Р Е Ш Е Н И Е
№261143/1.4.2021г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско
ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на дванадесети март,
през две хиляди двадесет и първа година,
проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Даяна Петрова, като разгледа докладваното
от съдия Михайлов гр. дело №13189 по описа
на Варненски районен съд за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото се развива по предявен иск с правно осн. чл. 422 ГПК предявен от „В. И К.”ООД гр.*****,
със седалище и адрес на управление ***, ЕИК *********,
представлявано от управителя В.Д.В.срещу Ж.П.П., ЕГН ********** с адрес ***, таван за установяване дължимостта
на сумата от 269,04 лева – главница
за използвани В. услуги за периода 03.05.2017г.-07.05.2019г.,
като и сумата от 44,72 лева –
мораторна лихва за периода 06.07.2017г.-12.03.2020г., за които суми са издадени
заповед за изпълнение за парично задължение по чл.410 ГПК №2699/16.06.2020г.,
постановена по ч.гр. дело №6328/2020г. на ВРС, на осн. чл.79, ал.1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД, по реда на
чл. 422 ГПК.
В исковата молба се излага, че
ищецът в качеството си на В. оператор е доставил на ответника В. услуги за процесния период, на обект в гр. *****,
ул. „Барутен Погреб“ № 6, таван, които не са били заплатени.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил
отговор на исковата молба.
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно
и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Представена
е по делото справка за недобора на частен абонат по отношение на абонат
№1765962 в гр. *****, ул. Б.П.№6 – таван с титуляр Ж.П.П.,
от която се установява, че за периода 03.05.2017г. до 07.05.2019г. са отчетени
269,04 лева – главница за използвани В. услуги, сумата от 44,72 лева лихва за
забава.
При тази
установеност на фактите, съдът възприе следните
правни изводи:
За успешното
провеждане на установителен иск
с правно основание чл.422 ГПК в тежест на ищеца е да докаже дължимостта на претендираната сума.
В разглеждания случай същият е длъжен да установи при условията
на пълно и главно доказване, че с ответника се намират
във валидни облигационни отношения, по силата на сключен между тях договор
за доставка на В. услуги, обстоятелството,
че се явява
изправна страна по договора, т.е.
е изпълнил задължението си да предостави същите на ответника. При установяване на
посочените обстоятелства ответника
носи тежестта да докаже точното в количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за погасяване на задължението си,
съответно всички правопогасяващи или правонамаляващи
обстоятелства.
От съвкупния анализ на събраните в
хода на съдебното производство писмени доказателства съдът приема, че
ответникът има качество на потребител по см. чл. 2 вр.
чл. 59, ал.1, т.2 от ОУ. Във всички случаи потребители на В. услуги ще бъдат ФЛ
или ЮЛ, които са собственици, ползватели съответно наематели на имота в хипотезата
на чл. 2, ал.3 от ОУ.Предвид това, че в срока по чл. 131 ГПК не е депозиран
отговор на исковата молба, не е оспорено потребителското качество на
ответницата, то съдът намира, че същата има качество на потребител на В. услуги
на адрес на потребление в гр. *****, ул. Б.П.№6 – таван.
В настоящата хипотеза ответницата се явява потребител на
доставени на посочения адрес на потребление В. услуги, поради което дължи
заплащането им по нарочно определени цени за доставка в обема, който е
изразходен за процесния период.Не се оспорва по делото, че за процесния период
са доставени посочените в исковата молба по количествено В. услуги, поради
което следва да бъде прието, че ищецът е изправна страна по договора за доставка
на В. услуги за процесния адрес на доставка. При тези съображения предявеният
иск за заплащане на дължимата главница се явява основателен доколкото не се
установи от доказателствата по делото ответницата да е изпълнила задължението
си да заплати стойността на предоставените от ищеца й В. услуги. Предвид
основателност на главният иск, то се явява основателен и акцесорният
такъв за заплащане на дължимата лихва за забава.
По отношение на
разноските:
С оглед изходът на спора в полза на ищеца се дължат
разноски, като съдът посочва, че за основа на дължимото юрисконсултско
възнаграждение определя такова в размер на 100 лева за исковото и 50 лева за
заповедното производство, на осн.чл.25, ал.1 и чл.26 НЗПП.При така изложеното в
полза на ищеца присъжда сумата от 175 лева разноски за исковото производство,
от които 75 лева доплатена държавна такса и 100 лева определено юрисконсултско
възнаграждение, а за заповедното производство се дължат разноски в размер на 75
лева, от които 25 лева заплатена държавна такса и 50 лева определено
юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните,
че Ж.П.П., ЕГН ********** с адрес ***, таван дължи на „В. И К.”ООД гр.*****, със седалище
и адрес на управление ***,
ЕИК *********, представлявано от
управителя В.Д.В.сумата от 269,04
лева – главница за използвани В. услуги за периода 03.05.2017г.-07.05.2019г., като и сумата от 44,72 лева – мораторна лихва за периода 06.07.2017г.-12.03.2020г.,
за които суми са издадени заповед за изпълнение за парично задължение по чл.410 ГПК №2699/16.06.2020г., постановена по ч.гр. дело №6328/2020г. на ВРС.
Осъжда Ж.П.П.,
ЕГН ********** с адрес ***, таван да
заплати на „В.
И К.”ООД гр.*****, със седалище
и адрес на управление ***,
ЕИК *********, представлявано от
управителя В.Д.В.сумата от 175 (сто седемдесет и
пет лева) лева разноски за исковото производство, от които
75 лева доплатена държавна такса и 100 лева определено юрисконсултско
възнаграждение, а за заповедното производство се дължат разноски в размер на 75 (седемдесет и пет) лева, от които 25
лева заплатена държавна такса и 50 лева определено юрисконсултско
възнаграждение, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :