Решение по дело №139/2024 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН във вр. с гл.ХІІ от АПК, подадена от Директора на Дирекция „Инспекция по труда”-Видин, против решение №482/22.12.2023г., постановено по АНД № 555/2023г. по описа на РС-Видин, с което е отменено Наказателно постановление №05-2300025/12.04.2023г. на Директора на дирекция ”Инспекция по труда”-Видин, с което на „СИБ1-Иван Александров“ЕООД-гр.Видин, на основание чл.414,ал.1 КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500 лв за нарушение на чл.128,т.2 от КТ.

В жалбата се развиват съображения, че решението на ВРС е незаконосъобразно. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че работодателят не е следвало да изпълни задължението си по чл.128,т.2 от КТ, както и че неправилно е взел предвид показанията на разпитаните свидетели на работодателя, които са негови работници и като такива са материално зависими от него . Сочи, че съдът не е обсъдил показанията на актосъставителя. Сочи се, че е извършено вмененото на наказаното лице нарушение. Иска се да се отмени решението на ВРС и да се потвърди наказателното постановление. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по делото, чрез представляващия дружеството, оспорва жалбата и моли да се остави в сила въззивното решение. Сочи, че на лицето не е изплатил само последния отпуск, тъй като лицето из-бягало от работа и не се е явило последните 15 дни.

Представителят на Окръжна прокуратура-Видин, дава заключение, че жалбата е неоснователна, поради което следва да се потвърди решението на районния съд предвид недоказаността на нарушението.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства в рамките на посочените от касатора касационни основания, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от субект имащ правен интерес от обжалване, и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Установено е от въззивния съд, че при извършена на ответника по касация проверка на място и по документи на 15.02.2023г. в ДИТ-Видин по спазване на трудовото законодателство е констатирано въз основа на разплащателната ведомост, че дружеството в качеството на работодател, е начислило, но не е изплатило уговореното трудово възнаграждение за извършена работа за месец август 2022г. на Е. Б. Е. и други лица. Констатациите са обективирани в протокол № ПР2304434 от 23.02.2023г., с който са дадени и задължителни предписания за изплащане на възнагражденията . За нарушение на чл.128,т.2 от КТ на дружеството е съставен и АУАН на същата дата, въз основа на който е издадено и обжалваното наказателно постановление, с което за неизплатено на Е. трудово възнаграждение за м.август 2022г. на ответника по касация на основание чл.414,ал.1 от КТ е наложено административно наказание.

Районен съд Видин, като е обсъдил подробно събраните по делото гласни доказателства, е отменил наказателното постановление поради неизясняване на действителната фактическа обстановка. Приел е, че от показанията се установява плащане на възнаграждението, като неподписването от работника на ведомостта не е по вина на работодателя. Приел е, че е налице нарушение на чл.52,ал.4 от ЗАНН и подробно е изложил съображенията си.

Направените от районния съд правни изводи са законосъобразни и се възприемат от настоящата инстанция. Настоящата инстанция споделя извода на Районния съд за незаконосъобразност на наказателното постановление поради неизпълнение на задължението на административно-наказващия орган по чл.52,ал.4 от ЗАНН-не е проведено обективно и пълно установяване на относимите в случая фактически обстоятелства, едва след което да се направи обоснован извод извършено ли е нарушението. Освен допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила, е нарушено и изискването за форма на НП, тъй като същото е издадено в нарушение на чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН-липсва пълно, точно, обективно и разбираемо описание на нарушението: административно-наказващият орган не е установил кога се дължи изплащането на възнаграждението, а е направил бланкетен извод за забава за плащането му. Този момент не е намерил отражение нито в АУАНа, нито в НП, а е останал неизяснен и в цялото административно-наказателно производство, а моментът на изпадането в забава по принцип е от съществено значение и за приложението на чл.34 от ЗАНН. Събраните по делото гласни доказателства, в частност показанията на свид.А. и свид. И. А., разколебават обвинението, че на лицето не е изплатено трудовото възнаграждение. В административно- наказателното производство извод за неизплатено трудово възнаграждение е направен единствено въз основа на липсващия подпис на работника в разплащателната ведомост. По направените констатации в протокола работодателят е възразил относно трудовото възнаграждение с писмо с вх.№ 23022784 от 10.03.2023г. при ДИТ-Видин, представено по делото от ответника по касация, но неприложено в административната преписка, като така направеното възражение е останало необсъдено от АНО. Видно от преписката, в същата не се съдържат сведения от лицето, за което се сочи, че не е получило трудовото си възнаграждение, нито е налице жалба от лицето, за да се отделят спорните от безспорните обстоятелства. Не е ясно дали дори самото лице оспорва получаването на трудовото му възнаграждение. АНО е следвало да направи пълно и обективно установяване на относимите обстоятелства, най-малкото да събере сведения от лицето, чийто права евентуално са засегнати. Освен това в случай, че съществуват спорове между страните относно прекратяването на трудовото правоотношение, дължимостта на сумите, периода и т.н., то тези спорове следва да се решават по общия исков ред. Всички тези обстоятелства обаче са останали неизяснени в административно-наказателното производство, тъй като АНО не е изпълнил задължението си по чл.52,ал.4 от ЗАНН, което е опорочило издаденото наказателно постановление.

Предвид горното жалбата е неоснователна. Не се установява по безспорен начин извършеното нарушение от наказаното лице. Неоснователно е и оплакването, че съдът не взел предвид показанията на актосъставителя П. . Съобразно същите нарушението е установено въз основа на разплащателната ведомост, а съдът подробно е обсъдил доказателствената сила на същата и възможността плащането да бъде доказано с всички доказателствени средства. Други обстоятелства свидетелят не установява.

С оглед горните съображения, Административният съд намира, че решението на РС – Видин, с което е отменено наказателното постановление, е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във вр.с чл.221,ал.2 от АПК Административен съд-Видин

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №482/22.12.2023г., постановено по АНД № 555/2023г. по описа на РС-Видин, с което е отменено Наказателно постановление №05-2300025/12.04.2023г. на Директора на дирекция ”Инспекция по труда”-Видин, с което на „СИБ 1 –Иван Александров“ЕООД-гр.Видин, на основание чл.414,ал.1 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500 лв за нарушение на чл.128,т.2 от КТ.

Решението не подлежи на обжалване.