Решение по дело №967/2020 на Районен съд - Русе

                         РЕШЕНИЕ

                                                                     №

                                                         гр.Русе, 27.11.2020г.

                                                   

 

 

 

                                                    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XV-ти граждански състав, в открито заседание на 28 октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

 

 

при секретаря МИЛЕНА СИМЕОНОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 967 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Предявените в обективно съединение искове са с правно основание чл.280 и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът Й.С.Д. с ЕГН: ********** *** иск за сумата от 1000,00 лева представляваща неизплатено възнаграждение по договор за правна помощ и съдействие N:0170826 03.02.2020г., дължима по силата на сключен на 01.01.2017г. договор за абонаментно правно обслужване, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 18.02.2020г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че с договор за правна помощ от 01.01.2017г. на ищеца било възложено юридическо обслужване на абонаментен принцип на Община гр.Ветово, обл.Русе, обхващащо устни и писмени правни съвети, подготовка и изготвянер на документи и договори, свързани с дейността на общината, процесуално представителство и др.

Съгласно чл.6 договорът влязъл в сила от 01.01.2017г. и е безсрочен.

Съгласно чл.2 се дължало месечно възнаграждение в размер на 1000,00 лева, платимо от 01 до 05 число на следващия месец, като в случая не то било платено за месец януари 2020г.

С уведомление до ответника Община Ветовo с вх.N:80Й-109-4 /03.02.2020г. на ответника бил представен договор за правна защита и съдействие N:0170826 03.02.2020г. издаден въз основа на договор за абонаментно правно обслужване от 01.01.2017г., като същия бил поканен до 05 число да извърши плащане. В посочения срок ответника не извършил плащане, което обуславяло правния интерес от завеждане на настоящото дело. Претендира разноските по делото. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа иска.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез пълномощника си е подал писмен отговор, с който оспорва иска. Твърди, че ищецът депозирал в деловодството на община Ветово писмено уведомление за прекратяване на договора с вх.N:80Й-109-I /03.01.2020г., след което не е извършвал никаква дейност във връзка с договора. Претендира съдебн-деловодни разноски.

  В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез пълномощника си е предявил насрещен иск срещу Й.С.Д. за сумата от 6000,00 лева, представляваща обезщетение по чл.7 от договора за абонаментно обслужване от 01.01.2017г., ведно със законната лихва за забава, считано от 01.01.2020г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират се разноски.

В срока за отговор, първоначалният ищец Й.Д. е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения насрещен иск и развива съображения за неговата неоснователност.      

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява следното:

Като писмени доказателства по делото са приети копия от процесния договор за абонаментно правно обслужване на Община Ветово, договор за правна защита и съдействие N:0170826 /03.02.2020г., уведомление от Й.Д. от 03.02.2020г., писмо от Й.Д. *** от 03.01.2020г., уведомление от Й.Д. *** от 10.01.2020г. и уведомление от Й.Д. *** от 03.02.2020г.

По делото е изслушана и съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице след извършена проверка в счетоводството на ответника е установило, че на първоначалния ищец не е заплатена сума в размер на 1000,00 лева, представляваща хонорара му по процесния договор за м. януари 2020г. По отношение на предявения насрещен иск, вещото лице дава заключение, че лихвата за забава на плащането от 6000,00 лева, представляващо претендирано обезщетение по чл.7 от процесния договор за правно обслужване, изчислена в размер на законната лихва за периода 01.01.2020г. до 05.04.2020г. включително е в размер на 160,01 лева.

От показанията на св.Р.Р.Д., бивш служител на Община Ветово, работила в един кабинет с ищеца се установява, че на 03.01.2020г. Д.Д. влязъл в стаята и казал на ищеца, че идва да му прекрати договора. Д. го попитал какъв е той и в какво качество иска да му прекратява договора. Ищецът заявил в нейно присъствие, че това е от компетентността на кмета. Твърди, че непосредствено след това двамата излезли от стаята, като след около половин час Ищецът Й.Д. се върнал сам и заявил на колежката си, че искат да му прекратят договора, а той не бил съгласен. Впоследствие казал, „…като искат да го прекратят но само да не е по взаимно съгласие…“. Й.Д. и споделил, че кметът му казал „..добре ще ти подготвя писмото…“. Съдът кредитира показанията на св. Д., тъй като същите са последователни и непротиворечиви.       

От показанията на св.Д. *** се установява, че в началото на 2020г. бил помолен от новия кмет на община Ветово М.М., да предаде на адв.Д., че между тях няма доверие и нямало как да работят заедно. В изпълнение на заръката на новия кмет , св.Д. влязъл в стаята която ползвал адв.Д. и му предал думите на новия кмет. Установява, че ищецът възразил, че само кмета може да му прекрати договора, след което отишъл да разговаря с него. Установява, че на следващия ден , новия кмет - М.М.  му показал заявление подадено от адв.Й.  Д. за прекратяване на договора и отчет за извършената работа. Съдът не кредитира показанията на св.Д. в частта им досежно обстоятелството, че видял лично, показаното му от новия кмет заявление от адв.Д. за прекратяване на договора за правно обслужване на община Ветово. Това е така, тъй като заявление от ищеца с подобен текст „да се прекрати едностранно договора за правно обслужване“ не е подавано и не съществува по делото. Съдът счита, че св. Д., в качеството си на действащ зам. кмет на община Ветово е явно заинтересован от изхода на делото и възпроизвежда по един невярно интерпретиран начин съдържанието на показаното му от новия кмет заявление.    

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:

При договора за поръчка се възлага на едно лице да извърши определени правни действия от името и за сметка на поръчващия (доверителя). В конкретния случай въз основа на процесния договор ответникът е възложил на ищеца в качеството му на адвокат да извърши юридическо обслужване на Община гр.Ветово, обл.Русе на абонаментен принцип срещу съответно месечно възнаграждение, определено в размер на 1000,00 лева, като договорът е бил безсрочен.

Граматическото и логическо тълкуване на представеното от ответника – Община Ветово писмо от адв.Д. с вх.N:80Й-109-1 /03.01.2020г. даде основание на съда да формулира извод, че ищецът Й.Д. не е депозирал заявление за едностранно прекратяване на процесния договор. Тези съждения на съда се подкрепят и от последващо уведомление депозирано от ищеца до ответника с вх.N:80Й-109-2 /07.01.2020г. от съдържанието на което съвсем ясно и безпротиворечиво се установява действителната воля на ищеца във връзка с процесния договор.

Оттук следва, че процесното вземане се търси за период, за който договора е действал, поради което и претенцията следва да се разгледа по същество.    

По смисъла на чл.286 от ЗЗД на довереника се дължи възнаграждение, ако то е уговорено, като в договора изрично е фиксирано такова в месечен размер от 1000,00 лева. Основното оспорване от страна на ответника във връзка с неизплащането на търсеното с исковата молба възнаграждение е свързано с това, че ищецът не бил извършвал никаква работа. В тази връзка обаче следва да се посочи, че в конкретния случай възнаграждението се дължи с оглед характера на договора - за абонаментно обслужване, т.е. за обстоятелството, че ще се оказва текуща правна помощ, а не за конкретно извършена работа. Затова и хонорарът е с фиксиран размер и е предвиден да се изплаща месечно, без да е поставен в зависимост от количеството или качеството на съответната дейност, още повече, че такава безспорно е осъществявана. От разпита на свидетелката се установи, че ищецът е изпълнявал текущата си дейност по юридическо обслужване на общинския съвет, а и за работата по договора са представени отчети за периода на действие на договора, както и са прердставяни уведомления във връзка с предстоящи съдебни дела. При това положение съвсем неправилно е становището на ответника, че възнаграждение не се дължало, след като нищо не било свършено - то не е поставено в зависимост от тях и второ- няма никакви доказателства писмено възложителят да е изискал такива и ищецът да не му ги е оформил.

Отделно, няма никакви доказателства за това, че в дадения период ответникът е имал забележки или възражения по повод работата на ищеца, нито пък, че същата не е била приета, още повече, че логиката на нещата изисква, ако в действителност това е било така, то договорът да бъде веднага прекратен, поради неизпълнение.    

Освен по основание, искът е доказан и по размер, като това се установява от писмените доказателства и съдебно- счетоводната експертиза. Вещо лице след извършената проверка е констатирало, че на първоначалния ищец не е заплатена сума в размер на 1000,00 лева, представляваща хонорара му по процесния договор за м. януари 2020г. Заключението не е оспорено от страните, а и данните за изготвянето му са предоставени от ответника, поради което следва да се приеме за безспорно установено, че възложителят не само, че не е доказал изпълнение по договора, но и действително не е извършил такова. Предвид горното, се налага безспорният извод, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1000 лева, представляващо възнаграждение за абонаментно обслужване за м.януари 2020г. по договор от 01.01.2017г., ведно със законната лихва от 18.02.2020г. до окончателното изплащане на сумата.

Следвайки основателността на главния иск и факта, че той е уважен изцяло от съда, предявеният насрещен иск за сумата от 6000,00 лева, представляваща обезщетение по чл.7 от договора за абонаментно обслужване от 01.01.2017г., ведно със законната лихва за забава, считано от 01.01.2020г. до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен следва да бъде отхвърлен.

С оглед изхода от спора, на основание чл.78 ал.1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски, доколкото искът е уважен изцяло. Разноските надлежно се претендират, като са налице доказателства за извършването им - внесена държавна такса за образуване на делото в размер на 50,00 лева, 650,00 лева за платено адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице по допуснатата ССчЕ в размер на 200,00 лева, които следва да се възложат в тежест на ответника.  

            По изложените съображения, съдът

 

                           

                                     РЕШИ:

 

ОСЪЖДА Община Ветово с ЕИК:*********, представлявана от кмета – М.М. да заплати на Й.С.Д. с ЕГН: ********** сумата от 1000,00 лева представляваща неизплатено възнаграждение по договор за правна помощ и съдействие N:0170826 /03.02.2020г., дължима по силата на сключен на 01.01.2017г. договор за абонаментно правно обслужване, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 18.02.2020г. до окончателното изплащане на сумата.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Община Ветово с ЕИК:*********, представлявана от кмета – М.М. срещу Й.С.Д. с ЕГН: ********** иск за сумата от 6000,00 лева представляваща обезщетение по чл.7 от договора за абонаментно обслужване от 01.01.2017г., като неоснователен.

ОСЪЖДА Община Ветово с ЕИК:*********, представлявана от кмета – М.М. да заплати на Й.С.Д. с ЕГН: ********** сумата от 900,00 лева разноски по делото.

            Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.

                       

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/