Р Е
Ш Е Н
И Е № 260008
14.01.2022 година, гр. Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският
районен съд
Трети граждански състав
на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година
в
публичното заседание в следния състав:
Съдия : Нели Иванова
секретар
Маргарита Пондалова
прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Нели Иванова
гражданско
дело номер 594 по описа за 2021 година, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.200 от
Кодекса на труда /КТ/ от Л.С.П. с ЕГН:********** ***; против „Булсатком"
ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район
„Младост“, ул. „Магнаурска школа" № 15 ет. 3.
Ищецът твърди, че е брат близнак на М. С.П.,
починал на 28.07.2018г. по време на работа. Вследствие на този тежък житейски
резултат в качеството си на негов най-близък роднина ищецът претърпял и
продължавал да търпи множество болки и страдания, които законът квалифицирал
като неимуществени вреди и за които на основание чл.200 от КТ ответникът
следвало да носи отговорност. Съгласно трудов договор от 03.05.2016г. братът на
ищеца и ответникът се намирали в трудовоправни отношения, по силата на които
първият изпълнявал длъжността „монтьор, ел. и телекомуникационно оборудване“ в
Хасково-ТВ. На посочената дата 28.07.2018г. братът на ищеца в изпълнение на
възложената му работа по график бил изпратен с колегата му Петър Трифонов П. да
отстранят авария по оборудване за предоставяне интернет услуга на абонат в *********.
Част от оборудването било закрепено на бетонов стълб от електропреносната мрежа
на селото на около 3м. височина в близост до дома на абоната Т. С. Т., като
достъпът до оборудването можел да стане само чрез поставяне на стълба с дължина
4м. Братът на ищеца се качил на стълбата и при опит да извърши обичайните
работи се получило действие на електрически ток, като поразен от токовия удар
паднал от стълбата на земята. Опитите на колегата му, както и пристигналата
кола на Бърза медицинска помощ да помогнат се оказали без резултат. Описаното
се случило около 9,30ч., т.е. в работно време и по повод изпълнение на служебни
задължения и без допуснати нарушения от страна на работника. Проведено било
разследване на станалата злополука от НОИ-ТП-Хасково, за което бил съставен
протокол от 24.08.2018г. Като единствен виновен за допуснатите нарушения по
безопасността на труда бил посочен работодателя. Съставени били актове за
административни нарушения, респ. наложени били на работодателя санкции.
Предписани били и мерки, които работодателят да вземе за недопускане на трудови
злополуки от подобен и друг характер. В този смисъл била и декларация за
трудова злополука от 06.08.2018г. на ТП на НОИ-Хасково, както и разпореждане от
10.09.2018г. на НОИ-ТП-Хасково, с което декларираната злополука, станала на
28.07.2018г. с М. С.П. била приета за трудова злополука по смисъла на чл.55
ал.1 от КСО, като в посочените документи нямало данни работникът да е допуснал
нарушения на трудовата или производствена дисциплина. Предвид гореизложеното се
твърди, че са налице законовите предпоставки на чл.200 ал.1 от КТ, даващи
основание на ищеца да претендира от ответника в качеството му на работодател на
неговия брат М. С.П. обезщетение за претърпените неимуществени вреди. Следвало
да се ангажира имуществената отговорност на ответника, тъй като според чл.200
ал.1 от КТ, работодателят отговарял имуществено за вреди от трудова злополука,
независимо дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за
настъпването й. Братът на ищеца бил само на 30 години, на колкото и той самия, в
разцвета на своя жизнен път. Двамата братя работили при същия работодател, но
след случилото се ищецът не можел да продължи да работи там и напуснал. Живели
в едно домакинство с него и родителите им, а той бил най-любящият и всеотдаен
брат. Все още нямал свое семейство и ищецът му бил най-близкият човек, какъвто
бил и той за него. Отношенията им били изцяло основани на взаимна обич,
привързаност и подкрепа. Ищецът изживявал тежко внезапната му смърт. Трудно му
било да опише душевните си страдания от тази загуба. Твърди, че през целия си
живот не са се разделяли, така били свикнали и всички около тях да ги виждат и
възприемат като едно цяло. Завинаги бил нарушен ритъма на живот на ищеца и това
особено силно се отразявало в отношенията с приятелката му. Загубил спокойствие
и сън, минавало време, но болката нараствала. Ищецът не можел да преодолее
загубата на свидния си брат. Особено тежко понасял и мъката на родителите си,
които трябвало да успокоява и да им дава надежда, когато самият той не можел да
преодолее мъката си. Ето защо, се иска постановяване на решение, с което да
бъде осъден ответника да заплати на ищеца на основание чл.200 ал.1 от КТ
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания
вследствие трудовата злополука, от която настъпила смъртта на брат му М. С.П.
на 28.07.2018г. в размер на 50000лв., ведно със законната лихва от датата на
трудовата злополука – 28.07.2018г. до окончателното изплащане, както и
направените по делото разноски. В съдебно заседание ищецът се явява лично,
както и упълномощен по делото адвокат, поддържат исковата молба и молят същата
да бъде уважена изцяло.
В отговор ответникът заявява, че
предявеният иск е изцяло неоснователен, като го оспорва по основание и размер.
Оспорва материалната и процесуална легитимация на ищеца, като счита, че той не
попада в кръга на лицата, на които законът признава правото да претендират
вреди вследствие настъпилата трудова злополука – смърт на близък човек.
Ответникът счита, че са налице предпоставките за намаляване на отговорността на
работодателя, поради допусната груба небрежност от починалия служител М. С.П..
Визира и описва подробно нарушенията, допуснати от починалия служител. Твърди,
че за изпълнение на задълженията си служителят е имал необходимата квалификация
и професионален опит. Твърди, че починалият служител не е носил необходимото
работно облекло и лични предпазни средства. По отношение на размера, който се
оспорва, ответникът цитира съдебна практика, формирана по други подобни
претенции за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди по чл.200 ал.1 от КТ. Оспорва факта, че ищецът е живял в едно домакинство с починалото лице към
момента на злополуката. Твърди, че по гр.д.№2091/2019г. по описа на РС-Хасково
се установявало, че починалият е живял със своите родители в едно домакинство,
като липсвали данни ищецът да е живял заедно с тях. Напротив, установявало се,
че ищецът към онзи момент е живял
самостоятелно с годеницата си на квартира, т.е. не е бил в едно домакинство с
пострадалото лице и не зависел от него финансово. Това становище се поддържа и
в открито съдебно заседание от редовно упълномощения от ответника процесуален
представител – адв.К..
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установена
следната фактическа обстановка:
Ищецът по делото е брат-близнак
на М. С.П., роден на *** г., което се установява от представените по
делото Удостоверение за раждане на Л.С.П.
с № ******** серия Р-85 издадено на ********. въз основа на акт за раждане № ********.
и Удостоверение за раждане на М. С.П. с № ******* серия Р-85 издадено на *******.
въз основа на акт за раждане № *********., двете издадени от Общински народен
съвет- Хасково. Видно от Трудов договор № 3931 от 03.05.2016г., сключен между М.
С.П. като работник и „Булсатком“ ЕАД като работодател, между тях е възникнало
трудово правоотношение на основание чл.67, ал.1, т.1, вр. чл.70 ал.1 от КТ, с
място на работа – Хасково – ТВ, при работно време от 8 часа. По силата на
същия, работникът се е задължил да постъпи на работа на 04.05.2016г., с
уговорен в полза на работодателя срок на изпитване от шест месеца, за който е
договорено, че ако не бъде едностранно прекратен от работодателя до изтичането
му, то той се счита за окончателно сключен, за неопределено време. В т. 6 от
цитирания договор са били уредени задълженията на работодателя, в т.ч. да
запознае работника с установените в предприятието трудови изисквания, практики
и технологични правила, както и с всички вътрешни документи, имащи отношение
към изпълнението на длъжността, както и да му осигури безопасни условия на
труд; а в т. 7 от същия са уредени задълженията на работника, измежду които са
и да изпълнява трудовите си задължения, в съответствие с установената трудова и
технологична дисциплина в предприятието, да изпълнява стриктно всички
задължения, които произтичат от длъжностната му характеристика. Договорът е бил
подписан от работника и от изпълнителния директор като представляващ
работодателя, като препис от същия, длъжностна характеристика и копие от
справка до НАП са били връчени на работника на 04.05.2016г., според отразеното
на втората страница на трудовия договор. По делото е представена и
актуализирана на 01.06.2014 г. длъжностна характеристика за длъжността
„Монтьор, електронно телекомуникационно оборудване“, връчена на М. С.П. на
04.05.2016г., като сред основните длъжностни задължения на длъжността са
изброени: да извършва инсталиране и деинсталиране на интернет, ТВ и стационарно
телефонно оборудване до крайния потребител; да отстранява възникнали проблеми и
аварии по мрежата; да инсталира разпределителни кутии, опъва и свързва кабели с
помощта на предоставените инструменти; да следи за състоянието на интернет, ТВ
и стационарното телефонно оборудване; да поддържа интернет мрежата LAN, Wi-Fi или оптична, като
поправя или отстранява повреди по кабелите, дефектирали линии или спомагателно
оборудване; периодично извършва профилактиката на интернет; при необходимост
оказва методическа помощ на потребителите за разрешаването на проблеми,
възникнали при употреба на оборудването на оператора; следи за навременното
извършване на ремонт и възстановяване на повредени съоръжения; следи за
поддържане в изправност и правилното използване на техническите устройства и
личните предпазни средства, с които работи; спазва вътрешноведмоствените
нормативни актове. С подписване на длъжностната характеристика, работникът се е
задължил да спазва правилата за здравословни и безопасни условия на труд; по
време на работа да носи предоставеното му работно облекло, предпазни обувки,
лични и колективни предпазни средства и да ги поддържа в добър вид и да премине
успешно курс по електробезопасност при работа по електрообзавеждане с
напрежение до 1000V – първа квалификационна група. В
същата е уредена и необходимата компетентност
за заемане на длъжността, във връзка с която следва да се познават изброени
нормативни изисквания за работа, ЗЕС, ЗЗЛД, Правилника за вътрешния трудов ред,
Общите условия на дружеството за взаимоотношения с абонатите, Правилата за
здравословни и безопасни условия на труд и противопожарна безопасност, други
вътрешни актове и наредби на дружеството. На 04.05.2016г. М. П. е подписал
декларация, с която декларира, че е запознат с вътрешните правила на
работодателя /Булсатком“ ЕАД/ касаещи общия трудов ред, пропускателния режим,
противопожарната безопасност, инструкциите за безопасност на труда, вътрешните
правила за работна заплата. С приемо - предавателен протокол от 24.03.2017г. на
М. С.П. е предоставен от ответника служебен автомобил, заедно с подробно
описано оборудване и окомплектовка, сред които каска, колан, стълба, мултицет,
куфар, инструменти, а през м.06.2016 г. срещу подпис му е било предоставено
облекло, видно от представен списък за това. По делото се представиха и
вътрешни актове инструкции на ответника, а именно Инструкция за безопасна
работа при монтажни дейности; Инструкция за безопасност при работа с преносими
изтеглящо-опорни стълби; Инструкция за безопасност при работа с преносими
стълби; Инструкция за употреба,
поддръжка и проверка на позициониращ колан; Инструкция за употреба на защитни
каски; Инструкция за безопасна работа с ръчни електрически инструменти;
Инструкция за безопасна работа с ръчни електрически инструменти, преносими
електрически лампи и трансформатори; Инструкция за безопасна работа с
ъглошлайф; Инструкция за безопасна работа с акумулаторен гайковерт; Инструкция
за действия на водачите при нещастен случай и катастрофа; Инструкция за
безопасно движение на моторните превозни средства; Инструкция за противопожарна
охрана и движение на МПС.
По делото беше представено и
прието като писмено доказателство Съобщение за смърт № 148 от 28.07.2018 г.,
издадено от „МБАЛ“ АД, Съдебна медицина, Хасково относно настъпилата на
28.07.2018 г. в с.Подкрепа обл.Хасково смърт на М. С.П.. В него е посочено като
причина за смъртта „удар от ел. ток“, като е отразено също така че причината е
установена с аутопсия и че смъртта е настъпила от трудова злополука. Въз основа
на съобщението е бил издаден акт за смърт на лицето по местонастъпване на
смъртта, за което по делото се представи препис-извлечение от акт за смърт,
издаден на 28.07.2018г. въз основа на акт за смърт № 5/28.07.2018г., съставен в
с.Подкрепа, общ.Хасково.
Със Заповед № 270/31.07.2018 г. на
основание чл.325 ал.1 т.11 от КТ със смъртта на работника, считано от
29.07.2018г. е прекратено трудовото правоотношение с М. П. на длъжността
"монтьор, електронно и телекомуникационно оборудване" при ответника,
като видно от същата заповед, тя е била връчена на Л.С.П. - брат и ищец по
настоящото дело.
Ответникът е декларирал пред НОИ
случая с Декларация с вх. № 752/06.08.2018 г., Досие № 22409, като трудова
злополука, настъпила в 9,30 часа на 28.07.2018г., в установеното работно време,
в с.Подкрепа, обл.Хасково, на случайно работно място, при вид работа
„отстраняване на интернет авария“. В същата е отразено като специфично
действие, извършвано от пострадалия: „отстраняване на повреда по интернет
мрежата в частен дом. При работа по авария пострадалият отваря
разпределителната кутия и в този момент е ударен от ток“, а като отклонение от
нормалните действия и материален фактор, свързан с това отклонение е посочено:
„установи се, че има незанулени /офазени/ контакти в абоната“. Също така се
сочи, че пострадалият е имал необходимата правоспособност, като злополуката е
по чл.55 ал.1 от КСО, а свидетели на същата са били П. Т. П.и Р.С.С.. За случая
от назначена от работодателя комисия, на 01.08.2018г. е съставен Протокол за
злополука, Приложение към чл. 2, ал. 2 от Наредбата за установяване, разследване,
регистриране и отчитане на трудовите злополуки, към който са приложени
Обяснения от П. Т. П., от А. Р. П.от дата 28.07.2018г.; Обяснение с вх. №
225/30.07.2018г. от Р.С.С. с допълнение ръчно начертана скица от Р.С.; Схема на
настолен суич без PoE портове и на настолен суич с PoE портове; Скица за
захранването на рутер. В протокола са изложени идентични обстоятелства с
визираните в горепосочената Декларация за трудова злополука, като в допълнение
е посочено, че лица оказали първа помощ са П. Т. П.и Екип на спешна медицинска
помощ. За станалата на 28.07.2018г. злополука
е било извършено разследване и от комисия, назначена от НОИ – ТП – Хасково,
резултатите от което са обективирани в Протокол № 5103-26-12 от 24.08.2018г. В
него се съдържа обща характеристика на работата, извършвана от пострадалия
преди злополуката; има отразяване, че е бил проведен начален инструктаж на
пострадалия по ЗБР, за което издадена била служебна бележка №3931/04.05.2016г.,
а през 2018г. бил проведен периодичен и извънреден по ЗБР, отразени в
инструктажните книги. Видно от представените по делото извлечения от книгите за
инструктаж на ответника, на М. П. са били направени следните инструктажи на
работното място на 04.05.2016г. под №267 и начален под №209, за което му е
издадена служебна бележка №3931, периодичен на 03.01.2017г. под № 314,
периодичен на 04.01.2018г. под №367, както и извънреден на 04.07.2018г. Срещу
всеки от съответните редове по книгите е положен подпис на работника. Налице е
подпис на работника и в Списък на работещите, запознати с оценката на риска и
програмата за намаляване и контролиране на риска, съгласно чл.19 ал.1 от ЗЗБУТ
от дата 21.08.2017г. под № 12. Посочено е
още, че съгласно протокол № 1869/18.10.2017г., копие от който и от
удостоверение със същия номер и дата са представени по делото, М. П. има
придобита втора квалификационна група и се допуска до работа в електрически
уредби и мрежи до 1000V. В протокола от 24.08.2018г. за резултатите от
извършеното разследване на злополуката се сочи още, че пострадалият и колегата
му П. Т. П. били изпратени за отстраняване на авария по оборудване за
предоставяне на интернет услуга на абонат в с. Подкрепа,общ.Хасково. Част от оборудването
било закрепено на бетонов стълб от електропреносната мрежа на селото, на около
3 м височина в близост до дома на абоната Т. С. Т., достъп до което можел да се
осъществи посредством стълба с дължина около
4 м. Оборудването се състояло от адаптер от 220V на
24V с два изхода за кабел, включено към контакт 220V /част
от елекрообзавеждането на жилището на абоната/, като към единия изход бил
включен кабел тип „FTR“, който съдържал 8
броя проводници, по 4 броя от които е трябвало да протича постоянен ток от 24V
при нормални експлоатационни условия. Кабелът бил свързан с антенното
устройство /закрепено за бетонен стълб от електропреносната мрежа/ с
разклонение /преди това/ от адаптер от 24V на 12V, а от там през букса до
„сюич“ устройство, поместени в PVC-кутия, закрепена на
същия стълб на височина около 4 м от основата му и 1,5 м височина под антенното
устройство. По време на отстраняването
на аварията, те сложили стълбата като я опрели на бетоновия стълб, М. П. се
качил по нея и отворил разпределителната
кутия, като при извършване на тези действия бил поразен от ел. ток, вследствие
на което паднал на земята. В протокола при анализ на причините за възникване на
злополуката е посочено като констатации, че работникът е бил допуснат до
отстраняване на авария на използваното технологично оборудване, съставено от
токозахранващо устройство, преобразователни устройства и други изделия на
промишлената електроника, предназначено за предоставяне на платен интернет
достъп на абонати, преди да е приложена писмена инструкция с цел предварително
информиране за избягване на рисковете за живота и здравето му, произтичащи от
поражение на ел.ток при директен и/или индиректен контакт при всички възможни
аварийни ситуации, в т.ч. в случаите, когато работното напрежение от 24V /постоянен ток/ може да се завиши десетократно.
Работникът бил допуснат до самостоятелно извършване на ремонтни дейности на
работно място, на което съществувала сериозна или специфична опасност за
здравето и живота, неподходящо обучен /с втора квалификационна група по
електробезопасност, вместо това да се извърши от работник с трета група по
електробезопасност/. Злополуката възникнала поради действие /протичане/ на
електрически ток с напрежение многократно завишено, което при нормални
експлоатационни условия трябвало да е 24V
/най-вероятно поради незанулен контакт в абоната/. Сочи се, че са допуснати нарушения на следните нормативни
актове - чл.8 ал.1, чл.350, чл.349 ал.1 и ал.2 от Правилник за безопасност и
здраве при работа по електрообзавеждането с напрежение до 1000 V; чл.166 ал. 2
от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд на работните места и при използване на работното оборудване /ДВ бр.
88/1999 г./; чл.16 ал.1 т.7 от Закона за здравословни и безопасни условия на
труд /ЗЗБУТ/. Комисията на НОИ, извършила разследването, сочи работодателя
„Булсатком“ ЕАД София като лице, допуснало нарушението. На същото бил съставен
АУАН и са му дадени предписания за вземане на необходимите мерки за недопускане
на злополуки. Видно от представеното по делото разпореждане № 22409 от
10.09.2018 г., на основание чл.60 ал.1 от КСО, декларираната процесна злополука
е приета за трудова злополука по чл.55 ал.1 от КСО.
За притежаваните от пострадалия
квалификации, преминати курсове, обучения, както и прегледи от пострадалия във
връзка със заемането на длъжността при ответника, по делото се представиха
Свидетелство за професионална квалификация Серия К-07 № 003447 на М. С.П.,
издадено от Професионална гимназия по дървообработване и строителство гр.
Хасково; Диплома за средно образование Серия АП-07 № 032369 на М. С.П.,
издадено от Професионална гимназия по дървообработване и строителство гр.
Хасково; Учебна програма за провеждане на обучение за придобиване/потвърждаване
на квалификационна група по Правилника за безопасност и здраве при работа в
електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по
електрически мрежи от Център за професионално обучение към ********** на
05.01.2015 г., ведно с указание за срок на действие на квалификационните групи
до 1000 волта, съдържаща стр. 1, стр. 3, стр. 5, стр. 7, стр. 9, стр. 11;
Заключение на службата по трудова медицина за пригодността на работещия да
изпълнява даден вид работа от дата 16.05.2016г. за пригодността на М. С.П.,
издадено ********; Карта за предварителен медицински преглед на М. С.П. от дата
18.04.2016г.; Програма за обучение по безопасност и здраве при работа; Програма
за обучение за условията и реда за провеждане на периодично обучение и
инструктаж на работещите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд; удостоверение № 17/30.03.2018 г., издадено на М. С.П.
от служба Трудова медицина ******** за преминат курс по първа долекарска помощ
на работното място; както и от дата 05.01.2015 г., ведно с указание за срока на
действие на квалификационните групи до 1000V
– 2 години.
От ответника по делото се представиха
още и искова молба, подписана от Красимира Борева Петкова и Славейко П.П.
против „Булсатком“ ЕАД с правно основание чл. 200 ал.1 от КТ от 15.08.2019г. и
Разпореждане № 5611 от 19.08.2019г. на РС-Хасково по гр.д. №2367/2019г., които
съдът намира за неотносими към спора, тъй като същите не представляват
доказателства, събрани по надлежния ред при спазване на принципа за
непосредственост в гражданския процес, за фактите чието установяване се иска с
тях. Във връзка с настъпила в хода на настоящото
производство промяна на правната форма на ответника като търговско дружество, а
именно от ЕАД в ЕООД, от неговия процесуалния представител по делото бе
представено извлечение от Търговски регистър и регистър на юридическите лица с
нестопанска цел, видно от което е че правната форма на дружеството към
04.08.2021г. е именно ЕООД.
Като доказателство по делото бе
представено и становище от дата 15.10.2021г. относно емоционалното и психическо
състояние на ищеца, изготвено от психолог/ психотерапевт към СНЦ „Индивид, семейство, организация“, видно от
което е, че през м.10.2021г. е извършено изследване на емоционалното състояние
на ищеца към момента.
По делото бяха събрани и гласни
доказателства, чрез разпит на посочените от ищеца свидетели З. Г. В. и З. Е. П.и
на посочения от ответника свидетел Р.С.С..
Свидетелката В.е на 47г, тя е
втора братовчедка на майката на ищеца и познава двамата братя-близнаци от
бебета, знае и за случилата се трагедия. Преди да настъпи злополуката, двамата
братя били в прекрасни отношения, те били винаги заедно, почти неразделни.
Любовта им била искрена и когато единият започнел нещо, другият го довършвал.
След трагедията тъгата била неописуема, като първите 2-3 месеца ищецът „тръгнал
да ляга при брат си“, било му много трудно и още не го бил преживял. Трагедията
била голяма за него и за цялото семейство. Двамата братя учили в едно училище,
както по време на основното,така и по време на средното си образование. Двамата
работели и в „Булсатком“. Сега ищецът вече не работел там и причината да
напусне работа била случилата се трагедия. Към онзи момент ищецът живеел с
приятелката си, но те били през вечер-две при семейството им, като самата
свидетелка също присъствала 2-3 пъти седмично там. Почти през вечер ищецът
посещавал дома на М., майка им и баща им. Братята ходели и в дома на
свидетелката, като винаги били двамата. След злополуката имало момент, в който
ищецът искал да се самопогребе. Тя му се отразила много зле, пагубно. Той не
бил на себе си и не знаел какво прави и къде ходи, като в момента бил малко
по-добре. Двамата братя били еднояйчни близнаци и много си приличали, било
трудно да бъдат различени един от друг. В семейството им нямало други деца.
Свидетелят П.е на 31 г. и познава
братята Л. и М. от дете, като е израснал заедно с тях, в началното училище.
Имал близки отношения и с М., а в
момента поддържал такива и с Л.. Доста често бил с тях в една компания. Двамата
братя били в много добри отношения, даже били повече от братя. Помагали си
винаги, много се обичали и били неразделни. Нямало време в живота им, когато те
да са били разделени. Откакто Л. се отделил да живее с приятелката си на
квартира, единствено спането ги разделяло. М. нощувал при родителите си на *******,
а Л. - с приятелката си, но се случвало М. да остава да спи при Л., както и Л.
съответно да ходи често при майка си и баща си, което било поне 3-4 пъти на
седмица. Тогава ищецът работел при ответника, но веднага след инцидента той
напуснал от скръб. Преживял го много тежко и нямало как да остане да работи там
и един ден още. Свидетелят и сега поддържал приятелски отношения с Л. и се
виждали често, виждали се през ден и преди и след инцидента. След инцидента
ищецът бил в депресия, бил разстроен и се чувствал зле. Нямал настроение и бил
унил като се сетел за М., нямало ден, в който да не споменавали М.. Свидетелят
сочи, че го е виждал да плаче за М.. Л. бил с приятелката си от около 8-9
години, но свидетелят не си спомнял много добре годините. Имал спомени, че Л. и
приятелката му били под един покрив от 8 години, но цифровата му памет била
слаба и не помнел точно датата. Преди инцидента свидетелят и двамата братя
работели при ответника, и тримата били на длъжност „техник“. Една седмица след
инцидента свидетелят също напуснал работа, тъй като и той не можал да го
преживее. Пуснал предизвестие, но издържал само седмица. Свидетелят сочи, че в
момента ищецът работел в „*******“, като шофьор от 3г.
Свидетелят Р.С. работел при ответника
от 2009 г. до 2019 г. като началник група „Експлоатация и поддръжка на
телекомуникационна мрежа“. Бил пряк ръководител на М., който бил в неговия екип
за район Хасково от започването му на работа до момента на инцидента.
Инцидентът се случил по повод посещение на авария в с.Подкрепа, вследствие на
която липсвал интернет. Самият свидетел не присъствал на инцидента, но когато
отишъл на мястото, за съжаление лекарите били направили кардиограма на
пострадалия и казали, че не могат да му помогнат. След това там дошли и други
хора, полицаи и вещи лица, които започнали да изследват причината за възникване
на проблема. Установило се, че проблемът дошъл от офазен контакт в къщата, от
която се взимал ток за оборудването и от където вместо 24 волта на кутията били
дошли 220 волта. Единият от контактите бил „офазен“, а другият - не, но нямало
как те да проверят всички контакти, както и ответника да проверява електрическата
инсталация на абонатите, тъй като това били частни абонати. Като предпазни
средства те, и конкретно екипът на пострадалия били получавали каска, колан,
фазомер и мултицет, като по принцип трябвало да им се раздават един път
годишно. Напоследък било по-рядко, но се раздавало. Инструктажите на работещите
ги водела тяхна колежка, която се занимавала специално с това. Свидетелят
държал, работниците да не идват на работа с чехли на и с къси панталони. Той
сочи, че в деня на инцидента пострадалият бил облечен с тениска, къси панталони
и маратонки. Свидетелят бил преминавал курс за придобиване на втора
квалификационна група по Правилника за безопасност и здраве при работа по
електрообзавеждането, който бил изцяло за това какво точно трябва да се прави
при работа с електричество, включвал и това, че преди работа с напрежение то
следвало да се провери. Пострадалият работел при ответника около 2 години, бил
опитен служител и свидетелят можел да разчита на него за всичко, като по
принцип трябвало служител с неговия опит да провери за наличие на опасност и
напрежение. Колкото повече опит имал един служител, толкова повече не очаквал
да се случи такова нещо и точно опитът работел срещу него. Според свидетеля до
инцидента довело наличието на много съвпадения: офазяване на контакта по
кабела, по който трябвало да тече ел.ток от 24 волта, а тръгвали 220 волта, и
оттам кабела ги разпръсквал; стълбата била метална и пострадалият си подпрял
голия крак на стълбата; тревата била мокра, защото предният ден валяло дъжд - така токът от стълбата стигал през мократа
трева и към земята. Той сочи, че било налице стечение на обстоятелствата, от
които ако липсвало само едно, нямало да се случи инцидент. Според него било
трудно само с една ръка да се отвори кутията и да се разкачат кабелите.
Очакваното напрежение в кутията било от 24 волта, но се оказало много по-голямо
и грешката била в дома на абоната, но нямало как да проверят ел.инсталацията в
частния дом при инсталирането на тази кутия. Там трябвало да има 24 волта и не
можели да очакват да има 220 волта. Двата контакта в дома на абоната били един
до друг, като само по единия от тях имало 220 волта ток. Свидетелят не бил
сигурен дали пострадалият притежавал втора или трета квалификационна група, но
бил сигурен, че е минал инструктаж. В събота и в неделя, за съжаление, нямало
човек, който да казва на работниците как трябва и как не трябва да са облечени
за работа, но по принцип събота и неделя те не можело да ходят както си искат.
Според него в този ден М. трябвало да бъде с дълъг панталон, от колкото се може
по-дебела материя. Такива били изискванията, те били по наредба написани и били
написани за да спасят живот. Свидетелят бил наясно, че изискванията масово не
се спазвали. Раздаваното работно облекло било памучни или шушлякови анцузи.
Разликата била в проводимостта на тока, колкото по-тънък бил платът, толкова
по-голяма била вероятността да те хване ток. Според свидетеля, пострадалият
трябвало да направи проверка с мултицет или с фазомер, които трябва да ги има в
комплекта с инструменти. След инцидента мултицетът се намирал в колата, но той
не може да посочи дали е бил в ръцете на пострадалия. Той самият видял, че
мултицетът е в колата, тъй като след като отишъл след инцидента, използвали
същия този уред, за да измерят от къде идва напрежението. Сочи, че не е виждал
фазомера и не си спомня за него, както и че не е търсил очила на пострадалия,
нито бил намирал такива.
За цялостното изясняване на
фактическата обстановка по делото бяха назначени и съдебномедицинска и
съдебно-техническа експертизи.
По искане на ищеца по делото за
установяване причината за настъпилата смърт на пострадалия беше назначена
съдебно-медицинска експертиза, към която бяха поставени и допълнително
формулирани от ответника въпроси, а именно – от къде е влязъл и от къде е
излязъл токът от тялото на пострадалия М. П. и носенето на дълъг панталон би ли
намалило въздействието на електрическия ток върху тялото на пострадало и би ли
спомогнало за съхраняването на живота му. Вещото лице изготви и представи в
срок заключението си, което беше изложено устно от него в съдебно заседание и
което заключение съдът приема като компетентно и безпристрастно дадено. Въз
основа на анализ на проверените материали и извършените проучвания и вследствие
на направени оглед и аутопсия на тялото на пострадалия експертизата прави
извод, че М. С.П. е починал в следствие на удар от електрически ток, което се
установявало от наличието на електрически знаци, трупната картина на бързо настъпила смърт и обстоятелствата,
при които е настъпила смъртта. При огледа и аутопсията на тялото на пострадалия
били установени участъци от коагулационна некроза /електрически знаци/ по
пръстите на лявата ръка, оток на мозъка и белите дробове, точковидни
кръвоизливи под външната обвивка на сърцето,тъмна течна кръв на трупа, агонални
кръвоизлизи в мускулите на шията, остри циркулаторни разстройства на вътрешните
органи. Налице били и кръвонасядане в дясното слепоочие, хематом на дясното око
и охлузвания на крайниците, получени следствие на падането от стълбата на
земята след токовия удар, но същите
нямали отношение към причината на смъртта. Входът на тока бил през лявата ръка
на пострадалия, по която по пръстите били намерени характерни участъци от
коагулационна некроза, известни като електрически знаци /електрометки/.
Липсвали изменения, характерни за изход на тока, което не позволявало да се
направи извод за действителната „примка на тока“, но в заключението са изведени
три възможни варианти за такава, като е посочено че независимо кой от
вариантите е действително реализиран, то токът преминава или през сърцето или
през регулаторния център на продълговатия мозък, като и в двата случая това
води до внезапно и необратимо спиране на сърдечната дейност. По отношение на
третия поставен въпрос, експертизата сочи, че няма данни дали панталонът с
който е бил облечен пострадалият е бил изработен от специална изолираща
материя, която не позволява през нея да прочита ток, но сочи че в случай че той
не е от такава материя, то той не оказва влияние върху протичането на тока или поне не го
препятства. В съдебно заседание вещото лице сочи, че със сигурност се доказва,
че пострадалият е бил в пряк контакт с източник на ток с напрежение, което е
било достатъчно, за да причини електрически знаци /електрометки/ и да протече
през тялото и то през такива важни негови части, че да се достигне до смъртен
резултат. Била е налице влажна среда и широка повърхност, достатъчно било че
има вход и има замерено напрежение от 220 волта и смърт от типа на бързата
смърт, което били все алгоритми от протокола за поставяне на диагнозата „удар
от електрически ток“.
По делото бе назначена и
изготвена и съдебно-техническа експертиза със задачи, формулирани от страните
по делото. Експертното заключение беше представено в срок и беше изложено устно
от вещото лице Х. в съдебно заседание. Така изготвеното заключение съдът също
приема като компетентно и безпристрастно дадено. За изготвяне на заключението
си по така поставените му въпроси,вещото лице се е запознало с документацията
по делото, в това число с представената съдебно-медицинска експертиза,
направило е справки в
Хидрометеорологичната обсерватория – Хасково и НИМХ-Пловдив, както и справка от
производител на специализирано работно облекло. Експетризата сочи, че лице
притежаващо втора квалификационна група по електробезопасност задължително
следвало да провери за наличие на напрежение преди да започне работа в
разпределителната кутия. Такова лице следвало да може да работи с уред
„мултицет“, който представлявал уред, с който може да се установи наличие на
ел-напрежение и неговата стойност, да се отчете стойността на силата на ел. ток
в електрическата верига, както и да се установи изправността на ел.верига и др.
С него било възможно да се измери наличието на опасно напрежение от 220V-230V.
По отношение на работното облекло експертът сочи, че платът, който обичайно е
използван за изработката на работно облекло, не е проводник на електрически ток
и е възможно да предотврати затварянето на електрическата верига, част от която
е човешкото тяло. Платът, използван за изработване на работно облекло за
електротехнически персонал задължително трябвало да отговаря на нормите за
огнезащитеност, предпазване от пръски течен метал и да бъде с нулева
електропроводимост. Причината да се получи действие на електрически ток върху
човешкото тяло, бил допира на части от човешкото тяло до фазовия и нулевия
проводник, а именно - ако човешкото тяло попадне между фазовия проводник /с 230
волта ел. потенциал/ и нулевия проводник /с ел.потенциал нула волта/, то през
него ще протече ток. Тъй като електрическия ток търсел най-краткия път да
затвори електрическата верига, пътят му на протичане бил между допира на части
от човешкото тяло до фаза и нула, в конкретния случай това можело да бъде лява
или дясна ръка, тяло, ляв, десен крак. По отношение механизма на настъпилата
злополука експертизата сочи, че в разклонителната кутия на ответника имало
попаднали под напрежение проводници 230 волта от незануления контакт в стаята
на абоната, по тригнездовия удължител, адаптера и по кабела от незанулирания
контакт в имота на абоната. По тригнездовия удължител, адаптера и кабелите на
ответника се офазявали комутативните връзки в разклонителната кутия. За да
отстрани повреда по интернет услугата на абоната, пострадалият бил качен на
алуминиева стълба, положена върху затревената влажна почва на тротоара, в
близост до канавка за отичане на дъждовна вода. Стълбата била опряна на
железобетонния стълб, като пострадалият бил облечен с тениска, къси панталони и
маратонки, като коленете му били опрени в стълбата. Той премахнал капака на
разклонителната кутия, без да провери за наличие на опасно напрежение и допрял
ръка до офазените проводници, идващи по кабела на ответника от абоната, и в
този момент между проводниците под напрежение в кутията (с електрически
потенциал 230 волта), ръката, тялото, коленете на пострадалия, стълбата и
земната повърхност (с ел. потенциал нула) протекъл електрически ток със
стойност 230 mА, който причинил смъртта на пострадалия М. П.. При
протичане на ел.ток през човек за 1 секунда при стойност на силата на тока от
100 до 5000 mА настъпвала смърт. През пострадалия протекъл ток със
сила 230 mA, вследствие на което той паднал от близо 4 метра
височина. При така създалата се обстановка нямало значение дали той бил укрепен
с колан или не. В деня, предхождащ злополуката по данни на НИМХ-Пловдив в
региона се развила мощна купесто - дъждовна облачност и на този ден били
регистрирани гръмотевични бури и валежи, с описана от вещото лице в изготвеното
от него заключение периодичност, като измереното валежно количество валежи за
деня било 6,1 л/кв.м. В деня на инцидента нямало регистрирани гръмотевична
деятелност и валежи. На тази база експертът сочи в заключението си, при тези
данни за хидрометеорологичната обстановка в гр.Хасково е било допустимо да се
възлага ремонтна дейност свързана с електрически ток и напрежение. Във връзка с
изследването на въпроса за наличието на нарушения на изискванията за
безопасност на труда вещото лице е констатирало, че абонатът Т. Т. от
с.Подкрепа имал сключен договор с ответника за услугата достъп до интернет.
Ответникът е монтирал в дома на абоната описани в заключението съоръжения -
собственост на ответника, за които абонатът не заплащал, но най-важното което е
следвало да направи дружеството – ответник, било да осигури здравословни и
безопасни условия за ползване на предоставената услуга, като задължително и
необходимо било след монтиране на устройствата те да бъдат проверени от този,
който предоставя услугата. Вещото лице посочва, че са допуснати нарушения и на
изискванията за безопасност на труда и конкретно - нарушение на разпоредбите на
чл. 8, ал.1 и чл. 350 и чл. 349 ал.1 и ал.2 от Правилник за безопасност и
здраве при работа по електрообзавеждането с напрежение до 1000 W; нарушение по чл. 166 ал.2 от Наредба № 7 за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните
места и при използване на работното оборудване / ДВ бр. 88/1999г/ и нарушение
на чл. 16 ал.1 т.7 от ЗЗБУТ. Така посочените нарушения на изискванията за
безопасност на труда били допуснати от ответника и били в пряка причинно –
следствена връзка с настъпилата трудова злополука. При разпита си в открито
съдебно заседание вещото лице Х. сочи, че в случая за да се качи пострадалия на
железобетонен стълб, през който преминава електроразпределителната мрежа, е
трябвало да притежава трета квалификационна група и това трябвало да бъде с
нареждане на ръководителите му. Според вещото лице за извършване на такова
действие е необходима трета квалификационна група. За мястото, където е работел
пострадалия се очаквало напрежение от 24 V, то следвало да бъде такова. Тъй
като вещото лице присъствало на мястото в деня на инцидента, той заедно със
свидетеля С. замерили напрежението в контактите в дома на абоната, където били
включени устройствата на ответника за интернет. Според вещото лице било правилно
да се каже, че тези устройства били предоставени от ответника за ползване и са
негова собственост. Негова собственост били и рутера за интернет и
дистанционното, ако се ползвала телевизионна услуга. При това положение можел
да пострада и някой от семейството на абоната. То сочи също така, че един анцуг
е запалим ако върху него попадне искра, и може да бъде пробит и да нарани
човешкото тяло. Огнеустойчивото работно облекло представлявало такова, което
било незапалимо или трудно запалимо, но тези облекла не можели да са от памук
или шушляк, а от специални промазани платове. Сочи, че техниците на ответника
знаели точно къде са включени техните устройства и отивали направо там, както и
свидетелят С. го завел направо на този контакт и заедно го проверили само него.
В случая е трябвало да се провери цялата инсталация на абоната и ответника е
трябвало да провери обезопасеността на своите устройства, следвало тези
устройства да се обезопасят от електрическото табло.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достига до слените правни изводи по
основателността на предявения иск:
Уважаването на иска по чл. 200 от КТ предполага кумулативната даденост на
следните предпоставки : наличието
на трудово правоотношение между починалия и ответното дружество за периода, за
който се претендира, че е настъпила трудовата злополука; настъпилата трудова
злополука и установяването й по законоустановения за това ред; нейното естество
и трудов характер по смисъла на чл.55 ал.1 от КСО; настъпилата в резултат на
трудовата злополука смърт на пострадалия; претърпените неимуществени вреди и техния размер;
причинна връзка между увреждането и смъртта, от една страна, и претендираните
неимуществени вреди и увреждането, от друга страна.
На първо място,
преди да разгледа наличието, респ. липсата на горепосочените законови
предпоставки, съдът следва да отговори на въпроса за материалноправната
легитимация на ищеца да предяви настоящия иск за заплащане на неимуществени
вреди от смъртта на своя брат. Въпросът за кръга от наследници на починалия,
имащи право на обезщетение за неимуществени вреди е решен чрез постановени
тълкувателни актове от Пленума на ВС и от ОСНГТК на ВКС. В т.2 на Постановление
№4 от 25.05.1961г. на Пленума на ВС е възприето становището, че кръгът на лицата, които имат право на
неимуществени вреди, се определя от съда по справедливост и обхваща
най-близките роднини като низходящите, възходящите и съпруга, а с Постановление
№5 от 24.11.1969г. е допълнил този кръг от лица с отглежданото, но неосиновено
дете, съответно отглеждащият го, както и лицето във фактическо съжителство с
пострадалия. С Постановление №2 от 30.10.1984г. Пленумът на ВС е пояснил в тази
насока още, че не се дължи такова обезщетение извън кръга на лицата, посочени в
горецитираните в ППВС №4/61 и ППВС №5/69г., като в мотивите на постановлението
изрично е посочил, че са изключени всички други лица извън този кръг,
включително и братята и сестрите на пострадалия. Това становище обаче е
изоставено от ОСНГТК на ВКС с приемането на ТР № 1 от 21.06.2018г. по
т.д.№1/2016г., с което е прието, че освен лицата по ПВС №4/1961г и ПВС №5/69г.,
материално легитимирано да получи обезщетение за претърпени неимуществени вреди
от причинена смърт на техен близък, по изключение е и всяко друго лице, което е
създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата
смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени. Съгласно същото, обезщетение се присъжда при доказани
особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му
вреди. По делото безспорно се установи, че ищецът е брат - близнак на починалия
при процесната трудова злополука. На следващо място, съдът счита, че от
събраните по делото гласни доказателства, може да се направи безспорен и
категоричен извод за наличие на трайна и дълбока емоционална връзка на ищеца с
починалия. В тази насока са свидетелските показания и на двамата свидетели В.и
П., на които съдът дава вяра. Установи се безспорно, че двамата братя били неразделни,
винаги били заедно и много се обичали /свид.В./. Те били заедно през целия си
живот от раждането, през основното и средното си образование, дори работели на
едно и също място при ответника. Съдът счита, че обстоятелството което се
установи, че ищецът живеел на семейни начала със своята приятелка, не дава отражение върху извода за изключително
близките отношения между братята, тъй като такова съжителство се явява житейски
желано и очаквано развитие в живота на човек и същото не се отразява на отношенията
или емоционалните връзки с трети лица. Още повече, както се установи по делото,
двамата братя са си ходели на гости и не са прекъсвали съществуващата помежду
си емоционална връзка. Наличието на такава се установи и от свидетелските
показания на свид.П., който е познавал братята от близо, израстнал е заедно с
тях, в това число е бил техен колега, били са в една компания. Той също посочи,
че двамата братя много са се обичали, били са неразделни и винаги са си
помагали един на друг. Свидетелските показания на двамата свидетели са
еднопосочни, че трагедията с брат си, ищецът преживял много трудно, трагедията
била голяма и неописуема и за него и за семейството му. Първите 2-3 месеца
ищецът „тръгнал да ляга при брат си“, имало момент, когато искам да се
самопогребе. Инцидентът му се отразил пагубно, като свид. В.сочи, че ищецът не
знаел какво прави и къде ходи. Нямал настроение и бил унил, бил в депресия.
Свид.П.посочи, че е виждал ищецът да плаче за брат си. И двамата свидетели категорично
сочат, че след смъртта на брат си ищецът напуснал работа при ответника от
скръб, тъй като много тежко преживял инцидента и нямало как и ден да остане да
работи при ответника. При така изложеното, съдът намира за безспорно установено
по делото, че между двамата братя е била налице трайна, постоянна и дълбока
емоционална връзка, характеризираща се с
взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост.
По отношение на останалите
предпоставки за основателност на предявения иск, безспорно се установи по
делото, че към 28.07.2018г. братът на ищеца М. С.П., се е намирал в трудово
правоотношение с ответника по делото и същият е заемал длъжността
"монтьор, електронно и телекомуникационно оборудване" при него.
Безспорно бе установено по делото, че на посочената дата е станал инцидент, при
който е настъпила смъртта му и същият има характера на трудова злополука по
смисъла на чл.55 ал.1 от КСО. Описание на обстоятелствата при които е станал
инцидента и квалификацията му като трудова злополука са отразени в
разпореждането на НОИ-ТП-София град от 10.09.2018г. по чл. 60 ал. 1 КСО, с
протокол към него. Самото разпореждане бе прието като писмено доказателство по
делото и същото в качеството му на официален удостоверителен документ има материална
доказателствена сила относно удостоверените с него факти, която задължава съда
до доказване на противното, да приеме че удостоверените в него факти
действително са се осъществили. Тези факти не бяха оспорени, не бе проведено
доказване на противно твърдение, предвид на което настъпването на процесната
трудова злополука беше безспорно доказано по законоустановения ред. На следващо място от събраните по делото
доказателства безспорно се установи настъпилата смърт на пострадалия вследствие
на процесната трудова злополука, както и причинната връзка между вредите
и увреждането. Същите не бяха оспорени и от ответника. От назначените по делото
съдебно-медицинска експертиза и съдебно-техническа експертизи безспорно се
установи причината за настъпилата смърт и механизмът на претърпяната злополука.
Екип от служители на ответника, един от които пострадалият, бил изпратен да отстрани авария, свързана с
липсата на интернет на абонат на дружеството. За да отстрани повреда по интернет
услугата на абоната, пострадалият се качил на алуминиева стълба, която била
положена върху затревената влажна почва на тротоара, в близост до канавка за
отичане на дъждовна вода. Стълбата била опряна на железобетонния стълб, като
пострадалият бил облечен с тениска, къси панталони и маратонки, като коленете
му били опрени в стълбата. Той премахнал капака на разклонителната кутия, без
да провери за наличие на опасно напрежение и допрял ръка до офазените
проводници, идващи по кабела на ответника от абоната, и в този момент между
проводниците под напрежение в кутията (с електрически потенциал 230 волта),
ръката, тялото, коленете на пострадалия, стълбата и земната повърхност (с ел.
потенциал нула) протекъл електрически ток със стойност 230 mА, който причинил смъртта на пострадалия М. П.. При
протичане на ел.ток през човек за 1 секунда при стойност на силата на тока от
100 до 5000 mА настъпвала смърт. През пострадалия протекъл ток със
сила 230 mA, вследствие на което той паднал от близо 4 метра
височина, като в тази обстановка ирелеванто се явява обстоятелството дали
пострадалият е бил укрепен с колан или не. Вследствие смъртта на пострадалия,
ищецът е претърпял неимуществени вреди, които се намират в причинно-следствена
връзка с настъпилата трудова злополука, довела до смъртта на брат му. Следва да
се отбележи, че наличието на такива вреди, съдът намира за безспорно доказано,
както по изложените по-горе съображения, така и във връзка с представеното по
делото становище от дата 15.10.2021г. относно емоционалното и психическо
състояние на ищеца, изготвено от психолог/психотерапевт към СНЦ „Индивид, семейство, организация“. Същото има
качеството на частен документ и няма обвързваща материална доказателствена сила
за съда, а формална такава относно авторството на писменото изявление, поради което
неговата доказателствена стойност ще бъде ценена по вътрешно убеждение от съда
в съвкупност с останалия доказателствен материал по делото. В настоящия случай,
отразеното в него напълно кореспондира с гласните доказателства по делото за
търпените от ищеца болки и страдания, което прави изводът му за наличието на
морални вреди още по-категоричен.
По тези съображения, съдът намира предявения
иск за доказан по основание. Обезщетението за неимуществени вреди се
определя по справедливост, съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Справедливостта
по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не представлява абстрактно понятие и тя се
извежда от преценката на конкретни
обстоятелства, които носят обективни характеристики, в каквато насока е налице
задължителна съдебна практика. Произнасяйки се по този въпрос, Пленумът на ВС в
постановление № 4/23.12.1968г. е дал разяснения, че при определяне размера на
неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства,
които ги обуславят, като характера на увреждането, начина на извършване на
деянието, обстоятелствата, при които е извършено, причинените морални страдания
и пр. Наред с това, принципът за справедливостта изисква в най-пълна
степен компенсиране на вредите на увреденото лице. Този принцип изисква
индивидуална преценка на моралните вреди, причинени на ищеца, като се имат
предвид множество обстоятелства по делото. Следва да се преценят вида и
тежестта на причинените телесни и психични увреждания, продължителността и
интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и
неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето и медицинската
прогноза за неговото развитие или до смърт /решение №69/18.03.2014г. по гр.д.
№4686/2013 г. на ВКС, ІV г.о./. Предвид изложеното, съдът отчита факта, че
пострадалият е бил млад мъж в разцвета на силите си, 30-годишен към датата на
инцидента, работоспособен и несемеен, на когото тепърва е предстояло създаване
на семейство. Същият е живеел към този
момент заедно с родителите си, но е бил в непрекъснат контакт и близки
отношения със своя брат-близнак, с който били същевременно и колеги при един и
същ работодател-ответника. Смъртта на пострадалия е настъпила при процесната
трудова злополука мигновено, в резултат на токов удар. Разпитаните по делото свидетели
посочиха значителните и неутешими болки, мъка и страдания, които ищецът е
изпитал след смъртта на брат си, включително и към момента. За търпените от
ищеца морални вреди от загубата на своя брат значение има не самата родствена
връзка между двамата братя - близнаци, а действително съществувалите между тях
отношения на силна привързаност, обич и взаимна подкрепа, както и създадената
между тях трайна и дълбока емоционална връзка, като в конкретния случай тези
болки и страдания е справедливо да бъдат обезщетени. Предвид изложеното и с
оглед нормите на справедливостта, съдът приема, че сумата от 50000лв. ще бъде в
състояние да възмезди претърпените от ищеца неимуществени вреди – болки и
страдания, търпени в периода от злополуката 28.07.2018г. до датата на
предявяване на иска 16.03.2021г. и до даване ход на устните състезания по
делото 15.12.2021г. /чл.253 ал.3 от ГПК/.
На
следващо място, съдът намира за основателно и доказано ответното възражение, че
са налице основанията по чл.201 ал.2 от КТ за намаляване на отговорността му, тъй като
починалият е допринесъл за процесната трудова злополука, като е допуснал груба
небрежност. По въпроса за необходимостта от съответствие между действителния
принос на пострадалия за настъпване на трудовата злополука при допусната от
него груба небрежност по смисъла на чл. 201 ал.1 от КТ, както и определения от
съда процент съпричиняване на вредоносния резултат е налице задължителна
съдебна практика. Тя еднозначно приема, че до намаляване на размера на
дължимото обезщетение води не всяко съпричиняване на вредите от работника, а
само това, което е извършено при груба небрежност. За извършено в тези условия
съпричиняване може да се говори при поведение на работника, при което същият е
извършвал работата при липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване
на основни технологични правила и правила за безопасност /Решение
№60/05.03.2014г. на ВКС по гр.д.№5074/2013г., IV
г. о./. Небрежността в гражданското право е
неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел, а именно
поведението на определена категория лица /добрия стопанин/,
с оглед естеството на дейността и условията за извършването й. При трудовата
злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без
необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на
правилата за безопасност /Решение №348/11.10.2011г.
на ВКС по гр.д.№387/2010г., IV г. о/. На следващо място, намаляване на
отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната
груба небрежност, т.е. липса на елементарно старание и внимание и
пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност, в
каквато именно хипотеза попада и настоящият случай /решение №125/04.05.2016г.
по гр.д.№4417/2015г. на IV г. о. на ВКС/. Видно от показанията на свид.С. и
заключението на съдебно-техническата експертиза по категоричен начин по делото
се установи, че пострадалият не е спазил технологичния порядък при изпълнение
на работата като преди пристъпване към отстраняване на аварията без да провери
за наличие на опасно напрежение чрез съответния уред - фазомер или мултицет.
Това са обичайни правила за поведение при работа с електрически ток, които са
широко известни, в това число това следва да се отбележи, че знания за тях
човек придобива и в общообразователната форма на обучение. В същото време следва да се вземе предвид също така, че пострадалият изобщо
не е трябвало да бъде изпращан от работодателя за отстраняване на подобна
авария, тъй като от писмените докадзателства по делото става ясно, че не е
притежавал необходимата за това квалификация. По категоричен начин от
писмените доказателства, нормативната база и депозираното от вещото лице
заключение се установи, че за извършването на конкретната работа за
работника е била необходима трета квалификационна група, по смисъла на чл.349
ал.1 и 2 от Правилника за безопасност и здраве при работа по
електрообзавеждането с напрежение до 1000 V. Докато към датата
на злополуката братът на ищеца е притежавал втора
квалификационна група по ел.безопасност при работа с напрежение до 1000 V,
валидно до 18.10.2019г., като част от обучението по същата било предоставянето
на информация относно опасностите при работа с електрически уредби, как се
замерва напрежението, как се използва фазомер и мултицет, как да се предпазят
работещите /св.С./. Наред с това следва да се отбележи, че
пострадалият все пак е притежавал професионален опит на
съответната длъжност, която се установи,
че заемал от 2016г., като още при сключване на трудовия си договор, той се е
задължил да изпълнява трудовите си задължения в съответствие с установената
трудова и технологична дисциплина в предприятието, да изпълнява стриктно всички
задължения, които произтичат от длъжностната му характеристика, сред които и да
спазва вътрешноведмоствените нормативни актове и правилата за здравословни и
безопасни условия на труд, по време
на работа да носи предоставеното му работно облекло, предпазни обувки, лични и
колективни предпазни средства и да ги поддържа в добър вид. В тази връзка бяха
събрани и доказателства по делото, че е бил проведен начален, периодичен и
извънреден инструктаж по безопасност на труда на пострадалия, а наред с това с
надлежен приемо-предавателен протокол, на същия са били предадени и необходимо
оборудване, инструменти и работно облекло. Груба небрежност представлява и
обстоятелството, че същият се е явил на работа с облекло, крайно несъотвестващо
с характера и естеството на извършваната от него работа, без да е бил облечен в
изискуемото работно облекло, като той е носил къси, а не необходимите дълги
панталони, в това число и въпреки изискването на прекия му ръководител /свид. С./.
Установи се, че именно подпирайки се с голи колена на металната стълба, се е стигнало до затваряне на
електрическата верига и през него е протекъл електрически ток, увредил
вътрешните му органи до степен, несъвместима с живота. Тези действия на
пострадалия съдът намира за проявена груба небрежност от негова страна,
дори и да не е бил предварително инструктиран от страна на ответника за
конкретната работа, според законовите изисквания за това и отразеното в
протокола на НОИ за разследването на злополуката. Според практиката на ВКС,
възприета в решение №60/05.03.2014г. по гр.д.№5074/2013г. на IV г. о. ВКС по
чл.290 от ГПК, когато трудовата злополука е настъпила в резултат на работа с
необезопасени машини и съоръжения или без да е проведен точен инструктаж за
технологичните правила и правилата за безопасност при работа, то поведението на
работника не може да бъде окачествено като груба небрежност, освен когато от
обстоятелствата е било несъмнено ясно, че определени негови действия могат да
доведат до злополука, увреждаща здравето му. В настоящия случай, анализирайки действията
и бездействията на пострадалия по време на процесната злополука, неговият житейски
и професионален опит, може да бъде направен извода,
че е било несъмнено ясно, че тези негови бездействия и действия могат да
доведат до увреждаща го злополука, въпреки липсата на
необходимата за изпълнение на тази задача квалификация. Налице е грубо нарушаване на основните
правила за безопасни условия на труд – чл.33 от ЗЗБУТ урежда общата норма, че
всеки работещ е длъжен да се грижи за здравето си и безопасността си, както и
за здравето и безопасността на другите лица, пряко засегнати от неговата дейност,
в съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя инструкции.
В
случая допусната от пострадалия груба небрежност по смисъла на чл.201 ал.1 от КТ е предпоставка за компенсация, като критерий при определяне на процента на
съпричиняване при всички случаи е конкретния принос на увредения. Съобразявайки конкретните обстоятелства по
делото и баланса между вредите, намиращи се в причинна връзка с поведението на
пострадалия, настоящият съдебен състав намира, че следва да определи 25% съпричиняване,
с който процент следва да се намали размерът на полагащото се обезщетение.
Неоснователно е ответното възражение, че този процент следва да е в по-висок
размер. В тази връзка съдът взема предвид обстоятелствата, установени по
делото, че е било задължително след монтиране на устройствата при абоната за
услугата достъп до интернет, предоставящият я, т.е. ответникът, да я провери за
безопасното й ползване от абоната. Така допусната е била грешка още при
поставянето на самата инсталация на ответника, като при поставянето на
устройството при конкретния абонат, то се включило в незанулена и необезопасена
инсталация на абоната. Тези пропуски несъмнено са в тежест на ответника.
Отделно от това, установи се, че работодателят предоставил работно облекло на
пострадалия през м.06.2016г., без да се установи, какви точно дрехи е включвало
то, като по делото бяха изнесени данни, че част от него били анцузи от памук и
шушляк. Следователно, не може да се приеме, че към датата на инцидента
работникът е разполагал с необходимото му и предоставено от работодателя външно
работно облекло - работна куртка с джобове, дълъг панталон с джобове и обувки с
дебели подметки. Наред с това несъмнено следва да се отчете и факта, че
пострадалият не е притежавал необходимата квалификационна група, за да бъде
изпратен от своя работодател да отстрани възникналата повреда в конкретния
случай. Предвид изложеното, вината за допуснатите нарушения, описани по-горе,
следва да се подели равностойно между работника и работодателя, поради което,
след редукция от 25% на размера на обезщетението за неимуществени вреди за
ищеца от 50000лв., дължимата му сума възлиза на 37500лв.
Предвид изложените съображения,
ответникът следва да бъде осъден, да заплати на ищеца сумата от 37500лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени болки и страдания от смъртта на неговия брат - близнак
вследствие на процесната трудова злополука, случила се на 28.07.2018г., около
9,30ч. в с.Подкрепа, общ.Хасково, приета за такава с разпореждане №22409/10.09.2018г.
на НОИ - ТП - София град, ведно със законната лихва от датата на увреждането
28.07.2018г. до окончателното изплащане, като иска за разликата до пълния им
предявен размер от 50000лева, като неоснователен и недоказан следва да се
отхвърли. При задължение от непозволено уреждане, като настоящото, длъжникът се
смята в забава и без покана, съгласно чл.84 ал.3 от ЗЗД. Ето защо, претенцията
на ищеца да му се присъди обезщетение за забава върху обезщетението за
неимуществени вреди, считано от датата на злополуката до датата на предявяване
на иска се явява доказана в своето основание.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца и деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение, съобразно уважената част от иска, съгласно чл.78 ал.1 от ГПК, в
размер на 1125лв.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
Районен съд - Хасково държавна такса върху уважения размер на иска в
размер на 1500лв., както и в случай на служебно издаване
на изпълнителен лист за събирането им и сумата от още 5лв. за държавна такса.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Булсатком"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район
„Младост“, ул.„Магнаурска школа" №15, ет.3, представляван от управителя
Станислав Андреев Георгиев, да заплати на Л.С.П. с ЕГН:********** ***, със
съдебен адрес ***, адв.Г. П., сумата от 37500лева,
представляваща обезщетение за неимуществени
вреди - претърпени болки и страдания от смъртта на брат му М. С.П., починал на
28.07.2018г. в резултат на трудова злополука, случила се същия ден, около
9,30ч. в с.Подкрепа, общ.Хасково, ведно със
законната лихва от датата на увреждането 28.07.2018г. до окончателното
изплащане, като иска за разликата до пълния му предявен от 50000лв., като
неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Булсатком"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район
„Младост“, ул.„Магнаурска школа" №15, ет.3, представляван от управителя
Станислав Андреев Георгиев, да заплати на Л.С.П. с ЕГН:********** ***,
направените деловодни разноски в
размер на 1125лв., съобразно
уважената част от исковата претенция.
ОСЪЖДА „Булсатком"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район
„Младост“, ул.„Магнаурска школа" №15, ет.3, представляван от управителя
Станислав Андреев Георгиев, да заплати по сметка на РС-Хасково държавна такса в размер на 1500лв., както и в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист за събирането им сумата от още 5лв. за държавна такса.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:/П/ НЕ СЕ ЧЕТЕ
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.