чл. 125, т. 2, чл. 129 и чл. 130 ЗОВСРБ, с чин майор, като е
отчислен от списъчния състав на поделение 52590 – гр. Ямбол. Бил е награждаван
с отличия за високи постижения, личностни и професионални качества, изпълнение
на служебните задължения. Били са му изплатени обезщетения за прослужено време
– 27 440 лв., отпуск – 2 221.33лв. и други по-малки суми за вещество
доволствие.
От показанията на разпитаните по
делото свидетели се установява, че преди ареста и започването на
наказателното производство ищецът е бил спортист, жизнен, с висок тонус, като
след отправените е потънал, станал е депресивен с редуващи се еуфорични фази. Бил
е физически здрав човек, като след повдигане на обвиненията постепенно са се
отключили различни заболявания.Започнал е да изпитва постоянен страх и болки.
Бил е перфекционист н работата и ежедневните си дела, коректен като приятел,
отзивчив и много трудолюбив, но е станал“…затворен, унил, притеснен, нервен …съсипан
човек …“ Заедно със съпругата си са изпитвали сериозни притеснения относно
събирането на средства за заплащане на определената парична гаранция. Били са
притеснени за децата си, които започнали да се срамуват и, спрямо които в
училище е започнало отправянето на подигравки. „…Преди това събитие те винаги
са били семейство за пример…“ Дълго време ищецът е останал без работа и
семейството е имало сериозни финансови затруднения. Приключилото с оправдателна
присъда наказателно производство не е довело до положителен обрат, като
здравословното състояние е било повлияно от получен през 2013г. инфаркт, претърпяна
сърдечна операция, диабет. Към настоящия момент пие много. Ищецът е искал да
замине в чужбина, защото му е било неудобно от всички около него, както и за да
работи навън, но е било невъзможно заради забраната за напускане на страната.
Наказателното производство водено
срещу ищеца е било отразено в медиите и
е бил показан, как водят в съдебната зала с белезници. Близките му са били
шокирани, тъй като преди това е бил известен с много добро име и като един от
ръководителите военно поделение. След случилото се е сринал неговия авторитет. Приятели,
съседи и колеги са се отдръпнали, започнали подигравателно да се обръщат към него,
да коментират коментират статиите в пресата, наложили са му подигравателно
прозвище „Альоша танкиста“ ., съвсем подигравателно. Излезе му такъв прякор.
Неговите колеги и приятели се отдръпнаха от него. Мисля, че се отдръпнаха от
него след тези събития, които се случиха - лежането в ареста в Ямбол, в София. Ищецът
изпаднал в униние, чувствал се е много унизен. По думите на свидетелите „случаят
…драстично преобърнал неговия живот и живота на цялото му семейство. Ищецът е
бил съсипа, като наказателното дело е било най-травмиращото преживяване в
живота му. Синът е бил травмиран, заради подмятанията в училище, заради ареста
на ищеца, като преди това е бил един уважаван военнослужещ участващ в няколко
мисии в чужбина и в европейските структури на НАТО, в Русия, Украйна Германия.
Той не продължил да работи, защото е било унизително случилото се – да бъде
показан по масмедиите воден с белезници към съдебната зала, при все, че е бил
изключително отдаден, посветен на армията офицер. Бил е силно патриотично
настроен и продължава да бъде, но е разочарован и отчаян от държавните
институции предвид незаконното обвинение. Бил е армейски човек отвсякъде, като
начин на мислене, поведение и наказателното дело е отнело неговата същност.
Във връзка с твърденията за
наличие на причинно следствена връзка с влошеното здравословно и психично
състояние на ищеца, по делото съдът назначи комплексна съдебно-медицинска и
психологическа експертиза, като от заключението на вещите лица се установява,
че ищецът А.П. - на 54г. към настоящия момент. След 2007г. и интензивно от
2013г. ищецът е постъпвал неколкократно на лечение в кардиологичните болници в
гр. Ямбол и в гр. Бургас. Същият страда от хипертонична болест, исхемична
болест на сърцето, стенозираща коронаросклероза, стеснения по хода на
коронарните артерии, което наложило стентиране на същите като достъпът до коронарните
артерии е бил от периферните съдове. Поради активиране на процеса е била
извършена и оперативна интервенция, при която е била осъществена
аорто-коронарен байпас. От приложените епикризи е видно, че е определено
специално терапевтично поведение и специален хранително-диетичен режим. При
извършените прегледи и изследвания са били установени и високи стойности на
кръвната захар и е било установено, че това се дължи на захарния диабет - втори
тип, от което заболяване страда ищеца. Установено, че ищецът е фамилно
обременено, като баща му също страдал от хипертонична болест и заболявания на органите
на сърдечно-съдовата система. Към делото са приложени и експертни решения на
ТЕЛК последното е от 07. 03. 2014г., от
което се вижда, че ищецът е било с 61% трайно намалена работоспособност за срок
от две години, т. е. до 01. 03. 2016г., с причината - посочени горепосочените
заболявания., от които
Установените заболявания на ищеца
са с хронично-рецидивиращо протичане, с периоди на затихвания, като тенденцията
е постепенно да доведат до влошаване на състоянието му, като би могъл да живее
дълго време с тях при спазване на посочените указания за лечебен, хранително-диетичен
и двигателен режим.
Като причина за посочените
заболявания в експертизата и приложените медицински документи са описани
рисковите фактори, които са били налице у ищеца -наследствените фактори, пол,
възраст, начин на живот и други фактори. Диабетът е наследствено заболяване,
като за неговата проява значение има начинът на храненето, теглото и други
фактори. Безспорно психическите пренапрежения, психичните травми и други
подобни състояния, които изживявал ищеца по време на воденото спрямо него
наказателно производство срещу него са оказали негативно влияние и върху
соматичното и са възможна причина за утежняване на състоянието му.
Според заключението на вещите
лица посочените заболявания не е възможно да се дължат само на психичните
проблеми, които са го съпровождали по време на воденето на наказателните дела
срещу него, като значение имат начинът на изживяване проблемите от психично
естество.
Вещите лица посочва, че дистресът
преживян от ищеца, съпровождащ воденото наказателното производство, сам по себе
си не би могълд да е причина за заболяванията, но при всички случаи за изиграли
ролята на отключващ фактор.
С оглед на изложеното в
цитираните медицински документи е допустимо, че е налице връзка между
преживяната психотравма и поставената диагноза. От което не от следва да се
прави извод „причина-следствие”. Дистрес от какъвто и да е характер би могъл да
сработи аналогично.
Развиването на диабет тип 2 се
причинява от комбинация от генетични фактори и начина на живот. От последните
липсата на достатъчно сън се свързва с диабет тип 2. Смята се, че сънят влияе
на метаболизма. При умерено тежък депресивен епизод (32.1), обикновено са
налице потиснато настроение и тъга. Става дума за едно от многото разстройства
свързани с настроението, каквото е налице при ищеца.Психичното страдание и
вредите от него, като трайни последици относно общото функциониране на
личността са с относително по-голяма тежест спрямо соматичните страдания и последиците
от тях. Депресивният епизод е съчетание от различни симптоми, като тяхната поява
и интензитет варират при различните пациенти и дори при различните епизоди на
един и същ пациент.
Оценката на въздействието на
остатъчните симптоми допълнително се ограничава от факта, че има много малко
данни за изходното ниво, тъй като ищецът не е бил диспанзерициран. Дори и да се
фиксира конкретен период от миналото не е възможно, да се конкретизират
причините за настъпилите нарушения. Изследването на личностния профил и индивидуалната
ценностна система на ищеца дават информация за степента на емоционална
уязвимост и чувствителните зони, но не може да бъде ретроспекция на съждения с
оценъчен характер. Водеща роля има „значението”, което ищецът има в момента на
възприемане на травмиращото събитие. Ролята, която в последствие му придава е
изключително субективно детерминирана.
Въз основа на така установеното
от фактическа страна се налага извода, че предявеният иск по чл. 2, ал. 1, т. 2
от ЗОДОВ е основателен частично – до размера от 80 000 лв. за претърпените
неимуществени вреди и в пълен размер – 10 800 лв. – имуществени вреди.
Предявения иск се квалифицира като такъв по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ в
сега действащата му редакция.
Специалният характер на така предявеният иск не изключва изискването на
института на деликтната отговорност от общото гражданско законодателство, а
именно и в съответствие с доказателствената тежест ищецът да докаже по
надлежния ред всички предпоставки – настъпването на вреди като пряка и
непосредствена последица от незаконните актове на държавата в лицето на ответниците
като нейни органи.
Незаконността на действията на държавните правозащитни органи е
установена и несъмнена с факта на постановената оправдателна присъда, което
изпълва доказателствената тежест на ищеца относно тази предпоставка.
В изпълнение на доказателствената тежест на ищеца по делото се
представиха достатъчно доказателства обосноваващи извод, че е претърпял
неимуществени вреди.
Несъмнено се установи по делото, че ищецът е претърпял в личен
емоционален план изключително негативни преживявания. Преживеният от ищеца
продължителен дистрес е довел до умерено разстройство на емоциите и депресивни
епизоди, тревожност, раздразнителност и отпадналост. Претърпял е, унижение,
притеснение, загуба на самочувствие, чувство на безпомощност, чувство на
обреченост, злепоставяне пред близки, приятели, колеги, влошаване на
здравословното състояние, препятстване кариерното развитие. Тежестта на тези
преживявания се е увеличила в следствие на отразяване на наказателното дело в
масмедиите, което го допълнително го е дискредитирало сред приятели, колеги и
социално обкръжение, отразило се е изключително негативно на неговото
самочувствие.
По делото няма данни за пряка причинно-следствена връзка между воденото
наказателно-производство и преустановяване кариерата на ищеца като военен, като
от данните от свидетелските показания се установява, че сам е взел решение в
тази насока. Обстоятелството, че ищецът не е бил дисциплинарно уволнен, обаче,
няма как да омаловажи високоетичната и морална стойността на такова решение и
мотивацията за това в следствие на продължилото 8 години и половина наказателно
производство и последиците от него за
професионалната му военна репутация. Сринатият авторитет на ищеца фона на пълната до 2007г. отдаденост на
военната кариера, неминуемо са попречили на професионалната реализация и
възможност за кариера на ищеца.
В резултат на воденото срещу него наказателно преследване А.П.
претърпял и сериозни семейни трудности в следствие на нестабилното му
емоционално състояние - повод за чести скандали със съпругата му. Тя също
страдала от психически проблеми и преди релевантния по делото период, което е действало
като утежняващ фактор. Изключително негативно се е отразило незаконното
обвинение спрямо ищеца и на неговия син, което също е създавало напрежението и
е провокирало вина и отговорност за преживения психичен дискомфорт у
най-близките на ищеца.
По делото се установи също, че след образуване на наказателното
производство в край на 2007г. и значително интензивно от 2013г. са се проявили
заболявания на ищеца - хипертонична болест, исхемична болест на сърцето,
стенозираща коронаросклероза, стеснения похода на коронарните артерии, което
наложило стентиране на същите като достъпът до коронарните артерии е бил от
периферните съдове. Поради активиране на процеса, е била извършена и оперативна
интервенция, при която е била осъществена аорто-коронарен байпас. Наложило се е
ищецът да спазва е специално терапевтично поведение и специален
хранително-диетичен режим, като са били установени и високи стойности на
кръвната захар и е било установено, че това се дължи на захарния диабет втори
тип, от което заболяване е страдал.
По въпроса относно наличието на причинно следствена връзка между
заболяванията и придружаващия наказателното производство дистрес с оглед
личността на ищеца, действително няма как да се приеме, че не биха се проявили
тези болести, за които експертите са категорични, че са генно и наследствено
обусловен и биха могли да се проявят при
причиняването на дистрес, от житейски събития от всякакъв характер, като в тази
насока е релевантно и значението, което самият преживяващ им отдава. Значението
на дистреса като отключващ фактор, обаче, не може да бъде игнориран. Разстройството
на психиката и емоциите, съпътстващи наказателното производство са безспорен
факт, както и проявлението на заболяванията именно в хода на наказателното
производство, отключени в следствие на психичното напрежение и емоционално
разстройство.
По въпроса относно справедливия размер е налице задължителна практика-
т. 4 на ППВС № 4/1968
г., в която е прието, че размера на обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. В този смисъл е и даденото разрешение в
постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС: Решение № 5 от 13.03.2013 г. на ВКС по гр. д. №
638/2012 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска; решение № 377 от 22.06.2010 г.
по гр. д. № 1381/2009 г. на IV г. о.; решение № 832 от
10.12.2010 г. по гр. д. № 593/2010 г. на III г. о.; решение № 302 от
4.10.2011 г. по гр. д. № 78/2011 г. на III г. о. В тях е прието е, че
съгласно трайно установената практика на ВКС, размера на обезщетението за
неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно
определен в чл.
52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като
критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги
конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за
своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните
обстоятелства, които носят обективни характеристики –характер и степен на
увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и
социално положение.
Във връзка с това следва да се има предвид значителната продължителност
на наказателното производство, представляваща сама по себе си факто –
обуславящ, преживения от ищеца дистреса. Сринатия авторите и репутациа,
преустановената по решение на ищеца военна кариера по съображения от етичен
харектер, патиротизъм и лоялност, настъпилте изменения в битието и личността на
ищеца, отрицателните преживявания и косвените негативни последици за семейния
му живот, рефлектиращи допълнително отрицателно както върху собствената му
самооценка за житейски просперитет, така и за околните и най-близкото му
обкръжение, проявените заболявания в хода на наказателното производство и
намаляването на работоспособността, за които наказателното производство
несъмнено е било отключващ фактор, съдът намира, че следва да бъдат репарирани
в размер на 80 000 лв. като паричен еквивалент на неимуществените вреди,
които са доказани като реално претърпени по делото.
Над този размер предявеният иск е неоснователен по съображения за
надхвърляне компенсиращия причинените вреди характер на обезщетението.
Изцяло
основателен и доказан е предявения иск за имуществени вреди, изразяващи се в
разходите, които ищецът е направил за заплащане на възнаграждение за адвокатска
защита и съдействие. Независимо от противоречивата практика по въпроса за
възможността за намаляване поради прекомерност на адвокатското възнаграждение,
съдът намира, че заплатените от ищеца възнаграждения с оглед фактическата и
правна сложност на наказателното дело по обвинението – поддържано за значителен
период от време, не се явяват прекомерни и следва да бъдат репарирани в
настоящото производство
Неоснователно е и възражението на ответника за наличие на
предпоставките за намаляване размера на обезщетението.
Конкретното поведението на пострадалия – послужило като основание за
извършването на незаконни действия от страна на правозащитните органи, се
изключва като предпоставка в хипотезите на чл. 5 от ЗОДОВ от стабилитета и
задължителния характер на самия акт на прокуратурата или съда – предвиден като
основание за предявяване на съответния иск в хипотезите на чл. 2 от ЗОДОВ.
Поради това, предпоставка по смисъла на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от ЗОДОВ за
неоснователност или за намаляване на претендираното обезщетение може да бъде
само такова обективно и виновно поведение на ищеца, което да представлява
действително законно основание за извършените действия от страна на
разследващите органи, прокуратурата или съда и, което е да е в пряка и
непосредствена връзка с настъпилите вреди.
Правомощията на Прокуратурата, в изпълнение на вменената й от чл. 127
КРБ функция по съблюдаване за спазването на законността, не се изчерпват с
повдигането на обвинение при наличие на доказателства за осъществяване
формалните признаци на извършено престъпление. В изпълнение на така очертаните
функции задължение, съответстващо на предоставените от закона правомощия на
Прокуратурата, е да прецени дали с оглед обективното конкретно поведение на
извършителя са налице всички характеристики на престъплението, вкл. обществена
опасност на деянието и дееца.
На основание чл. 10,
ал. 3 от ЗОДОВ в редакцията съгласно ДВ, бр. 43 от 2008 г. ответникът следва да
бъдат осъден да заплати на ищеца разноските, които е направил по водене на
делото, като тези – направени за заплащане на възнаграждение за един адвокат
следва да бъдат присъдени съразмерно на уважената част от предявения иск –
4 065.67лв., от общо заплатеното възнаграждение от 7 200 лв. и 10 лв.
– държавна такса.
Съгласно
настоящата редакция на чл.
10, ал. 2 и 3 ЗОДОВ /ДВ бр. 43/2008 г./ при частично уважаване на иск по ЗОДОВ, ищецът не
дължи държавна такса в размер на 4 % върху отхвърлената част от иска, както и
направените деловодни разноски.
Водим от гореизложеното съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на А.В.П., ЕГН **********,***, представляван в
производството по делото от пълномощник – адв. С.Х.С., от ПАК, с адрес: ***,
офис 606, обезщетение за
причинени имуществени вреди в размер на 10 800 лв. (десет хиляди и осемстотин лева), както и
обезщетение за неимуществени вреди размер на 80 000 лв. (осемдесет хиляди лева)
от незаконното обвиняване в
извършване на престъпление, за което е оправдан с влязла в сила присъда № 7/27.04.2015г.
по НОХД
№ 5/2013г. по описа
на Военно-окръжен съд - Сливен, потвърдена с решение № 19/25.09.2015г. ВАС и решение от 01.06.2016г. на ВКС на РБ, заедно със
законната лихва върху размера на обезщетенията, считано от 01.06.2016г., както
и сумата 4 075.67 лв. (четири
хиляди, седемдесет и пет лева и 67 ст.), представляваща деловодни разноски като
ОТХВЪРЛЯ
предявения от А.В.П., ЕГН ********** против ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
иск над този размер до пълния от 150 000 лв., както и предявения иск за
заплащане но обезщетение за забава за разликата над 80 000 лв. на до
пълния претендиран размер от 150 000 лв. на обезщетението за неимуществени
вреди, считано от 01.06.2016г. до окончателното изплащане като недоказани и
неоснователни.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от съобщаването и връчването му на страните пред АпС
– гр. Бургас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: